МОТИВИ към НОХД
№122/2011 г.:
Обвинението е против
подсъдимите М.С.К. за престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.20, ал.2 въ връзка с чл.2, ал.1 от НК, В.Г.Д. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7
във връзка чл.20, ал.2 във връзка с чл.28, ал.1 от НК и В.Г.Д. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.20, ал.2
от НК.
С определение от
07.03.2011 г., влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение сключено
от подсъдимите В.Г.Д. и В.Г.Д., по силата на което същите са
се признали за виновни по повдигнатите им обвинения и им са наложени наказания,
като наказателното производство спрямо тях е прекратено.
Наказателното производство
е продължило спрямо подсъдимия М.С.К.
за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26,
ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 06.01.2010
г.
в с.Г., ул.”12-та” №3, при условията на продължавано престъпление в съучастие
като съизвършител с В.Г.Д. и В.Г. *** по специален начин противозаконно
е отнел чужди движими вещи- 1 бр. акумулатор марка „Ultra Arno”, 1 бр.
акумулатор „Монбат”, 1 бр. акумулатор „Flam” и 1 бр. СD за МПС марка „Soni” на обща стойност
220 лв. от владението на А.С.А. *** без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание
подсъдимият М.К. не се явява. Служебният защитник пледира за налагане на
наказание при условията на чл.55 от НК.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Свидетелят А.А. ползвал гараж на необитаема къща в с.Г. на ул. „24-та”
№1, собственост на негов роднина. На 06.01.2010 г., прибрал автомобила си марка
„А.Р. .” с ДК № …в гаража,след
което го заключил и с двата щифта от горе и от долу и излязъл през
вратата,водеща към двора.
На 06.01.2010
г. подсъдимият М.К. се качил в колата на свидетеля
Я.Т.
*** и заедно отишли в с.А.. Там се срещнали с свидетелите
В.Д.
и В.Д. в техния дом. След около половин час свидетелят Я.Т.
предложил да отидат да пият кафе в с.Г., защото там подсъдимият
К.
имал да взема от негов приятел акумулатор. До там отишли с колата на свидетеля
Т.. Подсъдимият
К.
си взел акумулатора, след което заедно с В.Д. си купили кафе от
павилиона до махалата, а свидетелите Я.Т. и В.Д. отишли да
заредят бензин на бензиностанция ШЕЛ. След като се
върнали минали с колата в махалата и видели, че един човек –
свидетелят А.А. си прибирал колата в двора на къща, която изглеждала като
необитаема. Свидетелят Т. предложил
да влязат да проверят дали има желязо, след което подсъдимият
К.
и В.Д. влезли в къщата, като прескочили мрежата.Тъй като не намерели
желязо, В.Д. се огледал и видял, че в гаража, намиращ се в двора
имало два акумулатора.
Подал
запалка на подсъдимия К., за да освети
мястото,
свалил алуминиевите пластини на стъклото и двамата заедно влезли
вътре. Изнесли акумулаторите през прозореца, Д. поставил стъклото на мястото му
и през покрива на гаража, изнесли акумулаторите. Сложили ги в
багажника на колата, където ги чакали свидетелите Я.Т. и В.Д.. Свидетелят
Т.
предложил да вземат и акумулатора от
колата и СД -то, което В.Д. видял.
Първоначално подсъдимият К. не се съгласил, но след това тръгнали
с В.Д. към гаража. В.Д. свалил по същия
начин стъклото на гаража, влязъл вътре и извикал и
подсъдимия К. да влезе. В.Д. отворил капака на
колата, която била отключена, видял,че има акумулатор, издърпал
го с ръце, но той не излизал, след което
взел лост, повдигнал акумулатора и го свалил, като подсъдимият
К.
му помагал. След това В.Д. свалил и СД-то, което било монтирано в колата.
Подсъдимият К.
излязъл отвън, а В.Д. му подал СД и
акумулатора, като оставил колата както си била със затворен капак и врата. Д.
монтирал стъклото както си било и тръгнали към колата.
Отишли всички
в с.Звъничево, където да продадат акумулаторите. Стигнали до
с.З., където потърсили момче на име „Илиан”. Там
майка му-свидетелката А.С. се съгласила да ги купи, но
след като ги пробва дали работят. Работил само единият от
акумулаторите, като тя им дала 10 лв. за двата
акумулатора.
По-късно
подсъдимият К. и
свидетелите В.Д., В.Д. и Я.Т.
отишли свидетеля А.А. ***, на
когото продали работещия акумулатор за 20 лв.
Всички
тръгнали към с.. за да преспят в дома на братята В.Д.
и В.Д..*** В.Д. заложил СД-та, за да си купят със св.Я.Т.
*** в заложна къща „Доверие” подсъдимият К. и свидетелят
Т.
заложили СД-то, за 15 лв.
На 07.01.2010 г. около 07.30 ч св. А., отишъл да
вземе автомобила си, за да отиде на работа. Когато направил опит да
подаде контакт, установил, че нищо по таблото не светело, мястото
на СД-то на автомобила било празно. Установил че липсва акумулатора
на автомобила, сив на цвят. Впоследствие
установил, че липсват още два акумулатора черен и синьозелен на цвят. След като
констатирал горното сидетелят А. извикал дежурна група към РУМВР
–гр.Пазарджик.
При огледа
било установено, че едно от стъклата, част от прозореца на гаража, е свалено и
оставено впоследствие. Прозорецът представлявал метална рамка по средата, на
която били кръстосани и закрепени винкелни железа.Така се оформили четири
отвора, на които били поставени четири стъкла, които били прикрепени към
винкелната рамка с помощта на метални пластини. Едно от тези стъкла било
свалено като били демонтирани металните пластини. При огледа било установено
също, че металната мрежа, с която бил ограден
двора на къщата, където бил гаража на свидителя
А.
била огъната надолу. В хода на извършения оглед били намерени и следи от
обувки.
По делото е
назначена и изготвена съдебно техническа и оценъчно-техническа експертиза, от
заключението на която е видно ,че само два от акумулаторите могат да бъдат
използвани по предназначение поради наличност на още около 30% ресурс. Единият
е брак. СД плеърът е напълно изправен и при наличие на
тонколони може да бъде използван. При оценката му е взето предвид 40%
овехтяване, съобразявайки се с непрекъснатото намаляване на цените, продаващи
електронна техника.
Общият размер
на щетата на пострадалия А.А. възлиза на 230,00 лв
По делото е
назначена и изготвена и допълнителна оценъчна експертиза, от заключението на
която, въз основа на данните от констативно-съобразителната част, е видно, че
общата стойност на движимите вещи, обект на извършеното престъпление на
06.01.2010 г. е 220 лв. /двеста и двадесет лева/, по пазарни цени към датата
на извършване на деянието, като е приспаднато
съответното овехтяване.
С протокол за
доброволно предаване на 11.01.2010 г. свидетелката
А.С.
предала следните вещи- 1 бр.акумулатор „Ultra Arno”,черен 12V 62 Ah парт.№
2906076, необслужваем, 1 бр. акумултор „Monbat 12 V 72 Ah син на цвят парт.№
150523,обслужван.
С протокол за
доброволно предаване на 11.01.2010 свидетелят А.А.
предал следните вещи – 1 бр.акумулатор „Flam„ бял на цвят 62 Ah 12 V парт.№
325432
На 11.01.2010
г. с протокол за доброволно предаване свидетелката Маргарита
Илиева предала 1 бр. СД плеър с радиоприемник за автомобил
марка „Soni”,фмодел CDXS2000S с фабр.№ 6526901.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на подсъдимия К. дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите А.А., В.Д., В.Д., дадени на съдебното
следствие, показанията на свидетелите В.Д., В.Д., Анко Т., А. Савов, депозирани
на предварителното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във връзка
с ал.1, т.1, 4 и 5 от НПК, заключенията на оценъчните експертизи, както и
писмените доказателства приложени по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият М.С.К. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4 във връзка
с чл.20, ал.2 във връзка с чл.2, ал.1 от НК, като на
06.01.2010 г. в с.Г., ул.”12-та” №3, при
условията на продължавано престъпление в съучастие
като съизвършител с В.Г.Д. и В.Г. *** по специален начин противозаконно
е отнел чужди движими вещи- 1 бр. акумулатор марка „Ultra Arno”, 1 бр.
акумулатор „Монбат”, 1 бр. акумулатор „Flam” и 1 бр. СD за МПС марка „Soni” на обща стойност
220 лв. от владението на А.С.А. *** без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
При
извършване на деянието подсъдимият К.
е действал при пряк умисъл, като извършител, в съучастие с В.Д. и В.Д.. Подсъдимият е съзнавал всички обективни и субективни
признаци на състава на престъплението, в т.ч. и квалифициращите, както и това,
че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите съучастници и е
искал от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на
деянието.
От
обясненията на подсъдимия, които синхронизират с показанията на свидетеля А.
е
видно, че за проникнат в помещението са демонтирали крепежни
елементи закрепващи прозорец на гаража.
При тези данни е налице кражбата по специален начин, тъй като деецът е проявил умение, каквото обикновено
гражданите не притежават.
С
оглед на това съдът прие, че се касае за квалифицирана
кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4,
пр.3 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия К. за извършеното деяние съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на
кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления,
заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се
има предвид начина на извършване и стойността на предмета на деянието.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са
отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът
прецени направените самопризнания, чистото съдебно минало, невисоката стойност
на предмета на деянието, възстановяването на повечето от вещите, а като
отегчаващи - отрицателните характеристични данни.
При тези многобройни смекчаващите вината
обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко за конкретното деяние.
Затова за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се
наложи наказание на подсъдимия М.С.К. за престъплението
при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия,
съдът счете, че не са налице условията за приложение на чл.66 от НК.
Като
прецени невисоката обществена опасност на дееца, съдът прие, че за неговото
превъзпитание не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Затова
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия М.К. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 45
лева, от които 30 лв. платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 15 лв. по
сметка на Районен съд Пазарджик.
Причините за извършването на престъпленията е
ниското обществено съзнание на подсъдимия и стремежът да се обогати по
неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: