Решение по дело №12142/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 115
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20211110212142
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110212142 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от М. АЛ. БР., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 4481081, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил посоченото в
електронния фиш нарушение. Поддържа се, че в обжалвания електронен фиш
не са посочени марката и моделът на автоматизираното техническо средство,
поради което не може да бъде направен извод, че санкционирането с
електронен фиш е допустимо. Моли се за отмяна на атакувания електронен
фиш.
1
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в
съда се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се
прави искане същият да бъде потвърден.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 01.10.2020 г.
устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер
11743С7 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 68-С-
ИСИС/01.10.2020 г.
На 05.02.2021 г. в 19:10 часа в гр. София, по бул. „Цариградско шосе” с
посока на движение от бул. „Г.М.Димитров” към ул. „Павел Красов” се
движело моторно превозно средство марка БМВ 335 и Х Драйв с рег. №
**********, собственост на жалбоподателя М. АЛ. БР.. Пред магазин
„Метро” на бул. „Цариградско шосе” горепосочената преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743С7
заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на
движение на същото, а именно 101 км./час., при ограничение на скоростта от
80 км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за
контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
2
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик –
М. АЛ. БР., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № 4481081, с който на собственика на лекия
автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя М. АЛ.
БР. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
80 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 98 км/ч., т.е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 18 км/ч. Електронният
фиш бил връчен на собственика на заснетото МПС на 28.07.2021 г.
Жалбоподателят М. АЛ. БР. не депозирал декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 10.08.2021 г. депозирал жалба срещу електронния
фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г., протокол за използване
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 05.02.2021
г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, както и веществените
доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г на
средството за измерване се установи, че процесната преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип
средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за
измерване с фабричен номер 11743С7 е технически изправно, преминало е
последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта
при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/-
3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по
3
делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната
дата и място именно лек автомобил марка марка БМВ 335 и Х Драйв с рег. №
********** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално
допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е
посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол;
същото се установява и от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 05.02.2021 г.
Видно от представена фотоснимка се установява и наличието на пътен знак
В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км./час в района, в който е
заснето МПС.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на жалбоподателя М. АЛ. БР..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 28.07.2021 г., а жалбата е подадена на 10.08.2021 г.) и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
4
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
чл. 189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото
на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е
движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от
техническото средство.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
5
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
6
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
В жалбата е изложено оплакване, че в електронния фиш не е посочена
марката и модела на автоматизирането техническо средство, което оплакване
е неоснователно - в обжалвания електронен фиш изрично е вписан вида на
устройството: „Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1“, а по –
надолу е вписан и фабричният номер на конкретно използваното техническо
средство – 11743с7. От събраните по делото доказателства се установи, че
използваното за установяване и заснемане на процесното нарушение
техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване, като устройство с
фабричен номер 11743с7 е преминало последваща проверка, поради което
същата е технически изправна и годна да установи и заснеме процесното
нарушение.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък /за което е съставен и протокол
рег. № 4332р-7419, съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
7
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя е била 101 км/ч., в който случай допустимата
грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 98 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 98 км./ч., т.е. отчетено
е превишение от 18 км./ч., а не от 21 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран. Установи се и въведеното с пътен знак ограничение на
скоростта в района, в който се е движело заснетото МПС, а именно 80 к/час.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер
на устройството 11743с7 е било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 101 км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3
% от отчетената скорост) при ограничение от 80 км./ч., въведено с пътен знак
В26, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата
на чл. 21, ал.2 ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената
скорост след приспадане на възможната грешка е с 18 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя М. АЛ. БР..
След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация от последния в качеството му на собственик на
заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил /което е вписано и в
електронния фиш/, че собственикът разполага с възможност да подаде
декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало автомобила. В
такава хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се анулира и се
8
издава такъв на посоченото от собственика лице. Жалбоподателят не е
депозирал такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Член 188,
ал.1 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за собственика /дори и в
хипотеза, в която не е управлявал лично МПС, с което е извършено
нарушение/, ако не посочи кой е управлявал автомобила. След като
жалбоподателят не е посочил лицето, на което е предоставил автомобила, то
съдът намира, че правилно именно жалбоподателят като собственик на МПС,
с което е извършено нарушение е бил санкциониран за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 18
км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т. 2 от същия текст е предвидил
глоба в размер на 50 лева. Размерът на глобата е фиксиран такъв, поради
което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш
е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, поради което и на
основание чл. 63, ал.2 т.5 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4481081, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 2 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя М. АЛ. БР., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9