Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2034 22.11.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Стоянка Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1580 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод
постъпила жалба от „Кристи 12“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „21-ви век“, бл. 9, вх. Б, ап. 28, против Заповед №
19-0304-000212 от 07.06.2019 г., издадена от П. И. Колев- началник на сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, за
налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. По същество се иска
отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваната
заповед.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, пряко засегнато от съдържащото се в заповедта
разпореждане. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено
следното:
С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка- прекратяване
регистрацията на лек автомобил с рег. № СВ ****МВ, собственост на жалбоподателя
„Кристи 12“ ЕООД, за срок от шест месеца. В съобразителната част на заповедта
се сочи, че на 07.06.2019 г. описаният лек автомобил е управляван от лицето Д. В. Илиев с ЕГН **********, чието
свидетелство за управление на МПС е отнето съгласно заповед за прилагане на
принудителна административна мярка от 06.06.2019 г. За нарушението е съставен и
АУАН бл. № 327756 от 07.06.2019 г.
Жалбоподателят по същество не оспорва горните
констатации, като сочи, че е предоставил автомобила на лицето Д. Илиев на 07.06.2019 г., а СУМПС на последния е било
отнето на 06.06.2019 г. с невлязла в сила към този момент заповед за прилагане
на ПАМ.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед № 19-0304-000212 от 07.06.2019 г. е
издадена от компетентен орган, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017
г. на директора на ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатацията, че
автомобилът е управляван от неправоспособен водач. Тези констатации се съдържат
в съставения срещу водача Д. В. Илиев АУАН бл. № 327756 от 07.06.2019
г. и по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно
чл. 171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство 1) без
да притежава съответното свидетелство за управление и/или е 2) с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, и/или 3) е употребил наркотични вещества
или техни аналози, както и 4) при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или 5) не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както и 6) на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление- за срок от 6 месеца до една година. В
конкретния случай е налице последната от горните хипотези. От данните по делото
е видно, че към момента на проверката лицето Д.
В. Илиев е неправоспособен водач, тъй като свидетелството
му за управление на МПС е отнето със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка. С нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП е допуснато по силата
на закона предварително изпълнение на тази заповед, в изключение от общия
принцип за суспензивен ефект на жалбата, поради което доводите на жалбоподателя
относно влизането в сила на заповедта са неоснователни. Няма спор по делото, че
към правно релевантния момент собственик на автомобила е жалбоподателят „Кристи
12“ ЕООД. Ето
защо съдът приема, че са налице законоустановените предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер. Тя е наложена с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други
нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.
По изложените съображения
съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване
на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват наведените в
жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се
отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кристи 12“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „21-ви век“, бл. 9, вх. Б,
ап. 28, против Заповед № 19-0304-000212 от 07.06.2019 г., издадена от П. И. Колев- началник на сектор към ОДМВР-
Бургас, РУ- Несебър, за налагане на принудителна административна мярка-
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: