№ 5926
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110210814 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН):
Обжалванo е Наказателно постановление (НП) № Р-10-137/07.07.2023г., издадено от
М.А.Ф., заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на
основание чл.221, ал.1, т.4, предл. първо от Закон за публичното предлагане на ценни книжа
(ЗППЦК) на Р. С. Ч. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 7000 (седем хиляди) лева за извършено нарушение на чл.114б, ал.1, пред.първо,
хип.трета вр. ал.2, изр.първо, предл.първо ЗППЦК.
В жалбата, подадена чрез адв. В. К., се излагат доводи за отмяна на оспореното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че в
продължение на повече от 20 години жалбоподателят е бил член на Съвета на директорите
на „ХХХХХ и поради липсата на промени в обстоятелствата, които декларира ежегодно не е
счел за необходимо да подаде нова такава. Акцентира се, че веднага след като е бил
уведомен от КФН, че следва да изпълни задължението си, той своевременно е реагирал.
Навеждат се доводи за липсата на виновно поведение.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят –
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В допълнително получено писмо
от адв. К. се моли да се даде ход на делото по същество в отсъствието на жалбоподателя и да
се отмени оспореното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – заместник-председател на КФН, се представлява от юрк. Хр., с
представено пълномощно, която моли наказателното постановление да бъде потвърдено, а
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Отправя искане за присъждане на разноски
и се представят допълнителни писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, намира за установено следното:
Жалбоподател е Р. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ХХХХХХ Същият
бил член от Съвета на директорите във „ХХХХХ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, бул. „България“ № 75 и притежавал над 25 % от капитала на
дружеството, което било регистрирано като публично такова под № РГ-05-0175 в регистъра,
воден от КФН.
На 31.10.2022г. било проведено общо събрание на акционерите на „ХХХХХ, по
време на което бил избра нов състав на Съвета на директорите на дружеството –
жалбоподателят Р. Ч. и лицата Михаил Михайлов, Саня Ч.а – Реванска. Протоколът от
общото събрание бил представен в КФН чрез единната система за предоставяне на
информация по електронен път – e-Register, с вх. № 10-05-4967/31.10.2022г.
След избора на състав на Съвета на директорите, всеки от членовете, който
притежавал пряко или непряко най – малко 25 % от гласовете в общото събрание на
дружеството или го контролира имал задължение в срок от 7 дни от придобиване на
гласовете, съответно на контрола, да декларира пред управителния орган на публичното
дружество, както и пред комисията и регулирания пазар, където са допуснати до търговия
акциите на дружеството, информация за юридическите лица, в които притежава пряко или
непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които има контрол, за
юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи участва, или чиито
прокуристи са, за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които счита, че могат да
бъдат признати за заинтересовани лица. Жалбоподателят Р. Ч. обаче не представил
декларацията си пред „Българска фондова борса“ АД в срок до 07.11.2022г.
По случая била инициирана проверка от контролния орган – КФН, както и била
изискана информация от „БФБ“ АД за постъпили декларации от членовете на Съвета на
директорите на „ХХХХХ, след техния избор на проведеното на 31.10.2022г. общо събрание.
С писмо с изх. № 1033/11.11.2022г. изпълнителният директор на „БФБ“ АД уведомил
Комисията, че не е постъпила декларация от жалбоподателя Р. Ч..
При тази хронология свидетелят А. К., на длъжност „младши експерт“ в отдел
„Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, управление „Надзор
на инвестиционната дейност“ на КФН, в присъствието на двама свидетели и на
жалбоподателя съставил Акт за установяване на административно нарушение № Р-06-
12/23.01.2023г., в който приел за установено, че на 08.11.2022г., в гр. София,
жалбоподателят Р. Ч., в качеството си на новоизбран член на Съвета на директорите на
„ХХХХХ в законоустановения 7-дневен срок от избирането му за член на Съвета на
директорите на „ХХХХХ не е представил на регулирания пазар за ценни книжа,
организиран от „Българска фондова борса“ АД, декларация по чл.114б, ал.1 ЗППЦК. Актът
бил връчен непосредствено след съставянето му на жалбоподателя, който го приел без
възражения.
С писмо с вх. № РГ-02-1-187/28.02.2023г. Комисията била уведомена от „БФБ“ АД, че
с пощенско клеймо от 26.01.2023г. е постъпила изискуемата от жалбоподателя Р. Ч.
декларация, в качеството му на член на Съвета на директорите и лице, което притежава
повече от 25 % от гласовете на дружеството. Уведомлението било входирано в БФБ, с вх. №
353/27.01.2023г.
След проверка на събраните доказателства заместник-председателят на Комисията за
финансов надзор (КФН) издал оспореното наказателно постановление (НП) № Р-10-
137/07.07.2023г., с което на основание чл.221, ал.1, т.4, предл.първо от Закон за публичното
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) наложил на Р. С. Ч. с ЕГН **********
2
административно наказание „глоба“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева за извършено
нарушение на чл.114б, ал.1, пред.първо, хип.трета вр. чл.2, изр.първо, предл.първо ЗППЦК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, а именно:
показанията на свидетеля А. К., Заповед З-320/08.11.2022г. (л.7-8 от съдебното
производство); протокол от ОСА на „ХХХХХ (л.15-16 от съдебното производство); писмо
от „БФБ“ с изх. № 1033/11.11.2022г. (л.21 от съдебното производство); писмо от „БФБ“ с
изх. № 217/27.02.2023г. (л.24 от съдебното производство); декларация с вх. №
353/27.01.2023г. (л.25 от съдебното производство); справка от публичен регистър на КФН
(л.26-27 от съдебното производство) и други.
Съдът намира, че така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в
съдържателен план и съдържа нужната информация, от която да се изведе дата, място, начин
на осъществяване на нарушението, както и неговото авторство.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. като хронологично поднесени и
достоверни. В своя разказ свидетелят споделя за стъпките, които е предприел при
осъществената проверка спрямо жалбоподателя, както и документните, въз основа на които
е констатирал наличието на неизпълнение на задължението му за представяне на декларация
пред „БФБ“. Същият с достатъчна категорично сочи, че до 07.11.2022г., както и до
съставяне на АУАН, жалбоподателят не е представил декларацията си.
Така споделеното от свидетеля намира отражение в приобщените от делото писмени
доказателства, които еднопосочно установяват датата, на която е проведеното ОСА на
„ХХХХХ, преизбраните членове на СД. Видно от писмо от „БФБ“ с изх. №
1033/11.11.2022г. към 07.11.2022г. не е постъпвала декларация от жалбоподателя Ч., а такава
е представена от него след съставянето на процесния АУАН -26.01.2023г.
Съдът кредитира и останалите доказателства, от които се установява компетентността
на контролния орган, пълни данни от извършената спрямо дружеството проверка и
проведена комуникация.
Доколкото доказателственият материал е еднопосочен, а страните не спорят по
фактите, а по приложението на материалния закон, то съдът намира, че не е нужно по
задълбоченото му обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл.63, ал.1 ЗАНН. От това следва, че трябва да
провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и
процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл.314, ал.1
НПК вр. чл.84 ЗАНН.
Оспореното наказателно постановление и акт за установяване на административно
нарушение са изготвени от компетентен орган. Съгласно Заповед № З-320/08.11.2022г.,
т.1.1.13 на заместник-председателя на КФН се извежда компетентността на актосъставителя,
а от разпоредбата на чл.222, ал.1, пред.2 ЗППЦК се констатира правомощието на заместник-
председателя на КФН.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени в предвидената от
законодателя писмена форма, в присъствието на жалбоподателя и на двама свидетели,
надлежно са връчени на санкционираното лице, с което е гарантирано правото му на защита.
Налице е съответствие между словесното описание на нарушението и неговата цифрова
3
(правна) квалификация. Контролният орган е организирал дейността си в сроковете по чл.34
ЗАНН.
От така събрания доказателствен материал по безспорен начин се доказва, че Р. С. Ч.
е извършил нарушение на чл.114б, ал.1, предл.първо, хипотеза трета вр. чл.2, изречение
първо, предпл. първо ЗППЦК.
От обективна страна на 08.11.2022г., в гр. София, Р. Ч., с ЕГН **********, в
качеството си на новоизбран член на Съвета на директорите на „ХХХХХ в
законоустановения 7 дневен срок от избора му не е представил на регулирания пазар за
ценни книжа, организиран от „Българска фондова борса“ АД, декларация по чл.114б, ал.1
ЗППЦК.
Правилно е определен субектът на нарушението, тъй като жалбоподателят Ч.
притежава над 25 % от гласовете на ОС на дружеството, видно и от попълнената и подадена
от него декларация.
Правилно наказващият орган е съобразил и датата на извършване на нарушението,
доколкото същото се осъществява чрез бездействие, то следва, че бива довършено в първия
ден, след изтичането на предвидения от законодателя срок.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са накърнили правото на защита на наказаното лице и са довели до
невъзможността му да разгърне в пълна степен своята защита и са основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с акта за установяване на административно нарушение се
поставя началото на настоящото производство и именно с него се повдига „обвинение“,
съдържащо твърдения, че конкретен правен субект е осъществил виновно административно
нарушение, с което се сезира и наказващият орган. От което следва, че с акта се рамкира
обвинението, закрепват се елементите му от обективна и субективна страна, както и се
определя предметът на доказване. Допуснатите процесуални нарушения от своя страна са
повлияли на погрешното прилагане на материалния закон.
Горният извод на съда е породен от това, че едва в наказателното постановление, за
първи път се внася елемент от субективна страна на деянието, а именно форма на вина, на
твърдяното за осъществено от жалбоподателя нарушение. Недопустимо е да се въвежда
елемент от състава на нарушението, за първи път едва с наказателното постановление.
Административнонаказващият орган е възприел, че нарушението е осъществено от
жалбоподателя виновно – при непредпазлива форма на вина – небрежност.
На основание чл.11 ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на
Наказателния кодекс на Република България, доколкото не е предвидено друго. Съгласно
чл.11 ЗАНН вр. чл.11, ал.3 НК - деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди(небрежност).
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя обаче е
формално, доколкото законодателят не е включил в състава му настъпването на конкретен
вредоносен резултат, който да е в причинна връзка с деянието на субекта на нарушението,
т.е. общественоопасните последици могат да бъдат само несъставомерни. От горното
следва, че формата на вина, с която се извършват „формални“ нарушения, такива на „просто
извършване“ не може да се определя от психичното отношение на дееца към евентуално
настъпилите общественоопасни последици. Или иначе казано „формалните“ нарушения
могат да бъдат извършени само с пряк умисъл, но не и при небрежност, каквато форма на
вина е възприета от АНО в наказателното постановление.
Приемайки, че деянието е осъществено виновно, при форма на вина – небрежност, то
следва, че нарушението е несъставомерно от субективна страна. Съдът на може да приеме
4
обратното, доколкото е налице забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, а и
не би могъл да се произнесе по „обвинение“, което не е било повдигнато на жалбоподателя.
Поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Едно от основните възражения на жалбоподателя е в насока за наличието на
достатъчно основания за определяне на процесния случай като маловажен по смисъла на
чл.28 ЗАНН, с които настоящата съдебна инстанция не може да се съгласи. Тъй като
жалбоподателят е бил част от съвета на директорите в продължителен период от време и
макар, че след образуване на производството срещу него със съставянето на АУАН да е
изпълнил задължението си със забавяне от около 3 месеца, то не променя факта на
неизпълнението му в срок и проявеното от него активно поведение едва след като
наказващият орган е предприел действия спрямо него.
Съдът е длъжен да посочи, че доколкото отговорните субекти на нарушения по
чл.114б ЗППЦК са физически лица, то предвидените от законодателя размери на
административно наказание „глоба“ в границите от 7000 лева до 10 000 лева се явяват
прекомерни спрямо преследваната цел и поставят в неблагоприятно положение
санкционираните лица. В конкретния случай при неподаване на декларация до
управителния орган на публичното дружество, пред комисията и пред регулирания пазар -
задълженото физическо лице осъществява състава на 3 самостоятелни административни
нарушение, всяко от които предвижда налагането на поне минимална санкция в размер на
7000 лева или обща равностойност от 21 000 лева. За идентично нарушение предвидените
размери на имуществена санкция спрямо юридически лица са от 10 000 лева до 20 000 лева.
Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират
спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение на
задължените субекти, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята
компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи.
В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и
основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена,
поради действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA,
106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде
пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до най-малко ограничителната /решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001,
C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и цитираната съдебна практика/. От тези условности следва,
че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на
наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link
Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/. При изначално определен минимален
размер на административното наказание „глоба“ от 7000 лева, то съдът бива поставен в
невъзможност да го индивидуализира спрямо характеристиките на всеки отделен случай,
съобразявайки срок на закъснение, причините, които са го породили, поведението на
отговорния субект, финансовото му състояние и последиците до които би довело налагането
на „глоба“ в подобни размери и наличието на други обстоятелства, които биха
разграничили отделните нарушения. При нива на минимална работна заплата в Република
България в размер от 710 лева за 2022г., наложеното административно наказание „глоба“,
дори в минимален размер от 7000 лева, надхвърля същата 10 пъти, което според настоящата
съдебната инстанция се явява прекомерно и непропорционално на преследваната цел. В
подобно случаи националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при
необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат
5
(решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна
практика решение от 24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI:EU:C:212:33, т. 24
от цитираната практика).
При тези доводи съдът прие, че оспореното наказателно постановление следва да се
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
На основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, но няма представени
доказателства в тази насока, както и липсва своевременно искане, поради което и съдът не
дължи произнасяне в частта по разноските.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № Р-10-137/07.07.2023г., издадено от
М.А.Ф., заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на
основание чл.221, ал.1, т.4, предл.първо от Закон за публичното предлагане на ценни книжа
(ЗППЦК) на Р. С. Ч. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 7000 (седем хиляди) лева за извършено нарушение на чл.114б, ал.1, пред.първо,
хип.трета вр. ал.2, изр.първо, предл. първо ЗППЦК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6