Р Е Ш
Е Н И Е
№ 155
гр. Бургас,
02.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Яни Гайдурлиев
ЧЛЕНОВЕ:
Цвета Попова
Ангел Гагашев
Секретар:
Лена Димитрова
Прокурор:
Светослав Маринчев
Като
разгледа докладваното от съдия Попова в.н.а.х.д. № 869 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 1051 от 6.08.2019 г.,
постановено по н.а.х.д.№ 2970/2019 г., Бургаският районен съд признал
обвиняемия С.И.Ш. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 9.08.2017 г. в гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бул. „Янко Комитов“ до № 20А, при управление на
превозно средство - лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, след превозна злополука,
при която блъснал пешеходката К. Т. Т., на която причинил наранявания,
изразяващи се в контузия на десен глезен и контузия на главата, не ѝ
оказал необходимата помощ, която е могъл да окаже без опасност за себе си или
за другиго- престъпление по чл. 140 НК, като на основание чл. 78а НК съдът
освободил обвиняемия Ш. от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лв.
С решението районният съд осъдил на
основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемия Ш. да заплати направените по делото
разноски.
Срещу така постановения съдебен акт е
постъпила въззивна жалба от адв. Галина Павлова от АК-Бургас, назначен защитник
на обвиняемия Ш.. В жалбата е посочено, че решението е несправедливо,
необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи несъмнен извод, че контузията на десния
крак на пострадалата била причинена в резултат на претърпяното пътнотранспортно
произшествие, което водело до несъставомерност на деянието от субективна
страна. Акцентира и на обстоятелството, че обви-няемият не бил видял
пострадалата да има някакви телесни повреди. Първият съд игнорирал заключението
на съдебномедицинската експертиза, съгласно което поради увредата на дясното
око на С.Ш. било възможно той въобще да не е забелязал твърдените от
пострадалата увреждания на крака. Ако пък техните симптоми се били появили
по-късно, то тогава не е имало как те да се отразят върху решението на Ш. дали
да окаже помощ. Не следвало да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че
обвиняемият притежавал опит като шофьор на линейка, въз основа на който можел
да установи по безспорен начин дали дадено лице се нуждае от оказване на
медицинска помощ. С жалбата се претендира прекратяване на наказателното
производство поради недоказаност на обвинението, отмяна на първоинстанционното
решение и оправдаване на обвиняемия по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на Ок-ръжна
прокуратура - гр. Бургас моли за потвърждаване на обжалваното решение, което намира
за достатъчно подробно мотивирано. Посочва, че след като обвиняемият е имал
самочувствието на човек, който може да управлява моторно превозно средство в
централната градска част на един от най-големите пътно натоварени градове в
страната, то няма място за оспорване, че не е имал представи за случилото се
поради увреждането на зрението му.
Защитникът поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
При последната дума обвиняемият моли да
бъде оправдан, защото нямал никаква вина.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваното решение, прие следното:
Районният съд правилно е изяснил делото
от фактическа страна. Въз основа на събраните доказателства е установено по
несъмнен начин, че обвиняемият Ш. (на ** години) е с *** образование, правоспособен
водач на МПС, категория В от 19** г. Същият не е осъждан, не е бил санкциониран
за допуснати нарушения по Закона за движението по пътищата. Ш. страда от
абсолютна глаукома на дясно око и прогресивна катаракта на ляво око /сенилна/.
През 2015 г. било констатирано, че увредата на дясното му око е 93,2%.
На 9.08.2017 г. около 10:00 часа в гр.
Бургас обвиняемият С.Ш. управлявал лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с рег. № ** по
бул. „Янко Комитов“ в посока МОЛ „Галерия“. Пътното платно било разделено на
две ленти за еднопосочно движение, като автомобилът се движел по дясната лента.
Обвиняемият подминал автобусната спирка, находяща се в близост до складовете на
„Деметра“ ЕООД, и наближил пешеходна пътека тип „Зебра“. По същото време свид.
К. Т. (на ** години) и малолетната ѝ внучка били предприели пресичане на
пътното платно по пешеходната пътека, движейки се от ляво надясно по посока на
движението на л.а. „Фолксваген“. Обв. Ш. не ги възприел своевременно и въпреки
че натиснал спирачките, не успял да спре. Последвал удар на пешеходката К. Т.,
като за автомобила ударът бил челен, около средата на предната броня. След него
колата спряла на пешеходната пътека. Свид. Т. била ударена в дясната страна на
тялото и паднала на пътя пред автомобила, като долните ѝ крайници били
под предната му част.
Към местопроизшествието незабавно се
насочили свидетелите М. К., М. С.и С. Б.. Последният помогнал на пострадалата
да се изправи, а свидетелките К. и С. започнали да успокояват момиченцето,
което плачело. Пострадалата Т. била в шок, замаяна и дезориентирана, с видима
рана на глезена. В това време обвиняемият слязъл от автомобила, застанал пред
предната част на колата, погледнал пострадалата и без да разговаря с никого, се
качил в автомобила и напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие. Свид.
Б. записал регистрационния номер на превозното средство и го съобщил на
пристигналия няколко минути по-късно свид. Й. И. - мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Бургас.
