№ 277
гр. гр.Велинград, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20245210100414 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по искова молба от И. А. У. срещу Детска
градина „Славейче“ – гр. Костандово, за признаване уволнението на ищцата,
извършено със Заповед № 154/01.03.2024г. и Заповед № 155/14.03.2024г. на
директора на учебното заведение – за незаконно и за отмяна на заповедите; за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност;
за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през
което е останала без работа – за периода от 6 месеца, считано от уволнението,
в размер на 11 118,00 /единадесет хиляди сто и осемнадесет/ лева.
Ищцата И. А. У. твърди, че от 13.07.2023г. до 14.03.2024г. по силата на
трудов договор е работила в Детска градина „Славейче“ – гр. Костандово,
където заемала длъжност „учител“ с последно месечно брутно трудово
възнаграждение – 1 853 /хиляда осемстотин петдесет и три/ лева. На
14.03.2024г. с връчени й Заповед № 154/01.03.2024г. и Заповед №
155/14.03.2024г. на директора на учебното заведение трудовото й
правоотношение било прекратено без предизвестие считано от същата дата,
поради дисциплинарно уволнение /чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 КТ/ - на
основание чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ – неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд. Счита че, извършеното с посочената заповед
уволнение е незаконно, при съображения за допуснати: нарушение на
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ – липса на мотиви; неспазване на сроковете
по чл. 194, ал. 1кт; неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; неспазване
на изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ; несъобразяване с разпоредбата на чл.
1
333, ал. 1, т. 1 КТ.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което
уволнението да бъде признато за незаконно, както и да бъде отменено; да бъде
възстановена ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението; на
ищцата да бъде присъдено обезщетение в размер на 11 118 лева за 6 месеца -
времето, в което е останала без работа, считано от датата на уволнението.
Направено е искано за осъждане на ответника да впише настъпилата промяна
в трудовата книжка на ищцата и електронния трудов запис, в случай че съдът
уважи исковете. Претендира разноски в размер на 1380 /хиляда триста и
осемдесет/ лева – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 001288/20.03.2024г.
От ответника е подаден писмен отговор със становище за
неоснователност на исковете. Твърди се, че дисциплинарното уволнение е
извършено при спазване, на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, а заповедите с
което е наложено то са мотивирани в достатъчна степен. В отговорът на
исковата молба се описва нарушението заради което ищцата е уволнена, а
именно допускане на дете от поверената й група да излезе без нейно знание,
след което то било намерено наранено. Счита, че датата на нарушението е
ясна, като посочена в доклад на помощник възпитателя Фанка Заирова до
директора на детското заведение, както и в последващ доклад на директора до
кмета на община Ракитово. Поддържа се, че при уволнението са спазени
изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ, като се сочи, че ищцата е
започнала да пише изисканите от нея обяснение, но си е тръгнала, като ги е
оставила незавършени и неподписани, а при определяне на дисциплинарното
наказание работодателят е съобразил всички доказателства по преписката.
Оспорва се претендирания от ищцата размер на обезщетението, както и
твърдението й, че се ползва от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ.
Предвид изложеното ответникът моли съдът да отхвърли предявените
искове, като претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 01.07.2024г. съдът допуска
изменение на размера на иска по чл. 225 от Кодекса на труда – същият да се
счита предявен за сумата от 11 616,66 лева /единадесет хиляди шестстотин и
шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/.
След приключване на о.с.з. на 01.07.2024г. е докладвана молба от
ответника Детска градина „Славейче“ – гр. Костандово, представлявана от Х.
К. - С. – директор чрез адв. Д. С., с която е поискано спиране на делото по
взаимно съгласие на основание чл. 229, ал. 1 ГПК.
Във връзка с докладвана молба, след приключване на о.с.з. на
01.07.2024г. по гражданско дело №414/2024г. по описа на Районен съд
Велинград, от ответника Детска градина „Славейче“ – гр. Костандово,
представлявана от Х. К. - С. – директор чрез адв. Д. С., с която е искано
спиране на делото по взаимно съгласие на основание чл. 229, ал. 1 ГПК, съдът
счита, че не са налице основанията за спиране и не следва да уважи искането
на ответника доколкото в о.с.з. ищцата И. А. У. е представлявана от адв. П. Х.,
като същият не заяви желание за спиране на производството по дело по
взаимно съгласие, нито наведе твърдения за постигане на такова съгласие. По
делото не е получена молба от ищцата съдържаща нейно волеизявление в тази
2
посока. Още повече в о.с.з. редовно упълномощеният адвокат на ищцата
поиска увеличение на иска, което съдът прие с определение, с мотиви, че
изменението на иска само досежно неговия размер /увеличение или
намаляване на иска/ не съставлява същинско изменение на иска по смисъла на
чл. 214 ГПК. В случая не е налице същинско изменение на петитума,
доколкото както с първоначалната искова молба, така и след заявеното
изменение на петитума ищцата претендира парична сума като обезщетение за
нанесена й имуществена вреда. Същевременно не е налице и изменение на
основанието на иска. Последното е така, доколкото не се променя
юридическия факт от който произтича вземането. С оглед изложеното съдът
не намира да има формулирана волята и на двете страни в процеса да се
постигне неговото спиране и искането на ответника следва да бъде оставено
без уважение.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото са отделени обстоятелствата, че между страните по делото е
съществувало трудово правоотношение, като в периода 13.07.2023г. до
14.03.2024г. по силата на трудов договор, ищцата И. А. У. е работила в Детска
градина „Славейче“ – гр. Костандово, като със Заповед № 154/01.03.2024г. и
Заповед № 155/14.03.2024г. на директора на учебното заведение трудовото й
правоотношение е било прекратено без предизвестие поради нарушение на
трудовата дисциплина, изразило се в неспазване на правилата за здравословни
и безопасни условия на труд.
По делото е представен трудов договор № 5/13.07.2023г. /л.5/ между
ищцата И. А. У., ЕГН ********** И ДГ „Славейче“, ЕИК *********,
представлявано от Х. К. - С. – директор и трудова книжка на ищцата /л.8/ от
които е видно дължимото месечно трудово възнаграждение на ищцата и
заеманата длъжност.
Със Заповед № 154/01.03.2024г. на основание чл. 188, ал. 3 КТ и във вр.
с чл. 187, т. 5 КТ Х. М. К. – С. /директор на Детска градина „Славейче“ – гр.
Костандово/ налага дисциплинарно наказание – уволнение на И. А. У., ЕГН
********** на длъжност „учител“. Същата според датата върху заповедта е
връчена на ищцата на 14.03.2024г. В заповедта като нарушения на трудовата
дисциплина е посочено – Неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труда. Посочено е, че като задължение на работодателя е
спазен чл. 193, ал. 1 КТ.
Със Заповед № 155/14.03.2023г. въз основа на извършено нарушение по
чл. 187, т. 5 и разрешение за прекратяване не трудово правоотношение от
„Главна инспекция по труда“ гр. Пазарджик с Изх. № 24016582/13.03.2024г. Х.
М. К. – С. /директор на Детска градина „Славейче“ – гр. Костандово/
прекратява трудово правоотношение с И. А. У., ЕГН ********** на длъжност
„учител“. Същата според датата върху заповедта е връчена на ищцата на
14.03.2024г.
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице
3
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на
служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно, законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от
компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.
