РЕШЕНИЕ
№ 1732
гр. Пловдив,18.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и третата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Тодор Павлов, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административнонаказателно дело № 1602 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Директор на Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП - Пловдив обжалва, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт
Ш., Решение № 735/28.04.2023 г., постановено по АНД № 1247/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 9 н.с. С обжалваното решение е било отменено Наказателно
постановление № 661720-F642768 от 31.09.2022 г. на
Директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „ Алфа Ариес
2019“ ЕООД гр. Пловдив е била наложена имуществена санкция от 500 лева на
основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.125, ал.5, вр. с ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна
на решението на РС Пловдив, като издадено в нарушение на закона. Изложени са подробни съображения с твърдение
за неправилна преценка на първоинстанционния съд по въпроса относно
надлежността на извършеното спиране на административнонаказателното
производство и оттам по отношение изчисляването на срока за издаване на
наказателното постановление. Направен е анализ на разпоредбата на чл.43, ал.6
от ЗАНН и се излагат доводи досежно щателността на извършеното издирване на
дружеството-нарушител. Моли се отмяна на обжалваното решение и съответно
потвърждаване от касационния съд на наказателното постановление, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В
съдебното заседание жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба „Алфа Ариес“ ЕООД е представил писмен
отговор по същата, както и писмено становище, депозирано чрез упълномощен
адвокат А.. Изложени са подробни съображения, насочени към извод за налични и
други, непосочени от районния съд основания за отмяна на наказателното
постановление, като се моли касационната жалба да се остави без уважение и на
жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокат по представен договор за правна
помощ. Не е изпратен представител в съдебното заседание пред касационния съд.
Прокурорът от ОП – Пловдив Павлов, заявява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е анализирал събраните по
делото доказателства, като е достигнал и до законосъобразен извод за доказаност
на административното нарушение, за което е било издадено наказателното
постановление. В тази насока настоящата съдебна инстанция не възприема доводите
на ответната страна за наличие на санкционирането му с две отделни имуществени
санкции за едно бездействие, предвид издаване на наказателно постановление и за
неподаване в срок на отчетни регистри за същия данъчен период. Нормата на
чл.179, ал.1 от ЗДДС предвижда отделна наказуемост, както за неподаването в
срок на справка-декларация по ЗДДС, така и за неподаването в срок на отчетните
регистри и не се касае до едно и също нарушение.
Първоинстанционният съд е приел, че
независимо от установеното нарушение, то са налице основания за отмяна на
наказателното постановление, предвид липсата на законосъобразно осъществено
спиране на административнонаказателното производство /от надлежен орган/ и поради
това и издаване на наказателното постановление след изтичането на предвидения в
чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен давностен срок. Посоченият извод на районния
съд настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразно направен. Спирането на
административнонаказателното производство на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН правилно е прието за
ненадлежно и поради това непроизвеждащо правно действие.
Не се спори относно качеството на подписалото го лице, а именно наказващият орган.
Последният обаче не може да се приеме, че е
компетентен да се произнасе именно
по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, доколкото това право би следвало да се разглежда като
включено в правомощията на актосъставителя и в тази връзка районният съд е
направил и относим анализ на законовите разпоредби. Доколкото
задължението да връчи препис от акта на наказаното лице, след като го състави,
изводимо от разпоредбата на чл.43,
ал.1 от ЗАНН, е на
актосъставителя, то следва, че и негово правомощие е да спре производството в
хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. И това е така, защото едва
след връчване на АУАН, актосъставителят изпраща в срока по чл.44,
ал.3 от ЗАНН акта на
наказващия орган, ведно с възраженията, събраните
доказателства и другите приложения към преписката. Същевременно, съгласно чл.52,
ал.2 от ЗАНН, ако
се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го
връща веднага на актосъставителя. Анализът
на посочените норми, както
и систематичното място на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН в раздел
II „Образуване
на административнонаказателното производство“
действително обуславят извод, че предявяването на
АУАН на нарушителя е безусловно необходимо, като това задължение, вкл. възможността да спре производството
по чл.43, ал.6 от ЗАНН в тази връзка е
предвидено като правомощие на актосъставителя.
Независимо от това и дори и да се приеме тезата на
касационния жалбоподателя относно това, че щом има правомощието да прекрати
производството, то наказващият орган би следвало да има правомощие и да го
спре, настоящата инстанция намира, че в случая спирането не е било надлежно и
поради липсата на т.нар. от закона щателно издирване на нарушителя. Както вече
е имал възможност настоящият съдебен състав да посочи в други свои актове, спирането на производството
е допустимо, когато са
извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице
еднозначни данни, че въпреки положените необходими за
целта усилия, същият не е намерен. Това предписва законът, като в случая следва
да бъде прието, че правилото не е спазено с оглед съдържанието на документацията от преписката. В тази връзка от значение е
тълкуването, дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния касационен съд
на Република България в редица решения във връзка с прилагането на чл.268, ал.3, т.2 НПК
/отм./, което определя, че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от
целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към
установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от
закона и фактически възможни начини, както
и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.
Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови
интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В
издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските
администрации и органите на МВР." Данните за търсене на дружеството, които се извличат от приложената административна
преписка поради това и не могат да обусловят извод за щателност на извършеното
издирване, като е видно, че на адреса по регистрация на дружеството в ТР е
търсен негов представител по едно и също време на денонощието и липсват данни с
издирването на нарушителя, респективно на представляващия дружеството, който да
получи акта, да са били ангажирани предвидените в чл.43, ал.4 от ЗАНН органи и
служби. Посоченото се явява допълнително основание за преценката за липсата на
надлежно осъществено спиране на административнонаказателното производство,
предвид липсата на законовото основание за това. При липса на валидно
осъществено спиране на производството, не е налице и надлежно спиране на
давностния срок и в крайна сметка изводите на районния съд относно издаването
на наказателното постановление извън предвидения в нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок от издаване на акта, обуславящи незаконосъобразност на
наказателното постановление, са обосновани и правилни.
При това положение и предвид извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК,
при която също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
то ще следва обжалваното решение да се остави в сила.
От страна на
ответника е направено искане за присъждане на разноски по настоящото дело, като
в тази връзка е представен и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ
заплащане на адвокатско възнаграждение от 480 лева. Ето защо и с оглед разпоредбата
на чл.63д, ал.1 от ЗАНН ще следва да бъде осъдена ТД на НАП –Пловдив да заплати
в полза на дружеството-ответник посочената сума за разноски пред касационната
инстанция.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК, във
връзка с чл.63в и чл.63д от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 735/28.04.2023 г., постановено по АНД
№ 1247/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 9 н.с.
ОСЪЖДА ТД на НАП –Пловдив да заплати в полза на „Алфа Ариес“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Софроний
Врачански“ № 22, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, направени
разноски за един адвокат пред касационния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: