ПРОТОКОЛ
15.12.2017г.
Град Айтос
Айтоският
районен съд, наказателно отделение, ІV
състав
на петнадесети декември година 2017
в публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЯ ДУЧЕВА
Съдебни заседатели:
СЕКРЕТАР: РОСИЦА МАРКОВСКА
ПРОКУРОР: ЖИВКА МАНГЪРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от
съдията
наказателно общ характер дело № 519 по описа за 2017 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
За Страна Районна прокуратура- Айтос, редовно
призовани, изпраща представител
прокурора Живка Мангърова.
Подсъдимият З.М.М., редовно призован, не
се явява.
За него се явява защитникът му адв. Д. И., с надлежно Пълномощно по делото.
Подсъдимият
Д.С.Х., редовно призован, не се явява. За него се явява защитникът му адв. Д. И.,
с надлежно Пълномощно по делото. На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
За Районна прокуратура гр. Айтос, редовно призовани,
изпращат представител Прокурора Мангърова.
Подсъдимият, З.М.М., редовно уведомен, не се явява.
Подсъдимият, Д.С.Х., редовно уведомен, не се явява.
За двамата подсъдими се явява адв. И., с надлежно
Пълномощно по делото.
СЪДЪТ счита, че са налице
предпоставките за провеждане на РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл. 248 от НПК, поради което
ПРОКУРОРЪТ: да се
даде ход на разпоредителното заседание.
Адв.И.: да се даде
ход на разпоредителното заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА КЪМ
ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
……………………………………
СЪДЪТ като взе
предвид становището на страните, счита, че в настоящото разпоредително
заседание следва да извърши проверка, именно дали са налице всички посочени в
чл.248 от НПК обстоятелства и в този смисъл извършвайки служебна проверка и
преди да се е запознало с нарочния отговор по подадения от адв. И., съдът
констатира, че са налице основанията на т.3 на ал.1, че действително в хода на
ДП са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на
отстранимите. На първо място – беше признато и от представителя на държавното
обвинение в с.з., че липсата на уведомяване на упълномощения защитник на
подсъдимите представлява съществено процесуално нарушение, това е факт и това е
извод, до който стигна и решаващия делото съдебен състав. На следващо място
обаче, съдът категорично не се солидаризира с изложеното от прокурора
твърдение, че отказа направен от подсъдимите в постановлението за привличане и
в постановлението за разпит на обвиняем, представлява отстраняване на СПН, а
именно изявлението им, че не желаят адвокат, представлява отстраняване на
съществено процесуално нарушение. В тази връзка, съдът държи да отбележи, че
след като обвиняемият по едно дело има упълномощен защитник, с пълномощно
приложено по делото, задължение на органите на ДП и на прокурора произтичащо от
правото на защита на обвиняемият респективно е, този защитник да бъде уведомен за извършваните с подзащитния му
процесулно- следствени действия. По делото няма данни, няма призовка, няма
протокол за призоваване по телефона, от която да е видно, че са изпълнени
задълженията на органа на ДП и на наблюдаващия делото прокурор да уведоми
упълномощения защитник за предстоящите процесуално следствени действия, в
конкретния случай привличане на обвиняемия с ново обвинение. След като се има
предвид, че правата на защитника, както в ДП така и в съдебната фаза, са
отделни различни и независими от правата на обвиняемия. Той е имал право да
бъде уведомен, че ще бъде извършено процесуално- следствено действие с
подзащитния му, в случая ще се повдига ново обвинение. И в този смисъл,
привличането без да бъде уведомен е нарушаване правото и на защитника и
изявлението на обвиняемия не би могло да поправи това. На следващо място,
следва да се има предвид и факта, че ТР № 2/2002 г. на ОС на Наказателната
колегия на ВКС, доколкото не е изрично отменено, предписва по какъв начин се
отстраняват отстраними съществени процесуални нарушения, а именно те се
отстраняват, чрез законосъобразно повтаряне на опороченото действие, което не е
направено. Изявлението на подсъдимия, че не желае защитника му да присъства не
може да санира извършеното процесуално следствено действие, което е опорочено
вече. На следващо място и за изчерпателност на настоящото изявление, съдът
държи да отбележи също така, че фактът е, че адвоката призован на предявяване
на материалите също не санира опороченото процесуално следствено действие.
Напротив по този начин разследващ делото е доказал, че през цялото време е бил
с ясното съзнание, че тези двамата подсъдими имат защитник, само че не го е
призовал, не е намерил за необходимо да уведоми защитника за привличането , но
е преценил за необходимо да го уведоми за предявяването. На следващо място
нарушени са правата на защитника в още една насока, а именно упълномощения
защитник е подал молба, че желае да присъства – молба с вх. № от 05.11.2013 г.
на РП Айтос, че желае да присъства на всички процесуално следствени действия по
разследването.
Видно от материалите по делото след
първоначалното внасяне на делото в съда, и връщането му от Въззивния съд са
дадени за изпълнение задължителни указания. След което са извършвани действия
по разследването без адв. И. да бъде уведомена за тях. Съгласно чл.99 ал.1 изр.
Първо от НПК, защитникът има следните права: да участва, да представя
доказателства, да участва в наказателното производство, да прави искания,
бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на досъдебното
производство. Направеното изявление от адв. И., че желае да присъства във
всички разпити на свидетели и проценсуално следствени действия, създават именно
задължения на водещия разследането и на наблюдаващия прокурор, тя да бъде
уведомена, когато такива действия се предприемат. Дали ще присъства или не е
нейно право да прецени, но е факт, че когато не е била уведомена, това нейно
право е било накърнено. Изложеното е основание за връщане на делото на ДП, за
отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.
На следващото място
обаче, настоящата инстанция държи да отбележи също така, че има и други
основания, които са залегнали извън посочените съществени процесуални
нарушения, а именно такива са, неизпълнение на указанията дадени от въззивния съд
по ВНАХД № 580/2013 г. на ОС Бургас, и по мнение на решаващата съдебна
инстанция именно поради факта, че не са изпълнени указанията. Наблюдаващия по
делото прокурор е укрил част от съдебните актове от настоящата инстанция като е
извадил същите от ДП. В този смисъл е лишил и съда от възможност да прецени
дали са изпълнени указанията или не. Държа да отбележа, че от ДП са извадени
всички решения на РС Айтос по НАХД № 6/2013 г. и решението по ВАНХД № 580/2013
г., от които е видно какви указания са дадени, тъй като най-вероятно ако съда
беше запознат с тях щеше да му е ясно, че не са изпълнени. Индикация на
състава, че такова дело изобщо е имало, даде едно определение на друг съдебен
състав на АРС протоколно определение от АНД
№ 470/2014 г., където отново е посочено, че указанията на въззивния съд
не са изпълнени и делото е върнато именно за отстраняване на тези нередности,
след което след внимателен прочит на ДП става ясно, че прокурора вместо да е
изпълнил указанията е извадил съответния съдебен акт от делото, спрял го е,
след което без да събере нито едно доказателство го е възобновил и го е
изпратил с указания за ново привличане и изпращане в съда. От материалите по
делото последното връщане от съда, не става ясно да са изпълнени указанията на
въззивната инстанция. Нещо друго, което също прави впечатление и което на
съдебната инстанция е съществено процесуално нарушение, подсъдимите са
привлечени веднъж за състав на престъпление по чл.325 и делото е два пъти
внасяно в съда по чл.325 от НК. След второто връщане от състав на АРС, с
указания на прокурора е извършено ново привличане по чл.131 ал.1 т.12 от НК, по
което обвинение е внесено и делото в съда. Съдът, обаче след внимателен прочит
на материалите по делото установи, че по същото не може да се намери акт от
прокурора, от който да е видно дали повдигнато обвинение по чл.325 от НК е
прекратено срещу подсъдимите или не. В този смисъл и изказването, което първият
прокурор по делото прокурор Манукян направи, съдът остана леко объркан, защото
според прокурор Манукян, в случай, че съдът прецени, че не е налице състав по
чл.131 ал.1 т.12 от НК, нямало пречка да го осъди по чл.325 от НК. Но факт е,
че съдът може да се произнася само за обвинението в рамките, които то е
посочило в обв. акт. Обвинителния акт е за престъпление, подсъдимите са
предадени по чл.131 ал1 т.12 от НК. Факт е, че според прокуратурата делото е
все още висящо пред тях за извършено престъпление по чл.325 от НК. Доколкото
няма изричен акт прокурорски за прекратяване на производството водено по чл.325
от НК, съдът счита, че същото е все още висящо за съответното престъпление и в
същото време обаче е факт, че няма как да направи за вина по чл.325 от НК, тъй
като такъв диспозитив. Само за пълнота на изложението следва да се има предвид,
че състава на хулиганството се намира в различна глава в НК от състава на
телесна повреда. Същите не са в съотношение в основа на квалифициран и основен
състав. На всички следва да е ясно, че ако съдът оправдае, говоря чисто
хипотетично по чл.131 ал.1 т.12 от НК, с обв. акт, няма процесуална възможност
лицето да бъде осъдено по чл.325 от НК, макар че прокуратурата явно не споделя
това мнение от НК. Дори и след измененията в НК няма как това да стане.