В конкретния случай в Заповед № 154/01.03.2024г. и Заповед №
155/14.03.2024г. на директора на учебното заведение са издадени и при
нарушение на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ – вменените нарушения са
описани общо като нарушаване на изисквания във връзка с дейността и
неизпълнение на законовите разпоредби – „Неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд“, както е посочено е Заповед №
154/01.03.2024г., без конкретизиране на същите. Заповедта се явява
немотивирана, доколкото не са посочени обективните признаци на
извършените нарушения /очевидно под формата на бездействие/, което засяга
както правото на защита на уволнения, така и лишава съда от възможност за
преценка законосъобразността на уволнението. Липсва каквото и да било
конкретизиране и в Заповед № 155/14.03.2023г. Следва да бъде взето предвид
и посочената дата на издаване на заповедта, а именно 14.03.2023г. и
отбелязването за връчва на същата на 14.03.2024г., като съдът счита, че датата
на издаване на тази заповед е порок във формата на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
или да приеме писмените му обяснения. Целта на разпоредбата е да осигури
протичане при условията на обективност на дисциплинарното производство,
което от своя страна е предпоставка за вземане на решение от органа,
осъществяващ дисциплинарната власт, дали да наложи дисциплинарно
наказание и ако да – какъв да бъде неговият вид. Ето защо, изслушването на
обясненията на работника предпоставя, на първо място, обясненията да са
изискани в рамките на дисциплинарното производство, да за изискани
обяснения за извършването на конкретизирани по всички обективни признаци
/време, място на извършване и т. н./ вменени нарушения, да е даден подходящ
срок за депозиране на обяснения, както и същите да са достигнали до знанието
на работодателя. На основание чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание
следва да бъде наложено не по-късно от една година от извършването на
дисциплинарното нарушение. Предвид вече обсъденото нарушение на чл. 195,
ал. 1 КТ съдът не може да установи дали са спазени на преклузивните срокове
по чл. 194, ал. 1 КТ.
Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ.
Представено е удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0199 от дата 09.03.2022г., видно от което ищцата И. А. У., ЕГН
********** е майка на Г.Х.О. родена на 03.03.2022г. в град Пазарджик с ЕГН
**********. Предвид изложеното се установява, че ищцата към момента на
дисциплинарното уволнение е била майка на дете под 3-годишна възраст,
поради което попада в обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ.
Предварителното разрешение за уволнение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ
4
означава даване на изрично съгласие от Инспекцията по труда за извършване
на уволнението в момент предхождащ осъществяването на последващите
действия по връчване на предизвестие, респективно на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Ако такова разрешение не е
поискано от работодателя или след като е било поискано, изобщо не е
дадено или не е било дадено преди уволнението, то извършеното
уволнение е незаконно само на това основание. В Заповед №
155/14.03.2024г. на директора Детска градина „Славейче“ – гр. Костандово
/л.7/ е посочено „разрешение за прекратяване на трудово правоотношение от
„Главна инспекция по труда“ гр. Пазарджик с Изх. № 24016582/13.03.2024г.“,
но ответникът чиято е тежестта на доказване не ангажира такова
доказателство, не е представено по делото, няма и твърдения от ответника в
отговора на искова молба да е искано разрешение по надлежния ред
Инспекцията по труда за извършване на уволнението и такова да е получено.
Съгласно чл. 333, ал. 7 КТ закрилата се отнася към момента на връчването на
заповедта за уволнение – в настоящия случай към 14.03.2024г. съобразно
изричното отбелязване в процесната заповед, към която дата, видно от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0199 от
дата 09.03.2022г, детето има навършени малко над две години, тоест ищцата
все още се е ползвал от особената закрила.
На основание чл. 344, ал. 3 КТ не следва да се обсъждат останалите
наведени от ищеца доводи за незаконност на уволнението, доколкото
същото само по изложените по-горе мотиви се явява незаконосъобразно,
поради което искът е основателен и следва да се уважи.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че съдът като се
запозна с делото намира, че са налице всички основания за отмяна
/неспазване на изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя; немотивиране на
заповедите; невъзможност да се установи спазени ли са преклузивните
срокове и липсата на разрешение/мнение от компетентни органи/ на
процесните заповеди и признаване на уволнението за незаконно, но с оглед
разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ същите не е необходимо бъдат обсъдени
обстойно в настоящото решение.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Тъй като прекратяването на трудовото правоотношение, извършено
Заповед № 154/01.03.2024г. и Заповед № 155/14.03.2024г. на директора на
учебното заведение ДГ „Славейче“ гр. Костандово е незаконосъобразно,
както и с оглед на обстоятелството, че И. А. У. от 13.07.2023г. по силата на
трудов договор е работила в Детска градина „Славейче“ – гр. Костандово,
където заемала длъжност „учител“ по безсрочно трудово правоотношение,
което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с доклада по
делото, съдът приема, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и
уволненият служител следва да бъде възстановен на заеманата преди
прекратяването длъжност – „учител“ в Детска градина „Славейче“ – гр.
5
Костандово.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищцата без
работа в резултат от уволнението за процесния период. Последното
обстоятелство се доказа от извършения от съда оглед на оригинал на
трудовата книжка на ищцата № 122, серия З № 055646 в о. с. з. на 01.07.2024г.,
от който се установи, че липсва отбелязване за започване на друга работа по
трудово правоотношение при същия или друг работодател. По делото е
изслушана и приета финансово – счетоводна експертиза, която установява, че
размерът на обезщетението за 6 месеца /за периода от 14.03.2024г. до
14.09.2024г./ възлиза на 11 616,66 лева. Предвид претенцията на ищцата за
обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението
в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения равняващи се на 11
616,66 лева, предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 4, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е самостоятелен. С него се иска промяна
на вече вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
защото е неправилно или е неточно. Този иск е на разположение на работника
или служителя, когато не е оспорил прекратяването на трудовото
правоотношение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При предявяване на иск за
оспорване законосъобразността на извършеното уволнение, липсва правен
интерес от предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като след
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работодателят е длъжен да впише в
трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за
незаконно. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ следва да се възприеме като
предявен при условията на евентуалност, доколкото ищецът не би имал правен
интерес от предявяване на същия, ако искът по чл. 344, т. 1 от КТ е
основателен. Нещо повече, същият има за предмет промяна основанието за
уволнение, при констатирано законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя, но с некоректно посочено
основание за това. Тъй като съдът прие за основателен главния иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, то не следва да се произнесе по предявеният в евентуалност
иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищцата И. А. У. в размер на 1 380,00 /хиляда триста и осемдесет/
лева – разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, което
е действително заплатено от ищцата на адв. П. Х., видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие № 001258 от 20.03.2024г.,
представляващ разписка за получената сума.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите по делото държавни такси по
6
предявените искове, които съдът определя общо в размер на 624,67 лева,
следва да бъдат възложени на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на съда 250,00 лева – възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на И. А. У., ЕГН
********** извършено със Заповед № 154/01.03.2024г. и Заповед №
155/14.03.2024г. на Х. М. К. – С. директор на Детска градина „Славейче“, ЕИК
********* – гр. Костандово с които на ищцата И. А. У. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. А. У., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението работа – длъжност „учител“ в Детска градина „Славейче“, ЕИК
********* – гр. Костандово.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ Детска
градина „Славейче“, ЕИК ********* – гр. Костандово, представлявана от Х.
М. К. – С. - директор да заплати на И. А. У., ЕГН ********** сумата 11 616,66
лева /единадесет хиляди шестстотин и шестнадесет лева и шестдесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 03.04.2024г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Детска градина „Славейче“,
ЕИК ********* – гр. Костандово, представлявана от Х. М. К. – С. - директор
да заплати на И. А. У., ЕГН ********** сумата 1 380,00 /хиляда триста и
осемдесет/ лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Детска градина „Славейче“,
ЕИК ********* – гр. Костандово представлявана от Х. М. К. – С. - директор
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Велинград сумата от 624,67 лева /шестстотин двадесет и
четири лева и шестдесет и седем стотинки/ – държавна такса върху
уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Детска градина „Славейче“,
ЕИК ********* – гр. Костандово представлявана от Х. М. К. – С. - директор
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Велинград сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева –
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик с
въззивна жалба, считано от 15.07.2024г.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8