Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
декември две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 5578 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от ***, ЕИК ***, срещу Г.М.Б., ЕГН **********, иск за осъждане на ответницата
да заплати в полза на ищцовото дружество сумата от
221,02 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по
фактура с номер **********/16.03.2018г., за период на потребление от
26.01.2018г. до 11.03.2018г., за обект на потребление в с. ***, с аб. номер ***и кл. номер ***,
както и сумата от 22,53 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 06.04.2018г. до 07.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага следното: ***
и *** били страни по облигационно правоотношение, относно продажба на ел.
енергия. Извършена е корекция на осн. чл. 48 ПИКЕЕ.
Сочи се, че е налице законово основание да се коригира сметка на потребител при
доказано неточно отчитане на потребена енергия.
Излага се, че на 11.03.2018г. е извършена техническа проверка на СТИ на обекта.
Издаден е КП. Установено е наличието на извършено неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник. По този
начин консумираната енергия не преминава през СТИ, не се измерва и не се
заплаща. КП е подписан от член на домакинството, както и от свидетел. Безспорно
в процесния обект е консумирана ел. енергия, която не
е отчетена. Сумата се дължи от лицето, потребило ел.
енергия на обекта. Тъй като *** е починал през 2005г., но неговите наследници
не са довели този факт до знанието на ищеца, дружеството няма вина, че е
начислило сумата на името на ***. Доколкото Г.Б. е негов наследник и живее на
адреса на потребление, същата следва да отговаря за начисленото количество ел.
енергия.
В срока за отговор е постъпил такъв,
като се сочи следното: Исковете са неоснователни. Оспорва се, че ответницата е
пасивно материално легитимирана по настоящата претенция. Оспорва се, че между
ответницата и ищцовото дружество е налице
облигационна връзка за продажба на ел. енергия по отношение на обект в с.
Пчелник. Оспорва се качеството на потребител на ответницата и на ***. Оспорва
се ответницата да е ползвала имота през процесния
период. Оспорва се доставката на ел. енергия. Оспорват се констатациите в КП,
като се сочи, че същият не е подписван от ответницата. Оспорва се техническата
годност на СТИ. Оспорва се начинът и методиката на извършената корекция. Сочи
се, че ПИКЕЕ са отменени
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че обект на
потребление в с. ***, с аб. номер ***и кл. номер ***, е приобщен към електроразпределителната
мрежа и същият се захранва от електричество, предоставяно от ищцовото дружество.
От представен констативен протокол № 1301312 от 11.03.2018г., се установява, че на посочената дата,
длъжностни лица на ***са извършили техническа проверка на СТИ на адрес в
с.
Пчелник. Отразено е наличие на неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник. Посочено е,
че по този начин доставяната ел. енергия не минава през СТИ, не се измерва и не
се отчита. Протоколът е подписан от един свидетел и от Г.Б..
Представена
е справка за корекция, извършена на осн. чл. 48, ал.
1, т. Б ПИКЕЕ. В резултат на корекцията на абоната е начислена сумата от 221,02
лв., за която е издадена фактура № **********
от 16.03.2018г. Посочено е, че сумата е начислена за период на потребление от 26.01.2018г.
до 11.03.2018г.
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници Г.М.Б. се явява наследник
на лицето ***.
В открито
съдебно заседание е разпитан св. П.Д., от чиито показания се установява
следното: Свидетелят изготвил процесния КП след
извършена проверка на СТИ на адрес на потребление на ел. енергия. При проверка
на адреса проверяващите установили наличие на неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник 2,5
кв.милиметра. На адреса е живяла ответницата, която се е подписала в КП.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че през периода от 26.01.2018г. до
11.03.2018г. през процесното СТИ не е преминала
доставената и потребена електроенергия, тъй като е
бил монтиран допълнителен проводник, заобикалящ електромера. Изчисленото
количество за доплащане е предполагаемо. Не са налице данни за техническа
неизправност на СТИ. Извършената корекция по делото е направена по реда на чл.
48 ПИКЕЕ.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца бе да докаже дължимостта на начислената сума, а именно следваше в условията
на пълно и главно доказване да установи основанието
и размера на вземането си. В тази връзка
трябваше
да докаже, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно
и при спазване на предвиденото в Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер, като остойностеното количество ел. енергия е реално доставено на
ответника.
В процесния случай се установи, че ответникът Г.Б. живее и ползва
имота, обект на потребление на ел.
енергия, поради което и същата следва да отговаря по така предявения иск, в
качеството си на потребител.
Ищецът твърди, че в случая от една страна, така начисленото за доплащане
количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена
ел. енергия, а от друга, че представлява корекция на сметката на потребителя
извършена по реда на чл. 48 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос
касае наличието на основание,
обосноваващо дължимост на сумата и в частност -
реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му
от потребителя и налице ли са
предпоставките за приложение на чл. 48 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е
процедурата. Установяването на твърденията за реална доставка е нужно,
доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на договора
за покупко - продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год.
/ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. Същевременно с решение № 1500/06.02.2017 год. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародане
на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. Следователно разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление
е извършена
на 11.03.2018г.
Нормата
на чл. 48
ПИКЕЕ, на която се позовава ищцовото дружество,
е действала към момента на преизчисляване
количеството на ел.енергия. Същата предвижда, че при липса на средство
за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва
или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване,
до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за
търговско измерване, но не по-дълъг
от 90 (деветдесет) дни.
Или,
за да възникне
правото на ищцовото дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място
следва да се установи,
че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка
извън допустимата.
След отмяната на чл.
41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред
и предпоставки за извършване на проверка
за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ищеца да преизчислява сметка на потребителя въз основа на
констатациите от извършената проверка следва да се
отрече изцяло.
Изложеното
е достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск е неоснователен.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства в полза на процесуалния представител
на ответника следва да бъде присъдено съответно възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 300,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, срещу Г.М.Б., ЕГН **********,
иск за осъждане на Г.М.Б., ЕГН **********, да заплати в полза на *** сумата от 221,02 лв., представляваща главница за
консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура с номер
**********/16.03.2018г., за период на потребление от 26.01.2018г. до
11.03.2018г., за обект на потребление в с. ***, с аб.
номер ***и кл. номер ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, срещу Г.М.Б., ЕГН **********,
иск за осъждане на Г.М.Б., ЕГН **********, да заплати в полза на *** сумата от
22,53 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 06.04.2018г. до 07.04.2019г., начислена върху главницата от 221,02 лв., за консумирана и
незаплатена ел. енергия по фактура с номер **********/16.03.2018г., за период
на потребление от 26.01.2018г. до 11.03.2018г., за обект на потребление в с. ***,
с аб. номер ***и кл. номер ***.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
***, да заплати на адвокат ***, сумата в общ размер от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: