№ 11998
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110139000 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба от 20.07.2022г. на молителката М. Н. М., действаща лично и
като майка и законен представител на малолетното дете Х. М., родена на 20.12.2020г. срещу
ответника Й. М. Видалис-Сулас, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, т. 5
във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.с която се иска издаване на заповед за
защита от домашно насилие.
В молбата се твърди, че ответникът е бащата на малолетното дете Х. М., като е
припознал детето само в Република Гърция. Страните се живели няколко години в Гърция в
условията на съпружеско съжителство. След пореден скандал страните се прибрали да
живеят на територията на страната, където скандалите продължили. В молбата се твърди, че
на 19.07.2022г. сутринта около 9.30ч. , връщайки се от детска ясла, където оставила дъщеря
си, молителката била пресрещната пред дома си в гр. София, по ул.„Бигла“ от ответника
В.. Ответникът започнал да дърпа молителката, крещейки, че трябва заедно да отидат при
психолог, да намерят начин да продължат да живеят заедно. Молителката го уведомила, че
не желае да живеят повече заедно, защото ще бъдат изложени на психично
неуравновесеното му поведение ответникът станал още по –агресивен. Поискал да види
дъщеря си, но молителката го информирала, че тя била на ясла и ще договорят режима на
виждане допълнително. Разговорът на висок тон, при който ответникът препречил входа и
не давал възможност на молителката да влезе в дома си, упражнявал върху нея физическо и
вербално насилие, продължил около половин час, след който притеснен, че молителката
може да извика полиция ответникът си тръгнал. В молбата се твърди, че ответникът бил
агресивен, ежедневно я следял, проверявал й телефона, и я заплашвал, че ще й вземе детето.
Твърди, че ответникът страда от биполярно разстройство, от което не се лекува и
представлява опасност както за молителката така и за нейното дете – Х. М.. Молителката
твърди, че след описания случай изпитва постоянен страх за своя живот и този на нейното
дете, защото ответникът е много опасен човек и моли за издаване на заповед за защита и
предприемане на необходимите действия за защита, предвидени в ЗЗДН. В съдебно
заседание се явява и заявява, че поддържа молбата за защита. Претендира разноски
1
Ответникът Й. М. Видалис-Сулас се явява в съдебно заседание лично и оспорва
твърденията в исковата молба. Заявява, че молбата е неоснователна, защото на посочената
дата е имал служебен ангажимент и цял ден е бил с клиент. Пледира за отхвърляне на
молбата.
Молителката М. е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа
подробно описание на твърдение от нея актове, извършени от ответника на 19.07.2022г. По
делото са представени и медицински документи относно здравословното състояние на
молителката – както психическо така и физическо. Същите са за период след молбата за
издаване на заповед за защита и съдът не ги цени при постановяване на решението.
По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита свидетелката Наталия
Борисова Соколова – съсед на молителката, под страх от наказателна отговорност заявява,
че познава молителката откакто се е родила. Семейството й живеело над жилището на
свидетелката. Същата разказва, че през месец юли 2022г., около 20ти, една сутрин към 9.30,
когато излязла да простира дрехи на терасата, видяла страните пред входната врата на блока
– ответникът (свидетелката го посочи в залата) дърпал и блъскал молителката, като
едновременно с това й крещял, а тя била натоварена с багаж. Той крещял на гръцки език.
Това не било единствения случай, в който ответникът крещял и заплашвал молителката.
Ответникът дърпал молителката за косата. Случвало се доста често, предимно вечер, когато
викал под терасата й и така притеснявал не само нея, но и съседите. Свидетелката твърди, че
е сигнализирала органите на МВР за тези действия на ответника. На посочената дата
молителката била сама без детето, носела две торби с покупки. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката Соколова, които възпроизвеждат лични възприятия и
хронологично и логично съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
Пред съда е разпитан и свидетеля Араиян Меци, гръцки гражданин, клиент на
ответника. Същият разказва, че на 19.07.2022г. дошъл в България защото имал проблем с
негов сайт. Това наложило цял ден да работят заедно с ответника по отстраняването на този
проблем. Работили заедно в дома на ответника в продължение на 13-14 часа. Свидетелят си
тръгнал късно през нощта от дома на ответника ,навън било вече тъмно. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля защото не съдържат конкретни данни, с които да се
индивидуализира датата, времето и заниманието, което са имали с ответника. Но дори и да
приемем, че цял ден ответникът е отстранявал проблем на ответника това не изключва той
да е извършил актовете на домашно насилие преди пристигането на свидетеля в страната.
Други доказателства не са представени по делото от страна на двете страни.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
Страните сне спорят, че са били във фактическо съжителство както в страната така и
на територията на Република Гърция. Това се установи и от показаният на двамата
разпитани по делото свидетели.
По изложените съображения съдът намира, че е надлежно сезиран с молба за защита
по реда на ЗЗДН от лице, което е било във фактическо съпружеско съжителства с ответника.
Молбата, инициирала производството пред настоящия съд е подадена от лице, което твърди,
че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в
рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането
надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и
удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Ответникът Виделис –Сулас оспорва твърдението на молителката М., че на
19.07.2022г. около 9.30ч.- е бил пред дома й в гр. София по ул. „Бигла“ и е извършил
2
твърдения акт на насилие. Съдът намира, че от показанията на свидетелката Соколова,
разпитана по делото, която е незаинтересована от изхода на делото и която без колебание
посочи в залата ответника и заяви, че същият продължава да заплашва молителката и да я
тормози денонощно и към настоящия момент. Твърдението на ответника, подкрепено от
показаният на свидетеля Меци, че цял ден е бил ангажиран със служебен ангажимент, не
изключва възможността рано сутринта на 19.07.2023г. да е бил пред дома на молителката
М., където е осъществил акт на насилие. За извършените актове се установява и от
свидетелските показания на съседката Соколова. От тях обаче се установява, че на
посочената в молбата дата и място молителката е била сама без детето Х., за което търси
защита.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката
разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице
чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до
намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство,
да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за
наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде
извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката,
че ответникът е извършил спрямо нея процесния акт на домашно насилие на 19.07.2023г.
Актът на насилие в конкретния случай е вербална и физическа аграсия, изразяваща се освен
в закани, викове и във физическо дърпане, скубане и бутане на молителката, която е носела
и две пълни пазарски чанти.. С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника,
като извършител на психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на молителката М. Н. М.. Съдът не е обвързан от
искането и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на
3
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици. При анализ на събраните по делото
доказателства съдът установи, че при извършването на актовете на насилие детето Х. М. не
е била със своята майка, поради което молбата за нейната защита се явява неоснователна.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на
домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, отличаващ се с
особен цинизъм, дързост и жестокост, както и последиците и мястото на извършването на
акта на физическо и психическо насилие съдът налага на ответника глоба в размер от
500(петстотин) лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Й. М. Видалис-Сулас се
осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
С оглед изхода на делото право на разноски в него има само молителката. По делото
липсват доказателства за извършени разходи за правна помощ и проццесуално
представителство. По изложените съображения претенция на молителката за заплащане на
разноски се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Й. М. ВИДАЛИС-
СУЛАС, роден на **********г., гражданин на Република Гърция, с адрес в страната гр.
София, ул. „Плачковица“ № 8, ет. 1, ап. 2 като:
ЗАДЪЛЖАВА Й. М. ВИДАЛИС- СУЛАС , роден на **********г., гражданин на
Република Гърция, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на М. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
Лозенец, ул. «Бигла» № 47, вх. Б, ет. 2, ап. 16.
ЗАБРАНЯВА на Й. М. ВИДАЛИС- СУЛАС , роден на **********г., гражданин на
Република Гърция, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава М. Н. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Лозенец, ул. «Бигла» № 47, вх. Б, ет. 2, ап. 16, на
разстояние по-малко от 100 (сто) метра, до жилището й на посочения адрес, местораоботата
й и местата за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане
в сила на настоящото решение
ПРЕДУПРЕЖДАВА Й. М. ВИДАЛИС- СУЛАС, роден на **********г., гражданин
на Република Гърция, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал.
2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на Й. М. ВИДАЛИС- СУЛАС , роден на **********г., гражданин на
Република Гърция, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на 500 (петстотин)
лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Й. М. ВИДАЛИС- СУЛАС , роден на **********г., гражданин на
4
Република Гърция, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 151697 от 20.07.2022г. на Х. М., ЕГН
**********, представлявана от своята майка и законен представител М. Н. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. Лозенец, ул. «Бигла» № 47, вх. Б, ет. 2, ап. 16 срещу
ответника Й. М. ВИДАЛИС- СУЛАС , роден на **********г., гражданин на Република
Гърция и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителката М. Н. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. Лозенец, ул. «Бигла» № 47, вх. Б, ет. 2, ап. 16 искането за присъждане
на разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5