№ 12346
гр. София, 22.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110107201 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца М. П. П. срещу Н. В. П. - майка на Д. Ю. П., осъдителни
искове с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. 45 ЗЗД за заплащане на следните суми:
1. 3000 лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
медикаменти и помощни средства вследствие на бутане от страна на Д. Ю. П. на
25.03.2022г. около 15:50 часа на улица „Николай Коперник“ до номер 29 в резултат на което
М. П. е паднал на бетонните плочи на тротоара и е получил множество наранявания
/съгласно увеличение, допуснато с протоколно определение от 25.03.2024г./.
2. 400 лева, частичен иск от 2700 лева, представляващи имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна
нетрудоспособност и получаваното от него брутно трудово възнаграждение за периода от
04.2022г. до 01.2023г.;
3. 1650 лева, представляващи пропуснати ползи в размер на брутно трудово
възнаграждение за една година /съгласно увеличение, допуснато с протоколно определение
от 25.03.2024г./;
4. 5000 лева, неимуществени вреди вследствие на бутане от страна на Д. Ю. П. на
25.03.2022г. около 15: 50 часа на улица „Николай Коперник“ до номер 29 в гр. София в
резултат на което е паднал на бетонните плочи на тротоара и е получил множество
наранявания, като неимуществените вреди се изразяват в болки, страдания, стрес и
притеснения, претърпени вследствие счупването на бедрената кост на левия крак,
обездвижване и оставането му без работа /съгласно увеличение, допуснато с протоколно
определение от 25.03.2024г./.
Ищецът твърди, че на 25 март 2022г. около 15:50 часа на улица „Николай Коперник”
до № 29 в град София, докато чака съпругата си, пазаруваща в магазина „Млекарница”, е
блъснат от момче на възраст около 14 години, в следствие на което пада на бетонните плочи
на тротоара и получава пертрохантерно счупване /закрито/ на бедрената кост на левия крак
и множество други наранявания. Сочи, че имало очевидци на инцидента, които му оказали
1
първа помощ, като случаен минувач се обадил на тел.112. След инцидента веднага
пристигнал и сина му, който го транспортирал в Пирогов, където констатирали
нараняванията на левия му крак. Бил опериран по спешност и бил лекуван в Пирогов 5 дни.
Твърди, че момчето, което го блъснало било Д. Ю. П., който започнал да се извинява и
говорил с майка си по телефона. Поддържа, че вследствие на блъскането е паднал на
плочите на тротоара и е получил значителни наранявания и счупване на бедрената кост на
левия крак и по специално- пертрохантерна фрактура на лявата бедрена кост; охлузвания на
лявата седалищна половина; кръвонасядания на лявото бедро и лявата седалищна половина;
кръвонасядания на лявата подмищница; охлузвания и повърхностни рани на левия лакът,
като фрактурата на лявата бедрена кост му била причинила трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник, а останалите увреждания му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Счита, че причиненото увреждане довело до
множество имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че бил сторил разходи за
реконструктивен бедрен пирон с комплект на стойност 1666 лева, рентген на стойност 130
лева, удостоверение съдебна медицина на стойност 60 лева; разноски за помощни средства и
медикаменти, както следва- патерици 180 лева, медикаменти 300 лева, превръзки-230 лева,
общо 2700 лева. На следващо място, претендира разликата между получаваното от него
трудово възнаграждение преди инцидента и след инцидента, като за времето от 04.2022г. до
01.2023г. бил в отпуск по болест и получавал единствено обезщетение по НЗОК. Сочи, че
разликата между получаваното от него възнаграждение и обезщетение била средно 270 лева
на месец, поради което претендира 2700 лева. Претендира и пропуснати ползи в общ размер
от 7000 лева- работната му заплата за една година, като сочи, че трудовото му
правоотношение било прекратено със Заповед № 18/19.01.2023г. Счита, че е претърпял и
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и притеснения вследствие на
счупването на бедрената кост на левия крак и множество други наранявания, причинени му
от Д. П. след блъскането на тротоара. Сочи, че болките продължавали и към датата на
подаване на исковата молба, тоест 11 месеца след инцидента. Доколкото причинителят на
вредите бил малолетен при инцидента, ангажира отговорността на неговата майка- Н. В. П..
С уточнителна молба от 21.02.2023г. ищецът е посочил, че насочва претенцията си
към Н. П. на основание чл. 122 СК. Сочи, че предявава иск за репариране на имуществени
вреди в размер на 450 лева. Твърди, че е предявил частичен иск за сумата от общо 1250 лева,
както следва: за репариране на претърпени вреди под формата на направени разходи за
медикаменти и вещи, необходими и ползвани за лечението и възстановяването на
пострадалия- 450 лева; за репариране на вредите, претърпени от разлики в трудово
възнаграждение и обезщетение – 400 лева, за пропуснати ползи от прекратен трудов
договор- 400 лева. Твърди, че Д. П. е тичал, без да гледа пред себе си в посока север към
магазин Фантастико по тротоара на улица „Николай Коперник“ до номер 29 и е блъснал М.
П. с цяло тяло. Поддържа, че в Пирогов са сторени следните разходи- реконструктивен
бедрен пирон- 1666 лева, потребителска такса за престой- 34,80 лева, такса за снимки на
ставата на дисковете- 30 лева, такси за копирни услуги- 40 лева, такса съдебен лекар – 50
лева. Приемани били постоянно следните медикаменти- ксарелто, ритмонорм, норваск,
престариум- 65 лева месечно. Били приемани след травмата- клексан 0,4 за 30 дни- 261,60
лева; магнезий -23,40 лева; лаксативи общо 25,50 лева; остеозин- 38,40 лева; валериан- 3,50
лева; омепразид- 16,20 лева. Били използвани следните помощни средства: патерици- 45
лева; инвалиден стол/количка втора употреба -180 лева; проходилка втора употреба- 40 лева,
уринатор -11 лева; подлога- 19,95 лева; велоергометър втора употреба 160 лева; ластици,
топки, гири за рехабилитация- 80 лева; рехабилитатор вкъщи- 600 лева. Били използвани
хигиенни и превързочни материали[1]памперси за болничен престой и начален период
вкъщи на стойност 35 лева, спирт, марли памук, мокри кърпи -40 лева, препарати за
дезинфекция и перилни препарати- 60 лева, допълнително спално бельо, пижами и лично
бельо- 110 лева. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Оспорва твърденията, че в резултат на удар с Д. П.,
ищецът е получил описаните в исковата молба наранявания. Изложени са твърдения, че
въпросните наранявания не са и не биха могли да бъдат причинени от съприкосновението с
непълнолетния Д. П., поради невъзможността съприкосновение с незначителна сила и
импулс да причини твърдените наранявания. Оспорват се също така твърденията на ищеца,
че има очевидци на самия „сблъсък“ и „падането“ на ищеца на бетонните плочи, които са
продавачката от млекарницата, продавачката от съседния магазин за бельо и служители от
зоомагазин, защото това би означавало, че те не са били на работните си места, а извън тях.
Оспорва представените от ищеца доказателства, представляващи експертиза от 31.03.2022г.,
както и истинността на съдебно-медицинско удостоверение № 127.04/2022г., оспорвайки
посочената в документа дата на издаването му с твърденията, че документът не е издаден на
посочената такава, именно 04.04.2022г. Оспорва по основание и размер претендираните
имуществени вреди за „над 2700 лева“, представляващи разходи във връзка с възстановяване
здравословното състояние на ищеца, тъй като липсвали доказателства конкретно ищецът да
ги е направил. Оспорва приложените фактури, като навежда твърдения, че не съдържат
данни за получателя, поради което не доказвали, че посочените суми са заплатени от ищеца
във връзка с възстановяване на здравословното му състояние след „инцидента“. Оспорва по
основание и размер претендираните имуществени вреди, представляващи разлика в
получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди и след „инцидента“, посочвайки, че
не е ясно по какъв начин ищецът формира месечната разлика между трудово
възнаграждение, както и периода, за който се търси тази разлика. Навежда твърдения за
неоснователност на исковата претенция, тъй като ищецът е бил в отпуск по болест, и е
получавал обезщетение от НОИ. Оспорва по основание и размер претендираните
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, в резултат на прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя на ищеца, тъй като липсват доказателства, че
прекратяването на трудовото правоотношение има връзка със здравословното състояние на
ищеца след „инцидента“. Посочва, че не е налице връзка между търсените неимуществени
вреди и „инцидента“. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените исковете с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че Д. Ю. П. е
извършил съответното действие; че не е било пълнолетен към датата на деликта;
противоправността на деянието, причинната връзка между увреждането и вредите
/имуществени и неимуществени/, както и размера на вредите; твърдяното качество на
ответника към датата на деликта /родител, който упражнява родителски права спрямо
детето/.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че деянието не е било виновно;
или че не е била в състояние да предотврати настъпването на вредите.
В конкретния случай с определението по чл. 140 ГПК, в което е обективиран
проектът за доклад, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че Д. Ю. П. е син на Н. В. П., която към
25.03.2022г. е упражнявала родителски права спрямо него.
