№260050
гр.
Силистра, 12.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на девети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: 1. Анелия Великова
2. Огнян Маладжиков
при
съдебния секретар Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Маладжиков въззивно гражданско дело № 45 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба на Б.Х.Ш. срещу Решение № 260051 от 18.12.2020 г. по гр.д.№ 65/2020 г. на
Районен съд Дулово, с което е отхвърлен искът на жалбоподателя против
работодателя му Община Дулово за отмяна на наложеното със Заповед №
РД-04-15/08.01.2020 г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
За да постанови обжалвания акт,
първоинстанционният съд е приел, че визираното в заповедта дисциплинарно
нарушение е било извършено от жалбоподателя, дисциплинарната процедура е
проведена законосъобразно, самата заповед не страда от правни пороци и
наказанието се явява съответно по тежест на нарушението.
Процесуалният
представител на жалбоподателя счита обжалваното решение за нищожно поради
такова вътрешно противоречие в мотивите на съда, което препятства да се изведе
действителната му воля и на практика се е стигнало до липса на мотиви. Довод за
това оплакване е фактът, че навсякъде в решението става въпрос за
едно-единствено дисциплинарно нарушение, което не се оспорва от ищеца, но на
едно място в мотивите се чете, че са налице четири нарушения, които се отричат
от служителя да ги е извършил. Моли за прогласяване нищожността на обжалваното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, евентуално да
бъде отменено решението като неправилно, за което излага подробни доводи, след
което да бъде уважена исковата претенция.
Община Дулово оспорва
жалбата, моли да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес у
жалбоподателя, чието дисциплинарно наказание вече е заличено, след като е
минала повече от една година от наказването му. В условията на евентуалност
намира жалбата за неоснователна, като оспорва всеки от доводите на въззивника
срещу правилността на обжалвания акт и законосъобразността на дисциплинарната
заповед. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебното
заседание жалбоподателят се явява лично и със своя процесуален представител, а
общината се представлява от двама юрисконсулти. Страните поддържат съответно
жалбата и отговора.
От събраните доказателства Силистренският
окръжен съд извежда следната фактическа обстановка:
Производството пред Дуловския районен
съд е образувано по искова молба на Б.Ш., с която иска да се отмени дисциплинарното
му наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед РД-04-15 от
08.01.2020 г., издадена от общинския кмет.
Срещу исковата молба е подаден отговор
от работодателя.
По първоинстанционното дело е издадено
определение по чл. 140 ГПК (Определение № 201/04.05.2020), съдържащо проекта за
доклад по чл. 146 ГПК, в който е посочено, че ответникът в срок е депозирал
отговор на исковата молба.
Определението и отговорът на исковата
молба са връчени на процесуалния представител на ищеца заедно с призовката за
явяване в открито съдебно заседание – л. 38 от първоинстанционното дело.
Призовката до ищеца съдържа указание,
че при неподаване на писмен отговор и неявяване в съдебното заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение, както и
присъждане на разноските.
Преди насроченото първо заседание по
делото е постъпила молба от адв. Л., с която не е взето становище по отговора
на исковата молба и не е направено искане делото да се разгледа в отсъствието
на ищеца и неговия процесуален представител, напротив – уведомява съда, че
поради здравословни причини няма да е в състояние да участва в заседанието,
поради което моли същото да бъде отложено за друга дата след 12.06.2020 г.
С нова призовка, редовно връчена на адв.
Л., чрез неговия адвокатски сътрудник, ищецът е призован за 29.06.2020 ч. – л.
43.
В първото и единствено по делото
открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява – личи от
съдебния протокол. Съдът дава ход на
делото, след като не намира пречки за това, и ответникът отправя искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Районният съд не се произнася по така
отправеното искане с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК. Вместо това обявява, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което и прави.
На 18.12.2020 г. съдът постановява
обжалваното решение, произнасяйки се по съществото на правния спор. Дава информация
за обжалваемост на решението.
От правна страна Силистренският окръжен
съд намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В случая обжалването касае съдебният акт в неговата
цялост.
Решението на Дуловския районен съд е
валидно. То не е нищожно само заради факта, че част от мотивите явно са
останали от друг текстови файл. Решението е достатъчно ясно. Същото обаче е
недопустимо.
Съобразявайки Решение № 157 от 29.11.2010
г. на ВКС по т.д.№ 262/2010 г., I т.о., ТК, в което е отговорено на
процесуалноправния въпрос за правните последици от непроизнасяне на първоинстанционния
съд по направено искане за постановяване на неприсъствено решение с определение
по чл. 239, ал. 3 ГПК или с
неприсъствено решение, вместо това продължаване на делото и постановяване на
решение по общия исков ред, Силистренският окръжен съд намира, че:
Исковият процес може да завърши с
постановяване на неприсъствено решение при наличието на определените в чл. 238 ГПК предпоставки, свързани най-общо с пасивното поведение на една от страните в
процеса и с искане от другата страна за произнасяне с неприсъствено решение. В
случая, след като искането на ответника е изложено своевременно в първото по
делото съдебно заседание, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по
това искане или с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, с което да го отхвърли,
ако прецени, че не са налице предпоставките за постановяването на неприсъствено
решение, или, ако счете, че предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 във
вр. чл. 238, ал. 2 ГПК са налице, да постанови неприсъствено решение, с което
искът да бъде отхвърлен.
Приложението от съда на процесуалната
норма на чл. 239, ал. 3 ГПК следва да е точно, съобразно вложения от
законодателя смисъл, опирайки се на обективните факти по делото. Ако е считал,
че някоя от конкретно посочените законови предпоставки не е спазена, то
съдебният акт, с който е следвало да се произнесе по това искане, е точно
определен от процесуалната норма и това е определението по чл. 239, ал. 3 ГПК. С него съдът следва да
маркира кои конкретни предпоставки отсъстват и съставляват пречка за
постановяване на неприсъствено решение, а не да се преминава направо към произнасяне
с решение по съществото на спора. С последното районният съд е отхвърлил иска
на ищеца, произнасяйки се по съществото на спора по начин, който е
удовлетворяващ за поискалия неприсъственото решение ответник, но не би могло да
се приеме, че подобно процесуално нарушение не оказва влияние на развитието на
съдебното производство. Ако първоинстанционният съд беше спазил поредността на
процедурата, разписана в конкретните процесуални норми при надлежно упражнено
искане от ответника за постановяване на неприсъствено решение, то правните
възможности биха били различни. Първата възможност, ако са налице всички
процесуални изисквания по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. чл. 238, ал. 2 ГПК, обуславя
произнасяне с неприсъствено решение, в което съдът ще преценява вероятната неоснователност
на иска, с оглед на направените възражения в отговора на исковата молба и подкрепящите
ги доказателства – чл. 239, ал. 2 ГПК. Различието в подобна хипотеза е в това,
че при неприсъствено решение не се изисква от съда да обсъжда по същество
представените доказателства и да излага мотиви дали те подкрепят в достатъчна
степен възраженията в отговора на исковата молба, тъй като това решение се
мотивира формално, доколкото няма да се разглежда и обсъжда спорното материално
право или правоотношение по същество – чл. 293, ал. 2 ГПК.
Другата правна възможност е изрично
визирана в чл. 239, ал. 3 ГПК и сочи, че при липса на предпоставките за
произнасяне с неприсъствено решение, базирайки се на обективните факти,
свързани с невземане на становище от ищеца по отговора на исковата молба,
неявяването му в първото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово и на упълномощения му процесуален представител отсъствие, или
преценявайки, че не е налице вероятна неоснователност на иска, предвид
направените възражения и представените с отговора на исковата молба
доказателства, съдът е следвало да направи подобна констатация и да се
произнесе с определение. С този съдебен акт (определение) не се преценяват
фактите по същество, но се достига баланс, при който на пасивното поведение на ищеца
не е достатъчно да противостои активното поведение на ответника, след като
последният не е представил по делото достатъчно доказателства, които да водят
до извод за вероятна неоснователност на иска.
Поради изложеното, законодателят е
предвидил, че преценявайки отсъствието на условията за постановяване на
неприсъствено решение, в това число и поради непредставяне на достатъчно
доказателства, които да обуславят вероятната неоснователност на иска, след като
направи тези свои констатации в определението си, съдът продължава
производството по делото – чл. 239, ал. 3 ГПК. Смисълът на подобна разпоредба
се свързва с прогласения в чл. 7 ГПК принцип на служебното начало, предвид
правните възможности на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Като е постановил съдебен
акт – решение, с което се е произнесъл по съществото на спора, преценявайки
приложените към делото писмени доказателства откъм тяхното съдържание, вместо
да се произнесе по направеното искане от ответника или с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, или с решение по чл. 239,
ал. 2 ГПК, решаващият съд е постановил недопустим съдебен акт. Той е отказал
приложение на процесуалните норми на самостоятелния институт в процесуалното
право – този на неприсъственото решение, при упражнено надлежно процесуално
право от страна на ответника за постановяване на решение по реда на чл. 239 ГПК. При упражнено право от страна на ответника по реда на чл. 238, ал. 2 ГПК и
отсъствие на произнасяне от първоинстанционния съд по направеното искане за
приложение на института на неприсъственото решение, Силистренският окръжен съд
не следва да преценява доводите на страните срещу правилността на
първоинстанционния съдебен акт, тъй като това е възможно, ако същият беше
допустим.
С оглед спецификата на неприсъственото
решение и неговия режим (необжалваемост и процедури по чл. 240 ГПК пред
въззивен съд), Силистренският окръжен съд, в качеството си на редовна въззивна
инстанция, не би могъл да поправи нарушението, тъй като единствено в компетенциите
на първоинстанционния съд е постановяването на неприсъствено решение, което не
полежи на контрол пред по-горестоящ съд. Своевременното упражняване от ответника
на процесуалното му право да иска приложение на института на неприсъственото
решение препятства произнасянето на първоинстанционния съд с решение по реда на
общото исково производство, преди произнасянето по искането с определение по
чл. 239, ал. 3 ГПК. Само когато първоинстанционният съд прецени, че не са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той ще следва
да се произнесе с изричен съдебен акт – определение, с което ще отхвърли
искането, и при подобна хипотеза съдебното производство ще следва да бъде
продължено по общия ред и да се постанови обикновено решение.
По изложените съображения първоинстанционното
решение подлежи на обезсилване, като постановено по недопустимо (невъведено)
искане – чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК, предвид въведеното искане за
произнасяне с неприсъствено решение от страна на ответника и отсъствие на
произнасяне по това искане с допустимите от закона съдебни актове – решение по
чл. 239, ал. 2 ГПК, с което се отхвърля поради вероятната му неоснователност
предявения иск, или определение по чл. 239, ал. 3 ГПК за отхвърляне на
искането, и с последица – продължаване разглеждането на делото по общия ред.
Производството по делото пред
първоинстанционния съд следва да продължи от онова процесуално действие на
съда, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 2 ГПК на ответника.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260051 от
18.12.2020 г. по гр.д.№ 65/2020 г. на Районен съд Дулово.
ВРЪЩА делото на друг състав на Дуловския
районен съд за произнасяне по искането на ответника за постановяване на неприсъствено
решение.
Решението не подлежи на обжалване.
№260109/12.04.2021г.
На
основание чл. 236, ал.3, предл. ІІ ГПК решението по в.гр. дело № 45 за 2021 г.
на Силистренски окръжен съд се предава с подписите на двама от съдиите от
състава, който го постановява. Съдия Анелия Великова е в годишен отпуск, считано от 12.04.20201 г. да
16.04.2021 г.
Председател на съдебния
състав Пламен Неделчев