Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.
Ловеч, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 19/2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 16б от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
Административното дело е образувано по
жалба от С.М.Т., ЕГН ********** *** против Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4026/16.12.2020
г., издадена от За директор Дирекция „Социално подпомагане” - Ловеч, с която е
отказана месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, потвърдена с Решение №
11-РД04-0032/12.01.2021 г. на Директора на РДСП - Ловеч.
Жалбоподателката иска съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява
лично и с упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски съгласно представен списък.
Ответникът по делото – Директорът на ДСП
- Ловеч – редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен
юрисконсулт. Оспорва жалбата като излага аргументи за неоснователност на същата.
Настоящият съдебен състав намира, че
жалбата срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4026/16.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч,
потвърдена с Решение № 11-РД04-0032/12.01.2021 г. на Директора на РДСП - Ловеч е
процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законния
срок. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се
установява, че производството пред административния орган (АО) е започнало по
подадено от С.Т. заявление-декларация с вх. № 4026 от 07.12.2020 г. до Директора
на ДСП – Ловеч с приложени към него документи и искане да бъде отпусната месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка.
Във връзка с това искане е извършена
задължителната в случая социална анкета, като резултатите от нея са
обективирани в изготвения социален доклад от 16.12.2020 г. (л. 45-46). В него е
бил направен краен извод за отказ за отпускане на месечната целева помощ по чл.
16б от ППЗСП, тъй като семейството на Т. не отговаряло на изискванията на чл.
16б, ал. 1, т. 1 – 4 от ППЗСП предвид обстоятелството, че С.Т. работела по два
трудови договора и по единият от тях не ползвала неплатен отпуск към момента на
извършване на проверката.
Този решаващ извод бил възприет изцяло и
в атакуваната в това производство заповед на Директора на ДСП – Ловеч. С нея
Директорът на ДСП – Ловеч е отказал на жалбоподателката отпускането на социалната
помощ по чл. 16б от ППЗСП.
С.Т. е оспорила заповедта пред Директора
на РДСП - Ловеч, който с Решение № 11-РД04-0032/12.01.2021 г. (л. 8-10) е
потвърдил обжалваната заповед, издадена от Директора на ДСП - Ловеч.
По делото е представена изпратената от
АО административна преписка по издаване на оспорената заповед.
При тази фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна:
Предмет на оспорване в
настоящо съдебно производство е Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4026/16.12.2020 г. на
Директора на ДСП – Ловеч, с която на С.М.Т. е отказано отпускането на месечна
целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Това е първоначалният индивидуален
административен акт, който поражда неблагоприятни правни последици за
жалбоподателката и именно той подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Аргумент за това е разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от АПК, според която на
оспорване подлежат първоначалният индивидуален административен акт или решението на по-горестоящия административен
орган, с който той е изменен или отменен. В случая с Решение № 11-РД04-0032/12.01.2021
г. на Директора на РДСП - Ловеч, който е
горестоящ административен орган не е изменен, нито отменен първоначалния
административен акт. Той е потвърден, което по същество означава отхвърляне на
жалбата.
Обжалваната заповед е
издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на правомощията
му по чл. 13 от ЗСП. Съгласно чл. 28,
ал. 1 от ППЗСП, в 7-дневен срок от изготвяне на социалния доклад, Директорът на
ДСП или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед. Оспорената в
настоящото съдебно производство заповед е издадена от И.И., на която съгласно
Заповед № 1101-РД-01-0111/10.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч (л. 57) е
възложено изпълнението на функциите на Директора на ДСП – Ловеч в периода от
14.12.2020 г. до 16.12.2020 г.
Тя е издадена в
предвидената от закона писмена форма. Посочени са правни и фактически
основания. Последните се съдържат и в изготвения социален доклад.
Административният орган изцяло е възприел констатациите и предложението на
социалния работник от ДСП - Ловеч, изготвил социалния доклад. Оспорената
заповед е издадена в установената форма, но при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и
5 от АПК.
Безспорно между страните е, че жалбоподателката полага грижи
за дете до 14-годишна възраст - Е.Н.М., ЕГН **********.
Детето е нейно внуче, настанено по реда на чл. 26
от ЗЗДет с Решение № 470/22.12.2017 г. на
Ловешки районен съд. Следователно семейството попада сред изрично посочените
случаи, допустими за подпомагане съгласно чл. 16б, ал. 5 от ППЗСП,
съгласно който при условията по ал. 1, ал. 3,
т. 2 и ал. 4 месечната
целева помощ се отпуска и на семейства на роднини и/или близки и приемни
семейства, в които има настанени деца по реда на чл. 26 от Закона
за закрила на детето.
Не се спори и че детската градина е преустановила дейност,
считано от 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г. съгласно
заповеди на Министъра за здравеопазването. Т.е., за периода, посочен в
заявлението - от 01.12.2020 г. до
31.12.2020 г. детето не е посещавало детска
градина.
От доказателствата по
делото се установява, а и не се оспорва от страните, че г-жа Т. работи по два
трудови договора – основен с „ВиК“ АД гр. Ловеч и допълнителен – извън
установенето работно време по основното трудово правоотношение – с Община Ловеч
като личен асистент на съпруга си.
По основното трудово
правоотношение с „ВиК“ АД гр. Ловеч Т. е ползвала неплатен отпуск за периода на
въведената епидемична обстановка - от 02.12.2020 г. до 31.12.2020 г. Като по
втория сключен трудов договор Т. не е ползвала такъв отпуск за този период.
В изготвения по делото
социален доклад са изследвани доходите на лицето за м. ноември 2020 г., като е
направено изчисление, че средномесечният доход (СМД) на член от семейството за
м. ноември 2020 г. е в размер на 432,01 лв.
Съгласно чл. 16б, ал.
1, т. 1 от ППЗСП,: „Право на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до
14-годишна възраст, когато двамата или единият от работещите родители или
родител, отглеждащ сам дете не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и
нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение
за временна неработоспособност.“.
Допълнителни условия за
отпускане на помощта по ал. 1, са регламентирани в ал. 3 и ал. 4 на чл. 16б от
правилника, които се свеждат до следното: децата да не са настанени извън
семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; децата да не
посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните
групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, да е по-нисък или равен на
150% от минималната работна заплата.
С оспорената в
настоящото производство заповед на Директора на ДСП – Ловеч е отказано
отпускането на месечната помощ по чл. 16б от ППЗСП считано от м. декември 2020
г., като съображенията на АО, възприети и в решението на РДСП – Ловеч, с което
е потвърдена процесната заповед се свеждат до обстоятелството, че Т. работи на
два трудови договора и по единия от тях не ползва неплатен отпуск.
На първо място, настоящият
съдебен състав счита, че АО не е установил релевантните факти и обстоятелства,
имащи отношение към издването на процесната заповед.
Съгласно текста на чл.
16б, ал. 4 от ППЗСП, процесната месечна целева помощ помощ се отпуска на
семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150 %
от минималната работна заплата. Видно от приложения с административната
преписка социален доклад, АО е изчислил СМД на член от семейството за м.
ноември 2020 г., без да съобрази, че отпускането на помощта е за времето от м.
декември 2020 г., когато Т. е ползвала неплатен отпуск за периода на въведената
епидемична обстановка, за да се грижи за настаненото при нея дете.
С оглед горното, АО е
нарушил общите правила по чл. 35 от АПК, въвеждащи изисквания
за установяване на относимите към поисканата социална помощ обстоятелства и
конкретно за установяване на действителния доход на заявителя за м. декември 2020 г.
Обжалваният административен акт е издаден и в
противоречие с материалния закон.
Съгласно чл. 16б, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, право на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност. Релевантният
размер на дохода за отпускане на помощта по чл. 16б от ППЗСП, който правилникът посочва е същият да е равен
или не е повече от 150% от МРЗ на член от семейството.
Видно от Заповед № ЧР-13437/27.11.2020 г. (л. 19), Т. е
ползвала неплатен отпуск по основното си трудово правоотношение с „ВиК“ АД – гр. Ловеч, считано от 02.12.2020
г. до 31.12.2020 г.
В случая, получените от жалбоподателката доходи за м.
декември 2020 г. (л. 20 и л. 21) са крайно недостатъчни за издръжка на едно
тричленно семейство и много под прага, посочен в ал. 4, а
именно 150% от МРЗ. Това се дължи на невъзможността
жалбоподателката да работи по основното
си трудово правоотношение предвид необходимостта да се грижи за настаненото при
нея дете поради преустановяването на дейността на детските градини във връзка с
епидемичната обстановка в страната в периода от 02.12.2020 г. до
31.12.2020 г.
Административният орган
е подходил формално при преценката си досежно правото на лицето за процесното
подпомагане. В случая от една страна с
дохода от допълнителния трудов договор като личен асистент (л. 4 и л. 21) не се
превишава подоходния праг, регламентиран в чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП, а от друга
– обстоятелството, че Т. не е ползвала неплатен отпуск по този договор не е
въведено от законодателя като основание за отказ от процесното подпомагане. Липсва
материалноправна норма, създаваща такова ограничение/изискване за отпускане на
помощта.
Съдът намира, че
оспорената заповед противоречи и на целта на закона. Както ЗСП, така и ППЗСП,
конкретно разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП имат за цел подпомагане, като в
конкретния случай това подпомагане е във връзка с обявено извънредно положение
или обявена извънредна епидемична обстановка, като същото е насочено към
семейства с деца до 14-годишна възраст. Разбирането на ответника за целта на
мярката по чл. 16б от ППЗСП противоречи на полезното й действие и предметен
обхват. Мярката не изисква лицата да са останали без никакви доходи от трудова
дейност, а допълва липсата на такива от основното им занятие по аргумент от
условията по чл. 16б ал. 1 от ППЗСП – а именно, не само когато е налице
временна неработоспособност по причина на въведените извънредни
противоепидемични мерки, които не допускат посещаване на учебните заведение от
непълнолетни деца в училищна възраст, който риск не е обхванат от
осигурителната система по КСО, но и когато родителите не могат да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност. Целта на помощта
по чл. 16б от ППЗСП е, чрез нея да се осигури доход на засегнатите от
противоепидемичната мярката родители над минималния праг - 150% от МРЗ, до
който или под който са достигнали поради нейното прилагане. Противното
разбиране отрича ефекта, който целевата помощ по чл. 16 от ППЗСП трябва да
постигне – всички родители, които имат деца под 14 години, останали в дома си,
поради забраната да се посещава учебно заведение и които поради това имат доход
по-малък или равен на 150% от МРЗ за страната, освен тези, които получават
обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане.
Изложените дотук
съображения налагат извод, че оспореният акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените
правила, материалния закон и целта на същия - отменителни основания по чл. 146,
т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, което налага отмяната му.
Естеството на акта не
позволява решаването на правния спор по същество, поради което преписката
следва да бъде върната на административния орган за издаването на нов
административен акт и за повторна преценка относно това дали са налице предпоставките
за отпускане на целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, като се съобразят мотивите на
настоящото съдебно решение.
При този изход на спора,
съдът намира за основателно искането на жалбоподателката за присъждане на
сторените по делото разноски съобразно приложения списък на л. 70 от делото в
размер на 310,00 (триста и десет) лева, от които: 300 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение (л. 58) и 10 лева - внесена държавна такса (л. 12).
Съгласно чл. 143, ал.
1, вр. § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат понесени от Агенцията
за социално подпомагане - гр. София, като юридическото лице по чл. 5, ал. 2 от ЗСП и чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Устройствения
правилник на Агенцията за социално подпомагане.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.
2 предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд Ловеч
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4026/16.12.2020 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Ловеч, с която на С.М.Т., ЕГН ********** ***
е отказано отпускането на месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП,
потвърдена от Директора на РДСП - Ловеч с Решение № 11-РД04-0032/12.01.2021 г.
ИЗПРАЩА преписката на
Директора на ДСП - Ловеч за ново произнасяне по заявление-декларация на С.М.Т. с вх. № 4026 от 07.12.2020 г. до Директора на
ДСП - Ловеч с искане за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в настоящето решение.
ОСЪЖДА Агенция за
социално подпомагане гр. София да
заплати на С.М.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 310,00 (триста и десет) лева
съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал. 6
от ЗСП.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|