Приета е Епикриза от Първа клиника по ортопедия и травматология на
3
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И.
Пирогов“ ЕАД, от която се установява, че на 25.03.2022г. М. П. П. е бил приет в болницата с
диагноза S72.10 Пертрохантерно счупване, закрито, което наложило оперативно лечение,
извършено на 26.03.2022г.
Прието е съдебно-медицинско удосторение № 127.04/2022г., издадено от д- Методи
Гошев, в което е посочено, че при извършен преглед на 04.04.2022г. на М. П. са установени
следните травматични увреждания: пертрохантерна фрактура на лявата бедрена кост;
състояние след оперативна репозиция и фиксация с интрамедуларен пирон; охлузвания на
лявата седалищна половина; кръвонасядания на лявото бедро и лявата седалищна половина;
кръвонасядания на лявата мишница; охлузвания и повърхностни рани на левия лакът.
Посочено е, че травматичните увреждания са получени в резултат от ударно въздействие на
твърда широка грапава повърхност, каквито характеристики обичайно има теренът.
Уврежданията съответстват да бъдат получени при падане на терана след придаден импулс
в резултат от силно блъскане, по време и по начин, както се съобщава в предварителните
сведения. В удостоверението е посочено, че фрактурата на лявата бедрена кост е причинила
трайно затруднение на движението на левия долен крайник, останалите мекотъканни
увреждания /кръвонасядания, охлузвания и рани/ сами по себе си са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приета е и Епикриза от Клиника по физикална и рехабилитационна медицина,
издадена от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД-
София на 20.06.2022г., в която е посочено, че при извършения кинезиологичен анализ е
установена палпаторна болка в областта на лумбални прешлени, паравертебрална ригидност,
болка в точките на Вале, Ласег + при 40гр. Въз основа на тестване на двигателната функция
и според функционалната оценка на състоянието на пациента същият се причислява към
втора група по тежест. Походка- с две помощни средства.
Приет е и Болничен лист № Е20221502082 от 31.03.2022г., издаден от УМБАЛСМ
Н.И. Пирогов ЕАД, от който се установява, че М. П. П. е в отпуск поради временна
нетрудоспособност за периода от 25.03.2022г. до 30.04.2022г. Приет е и Болничен лист №
Е20220753233, издаден от Медицински център „Фи Хелт“ АД на 04.05.2022г., от който се
установява, че М. П. П. е в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от
01.05.2022г. до 30.05.2022г., както и Болничен лист № Е20220753334, издаден от
Медицински център „Фи Хелт“ АД на 30.05.2022г., от който се установява, че М. П. П. е в
отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 31.05.2022г. до 29.06.2022г., както
и Болничен лист № Е20220753438, издаден от Медицински център „Фи Хелт“ АД на
29.06.2022г., от който се установява, че М. П. П. е в отпуск поради временна
нетрудоспособност за периода от 30.06.2022г. до 29.07.2022г., както и Болничен лист №
Е20220753583, издаден от Медицински център „Фи Хелт“ АД на 29.07.2022г., от който се
установява, че М. П. П. е в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от
30.07.2022г. до 28.08.2022г., както и Болничен лист № Е20220753695, издаден от
Медицински център „Фи Хелт“ АД на 29.08.2022г., от който се установява, че М. П. П. е в
4
отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 29.08.2022г. до 20.09.2022г., както
и Болничен лист № Е20220753949, издаден от Медицински център „Фи Хелт“ АД на
26.10.2022г., от който се установява, че М. П. П. е в отпуск поради временна
нетрудоспособност за периода от 21.09.2022г. до 20.10.2022г., както и Болничен лист №
Е20220753950, издаден от Медицински център „Фи Хелт“ АД на 26.10.2022г., от който се
установява, че М. П. П. е в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от
21.10.2022г. до 19.11.2022г., както и Болничен лист № Е20222821393, издаден от
Медицински център „Фи Хелт“ АД на 16.11.2022г., от който се установява, че М. П. П. е в
отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 20.11.2022г. до 15.11.2022г., както
и Болничен лист № Е20222821393, издаден от Медицински център „Фи Хелт“ АД на
16.11.2022г., от който се установява, че М. П. П. е в отпуск поради временна
нетрудоспособност за периода от 20.11.2022г. до 15.12.2022г.
Прието е и удостоверение от Националния център по обществено здраве и анализи с
изх. № 2844/13.12.2022г., в което е посочено че М. П. П., изпълняващ длъжността „портиер“
е получил трудово възнаграждение за м. декември 2021г. на стойност 993,20 лева; за м.
януари 2022г. на стойност 1001 лева; за м. февруари 2022г. на стойност 1001 лева и за месец
март 2022г. на стойност 869,05 лева.
Прието е и удостоверение от Националния център по обществено здраве и анализи с
изх. № 2844/13.12.2022г., в което е посочено че М. П. П., изпълняващ длъжността „портиер“
е получил трудово възнаграждение за периода от април 2022г. до януари 2023г. на обща
стойност 1168,57 лева.
Приет е и Трудов договор № 255 от 30.11.2021г., сключен между Националния
център по обществено здраве и анализи и М. П. П., с който е възложено на М. П. да
изпълнява длъжността „Портиер“ със срок на изпитване до 01.06.2022г. Договорено е
основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева и за придобит трудов стаж и
професионален опит- 343,20 лева.
Приета е и Заповед № 18 от 19.01.2023г. на Националния център по обществено
здраве и анализи, с което трудовото правоотношение с М. П. е прекратено, считано от
27.01.2023г. в срока на изпитване. Разпоредено е на М. П. да се изплатят обезщетения по чл.
224, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Представени са доказателства за сторени от ищеца разходи за заплащане на
реконструктивен бедрен пирон на стойност 1666 лева; 34,80 лева- потребителска такса в
УМБАЛСМ Н.И. Пирогов ЕАД; 15 лева- такса за документиране на изследването на
допълнителен носител по желание, заплатена на 10.04.2022г.; 15 лева- за документиране на
изследването на допълнителен носител по желание, заплатена на 26.04.2022г.; заплатен
медикамент Клексан- 43,60 лева; заплатени медикаменти магнезий и лаксатиния на стойност
16,20 лева; омепразид капсули и дулколакс на стойност 14,20 лева; мента, глог и валериан
на стойност 3,48 лева; медицински изделия на стойност 45 лева; подлога и уринатор мъжки
– 30,95 лева; мъжко бельо- 41 лева; квитанция за съдебно удостоверение – 50 лева; лактулоза
и спирт на стойност 12,35 лева; памперси на стйност 5,50 лева; копирни услуги на стойност
5
4,30 лева.
Прието е и Експертно решение № 2030 от зас. 163 от 21.10.2022г. на МБАЛ „Княгиня
Клементина“- София ЕАД, с което М. П. П. е признат за временно неработоспособен с
водеща диагноза пертрохантерно счупване.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил
комбинирана травма на левите долни и горни краници, довела до ляв долен крайник-
закрита пертрохантерна фрактура на бедрото; кръвонасядане по цялата вътрешна и задна
повърхност на бедрото и лявата седалищна област; ляв горен крайник- охлузвания около
лакътната област 5/5 см; кръвонасядане по мишницата 10/6 см. Експертът е посочил, че
водещото травматично увреждане е пертрохантерна фрактура на лявата бедрена кост, което
реализира медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за срок по-голям от 30 дни, в случая за около 8 месеца, както и повърхностни
травми-охлузвания и кръвонасядания, които причиняват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Експертът е уточнил, че механизмът на пертрохантерните фрактури на
бедрената кост е директен удар в или с твърд предмет или повърхност, като при хора над 60
годишна възраст поради физиологичното възрастово намаляване на костната плътност, дори
по-леки странични удари в областта на големия трохантер могат да причинят фрактури на
това място, още повече че костта там е изградена главно от спонгиозна /по-рехава/ костна
тъкан. Вещото лице е посочило, че при възрастните хора фрактурите в горната част на
бедрото са характерни при падане от собствен ръст дори без никакво спъване или странично
бутане, а от замайване при преходни разстройства на мозъчното кръвообращение, настъпили
от придружаващите им сърдечно-съдови заболявания.
От приетата допълнителна медицинска експертиза се установява, че общите разходи,
които са били необходими за лечение и възстановяване от пертрохантерната фрактура
възлизат на 2358,85 лева.
Св. Росица П. /съпруга на ищеца/ е посочила, че излезли със съпруга й до аптеката,
като влязла в магадина за млечни продукти, а М. П. останал да я изчака пред магазина на ул.
