№ 120
гр. Варна, 23.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско
дело № 20253001000099 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:37 часа се явиха:
-ро
След спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1, предл. II от ГПК:
Въззивникът „ДАРИ 007“ ЕООД, редовно призован, представлява се
от адв. Д. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, редовно
призован, представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Третото лице – помагач ДЪРЖАВАТА, чрез МИНИСТЕРСТВО НА
ФИНАНСИТЕ, редовно призовано, не изпраща представител.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилия писмен отговор, съобразно Определение №
156/20.03.2025 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
Производството е за отмяна на решение по въззивно търговско дело №
132/2023 г. на Апелативен съд - Варна и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав.
СЪДЪТ прикани страните към доброволно уреждане на спора.
АДВ. Д.: Не е възможно да се споразумеем.
1
АДВ. П.: Не е възможно.
АДВ. Д.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноски.
АДВ. П.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноски и договор за правна защита.
АДВ. Д.: Не правя възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от колегата.
АДВ. П.: Също не правя възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от колегата.
СЪДЪТ, предвид поведението на страните, намира спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, според Върховния съд, който
върна делото не са разгледани от предходния състав на Апелативния съд два
въпроса. Първият е относно възражението на третото лице – помагач за
нищожност на процесния договор за наем. Видно от отговора на третото лице-
помагач, същото твърди, че договорът е с невъзможен предмет, т.е. твърди
правна невъзможност, тъй като очевидно фактическа такава съществува за
сключване на договора. В същото време Върховен съд приема, че Апелативен
съд – Варна правилно е приел, че е неотносим въпросът за действителността
на правоотношението между Технически университет – Варна и Областна
управа – Варна, което е непротивопоставимо на наемателя – ищеца. Считам,
че след като единствените възражения относно правната невъзможност на
предмета са твърденията, че Държавата, чрез Областния управител не може да
преотдава под наем процесния имот, то очевидно, че спорът според третото
лице-помагач се свежда до отношенията между Държавата и Технически
университет - Варна, а именно дали е възможно да бъде отдаден процесният
частен имот или не може, т.е. не се навеждат други доводи, черпени от
директното правоотношение между Технически университет – Варна и
наемателя „Дари 007“ ЕООД.
Според мен Апелативен съд – Варна в предходното производство вече
се е произнесъл и е приел, че договорът и облигационната връзка между
Технически университет – Варна и „Дари 007“ ЕООД е породил своето
действие, няма невъзможен предмет по смисъла на изложеното от третото
лице – помагач и в тази връзка е налице валидно сключен договор.
По отношение на въпроса за това дали неустоичната клауза
противоречи на добрите нрави, считам, че от събраните по делото
доказателства се доказа, че същата изпълнява своята обезпечителна функция,
тъй като чрез сключването на процесния договор, наемателят е извършил
много по размер инвестиции, в т.ч. прекарване на канал, на ВиК връзки.
Представихме доказателства за част от вложенията, които е направил в размер
2
над 10 000 лв. По този начин считам, че неустойката изпълнява и своята
обезщетителна функция, тъй като при едностранното и самоволно
прекратяване на договора моят доверител безспорно е претърпял вреди, най-
малкото, изразяващи се във вложените инвестиции.
И на трето място, неустойката изпълнява своята санкционна функция,
тъй като чрез същата Технически университет – Варна в бъдеще считам, че би
следвало да се въздържа от сключването на договори, които самият не е в
състояние и отделно няма желание да изпълнява. Както сме посочили
многократно, отношенията между Държавата и Технически университет –
Варна са абсолютно ирелевантни в правоотношенията между наемателя и
наемодателя и същите евентуално биха довели до отговорности на Държавата
спрямо Технически университет – Варна, но не може да бъде в пряка
причинно-следствена връзка по отношение на правоотношението между
Технически университет – Варна и „Дари 007“ ЕООД.
Самият Технически университет – Варна, в многото кореспонденция,
която самото трето привлечено лице е представило, се е опитал да съхрани
тази облигационна връзка, като веднъж казва, че няма неизпълнение на
договор за наем, като дори се твърди, че в процесния имот няма изградена
автомивка и не е функционирала такава. Това е самата истина. Модулите са
поставени, но в процесния имот никога не е функционирала автомивка. Това
Технически университет – Варна е правил най-вероятно с два мотива.
Първият е, за да не отговаря спрямо Държавата и на второ място, да не
отговаря спрямо наемателя.
По отношение на това дали неустойката е прекомерна и противоречи
на добрите нрави, аз лично считам, че противоречи на добрите нрави да
сключиш договор и да не го изпълняваш, да накараш третото лице 5 години да
плаща наем, актуализиран такъв ежемесечно и в първия момент, в който най-
лесно е да развалиш договора с аргументи, черпени от претенции на трето
лице, каквото е Държавата и да не носиш никаква отговорност за това.
Предвид гореизложеното, моля да осъдите Технически университет –
Варна да заплати претендираната неустойка, ведно с разноските по делото.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моя доверител Ви
моля да потвърдите решението на Окръжен съд - Варна в обжалваната част и
да присъдите направените разноски за всички инстанции. Има три въпроса,
които следва да бъдат решени от въззивния съд.
На първо място, следва съдът да се произнесе по въпроса дали
договорът за наем е нищожен.
На второ място, ако договорът за наем не е нищожен, дали не е
нищожна клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави.
И едва на трето място, ако се приеме, че е налице валиден договор за
наем и валидно уговорена неустоична клауза, съдът следва да се произнесе по
въпроса дали наемателят, т.е. лицето, което търси неустойка е изправна страна
3
по договора за наем.
Считам, че договорът за наем е нищожен, тъй като Технически
университет – Варна не е имал законовата възможност да сключи договор за
наем за имот, който не е собственост на Технически университет – Варна, а е
собственост на Държавата.
На второ място, така уговорената клауза неустойка във всички случаи
противоречи на добрите нрави, тъй като не отговаря на присъщата и
́
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Не става въпрос за
самоволно изземване на имота и на това основание не са налице основанията
за присъждане на неустойка.
Ако съдът приеме обаче, че договорът за наем не е нищожен, следва да
се занимае с въпроса дали Технически университет – Варна е изправна страна.
От събраните по делото доказателства считам за установено, че наемателят не
е изправна страна по договора за наем и за това са били налице основанията на
чл. 18, ал. 1, т. 2 от договора за неговото прекратяване. Съгласно договора за
наем, наетият поземлен имот представлява паркинг и в раздел 3, т. 8 изрично е
уговорено, че той ще се ползва само по предназначение. От доказателствата по
делото обаче се установява, че наетият имот не е ползван по предназначение
като паркинг, а в имота е бил изграден обектът, представляващ автомивка.
Друг е въпросът дали тази автомивка е работила, но има категорични
доказателства, че е изградена автомивка. Това се подкрепя от събраните по
делото доказателства, тъй като наемателят е искал от Технически университет
– Варна да му бъде разрешено да изгради в имота автомивка. Считам обаче, че
това искане не е одобрено от наемодателя. Отправено е едно писмо до пом.-
ректора на университета – инж. И.Р., с което наемодателят е бил уведомен, че
наемателят е желаел да постави временна конструкция за автомивка. Пом.-
ректорът не е дал изрично съгласие. Единствено с една резолюция е посочил,
че това следва да стане съгласно договора за наем. Договорът за наем обаче не
предвижда възможност да се извършват преустройства и подобрения и че
могат да се извършат такива, само ако се получи писмено нотариално съгласие
на наемодателя. В случая обаче такова съгласие липсва. С оглед на горното Ви
моля да потвърдите решението.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в определения от закона
срок.
Заседанието приключи в 14:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4