РЕШЕНИЕ
№ 6218
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.А
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110144620 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от ЗАД „Армеец“ АД с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 от Кодекса на застраховането (КЗ) във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Столична община за заплащане на сумата
10417.02 лева, представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение за претърпени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег.№ ...., застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“ по полица № ....., в
резултат на ПТП на 13.07.2020г. в гр. София, ул. „Даскал Манол“ в района на № 7, където
лекият автомобил е бил паркиран от дясната страна по посока на движение на улицата,
поради внезапно падане на крайпътно дърво, намиращо се от дясната страна на улицата по
посоката на движение, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба
– 26.07.2024г., до окончателното изплащане на присъдената сума.
Ищецът твърди, че на 13.07.2020г. в град София, на ул. „Даскал Манол“ в района на №
7, водачът на МПС „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ...., паркирал МПС-то на тази улица в
района на № 7, когато внезапно паднало крайпътно дърво, което нанесло щети върху
автомобила, които били заснети на място и описани в два описа на 16.07.2020г. и на
21.07.2020г. Мястото на инцидента било посетено от екип на дирекция „Аварийна помощ и
превенция“ към Столична община и за инцидента било издадено удостоверение. Твърди, че
към момента на пътнотранспортното произшествие (ПТП) за лекия автомобил имало
сключена валидна застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ в ЗАД „Армеец“ АД за
периода 11.11.2019г.-10.11.2020г., в срока на действие на която бил сменен регистрационният
1
номер на автомобила. Сочи, че е бил уведомен за събитието, образувал е преписка по щета
№ .... и по силата на сключения договор ищецът изпълнил задължението си да обезщети
собственика на увредения автомобил за стойността за възстановяване на автомобила във
фирмен сервиз, заплащайки на сервиза сумата 10407.02 лева на 01.10.2020г. Релевира, че е
сторил ликвидационни разноски от 10.00 лева, поради което търси сума в общ размер на
10417.02 лева. Заявява, че с плащането на обезщетението се е суброгирал в правата на
пострадалия срещу делинквента, който твърди, че е Столична община, която била длъжна да
стопанисва и поддържа в изправност повереното имущество и по силата на чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД носи отговорност. Твърди, че в това си качество Столична община е следвало да
вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, включително
паркоместата на нейната територия, в това число да следи състоянието на дърветата, в
случая за отстраняване, обезопасяване и сигнализиране на опасни дървета в близост до
пътното платно или местата за паркиране, поради което с бездействието си да изпълни това е
допринесла за настъпване на вредите. Заявява, че ответникът е в забава да плати, тъй като
бил поканен да стори това в седемдневен срок, считано от 16.10.2020г., поради което дължал
лихва върху главницата в размер на 3637.82 лева, претендирана за периода 26.07.2021г.-
25.07.2024г. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
Прави искане за допускане до разпит на един свидетел при призоваване и за допускане на
съдебно-автотехническа експертиза. Представя доказателства.
Ответникът – Столична община, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявената искова молба от ищеца. Твърди, че не е ясно
къде и как е настъпил инцидента. Релевира, че от едната страна на пътното платно няма
засадена алейна (крайпътна) растителност, а има такава в градинка „Сухото езеро – малка“,
която граничи с тротоара на ул. „Даскал Манол“. Твърди, че в градинка „Сухото езеро-
малка“ месец преди инцидента са изпълнявани дейности по резитба и премахване на сухи
клони по дървесната растителност, както и че за периода 01.01.2020г. до 13.07.2020г. няма
постъпили сигнали, относими за посочения адрес и място. Обяснява, че възлагането на
дейностите по поддържане на дървесната растителност, попадаща в зоната на визирания
адрес за посочения период, са изпълнявани на основание договор № ....../22.05.2020г.,
сключен с „Чистота Искър“ ЕАД, изпълняваща дейностите по поддържане за зона 1 –
градини на територията на район „Красно село“ и район „Триадица“. Твърди, че от страна на
Столична община за обектите, които се стопанисват от дирекция „Зелена система“ се
изпълняват необходимите регулярни дейности за поддържането на зелените площи и
дървесната растителност, разположена в обществените паркове, градини, улици, булеварди,
като се извършват в подходящия годишен сезон и съобразно тяхната специфика. Релевира,
че по делото няма доказателства за вида на дървото, какво е причинило падането му, поради
което счита, че не може да се приеме, че вредите не са резултат от вътрешно присъщите
качества на вещта. Оспорва твърдените за допуснато бездействие с довод, че реализирането
на дейностите по стопанисването на обектите, част от зелената система, на територията на
Столична община, се уреждат със ЗУТ и Наредба за изграждане, поддържане и опазване на
Зелената система на Столична община, в които нормативни актове не се съдържа дефиниция
2
и регламенти за правилното отглеждане на дървесните насаждения в градска среда. Счита за
неоснователно вменяването на персонална вина на служителите на Столична община за
нанесени загуби в резултат на непреодолима сила, а именно природни явления и бедствия,
без те да бъдат подкрепени с доказателства. Ето защо твърди, че липсва противоправно
поведение от страна на Столична община. Моли исковете да се отхвърлят и претендира
разноски. Представя доказателства. Прави доказателствени искания – по чл. 186 ГПК и за
допускане на съдебно-лесотехническа експертиза.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличието на договор за застраховка "Каско" между него и собственика на
увреденото МПС, валиден към датата на ПТП; факта на настъпване на пътния инцидент,
представляващ застрахователно събитие, настъпило в срока на договора, и представляващо
покрит застрахователен риск, по описания в исковата молба време, място и начин (падане на
крайпътно дърво върху увреденият автомобил, паркиран на ул. „Даскал Манол“ в района на
№ 7, гр. София), което събитие да е настъпило в резултат на виновно и противоправно
поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на пътя); причинените вреди на автомобила и стойността
им, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента; заплащане на
застрахователното обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и неговия размер,
изискуемост на вземането си.
Обявено е за безспорно между страните по делото с доклада, срещу който няма
възражения, че л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ..., с предходна регистрация СВ ...., е
застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“ по полица № ...., с период на
валидност 11.11.2019г.-10.11.2020г. Обстоятелството се доказва и от приложената
комбинирана застрахователна полица № .... за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег.№ ...., с период на валидност 11.11.2019г.-10.11.2020г. с клауза
„Пълно каско“. Противно на въведеното възражение, по делото са представени Общи
условия и съобразно т. 12 вр. т. 8.3 се извежда, че вреди, произтекли от падащи дървета и
клони представляват покрит застрахователен риск. Изрично посочване на клаузата от
общите условия за наличие на покрит застрахователен риск не се изиска в поканата от
ответника.
Обявено е за безспорно между страните по делото с доклада, срещу който няма
възражения, че в срока на действие на договора - на 13.07.2020г., е настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск и изразяващо се във
внезапно паднало крайпътно дърво върху л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ...., паркиран на
ул. „Даскал Манол“ в района на № 7, гр. София.
Обстоятелството се доказва и от представено заявление до ищеца за настъпване на
застрахователно събитие /л. 41/, от което се извежда, че за застрахованото МПС са заявени за
3
обезщетяване вреди от произшествие, за което се твърди, че е настъпило на 13.07.2020г.
около 4:00 часа в гр. София, ул. „Даскал Манол“ в района на № 7, в резултат на паднало
дърво върху колата. Посочено е, че от съседи е разбрано кога е настъпило събитието /има се
предвид в колко часа/, че е подаден сигнал на телефон 112 и че екип на Столична община е
посетил мястото, за да премести дървото.
Обявено е за безспорно между страните по делото с доклада, срещу който няма
възражения, че по повод на настъпилото застрахователно събитие при ищеца е образувана
преписка по щета № ...... Видно от представената от ищеца преписка по щета № ...../2020г.,
увреденото превозно средство е било на оглед при застрахователя – ищец, при който са
описани уврежданията по автомобила. След оценка и калкулация стойността за отстраняване
на вредите е била определена на стойност за възстановяване 10407.02 лева.
Обявено е за безспорно между страните по делото с доклада, срещу който няма
възражения, че по силата на сключения договор ищецът е изпълнил задължението си да
обезщети собственика на увредения автомобил за стойността за възстановяване на
автомобила във фирмен сервиз, заплащайки на сервиза сумата 10407.02 лева на 01.10.2020г.
Плащането на сумата от ищеца се установява и от приложения платежен документ на л. 14
от делото.
Страните не спорят, че ищецът е сторил ликвидационни разноски от 10.00 лева, което
обстоятелство също е обявено за безспорно с доклада без възражения.
Обявено е за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, че ищецът е поканил
ответникът да плати обезщетението, която покана била получена от ответника на
08.10.2020г. и това се доказва от приложената покана на л.12 от делото.
Обявено е за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, че процесния пътен
участък, а именно гр. София, ул. „Даскал Манол“, принадлежи към общинската пътна
мрежа.
Като доказателство по делото е приета справка от Национален институт по
метеорология и хидрология гр. София, от която се извежда, че на 12.07.2020г. в района на гр.
София няма валежи. Между 20:00 и 21:30ч. е била регистрирана максимална скорост на
вятъра до 16 м/сек, при минимална температура на въздуха 14.3 градуса по Целзий и
максимална температура – 27.3 градуса по Целзий. На 13.07.2020г. в района на гр. София
няма валежи и регистрирани опасни метеорологични явления.
Разпитан като свидетел е собственика на увредения автомобил – Т. И. С., от показанията
на който се установява, че автомобила му е бил паркиран на първо място, точно на ъгъла на
ул. Даскал Манол и ул. Виктор Григорович. Улицата е еднопосочна, вдясно са обособени
паркоместата, като първото място се намирало плътно до уличната лампа. На ъгъла на
улицата автомобилът бил паркиран на първо място, след това имало една лента, която
обозначава докъде може да се паркира, след това има стълб и зад него има тротоар, път към
детска площадка и трафопост. Свидетелят си спомня за инцидент, случил се през 2020г.
Вечерта, преди да разбере какво се е случило, духало силен вятър. На следващия ден слязъл
4
да проверя какви части на колата са засегнати и видял, че има части от паднало дърво и
колата е засегната – части от дървото били забити в предното стъкло, части от дървото били
паднали на пътното платно, части от дървото били отчупили огледалото, голям тежък клон
бил паднал върху капака на автомобила, имало поражение и по тавана на автомобила. След
това се обадил се на 112, чакал около 1-2 часа да дойде екип, какъвто дошъл, видял какво се
е случило, но не преместил дървото. Наложило се с един от майсторите, които ремонтирали
апартамента на свидетеля, да му помогне в преместването на дървото. Дървото, части от
които паднали върху лекия автомобил, се намирало между трафопоста и оградата, която
ограничава тротоара от площадката. Дървото било доста старо с няколко разклонения. Дърво
към момента не било премахнато, съществувало, но с по-тънки клони. Свидетелят не е
сигурен дали имам някакъв документ за инцидента. Заявява, че написал няколко писма до
СО, но не помни дали са му издали документ. Заявява, че след инцидента подавал няколко
пъти сигнали за проблеми с това дърво. Обяснява, че следващата година, зимата, при първия
сняг, паднало друго дърво и отново изпратили писма до СО, защото същото дърво се
стоварило върху друга кола. Казали на хората, че вече са подавани сигнали за това нещо.
Заявява, че няколко пъти е пускал сигнал за различни дървета в района. Свидетелят
обяснява, че мястото е част от детска площадка. Заявява, че е виждал да идват да оглеждат
дърветата и да ги подкастрят по договорки със съседи, както и че не е виждал някой да
подкастря дървета на нашата улица Даскал Манол.
Показанията на свидетеля се ползват с доверие от съдебния състав като обективно
дадени от лице, което възпроизвежда лични възприятия. Разказът на свидетеля е логичен,
последователен и кореспондира с останалите доказателства по делото, поради което и
казаното от него се приема за обективно възпроизвеждане на събитието.
Изслушана е съдебна-автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, че описаните увреждания, могат да бъдат получени от техническа гледна точка
на реализирано на 13.07.2020г. ПТП в гр. София на ул. „Даскал Манол“ в район на № 7,
където пада крайпътно дърво върху паркирания л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ....., с
предходна регистрация ...., и нанасят материални щети. Стойността на щетите, съобразно
средствата, необходими за възстановяване на увредения автомобил към датата на
произшествието, възлиза на 10407.01 лева, определени по пазарни цени към датата на ПТП.
Вещото лице е посочило, че към датата на произшествието увреденият автомобил е бил на 4
години, 7 месеца и 25 дни след пускане в експлоатация, поради което и до 5 години след
пускане в експлоатация и при гаранционно обслужване, автомобилът следва да бъде
възстановен във фирмен сервиз. Обяснено е, че автомобилът е възстановен във фирмен
сервиз – „Порше БХ“ ЕООД гр. София. Вещото лице поддържа заключението си в открито
съдебно заседание след разпита на свидетеля и заявява, че няма какво да добави.
Заключението се ползва като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо
нужните познания и опит в областта, дало отговор в пълнота и обосновано на всички
въпроси, и което не е оспорено от страните.
По делото е приетата и съдебно-лесотехническа експертиза, която съдът намира за
5
пълна, компетентно и обективно изготвена. От нея се установява, че процесното дърво било
от вида сребролистен явор на възраст от около 40 години, като е отговорено, че точната
възраст не е от значение за изследване причината за събитието. Вещото лице посочва, че от
данните, заснети от Google earth от 2019, 2022 и 2024г., се вижда кой клон през годините
липсва. Посочва, че за периода 2019г. – 2022г. видимо състоянието на дървото се влошава,
което и довежда до състоянието му към датата на огледа на 11.03.2025г., към който период
вещото лице е констатирало сериозни гнилоти точно по главното разклонение на стъблото,
от което се е отчупил процесния клон, причинил щетата. По експертната преценка на
вещото лице на това разклонение от стъблото констатираната към 2025г. гнилота е над 80%
и е започнала от преди инцидента, поради което и според състоянието му към 2025г. се е
наложило пълното му окастряне. Отговорено е, че при начален етап на гниене е възможно
дървото да има здрави на вид корона, стъбло и клони, т.е. да липсват външни белези, но да е
започнал процеса на гниеене. Вещото лице е посочило, че не може да отговори еднозначно
на въпроса какво е състоянието на дървото към датата на събитието, но отговаря, че за да
падне дървото, то по-вероятната причина е била недоброто му физиологично състояние, за
което индикира и наклонения ствол на дървото. При съобразяване на метеорологичните
условия към датата на инцидента съгласно представената по делото справка от НИМХ,
вещото лице е дало отговор, че ако не е имало започнал процес на гниене, по-вероятно
нямаше да се стигне до падане на процесния клон и лошото му физиологично състояние е
по-вероятната причина за инцидента. В открито съдебно заседание вещото лице обяснява, че
не е успяла да установи издаден за дървото паспорт и данни кога е засято и дали е
поддържано, тъй като представители на Зелена система са заявили, че нямат такива данни.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от правна страна следното:
Представената застрахователна полица „Каско“ и „Злополука“ дава основание да се
заключи, че л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ...., с предходна регистрация ..., е застрахован
при ищеца по договор за застраховка „Каско“ по полица № ...., с период на валидност
11.11.2019г.-10.11.2020г. Съгласно нормата на чл. 344 КЗ, застрахователният договор е
формален договор и следва да бъде сключен в писмена форма и да съдържа реквизитите,
посочени в чл. 345 КЗ, като видно от представената полица същата съдържа всички
необходими реквизити, като същата е подписана от застрахованото лице. Съгласно т. 12 вр. т.
8.3 от Общи условия вреди, произтекли от падащи дървета и клони представляват покрит
застрахователен риск.
По делото е установен механизма на процесното ПТП, както и причинно – следствената
връзка между вредата и виновното бездействие на служителите на Столична община. По
отношение на описания от ищеца механизъм на ПТП - място на настъпване, причината,
връзката с увреждането в случая, ищецът проведе пълно и главно доказване на посочените
факти. За целта по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение
на съдебно-автотехническа и лесотеническа експертиза, които позволяват еднопосочно да се
приеме, че на 13.07.2020г. в гр. София на ул. „Даскал Манол“ в район на № 7, е настъпило
пътно-транспортно произшествие с паркирания на ъгъла на ул. Даскал Манол и ул. Виктор
6
Григорович на първото паркомясто, намиращо плътно до уличната лампа, л.а. „Фолксваген
Пасат“, с рег.№...., с предходна регистрация ...., върху който пада голям клон от крайпътно
дърво - сребролистен явор на възраст от около 40 години, намиращо се между трафопоста и
оградата, която ограничава тротоара от площадката, и нанася материални щети.
Следователно причина за настъпване на процесното ПТП е именно падането на части от
това дърво, в резултат на което на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ...., с предходна
регистрация .... са причинени имуществени вреди. Съгласно приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, щетите по процесното МПС се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 13.07.2020 г. произшествие в град София. Процесното
произшествие е причинено от падане на части от това дърво, находящо се на на ъгъла на ул.
Даскал Манол и ул. Виктор Григорович между трафопоста и оградата, която ограничава
тротоара от площадката, като по делото е отелено за безспорно, че така посочения участък е
част от общинската пътна мрежа.
Направеният извод не влиза в противоречие със заключението на вещото лице по
съдебно-лесотехническата експертиза, което е дало вероятност на причините. Измежду
дадените вероятности, съдебният състав приема, че причината се свежда до токов удар,
причинен от прекъсванията на електрозахранването. Макар вещото лице да е посочило, че
атмосферното пренапрежение е по-вероятната причина, то извода на вещото лице следва да
се оцени с оглед всички доказателства по делото. Така съгласно решение № 219 от
15.10.2015 г. по гр. д. № 1896/2015 г. на ВКС, III г. о. в отговор на поставения въпрос, по
който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е посочено, че ако вещите
лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това не следва
пряко извод за липса на пълно и главно доказване. От решаващо значение е дали останалите
причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по
делото, извън предмета на заключението или на основание констатации в него, съобразно
приетите доказателства, включително свидетелски показания. Затова и преценката на всички
доказателства по делото, в това число при извод за изграждане на причинно-следствена
връзка, е задължение на съда. Съобразявайки изложеното, съдебният състав достига до
извод, че причина за щетата е именно лошото физическо състояние на процесното дърво, а
не метеорологичните условия по време на инцидента. Освен това, видно от всички
доказателства е, че отчетения вятър през нощта на 12.07.2020г. е бил в различен час от часа,
в който се е случило събитието. Казано по друг начин, причинна връзка между
метеорологичните условия и падането на клон от процесното дърво въобще липсва.
Съгласно разпоредбата на чл. 61 ЗУТ в териториите на общините се устройват
озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на
микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на
зелената система са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение -
паркове, градини, улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за
ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени,
7
производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с
друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми,
зоопаркове, защитни насаждения. Според чл. 61, ал. 4 ЗУТ, озеленените площи по ал. 2 и
площите със специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините,
са публична собственост. Съгласно чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската
собственост поддържането и ремонтите на вещите - общинска собственост, се извършват от
лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат
ежегодно по бюджетите им. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост във вр. с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация в задължение на ответника е вменено стопанисване и поддържане
в изправност на повереното й имущество, в това число общински пътища, булеварди,
площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване, сред които
попадат и териториите по чл. 61 ЗУТ. Планирането, изграждането, поддържането,
опазването и развитието на зелената система на Столична община, независимо от формите
на собствеността, от друга страна, се урежда от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Столична община. Според чл. 31, ал. 1 от Наредбата
поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност, която се ръководи и
осъществява от специализирано общинско предприятие. Тя е непрекъснат процес с
агробиологичен строително - ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за
комплексно функциониране на елементите на зелената система, а според чл. 31, ал. 2,
общинските зелени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат
на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани
биологични или благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват от ДЗС
и специализираните служби към районните администрации. В конкретния случай, доколкото
по делото се установи, че деликтът е настъпил в резултата на падане на дърво територия на
гр. София на ул. „Димитър Николов Гичев“ в район на № 43, между вход Б и В, във всички
случаи отговорността за обезщетяване на вредите е на Столична община, т.е. налице е
пасивна материална легитимация на ответника, която е имала задължение да поддържа в
безопасност крайпътните насаждения с грижата на добрия стопанин. В резултат на това
виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е
причинено и процесния инцидент. Поради това на основание чл. 49 ЗЗД възложителят на
дейностите по поддържане на озеленени площи – ответникът Столична община, следва да
отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да
извършат тези дейности.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника, че
вредоносният резултат не е произтекъл от бездействието на лице, което ангажира неговата
отговорност, а е произтекъл от непреодолима сила или случайно събитие – в случая поради
наличие на природно бедствие и метеорологичните условия по време на инцидента.
Случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в
резултат на непреодолима сила. Твърдението на ответника би било правилно в случай, че
ответникът установи, че е спазил всички изисквания на закона относно изпълнението на
8
задълженията си по поддържане на озеленените площи и декоративната растителност, но
само и единствено поради въздействието на непреодолима сила, нещастното събитие е
осъществено. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде
следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. Нещо
повече, по делото не се представиха доказателства както за изпълнение на задължението си
да възложи поддържането на процесното дърво – според заключението такива документи
липсват и не са и представени, както и не са налице доказателства, че констатирания вятър е
в причинна връзка с падането на клона от това дърво, което причинна връзка се изключва от
вещото лице. Ето защо и въпреки указаната му доказателствена тежест, ответникът следва
да понесе последиците от бездействието си. С оглед на гореизложеното следва да се направи
изводът, че поведението на ответника е противоправно, тъй като с бездействието на
служители на ответника и на други изпълнители /доколкото част от дейностите по
поддръжка са възложени на трето лице/, на които общината е възложила поддържането - те
не само не са отстранили процесното дърво, което е било в лошо физиологично състояние
/изгнило/, но не са и провеждали дейности по паспортизация и преглед. За лошото състояние
на дървото свидетелстват и показанията на свидетеля С..
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът следва да определи
дължимото се обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на
настъпването на застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо лице.
Принципът на пълната обезвреда, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе
увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно
ответникът в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи
се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност
към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или
частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която
вещ от същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава
пазарната му стойност.
Съгласно формираната практика на въззивната инстанция, намерила израз в Решение №
267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо, следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде
отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по регресна претенция на
застрахователя, заплатил обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка,
9
е отговорен да заплати обезщетение по цени на официалния за съответната марка сервиз и в
кои случаи.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение
се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от
три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен
сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-
горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три
години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в. гр. д. №
20211100511793 по описа на СГС, III – Б въззивен състав е прието, че ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за
запазване на правата по гаранцията.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
да се заключи, че дължимото обезщетение се съизмерява с действителната стойност на
вредата, равняваща се на възстановителната стойност на щетите по цени на официален
сервиз към датата на произшествието. Увреденият автомобил към датата на произшествието
е бил на 4 години, 7 месеца и 25 дни след пускане в експлоатация и е възстановен във
фирмен сервиз, поради което дължимото обезщетение се съизмерява със стойността на което
е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. Казано по друг начин,
дължимото обезщетение възлиза на 10407.02 лева, към която сума се прибавят
ликвидационните разноски от 10.00 лева, или вземането възлиза в общ размер на 10417.02
лева. Ето защо този иск следва да бъде уважен изцяло. Сумата се присъжда ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане като
акцесорна последица.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата, получена на 08.10.2020г., да определи и изплати обезщетение по процесната щета
или мотивирано да откаже плащане. Предвид отказът на ответника да плати търсената сума,
то последният е изпаднал в забава за плащане на сумата от 10417.02 лева към 26.07.2021г.
/включително/, поради което за процесния период от 26.07.2021г. до 25.07.2024г. дължи
лихва за забава в размер на 3637.82 лева /изчислена посредством лихвен калкулатор в
Портал за електронни услуги на НАП съгласно чл. 162 ГПК/.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
10
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът, присъждането на
които е поискано своевременно. Сторените от него разходи възлизат на 1012.31 лева, от
които 562.31 лева държавна такса, 50.00 лева депозит за призоваване на свидетели, 300.00
лева депозити за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ...., следните суми:
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД и във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата
10417.02 лева, представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение за претърпени вреди на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег.№ ....., застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“ по
полица № ...., в резултат на ПТП на 13.07.2020г. в гр. София, ул. „Даскал Манол“ в
района на № 7 поради попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба –
26.07.2024г., до окончателното изплащане на присъдената сума;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата 3637.82 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 26.07.2021г. до 25.07.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Столична община да заплати на ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК ...., сумата 1012.31 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банков сметка,
посочена в исковата молба с титуляр ищеца: IBAN: .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11