„Николай Коперник“. Излизайки от вратата видяла как някакъв човек го бутат, като
погледвала видяла че е съпругът й, имало много хора, които се опитвали да го вдигнат, но не
успявали. Едно момче стояло там и се извинявало, че не искал така да стане и че без да иска
го е направил. Струвало й се, че момчето бягало. Момчето било на около 14 години, високо,
стройно момче, добре облечено, не помни с коя част на тялото момчето ударило съпруга й,
той паднал настрани. Повикала сина им да ги закара до болницата. В съдебна медицина
съпругът й се качил в инвалиден стол с помощта на синовете им. Периодът на
възстановяване бил много дълъг и тежък, един месец било много тежко, той бил на легло и
всичко се вършело с нейна помощ. След рехабилитация вкъщи му показали как да сяда и да
става. Бил на инвалиден стол с подвижна тоалетна. Твърди, че тя го къпела, събличала,
краката му вдигала и сваляла от леглото защото бил ограничен, дори и в леглото не можел
да прави движения. От този момент до сега не бил работил. Сочи, че след инцидента
няколко месеца се чувствал зле, операцията била тежка, за една седмица престой в
6
болницата почти не се бил хранил, бил много изтощен, не можел да се движи, отделно и
стреса. Един месец след инцидента започнал да се придвижва с проходилка и патерица.
Сочи, че не била видяла с подробности дали момчето го е бутнал с ръка или друга част на
тялото. Твърди, че момчето тичало.
Св. Георги Д. сочи, че е съсед с М. от един и същи вход, постоянно контактували и
били добри приятели. Сочи, че преди две години имало счупване на крака и почти всеки ден
минавал да го види как е. В един кратък период от време той бил относително неподвижен,
дори с патерици не можел да се движи, това било в рамките на месец-два. След два –три
месеца започнал да се движи само с патерици. Имал количка с припособления за уриниране
и за голяма нужда, не можел да се къпе сам, трябвало да му помагат синовете или съпругата
му. Сочи, че М. изпитвал болки, бил депресиран в две посоки- че ще бъде в тежест на
семейството си и че това ще му коства работата, защото бил в период, който е пробен за него
и в крайна сметка го освободили.
При така събрания доказателствен материал съдът намира следното:
Спорни между страните са въпросите касаещи механизма на настъпване на процесния
инцидент, претърпените вреди и размера им. По тези въпроси съдът намира следното:
Съгласно чл. 48 ЗЗД родителите носят отговорност за непозволеното увреждане от
техните непълнолетни деца, ако последните живеят при тях и ако родителските права се
упражняват от тях, освен ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на
вредите. Отговорността на родителите е лична и презумптивна и тя се разкрива като една
гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на
ненавършилите пълнолетие деца. С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите се
стимулират към изпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на децата. Ако
тези задължения не са изпълнени добре, те ще отговарят за обезщетяване на щетите,
причинени от техните деца. Родителите отговарят не само за това, че не са упражнили
конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено
непозволено увреждане, но и за това, че в един по-предишен период не са изпълнили своя
дълг по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието,
контрола и надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане. В този
смисъл е и практиката на ВКС съгласно която родителите и осиновителите на непълнолетен
извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние,
които те лично не са причинили, като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна -
вместо непълнолетното дете - деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да
формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за
живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години.
Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и
за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се освобождават от
отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се
предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от
7
родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни
причини) на детето - извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова
естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати
противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо
възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на
деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да
попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако
в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето.
Доброто възпитание не се презумира и ако непълнолетният извърши противоправно деяние,
който е инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на
родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и
надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви добродетели те са учили
детето си, каква ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом
то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални норми,
неуважение към личността и имуществото на други правни субекти. Важни са не
намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния процес, а
резултатът от същия. Така и в Решение № 2019 от 1995г., IV г. о., Решение № 323 по гр. д.
№ 718/2008г., IV г. о., Решение № 1437 по гр. д. № 5168/2007г., IV г. о, Определение № 646
от 1.08.2019г. на ВКС по гр. д. № 1833/2019г., IV г. о., ГК.
В този смисъл две са основните предпоставки за да възникне отговорността на
родителя по чл. 48 ЗЗД. Първата от тях е родителя да упражнява родителските права. Тази
предпоставка е предвидена в закона именно, защото тази отговорност е за действия по
възпитаване от родителя на детето и за да може да отговаря родителя по този текст от закона
е необходимо да е могъл в периода преди деликта да осъществява възпитание, надзор и
контрол. В конкретния случай тази предпоставка е налице, доколкото с определението по
чл. 140 ГПК съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че Н. В. П. е упражнявала родителските права
спрямо Д. П. към 25.03.2022г.
На следващо място, по отношение на втората предпоставка родителят да не е бил в
състояние да предотврати настъпване на вредите, съдът намира, че в конкретния случай по
делото не се установяват освобождаващи отговорността обстоятелства. Изложените
твърдения, че процесното събитие е настъпило, докато Д. П. е бил на училище не обуславят
освобождаване от отговорност, доколкото инцидентът е настъпил извън територията на
училището, на ул. Николай Коперник, поради което за неговите действия не отговарят
служителите на училището, а именно ответникът, която е следвало да възпита сина си във
внимателно отношение при действията му. Отговорността по чл. 48 ЗЗД е деликтна и тя е за
всеки един от родителите, поради което ответникът е пасивно легитимирана да отговаря по
предявените искове, доколкото отговаря по чл. 48 ЗЗД за възпитанието и отглеждането на
своето дете.
На следващо място съдът намира, че механизмът на процесния инцидент се
8
установява от изслушаните по делото свидетели, представените писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице по СМЕ. Следва да бъде посочено че в отговора на
исковата молба се съдържа признание на факта, че на 25.03.2022г. Д. П. е бил на училище,
като в голямото междучасие със свои трима приятели е тръгнал към магазин „Фантастико“,
както и че четиримата са се движили с ускорен ход по тротоара на ул. „Николай Коперник“
в две редици по двама, като Д. е бил в първата редица. Едно от момчетата е извикало по име
Д., вследствие на което той се е обърнал назад и не е видял стоящият на тротоара М. П., при
движението си напред Д. П. е бутнал ищеца в резултат на което същият е залитнал и паднал
на бетонните плочки на тротора. Така посочените обстоятелства кореспондират изцяло със
свидетелските показания на св. Росица П., които съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК
въпреки нейната връзка с ищеца, доколкото нейните показания са логични и
последователни, същата е била очевидец на събитието, като се е намирала непосредствено
до съпруга й /излизайки от магазин на ул. Николай Коперник/ и е имала възможност да
наблюдава съприкосновението между сина на ответника и съпруга й и да възприеме
неговото падане на тротоара. На следващо място, показанията й относно механизма на
настъпване на инцидента кореспондират с изводите на вещото лице по СМЕ, което е
посочило, че дори по-леки странични удари в изпъкналата външна част на бедрото, под
тазобедрената става, могат да причинят фрактури на това място. В проведеното съдебно
заседание на 25.03.2024г. експертът е посочил, че при тичане независимо дали сина на
ответника е млад и с какви килограми, е налице достатъчна кинетична енергия при
страничен удар, ищецът да залитне в обратната посока и да падне на една страна. Вещото
лице е посочило, че е напълно възможно при този механизъм да настъпи процесната
фрактура, като приема, че е бил налице по-силен удар въз основа на тичане или бърз ход на
детето. С оглед на което съдът приема, че по делото е установен механизма на настъпване
на процесното деяние, а именно на 25.03.2022г. около 15:50 часа в гр. София на ул.
„Николай Коперник“ до номер 29 Д. П., движейки се на бърз/ускорен ход към магазин
Фантастико се е обърнал назад и не е видял стоящия пред него М. П., при движението си
напред го е бутнал вследствие на което М. П. е паднал на тротоара.
Вследствие на съприкосновението със сина на ответника М. П. е паднал на
тротоарната настилка, което е довело до пертрохантерната фрактура на лявата бедрена кост.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че механизмът и причинно-следствената
връзка са установени по делото. В случая натовареното лице /родителят на причинителя на
вредите/ не е извършил необходимите действия за възпитание на Д. П. и от това бездействие
са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което следва да бъде ангажирана
деликтната отговорност на ответника за обезщетяване на вредите.
По отношение на претърпените имуществени вреди съдът намира следното:
От представените писмени документи, както и от приетата допълнителна медицинска
експертиза, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл.
202 ГПК се установява, че ищецът е сторил разходи за лечение и възстановяване от
пертрохантерната фрактура в общ размер от 2358,85 лева. Съдът приема изводите на вещото
9
лице, че велоергометърът и инвалидния стол следва да се изключат за лечението и
рехабилитацията на ищеца, доколкото велоергометърът не е предписван като уред за
следболнична рехабилитация в медицинската документация по делото, както и тъй като
няма медицински показания за такава. Вещото лице е посочило, че инвалидна количка
изобщо не е била показна за фрактури като тази на ищеца, а е било необходимо комбиниран
стол за баня и тоалетна, като разходите за това помощно средство се поемат от социални
грижи по местоживеене след представяне на протокол от ЛКК или епикриза за съответната
диагноза /каквато ищецът притежава/. На следващо място, експертът е посочил, че не е
следвало да се дават средства за рехабилитатор вкъщи, тъй като нуждите на ищеца от
рехабилитация се поемат от НЗОК. На последно място, вещото лице е установило кои от
медикаментите са били необходими и са имали отношение към възстановяване от
травматичното състояние, като е посочил че част от изброените от ищеца лекарствени
продукти касаят хронични заболявания на ищеца и не са относими към лечението на
пертрохантерната фрактура на лявата бедрена кост. С оглед гореизложеното съдът приема,
че предявеният иск за имуществени вреди е основателен до сумата, посочена от вещото
лице, а именно 2358,85 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 3000 лева.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема, че поначало,
въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. В този
смисъл са решение № 154/30.10.2012 г. по т. дело № 807/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
151 от 12.11.2013 г. по т. дело № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 163 от 12.11.2014 г.
по т. дело № 3450/2013 г. на ВКС, I т. о. и други.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от М. П.
увреждания, а именно- че е претърпял фрактура на лявата бедрена кост, която наложила
оперативна интервенция и болничен престой за 6 и 7 дни съответно в УМБАЛСМ
„Пирогов“ и УМБАЛ „Света Анна“- София, както и че близо 8 месеца е било налице трайно
затруднение в движението на левия долен крайник при възстановителен процес по
медицински критерии от 6 месеца. Следва да бъде взет предвид продължителният период,
през който ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност /25.03.2022г. -
15.12.2022г./, както и възрастта на ищеца към датата на настъпване на инцидента /68
10
години/. Съдът отчете и обстоятелството, че вещото лице е посочило, че първите 5-6 дни
болките са били с висока интензивност, впоследствие са ставали умерени до слаби в края на
третия месец, с временни изостряния по време на рехабилитация или при неволно
натоварване на левия долен крайник. Експертът е посочил, че страданията на ищеца не са се
обуславяли само от понасяната болка, но и от необходимостта да се ползват две
подмишнични патерици за срок около 3 месеца, да се поддържа оперативната превръзка
суха и чиста и да се ползва чужда помощ през първия месец. От изслушаните свидетелски
показания на св. П. и св. Д. се установи по категоричен начин, че първият месец
възстановяването е било много тежко, че ищецът е бил на легло, като се е нуждаел от
непрестанна чужда помощ за обслужването си и за придвижването си извън леглото. Съдът
отчита изпитваните от ищеца болки и притеснения от това че му е била необходима чужда
помощ за елементарни битови нужди, че се е наложило да посещава лекари и да провежда
рехабилитация, както и претърпения от това стрес. На следващо място намира, че е била
налице и промяна в трудовата му ангажираност, която е била преустановена след
25.03.2022г., което безспорно е довела до промяна в начина му на живот и установения в
семейството ритъм.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на сумата от 5000 лева.
Този размер съдът приема, че отговаря на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
техния интензитет и продължителност, както и емоциите, преживяни от него в резултат на
инцидента. С оглед на което предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде изцяло
уважен.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, представляващи разликата
между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът, ако беше работил и
получените от него по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна
нетрудоспособност съдът намира следното:
От приетите болнични листове се установява по категоричен начин, че ищецът е бил
в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 25.03.2022г. - 15.12.2022г.
Установено е, че ищецът е бил в трудово правоотношение с Национален център по
обществено здраве и анализи за периода от 01.12.2021г. до 27.01.2023г. С оглед на което за
процесния период от 04.2022г. до 01.2023г. същият е бил в трудово правоотношение и
вследствие на причинените от ответника вреди е бил в невъзможност да изпълнява
възложените му трудови дейности. Поради гореизложеното ищецът има право на
пропусната полза, изразяваща се в разликата между трудовото възнаграждение, което би
получил като работник, ако беше полагал труд през процесния период и получените от него
по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност.
Съгласно чл. 41, ал. 1 КСО дневното парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна
11
неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на
сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен
доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите
се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18
календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да
надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено
обезщетението. При определяне на обезщетението следва да бъде взет предвид размерът на
действително получаваното трудово възнаграждение, т.е. нетното трудово възнаграждение
след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. В конкретния случай от
приетото удостоверение, издадено от работодателя на ищеца, се установява че размерът на
нетното месечно възнаграждение е 776,76 лева. Разликата между получаваното от ищеца
възнаграждение и полученото обезщетение, изчислено като 80 % от 776,76 лева /621,41 лева/
за периода от 04.2022г. до 15.12.2022г. е 1040,90 лева. За периода след 15.12.2022г. не следва
да се присъжда обезщетение, тъй като последният болничен лист Е20222821393 е издаден за
период от 20.11.2022г. до 15.12.2022г. Видно от удостоверението от работодателя на ищеца
същият е получил частично трудово възнаграждение за декември и за януари 2023г. Поради
което следва да бъде уважен предявеният в настоящото производство частичен иск в размер
на 400 лева при глобален размер от 2700 лева и следва да бъде отхвърлен иска за периода
след 15.12.2022г., а именно за 16.12.2022г. до 31.01.2023г.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от неполучаване на брутно трудово възнаграждение за период от 1 година съдът
намира следното:
Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на
непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено
имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на
имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта,
съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увреденият е можел да получи
от изпълнението на договор, осуетен от противоправно поведение на деликвента, така и
всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалият би реализирал, ако
вредоносното действие не би настъпило.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023г. на ВКС
по т. д. № 3/2021г., на ОСГТК на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото
на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите
или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно
обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице
сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали
пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от
които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да
възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на
увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно
12
настъпване на увеличението, както е и прието с Тълкувателно решение № 3/2012г. по тълк.
дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял вреди вследствие на
прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което претендира пропуснати ползи
в размер на трудово възнаграждение за една година. Съдът намира, че по делото не се
доказва, че претендираната пропусната полза действително е щяла да бъде реализирана. С
оглед горецитираните задължителни за съдилищата разяснения не може да се предполага, че
ищецът е щял да продължава да полага труд, респ. че ще продължава да получава трудово
възнаграждение една година след процесния инцидент. В този смисъл съдът е дал изрични
указания по чл. 146, ал. 2 ГПК с определението по чл. 140 ГПК, като въпреки указанията не
са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че увеличението на
имуществото на ищеца е било сигурно. Поради което предявеният иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на брутно
трудово възнаграждение за една година следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в общ размер от 402 лева /302+100/, 30 лева преписи, 450 лева
депозит за вещо лице и претендира 1000 лева, адвокатско възнаграждение. По делото е
представен Договор 871183 от 25.01.2023г. за правна защита и съдействие /л. 4 от делото/, в
който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Не са ангажирани
доказателства да е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение над сумата, посочена
в договора за правна помощ. Поради което съдът приема, че ищецът е сторил разноски в
общ размер от 1432 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер от 1105,54 лева.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива
не следва да му се присъждат. С оглед претенцията, заявена в писмените бележки, следва да
бъде посочено, че към отговора на исковата молба е приложено единствено пълномощно №
04568 от 26.06.2023г.
С определение от 28.11.2023г. съдът е допуснал СМЕ по задачи на ответника и е
определил възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лева, вносими в едноседмичен
срок от получаване на препис от определението. В първото по делото съдебно заседание на
25.01.2024г. съдът е указал на ответника в тридневен срок от съдебното заседание да
представи доказателства за внесен депозит по сметка на СРС в определения от съда размер.
В предоставения срок не са били изпълнени указанията, поради което с разпореждане от
01.03.2024г. съдът е разпоредил да се изплати възнаграждение на вещото лице от бюджета
на съда. С оглед на гореизложеното ответникът следва да бъде осъден по чл. 77 ГПК да
възстанови сумата от 150 лева, първоначално заплатена от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на М.
П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 48 вр. чл. 45 ЗЗД
следните суми: сумата от 2358,85 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на медикаменти и помощни средства, необходими за възстановяване от
пертрохантерно счупване на бедрена кост на левия крак и други наранявания, получени
вследствие на бутане от страна на сина на Н. П.- Д. Ю. П., ЕГН *********, на 25.03.2022г.
около 15: 50 часа на улица „Николай Коперник“ до номер 29 в гр. София в резултат на
което паднал на тротоара, сумата от 400 лева, частична претенция от 2700 лева,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото от М. П.
обезщетение за временна нетрудоспособност и получаваното от него брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.04.2022г. до 15.12.2022г., сумата от 5000 лева,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и
притеснения, претърпени вследствие на пертрохантерно счупване на бедрена кост на левия
крак и други наранявания, получени вследствие на бутане от страна на сина на Н. П.- Д. Ю.
П., ЕГН *********, на 25.03.2022г. около 15: 50 часа на улица „Николай Коперник“ до
номер 29 в гр. София в резултат на което паднал на тротоара, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медикаменти и помощни средства
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3000 лева, предявения иск
за имуществени вреди, представляващи разликата между получаваното от М. П.
обезщетение за временна нетрудоспособност и получаваното от него брутно трудово
възнаграждение за периода от 16.12.2022г. до 31.01.2023г., предявения иск за сумата от 1650
лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на
брутно трудово възнаграждение за една година.
ОСЪЖДА Н. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на М.
П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1105,54 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати в полза
и по сметка на СРС на основание чл. 77 ГПК сумата от 150 лева, представляваща
възнаграждение на вещо лице, първоначално изплатено от бюджета на съда.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14