На местопроизшествието пристигнал и
екип на ФСМП Бургас, който, както и пътните полицаи, бил сигнализиран за
случилото се от съпруга на Т.. При проведения първичен медицински преглед на
пострадалата били установени повърхностни травми на главата, съчетани с
контузия на глезена. К. Т. била транспортирана с линейка до УМБАЛ-Бургас,
където била настанена в Неврохирургично отделение. Там ѝ били извършени
рентгенографии на стъпало и пръсти, и на череп, както и компютърна томография
на главата, въз основа на които била поставена диагноза: мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма. Два дена по-късно Т. била изписана от
здравното заведение.
Със ЗППАМ № 17-0769-002604 от 4.09.2017
г. на началника на сектор ПП при ОДМВР - гр. Бургас на основание чл. 171, т. 1,
б. „а“ от ЗДвП временно било отнето свидетелството за управление на моторно
превозно средство на обвиняемия.
Изложената фактическа обстановка е
установена по несъмнен начин от данните, съдържащи се в показанията на
свидетелите К. Т., М. К., М. С., С. Б., Й. И., Т. Т., епикриза (л. 84 от ДП),
съдебномедицински експертизи (л. 42-43 и л. 170-171 от ДП), писмо с изх. №
РД-07-207/16.08.2017 г. на зам.-директора на ЦСМП-Бургас (л. 65 от ДП),
констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 87 от ДП), справка за водач
от сектор ПП при ОДМВР - гр. Бургас (л. 93 и л. 114 от ДП), справка за съдимост
(л. 99 от ДП), експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ Бургас (л. 173 от ДП).
Според заключението на извършената
съдебномедицинска експер-тиза № 435/2017 г. пострадалата Т. е получила контузия
на десен глезен и контузия на главата, които увреждания отговарят да са
получени от падане върху неравен терен след придадено ускорение на тялото,
блъскане от твърд тъп предмет с ограничена повърхност, най-вероятно части от
лек автомобил. Уврежданията довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитника, че пострадалата Т. не е получила контузията на глезена вследствие пътния инцидент. Свидетелите Й. И., М. К. и М. С. непосредствено са възприели нараняването на глезена на Т., като И. свидетелства за „охлузна рана на десен крак“, К.– за „доста ожулен глезен“, а С. – за „отворена кървяща рана на един от двата глезена“. В случая не може да бъде придаденото исканото от защитника значение на разликата в начина, по който свидетелите са охарактеризирали нараняването на пострадалата. Важното е, че такова е било налично, като посоченото обстоятелство се потвърждава и от приложените по досъдебното производство писмо от ЦСМП-Бургас и епикриза на К.Т..Несъстоятелно е и възражението, че било възможно обвиняемият въобще да не бил забелязал уврежданията на пострадалата поради влошеното си зрение. Действително това предположение се съдържа в заключението на съдебномедицинска експертиза № 435/2017 г., но същото не оневинява обвиняемия. Несъмнено Ш. е видял, че след удара с автомобила пострадалата паднала на земята, като краката ѝ били под колата. Такова падане не изключва вероятността от сериозно нараняване. При тази ситуация, знаейки за увреденото си зрение, обвиняемият не е могъл да разчита единствено на това да огледа за кратко време пострадалата от разстояние.Опитът, който обвиняемият Ш. имал като шофьор на линейка в Транспортна болница не му е давал право на преценка дали е било необходимо да окаже помощ на пострадалата. По делото е безспорно установено, че К. Т. била замаяна и дезориентирана, с повърхностни травми на главата и контузия на глезена. Това ѝ състояние обуславя необходимостта от оказване на помощ. Последвалото транспортиране на пострадалата до УМБАЛ-Бургас, настаняването ѝ в Неврохирургично отделение, извършването на рентгенографии и компютърна томография на главата, както и проведеното медикаментозно лечение ясно илюстрират тази необходимост.С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обвиняемият правилно е бил признат за виновен. Въз основа на установените по категоричен начин факти районният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че с деянието си обвиняемият Ш. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на престъплението по чл. 140 НК - на 9.08.2017 г. в гр. Бургас, при управление на лек автомобил, след превозна злополука, при която на пешеходката К. Т. били причинени наранявания, изразяващи се в контузия на десен глезен и контузия на главата, той не оказал на пострадалата необходимата помощ, която е могъл да окаже без опасност за себе си или за другиго. От субективна страна деянието е извършено с евентуален умисъл. Обвиняемият съзнавал, че пострадалата се нуждае от помощ и трябва да ѝ окаже такава, но се отнесъл с безразличие към състоянието ѝ и напуснал местопроизшествието.
Предвид наличието на всички предпоставки
по чл. 78а НК, районният съд законосъобразно е освободил обвиняемия С.Ш. от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. Правилно санкцията е определена в предвидения минимален
размер, при отчитане възрастта на дееца и обстоятелството, че същият е
пенсионер, както и липсата на данни Ш. да е извършил други противообществени
деяния.
С оглед на изложените съображения и като
не намери основание за отмяна или изменение на обжалваното решение, въззивният
съд прие, че същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
378, ал. 5 вр. чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1051 от 6.08.2019
г., постановено по н.а.х.д.№ 2970/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.