На следващо място от обстоятелствената част на обв. акт
не става ясно, какви са точно хулиганските подбуди, тъй като е повдигнато
обвинение на квалифициран състав на чл.131 от НК. Телесната повреда е факт,
доказана е със съответните доказателства, изричните хулигански подбуди трябва
да бъдат сочени от прокурора и те следва да бъдат посочени в обв. акт,
наличието на това квалифициращо обстоятелство.
Несъответствие между диспозитива и обстоятелствената част
на обв. акт, като в същия в диспозитива на обв. акт подсъдимият Д.С.Х. е
посочен като помагач, като в обстоятелствената част на обв. акт не е посочено в
какво точно са се изразявали действията на помагач, и с какви точно действия е
помагачеството. Същото не е конкретизирано и в диспозитива на обвинението,
където е повдигнато обвинението на подсъдимия Д.С.Х., като прокуратурата е
записала единствено съучастие като помагач с лицето З.М.М. и от диспозитива
също не става ясно в какво точно са се състояли неговите действия като помагач.
Като съдебната практика е посочила, че действията на помагача могат да се
изразяват в това, че е държал пострадалия, пречел му е да се измъкне или други
подобни действия, но задължително
действията, чрез които е осъществено помагачеството трябва да бъдат посочени.
Също така, ясно трябва да бъдат в диспозитива на привличането и да бъдат
описани в обстоятелствената част на обв. акт, в който смисъл, в обв. акт не се
съдържат такива факти. В тази връзка всичко изложено до тук, съдът счита, че на
ДП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на
отстранимите такива, а именно нарушение по правата – нарушени са правата на
защитника, нарушени са и правата на обвиняемия, по начина по който е описано
обвинението на подсъдимия посочено в диспозитива на ОА относно Х.. За него
самия обективно не става ясно, какво твърди прокуратурата, че е извършил, чрез
кои свои действия твърди, че е помогнал, в която връзка съдът счита, че е
нарушено правото на защита на подсъдимия.
Беше изложено вече становището, че не са изпълнени и
дадените задължителни указания на въззивния съд, като вместо това прокурора е
предпочел да извади от делото акта на въззивния съд, тъй че да лиши
последващите съдебни инстанции от възможността обективно да обсъдят дали
указанията са изпълнени или не. Въпреки това, настоящия докладчик си направи
труда и изиска всички дела, по които първата въззивната инстанция се е
произнасяла и ги приложи по делото, така щото да е видно и за решаващата
въззивна съдебна инстанция, че указания са били дадени и че същите не са
изпълнени от наблюдаващия прокурор. Вместо това, съдебните актове са извадени
от делото и същото е внесено отново в РС Айтос.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.249, ал.1,
вр.248, ал.1, т.3 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №519/2017г по
описа на Районен съд гр. Айтос.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Айтос за
отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест по реда на
гл.22 в 7-дневен срок пред Окръжен съд гр. Бургас.
НАСРОЧВА открито с.з. с призоваване на страните, свидетели и ВЛ
за 17.01.2018г. от 10:30 часа, в
случай на отмяна на определението за прекратяване на съдебното производство.
Заседанието
завърши в 13:30
часа.
Протоколът
се изготви на 15.12.2017 година.
СЪДИЯ: ......................
СЕКРЕТАР: ....................