Р Е Ш Е Н И Е
№ 1375
гр.Плевен, 20,09,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря П.И., като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№4065 по описа на съда за 2016
г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по
делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против Д.Т.П.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 3115,52 лева, от които
сумата от 2725,30 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,02,2013 г. – 29,02,2016 г., и сумата от 390,22
лева, представляваща лихва за забава за периода 02,04,2013 г. – 30,03,2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2462/2016 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са
начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от *** отчети, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът,
находящ се в гр.*** е с абонатен №21515. В с.з. проц.представител моли съда да
уважи претенцията, като постанови решение при признание на иска.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. ответникът
се явява лично и заявява, че признава сумите за последните три години.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съдът счита, че са налице условията на
чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като в
с.з. ответникът е признал размера на претенциите за последните три години
/както е предявен иска/ и ищеца е направил искане да се постанови решение при
признание на иска. Предявеният
иск е допустим, а по същество – основателен и доказан, и следва да бъде уважен
при отчитане на направеното признание на иска от ответника в отговора на ИМ –
прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите
на чл.237, ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.
От приложеното ч.гр.д.
№2462/2016 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на
чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
Не се спори по делото,
че ответника е собственик на имота с абонатен №21515, не се оспорва и
облигационната връзка между страните, като ответникът признава претенцията по размерите, предявени
с исковата молба.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
По отношение на
разноските – с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и сторените разноски, като ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лева - съдът счита, че следва да се присъди юрисконсултско
възнараждение именно в този размер, но общо за осъщественото процесуално
представителство в заповедното и в исковото производство. Съображенията за
това са следните - кредиторът разполага с процесуалната възможност да
претендира вземането си от една страна по реда на заповедното производство, в
който случай при депозирано възражение ще се развие исково производство, а от
друга страна - направо по исков ред. При определяне размера на дължимата
държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска събирането на по-голяма,
в зависимост от това, коя процесуална възможност ще избере кредитора. Следва да
се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, Законът не допуска да бъде
натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско възнаграждение в по-голям
размер, в сравнение с тези, които биха били дължими при претендиране на
вземането направо по исков ред. Именно поради това, в хипотезата на развило се
исково производство след проведено заповедно, въпросът за всички дължими
разноски следва да бъде решен при постановяване на решението по съществото на
спора. И доколкото се касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото
производство/, при съобразяване размера на това вземане следва да се определи
размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8
от ГПК. Поради тези съображения, съдът счита, че ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 360,00 лева, които са общо за заповедното и исковото производство.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски за държавна такса в
заповедното производство в размер на 62,30 лева - съразмерно с частта от
вземането, за която се установи, че съществува.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Д.Т.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 3115,52 лева, от които сумата
от 2725,30 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,02,2013 г. – 29,02,2016 г., и сумата от 390,22 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02,04,2013 г. – 30,03,2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2462/2016
г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Д.Т.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана
от изпълнителния директор ***, направените разноски за юрисконсултско възнаграждение
общо в заповедното и в исковото производство в размер на 360,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Д.Т.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана
от изпълнителния директор ***, направените разноски за държавна такса в заповедното
производство в размер на 62,30 лева - съразмерно с частта от вземането, за
която се установи, че съществува.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: