Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 20 7.06.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 2458 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба вх.№8462/04.06.2020г. по описа на БОС, подадена от адв.Момчил
Момчилов, особен представител на Е.А.Й., Д.А.Й. и К.А.К., съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Лермонтов“ № 43, против Решение № 213 от 11.12.2019г.
постановено от РС Средец по гр.д.№231/2019 по описа на същия съд.
С посоченото решение е
прието за установено в отношенията между страните, че Е.А.Й., ЕГН **********, Д.А.Й.,
ЕГН ********** и К.А.К., ЕГН ********** ***, дължат на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев,
чрез пълномощника гл.юрисконсулт Константин Белев, следните суми: 276,75 лева, представляваща потребени
ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода, през отчетен период от
05.12.2015г. до 01.11.2018г., по абонатен № ***, за обект, находящ се в *** и 18,12 лева - обезщетение за забава за периода от
26.02.2016г. до 23.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
съда – 24.01.2019г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
189/15.02.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 50/2019г., по описа на Районен
съд – Средец.
Е.А.Й., Д.А.Й. и К.А.К., са
осъдени да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, сумите от общо
635.00 лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски и общо
28.10 лева, представляваща сторените разноски в заповедното производство.
С решението е признато, че
заявление за откриване на партида до „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД вх.№
3-12-126/17.08.2013г. от Е.А.Й., за имот с адрес: ***, е неавтентичен документ
в частта му досежно положения подпис на заявителя Е.А.Й..
По така подадената жалба първоначално
е образувано в.гр.д.№ 1632/2020г. по описа на БОС, което е прекратено, а делото
върнато на РС Средец за произнасяне по искане с правно основание чл.248 ГПК,
обективирано във въззивната жалба.
С определение №264 от 20.07.2020 г. на РС- Средец на основание чл.248 ГПК на адв.Момчилов е определен допълнителен депозит в размер на 700 лв. за първоинстанционното производство. Определението е отменено с определение № I-260431 от 29.09.2020г. по ч.гр.д.№2289/2020г. на БОС, като искането на адв.Момчилов за присъждането на допълнителен депозит за първоинстанционното производство е оставено без уважение.
При новото постъпване на делото в Бургаския окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба, делото е образувано под №2458/2020г. по описа на съда.
Въззивната жалба на Е.А.Й., Д.А.Й. и К.А.К. е насочена срещу тази част от съдебното решение, с която са признати за установени вземанията на ВиК- оператора срещу тях за главницата и обезщетенията за забавено плащане /до и след подаване на заявлението по чл.410 ГПК/.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, както и необосновано в частта, с която е уважена исковата претенция, както и в частта за разноските. Твърди се, че ищецът не е доказал по делото, че ответниците имат качеството потребител по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г. Д. и К. Й. никога не са подавали заявление за прехвърляне или закриване на партидата на водоснабдения имот, поради което по отношение на тях исковете били недопустими, а по отношение на Е.Й. несъмнено бе доказано по делото, чрез допусната графологична експертиза, че същата не е полагала подпис под представеното заявление за откриване на партида. Развити са подробни съображения.
Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано. Претендира разноски в двете съдебни инстанции, представляващи възнаграждение за особен представител.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Ген. Владимир Вазов" № 3, чрез юрисконсулт Десислава Златева. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемото дружество счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Заявява, че от представеното удостоверение за наследници на А.Й. и М.Й. се установява, че ответниците са наследници и съответно придобиват качеството потребител на ВиК- услуги за имота. Ответниците са съсобственици на идеални части от имота, съответно дължат приспадащата им се част от стойността на потребената и отведена вода в имота. Посочва, че според чл.62, ал.1 от ОУ, при смърт на потребител – физическо лице, наследниците са длъжни в 6-дневен срок да подадат заявление за промяна на партидата. За уважаване претенцията на ищеца е достатъчно, да бъде установено кой е потребител на услугата по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба 4/14.09.2004г., или това са собствениците на водоснабдения имот. Заявява, че по така поставения въпрос е налице константна съдебна практика. Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните поддържат изложените от тях становища.
По допустимостта на въззивната жалба Бургаският окръжен съд намира следното:
Жалбата е подадена от адвокат, определен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК да представлява въззивниците пред съда. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като въззивниците имат правен интерес да атакуват решението в оспорената от тях част. Жалбата отговора на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Ето защо, жалбата е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че по ч.гр.д.№50 описа за 2019г. на Районен съд- Средец в полза на въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, е издадена заповед №189 от 15.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която А.А. Х., Д.А.Й., А.А.Й., А.А. Н., О.А.К., Х.А.Й., Е.А. М., К.А.К. следва да заплатят поравно на кредитора сумата от 738,02 лв., представляваща неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода по фактури, издадени от дружеството за периода от 25.01.2016г. до 26.11.2018г., с отчетен период по фактурите от 5.12.2015г. до 1.11.2018г. за абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението- 24.01.2019г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 48,36 лв.- представляващи лихва за периода от 26.02.2016г. до 23.01.2019г., а така също и сумата от 75 лв., включваща разноски за платена държавна такса /25 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50 лв./.
Заповедта за изпълнение е връчена на А.А. Н., А.А. Х., А.А.Й., О.А.К., Х.А.Й., които не са подали възражение по чл.414 ГПК против нея, поради което за същите тя е влязла в сила на основание чл.416 ГПК.
По отношение на останалите длъжници: Д.А.Й., Е.А. М. и К.А.К., заповедта за изпълнение е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждания от 8.03.2019г. на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си спрямо тях /така чл.415, ал.1, т.2 ГПК /в редакцията на ДВ бр.86/2017г./.
В едномесечния срок въззиваемото дружество е предявило обективно и субективно съединени установителни искове против въззивниците, които са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за установяване вземанията си за главницата и законната лихва по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по които искове е образувано гр.д.№231/2019г. на РС- Средец.
Ищецът- сега въззиваем твърди, че „потребител“ за процесния водоснабден обект с административен адрес *** бил А.К.Й..
След неговата смърт длъжниците А.А. Х., Д.А.Й., А.А.Й., А.А. Н., О.А.К., Х.А.Й., Е.А. М., К.А.К., в качеството си на наследници и съсобственици на водоснабдения имот, са клиенти на дружеството- ищец по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. По смисъла на чл.3, ал.4 от Наредба №4/14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ответниците по делото притежавали качеството „потребител“ в отношенията с експлоатационното дружество за горепосочения адрес. Тези обстоятелства не били оспорвани нито пред ВиК оператора, нито по съдебен ред, поради което дружеството осъществявало редовно, точно и добросъвестно непрекъснато водоподаване към обекта на основание валидно съществуващо правоотношение, считайки гореизброените осем лица за свой контрагент.
Сочи се още, че съгласно Общите условия, уреждащи отношенията между ВиК дружеството и потребителите на предоставяните от него услуги, била открита партида в базата данни с абонатен №***. Доставените ВиК-услуги били отчитани по електронен път, като били взети предвид показанията на измервателните средства- 1 бр. водомер, монтиран в шахта в имота, находящ се в ***. Като абонат на дружеството осемте лица следвало да заплащат потребените услуги в 30-дневен срок от издаването на фактурата- чл.33, ал.2 от ОУ на ВиК оператора. По издадените фактури в периода от 25.01.2016г. до 26.11.2018г. неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, възлизали на 92,25 лв. за всяко лице, като същите произлизали от потребени ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 5.12.2015г.- 1.11.2018г. Върху стойността на всяка от фактурите се дължало и обезщетение за забавено плащане, считано от падежа до датата на предявяването на исковата претенция, а така също и законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Дължимата сборна мораторна лихва за периода от 26.02.2016г. до 23.01.2019г. била 6,04 лв. за всяко от осемте гореизброени лица.
Ето защо моли да бъдат установени вземанията на дружеството срещу ответниците за посочените суми, включващи главница от 92,25 лв. за всеки от тримата, мораторна лихва в размер на 6,04 лв. за всеки от тримата ответници, начислена за периода до предявяването на иска, както и законна лихва от подаването на исковата молба. Претендира и разноски, включително за заповедното производство. Ангажира доказателства.
Ответниците- сега въззиваеми, представлявани от адв.Момчилов в качеството на особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, са депозирали своевременно писмен отговор, с който са оспорили исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. На първо място се сочи, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че А.К.Й. бил потребител по отношението на процесния обект, както и че посочените в исковата молба осем лица са негови наследници и имат качеството на съсобственици на процесния имот. Заявява, че в приложените към исковата молба фактури като потребител е посочена единствено ответницата Е.Й.. Очевидно не била спазена процедурата по чл.59, ал.4 от ОУ на дружеството- да бъде открита партида на всеки от наследниците. Изтъква, че качеството на потребител се вменява на ответниците по силата на твърдението, че са наследници на потребител, но унаследяването на това качество е недопустимо, което според него се потвърждава от разпоредбите на чл.59, ал.4 и чл.62 от ОУ. Сочи, че липсва договор за доставка, сключен с Й., договор за доставка и заявление за откриване на партида на Е., К. и Д., удостоверение за наследници на А.Й., нотариален акт или друг титул за собственост на процесния имот в ***.
Моли за отхвърлянето на исковете, както и за присъждане на възнаграждение на адв.Момчилов за осъщественото процесуално представителство. Не ангажира доказателства.
Преди първото съдебно заседание по делото, ищецът е депозирал молба, както и доказателства, с които, в съответствие с възможността по 143, ал.2 от ГПК е пояснил и допълнил исковата си молба. Във връзка с оспорванията на ответниците е заявил, че ответниците са собственици на имота в качеството им на наследници на починалите лица А.К.Й. и М.Д.Й.. Партидата била променена още през 2013г. по подадено заявление от ответницата Е.А.Й.. Същата поискала партидата да бъде променена на нейно име, но към заявлението нямало документ за собственост. Адресната регистрация на ответниците също съвпадала с местонахождението на процесния имот. Правоотношението между страните възникнало по силата на закона, като за нуждите на производството по чл.422, ал.1 ГПК е достатъчно да установи, че ответниците имат качеството „потребител на ВиК услуги“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като същите били такива поради наследяването на процесния имот. Ангажирани са допълнителни доказателства.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците е оспорил автентичността на подписа на Е.Й. под заявлението за откриване на партидата. Моли производството по делото да се прекрати по отношение на останалите две лица, за които няма открити партиди.
Пред Районния съд са приети писмени доказателства, както и съдебно-почеркова експертиза.
С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените установителни искове, като е посочил, че конкретните размери са съобразени с наследствените квоти на ответниците. Приел е, че с оглед приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ, собственици на водоснабдения имот са били М. и Е.Й.. Тримата ответници били наследници на А. и М. Й.. С оглед обстоятелството, че М. била собственик на имота, ответниците, като нейни наследници били собственици на последния в равни квоти. Така се установявало и качеството им на потребители на В и К- услуги. С оглед липсата на спор по тези въпроси, съдът е констатирал, че водомерът е бил изправен и отчетеното количество вода е било доставено и измерено коректно от ищцовото дружество- общо 473 куб.м. Предвид липсата на плащане на задълженията по процесните фактури, съдът е приел за основателни и акцесорните претенции за присъждане на обезщетение за забавено плащане.
Обжалваното решението е валидно и допустимо.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на съдебния акт. Районният съд се е произнесъл по предявените искове, в рамките на търсената от ищеца защита. Исковете са допустими /подадени в законните срокове/, като правният интерес на ищеца от установяването на вземанията си срещу ответника, за които е издадена за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е свързан с това, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на ответниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, при което съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск спрямо длъжника.
Възражението, че решението е недопустимо, понеже въззивниците нямат качеството на потребители, понеже не се установява на името на всеки от тях да е открита надлежно партида, е неоснователно. Правоотношенията, свързани с предоставянето на ВиК услугите, предвид естеството си са нормативно регулирани от закона, който дава легалната дефиниция на понятието „потребител на ВиК услуги“. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, това качеството имат собствениците или ползвателите на услугите. Т.е. за допустимостта на иска за реално изпълнение на задълженията за ползвани ВиК услуги е ирелевантно дали за лицето, което обективно притежава качеството потребител на ВиК услуги, е открита или не партида. Също така следва да се отбележи, че допустимостта на иска следва от фактическите твърдения на ищеца, че конституираните като ответници имат качеството на потребител, а дали това е действително така, е въпрос по съществото на спора, т.е. по основателността на исковете.
По същество.
Страните не спорят относно това дали отчетените и осчетоводени с процесните фактури от ищеца като доставени, пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния обект в ***.
Спорният въпрос по делото е дали между страните е налице твърдяната от ищеца облигационна връзка, съответно- дали ответниците дължат заплащането на тези услуги.
Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Нормативният акт, уреждащ по-детайлно отношенията между ВиК- оператора и потребителите на ВиК-услуги е Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1, т.1 от нея, потребители на ВиК- услуги са собствениците или лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабден имот. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, потребители на тези услуги са физически или юридически лица, които са собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Ето защо, с оглед липсата на други оспорвания, за успешното провеждане на исковете ищецът следваше да докаже, че в процесния период ответниците са били собственици на процесния водоснабден имот, поради което имат качеството на потребители на ВиК-услуги за този имот /обект, независимо дали реално са ги ползвали те или трети лица.
Не е спорно, а и от приетите в двете съдебни инстанции удостоверения за наследници се установява, че тримата ответници са наследници по закон деца /заедно с още петима души, за които заповедта за изпълнение е влязла в сила/ на съпрузите А.К.Й. /починал на ***./ и М.Д.Й. /починала на ***./.
Доказателства, че лицето А.Й. е бил собственик на процесния имот в ***, респективно- че е бил потребител на ВиК услуги /абонат на ВиК/, по делото не са представени.
Видно от приложената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ, имотът /земя и сграда/ е деклариран на 22.02.2013г. в Община Средец, отдел МДТ като съсобствен между две лица- М.Д. Й. и Е.А.Й.. В декларацията изрично е отбелязано, че имотът не е придобит от тях по наследство. Посочено е още, че двете са го придобили на 1.01.2008г. по давност. При това положение следва да се приеме, че след 1.01.2008г. собственици на този водоснабден имот при равни квоти са М. и ответницата Е..
По делото е приложено заявление от 2013г. /л.145 от делото на РС/ за откриване на партида за процесния водоснабден имот, подадено от името на Е.А.Й. /л.108 от делото на РС/. Тъй като неговата автентичност е оспорено от ответната страна, по делото е приета без възражения от страните съдебно- графологична експертиза, изпълнена от в.л. Щерю Николов. Според заключението на експерта, подписите в заявлението, положени за заявителя, респективно- собственика на имота- Е.А.Й., не са положени от нея. В резултат на това районният съд с решението си е признал този документ за неавтентичен, като в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо следва да се приеме, че партидата за процесния имот на името на Е.А.Й. е разкрита по заявление на неизвестно лице. В случая обаче това е ирелевантно, тъй като се установява, че Е.А.Й. е един от съсобствениците на процесния имот, поради което по силата на цитираните по-горе закон, Наредба и ОУ, има качеството на потребител на ВиК услуги за същия имот.
На същото основание, другият съсобственик на имота- М.Й., до своята смърт през 2017г. също е имала качеството потребител на ВиК услуги. След нейната смърт, такива се явяват нейните наследници- осемте живи деца, посочени в удостоверението за наследници, сред които са и ответниците Д. и К..
Следователно, независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги, ответниците, по силата на закона и наредба №4/2004г., като съсобственици на процесния имот имат качеството „потребители“ на такива услуги с факта на придобиване собствеността върху водоснабдения апартамент- Е.Й. на основание давност и наследяване, а К. и Д.- само на основание наследяване на тяхната майка.
При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени, пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния обект на ответниците, поради което те, в качеството им на част от съсобственици на имота следва да заплатят тяхната стойност за процесния период съобразно квотите им в съсобствеността. Е. е собственик на 9/16 от имота- от които 8/16 по давност, а 1/16 по наследство от майка си, докато останалите деца на М., сред които са и ответниците Д. и К. имат по 1/16 ид.ч. от имота.
Потребените за процесния период в имота услуги са на обща стойност 738,02 лв.
Съразмерно дела им съсобствеността, ответницата Е. има задължение към ищцовото дружество за главницата в размер на 415,14 лв., а ответниците Д. и К.- по 46,13 лв.
Затова искът за главницата е основателен и доказан, поради което по отношение на Е. следва да се уважи изцяло в предявения размер на иска- 92,25 лв. За ответниците Д. и К. искът за главницата е основателен и доказан до размер от 46,13 лв. и следва да бъде уважен в този размер, а за горницата до претендираните 92,25 лв. следва да бъде отхвърлен.
С оглед основателността на исковете за главницата, се явяват основателни и акцесорните вземания за обезщетение за забава до предявяването на заявлението по чл.410 ГПК /за Е.- изцяло, в размер на 6,04 лв., а за Д. и К.- наполовина, за 3,02 лева за всеки от тях/.
Основателен е и иска за установяване на вземането за законната лихва от подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението.
Тъй като крайните изводи на въззивният съд съвпадат изцяло с тези на районния по отношение на ответницата Е.Й.,*** в тази му част следва да бъде потвърдено. По отношение на останалите двама ответници решението следва да бъде потвърдено в частта, с която са установени вземанията на ищеца спрямо всеки от тях до размер от 46,13 лв. за главницата и от 3,02 лв. за мораторната лихва, като за разликата над тези суми, до предявените размери решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени.
За осъщественото процесуално представителство на тримата въззивници на адв.Момчилов следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв. общо, което е дължимо независимо от резултата от обжалването. Същото следва да се изплати от внесения депозит.
На въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лв. /1/3 от общо направените разноските за потвърденото решение по отношение на Е. и по 1/6 за потвърдената част от решението за останалите двама ответници, или общо 2/3 от сторените разноски/. Общо разноските на въззиваемото дружество за настоящата инстанция са 450 лв.- 300 лв. за депозит за особения представител и 150 лв., определено от съда за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Следователно, в тежест на въззиваемите следва да се възложат следните разноски: Е. следва да заплати на ВиК ЕАД сумата от 150 лв. разноски съобразно изцяло отхвърлената нейна жалба, а Д. и К. следва да заплатят на Вик ЕАД по 75 лв. разноски съобразно отхвърлената част от тяхната жалба.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 213 от 11.12.2019г. по гр.д.№231/2019 по описа
на Районен съд- Средец В ЧАСТТА, с която е прието за
установено, че Д.А.Й., ЕГН ********** и К.А.К.,
ЕГН ********** – с адрес: ***, дължат на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, разликата над сумата
от по 46,13 лв. за всеки от двамата за
главницата, както и за разликата над
сумата от по 3,02 лв. за всеки от двамата, представляваща мораторна лихва
за периода от 26.02.2016г. до 23.01.2019г., ведно със законната лихва върху тези
разлики, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 24.01.2019г. до окончателното погасяване, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир
Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев против Д.А.Й., ЕГН **********
и К.А.К., ЕГН ********** – с адрес: ***, за установяване между страните, че
тези ответници дължат на ищеца разликата
над сумата от по 46,13 лв. за всеки
от тях до претендираните 92,25 лв. за главницата и за разликата над сумата от по 3,02 лв. до претендираните 6,04 лв. за всеки от тях, представляваща мораторна
лихва за периода от 26.02.2016г. до 23.01.2019г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 24.01.2019г. до окончателното погасяване
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 213 от 11.12.2019г. по гр.д.№231/2019 по описа на Районен съд- Средец В ЧАСТТА, с
която е прието за установено, че Д.А.Й.,
ЕГН ********** и К.А.К., ЕГН ********** – с адрес: ***, дължат на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от по 46,13 лв. за всеки от двамата - представляваща
припадащата им се част от потребени ВиК услуги
за отчетен период от 05.12.2015г.
до 01.11.2018г. за абонатен № ***, за обект,
находящ се в ***, както и за сумата от по 3,02 лв. за всеки от двамата, представляваща -
обезщетение за забава за периода от 26.02.2016г. до 23.01.2019г., ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 24.01.2019г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
189/15.02.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 50/2019г., по описа на Районен
съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 213 от 11.12.2019г. по гр.д.№231/2019 по описа
на Районен съд- Средец В ЧАСТТА, с
която са уважени исковете по чл.422 ГПК на ВиК ЕАД против Е.А.Й. ЕГН **********
за установяване на вземания на дружеството за ВиК- услуги: за главница от 92,25 лв., мораторна лихва-
6,04 лв., както и за законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението на 24.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 189/15.02.2019г. по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 50/2019г., по описа на Районен съд.
ПОСТАНОВЯВА на адв.Момчил
Момчилов да се изплати от внесения депозит възнаграждение в размер на 300 лв.
общо за осъщественото процесуално представителство на тримата въззивници по
гр.д.№2458/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА Е.А.Й. ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4,
представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата
от 150 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д.А.Й., ЕГН ********** *** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 75
лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН ********** *** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 75
лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.