№ 22949
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110159566 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер №
307997/31.10.2023 г., депозирана от ,,АПС ББ Б-Я” ЕООД с ЕИК ***, срещу М. П. М. с ЕГН
**********. Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
на дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
14528 по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21095/2023 г. по описа на СРС, 53-ти състав, а именно:
сумата от 1197,27 лв., представляваща подлежаща на връщане заета сума по Договор за
потребителски кредит № 805594 от 12.01.2017 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до
погасяване на задължението, сумата от 284,01 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 12.01.2017 г. до 10.05.2018 г., както и сумата от 478,62 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 12.01.2017 г. до 02.03.2021 г. Претендират се и направените
по заповедното и настоящото производство съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 12.01.2017 г. между ,,Кредисимо" ЕАД и ответника М. П.
М. е сключен Договор за потребителски кредит № 805594 по електронен път по силата на ЗПФУР,
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя
посредством отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация от разстояние.
Твърди се, че по силата на договора на ответника е била отпусната сума в общ размер от 1500 лв.,
като последният се е задължил да върне същата на 16 броя вноски, всяка в размер на 123,44 лв. в
срок до 10.05.2018 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 41.24% и ГПР в размер на 50%. В
чл. 2, раздел Х от Общите условия към договора страните са постигнали съгласие, че при забавяне
на плащането на някоя от погасителните вноски длъжникът дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва върху съответната вноска, ведно със разноските за извънсъдебно и
съдебно събиране на вземането. Ищецът развива подробни съображения в насока, че договорът за
кредит е сключен при спазване на действащата нормативна уредба и на кредитополучателя е
предоставена цялата изискуема от закона информация, в това число и общи условия по реда на
ЗПК. Ответникът избрал да обезпечи кредита чрез сключване на договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с ,,Ай Тръст” ЕООД. Между ищеца и ,,Ай Тръст” ЕООД е сключен договор
за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно със
заемополучателя за всички негови задължения по кредита. Посочва се, че ответникът не е изпълнил
1
задълженията си към заемодателя ,,Кредисимо" ЕАД по договора за потребителски кредит. Ищецът
извежда активната си процесуална легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането
от кредитора по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г. и приложение № 1 към него, за която
цесия длъжникът бил уведомен на посочения от него електронен адрес в договора за кредит.
Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с издадена заповед за
изпълнение № 14528 по ч. гр. д. № 21095/2023 г. по описа на СРС, 53-ти състав, срещу която
длъжникът е възразил.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба с входящ номер № 108709/02.04.2024 г., депозиран от ответника М. П. М. чрез назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адвокат Б. Н. от Софийска адвокатска колегия, с
който претенцията на ищеца се оспорва като неоснователна и недоказана по размер. На първо
място, се оспорва наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по
процесния договор за потребителски кредит. Ответникът излага съображения, че не е налице
валиден договор за цесия и длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземането, поради което ищецът няма активна процесуална легитимация. Оспорва кредиторът
да е предоставил уговорената сума. Навежда доводи за нищожност на процесния договор на
основание чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Посочва, че действителният размер на ГПР надхвърля
законоустановения максимален праг. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен и в частта, в
която са уговорени лихвите, поради противоречие с добрите нрави. Ответникът релевира и
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за първите 15 месечни
вноски, с падежи съответно на всяко десето число от месеца за периода от 10 февруари 2017 г. до
10 април 2018 г. Посочва, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира и направените в хода на производството разноски.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2017 г. между ,,Кредисимо" ЕАД и М. П. М. в качеството му на кредитополучател е
сключен Договор за потребителски кредит № 805594. Съгласно Приложение № 1 към договора
общият размер на предоставения кредит е 1500 лв., като ответникът се задължава да върне
сумата в срок до 10 май 2018 г., на 16 месечни вноски, всяка от които в размер 123,44 лв.
Лихвеният процент по кредита е 41.24 %, а годишният лихвен процент на разходите - 50%. В
глава VII, т. 11 от приложените към доказателствения материал Общи условия за предоставяне
на кредит е посочено, че размерът на годишния процент на разходите по кредита е изчислен в
съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Общата сума, която кредитополучателят
се е задължил да върне е 1975,04 лв.
Съгласно глава III, т. 12 от Общите условия кредитополучателят може да предостави
обезпечение на кредита под формата на банкова гаранция съгласно настоящите общи условия в
срок до 10 дни от подаване на заявлението за отпускане на кредита или чрез сключване на договор
за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. На
12.01.2017 г. между ответника М. П. М. и ,,Ай Тръст” ЕООД в качеството му на поръчител е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство. Изрично е посочено, че по силата на
договор за потребителски кредит ,,Кредисимо" ЕАД се е задължило да предостави на длъжника
сумата от 1500 лв. със срок за погасяване 10 май 2018 г., след предоставяне от страна на
потребителя на обезпечение за задълженията по договора за кредит под формата на поръчителство.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство ,,Ай Тръст” АД поема
задължението да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, като за поемане на
задълженията по ал. 1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Съгласно Приложение
№ 1, съставляващо неразделна част от договора за предоставяне на поръчителство,
възнаграждението на поръчителя е в размер на 96,14 лв. на месец за периода на действие на
2
договора за кредит, а именно 10 февруари 2017 г. - 10 май 2018 г. Общо дължимото от потребителя
възнаграждение по обезпечителната сделка е на стойност 1538,24 лв.
На 12.01.2017 г. между ,,Кредисимо" ЕАД и ,,Ай Тръст” ЕООД е сключен Договор за
поръчителство, по силата на който поръчителят ,,Ай Тръст” ЕООД се задължава да отговаря пред
кредитора за всички задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен с
длъжника М. П. М. на 12.07.2021 г. В договора е посочено, че ,,Ай Тръст” ЕООД е финансова
институция, включена в оповестения от кредитодателя списък на лицата, от които последният
приема поръчителство за задълженията по отпуснати потребителски кредити.
В глава VIII, т. 2.6 от Общите условия за предоставяне на кредит е предвидено, че
кредиторът има право по всяко време да прехвърли правата си по Договора на трето лице, без да се
изисква съгласието на кредитополучателя за това, като в този случай последният ще бъде уведомен
за настъпилата промяна в титуляра на вземането чрез изпращане на писмено уведомление на
посочения в договора за кредит e-mail. Видно от представените по делото доказателства на
02.03.2021 г. между ,,Кредисимо" ЕАД и ,,Ай Тръст” ЕООД, в качеството им на цеденти, и
,,АПС ББ Б-Я” ООД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания. В договора е посочено, че цесионерът купува парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица,
индивидуализирани в Приложение № 1.
По делото е предоставена разписка № 2000000118400443 от 12.01.2017 г., 19:15 часа за
извършено плащане на сумата от 1500 лв. от ,,Кредисимо" ЕАД в полза на получателя М. П. М..
Посоченото в разписката основание е ,,паричен превод към EasyPay: credissimo плюс”. Плащането е
извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
извършена по реда на чл. 195, ал. 1 ГПК, се установява, че съгласно Приложение № 1 към Договор
за потребителски кредит № 805594 от 12.01.2017 г. годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 50,00%, изчислен за срок на договора от 16 месеца, и годишен лихвен процент в размер
на 41,24%, или общо дължима сума в размер на 1975,04 лв. при отпусната сума 1500 лв. Посочва
се, че сумата за гаранция под формата на поръчителство не е включена в изчислението на
годишния процент на разходите по кредита. При включване на възнаграждението предвидено за
поръчителя в размер на 16 вноски по 96,14 лв., или общо 1538,24 лв. за целия срок на договора, при
изчисляване на годишния процент на разходите същият ще бъде в размер на 305,55%. Посочва се,
че по договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство са отчетени 4
броя плащания в размер на 905,00 лв., с които са погасени както следва: 302,73 лв. главница, 191,03
лв. договорна лихва и 1,54 лв. лихва за забава по договора за кредит, както и 409,70 лв. по договора
за предоставяне на поръчителство. По отношение на въпроса каква част от вземането е погасена по
давност, се посочва, че от предявените суми за главница и договорна лихва с падеж преди
23.04.2018 г. се явяват всички вноски без последната, в общ размер 1357,84 лв., от които 1078,02 лв.
главница и 279,82 лв. договорна лихва. С падеж след 23.04.2018 г. се явява една вноска в размер на
123,44 лв., от които 119,25 лв. главница и 4,19 лв. лихва, съобразно таблицата към Приложение № 1
към договора за потребителски кредит. Съдът, като извърши преценка на заключението,
предоставено от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, на основание чл. 202 ГПК
счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като заключението е изготвено
обективно, компетентно и добросъвестно.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
От представените в хода на настоящото исково производство доказателства бе установено,
че е налице валидно сключен Договор за потребителски кредит № 805594/12.01.2017 г., по
силата на който кредитодателят ,,Кредисимо" ЕАД се е задължил да предостави под формата на
3
паричен заем на кредитополучателя М. П. М. сумата от 1500 лв. Видно от приложената разписка №
2000000118400443 уговорената сума е била престирана на длъжника М. П. М. на 12.01.2017 г.
Съгласно чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът има реален характер, от което следва, че постигнатото между
страните съгласие, придружено с предаването на уговорената между страните престация, е
достатъчно условие за действителността на договора. Възникналото между страните в настоящия
случай правоотношение следва да бъде охарактеризирано като договор за потребителски кредит,
тъй като кредитополучател е физическо лице, което сключва договора за задоволяване на лични
нужди, а не за извършване на търговска или професионална дейност (аргумент от § 13, т. 1 от ЗЗП
вр. с чл. 9, ал. 3 ЗПК), а кредитодател е юридическо лице, което се задължава да предостави или
предоставя кредита в рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 4 ЗПК).
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит може да бъде сключен в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. При съобразяване на факта, че страните по
процесния договор преди отпускане на кредита са използвали средства за комуникация от
разстояние, следва да се приеме, че възникналото между тях правоотношение представлява
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
По делото е приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. ,
подписан от ,,Кредисимо" ЕАД и ,,Ай Тръст” ЕООД в качеството им на цеденти, по силата на който
цесионерът-ищец в настоящото исково производство ,,АПС ББ Б-Я” ООД е придобил портфейл с
необслужвани вземания, сред които е и вземането срещу ответника. По своята правна същност
договорът за цесия, уреден в чл. 99 ЗЗД, представлява двустранна правна сделка, по силата на която
цесионерът придобива прехвърленото вземане заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности. Предвид общия принцип за относителното действие на правните сделки,
обективиран в чл. 21, ал. 1 ЗЗД, договорите пораждат действие само между страните по тях, а по
изключение при изрично предвидените в закон случаи, те имат действие и по отношение на трети
лица. Такова изключение е налице и в хипотезата на сключен договор за цесия, тъй като съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД от момента на съобщаването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, легитимиран да получи изпълнение е цесионерът.
Ищецът не е представил надлежни доказателства във връзка с извършването на надлежно
уведомяване на длъжника-ответник за прехвърляне на вземането, възникнало по силата на
сключения договор за потребителски кредит, поради което следва да се приеме, че то е получено
заедно с исковата молба. Следователно прехвърлянето на вземането е породило действие от
момента на получаване на препис от исковата молба заедно с приложенията към нея от длъжника
(Решение № 7010 от 07.09.2016 г. по т. д. № 16184 / 2012 г. на Софийски градски съд, Решение
№ 8433 от 09.12.2015 г. по гр. д. № 13491/2013 г. на Софийски градски съд).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за потребителски кредит. Посочената разпоредба е в съответствие
и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, имаща за цел да осигури минимална процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. В Съображение 20 от Директивата е посочено, че общите
разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални
разходи.
4
В Приложение № 1 към сключения между страните по настоящото исково производство
договор за потребителски кредит е посочено, че уговореният годишен процент на разходите е в
размер на 50%, като не е детайлизиран методът, въз основа на който е извършено изчислението,
както и конкретните разходи, които се включват в състава на годишния процент. Съгласно п. 1, т. 1
от ДР на Закона за потребителския кредит общият разход по кредита за потребителя включва
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
По силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 12.01.2017 г. , сключен между
,,Ай Тръст” ЕООД в качеството му на поръчител и ответника, поръчителят се е задължил да
отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Като насрещна престация е уговорено
заплащането на месечно възнаграждение от страна на потребителя в размер на 96,14 лв. От
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като изчерпателно и обосновано, се установи,
че така уговореният годишен процент на разходите в размер на 50% не включва възнаграждението
за поръчителя. Съгласно извода от съдебно-счетоводната експертиза при включване на дължимата
от потребителя сума по договора за предоставяне на поръчителство с общ размер 1538,24 лв.
годишният процент на разходите възлиза на 305,55%. В настоящия случай, въпреки че формално в
договора за потребителски кредит е посочен общ размер на задължението в размер на 1975,04 лв. и
годишен процент на разходите в размер на 50,00%, на длъжника не е предоставена възможността да
придобие ясна представа за произтичащите от договора икономически последици и да вземе
информирано решение за сключването му, тъй като посочените в Приложение № 1 параметри не
отговарят на действителните такива поради невключването на уговореното в полза на поръчителя
възнаграждение и целят въвеждане на потребителя в заблуждение по отношение на дължимата
сума.
При изчислението на ГПР обаче премия не е включена като разход по кредита,
добавена към общия размер на кредита.
От формулировката на чл. 10 от договора като е посочен само процент ГПР, но не са
посочени конкретно разходите, които са взети в предвид се нарушава изискванията на правото на
ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C‑448/17.
Нещо повече в нарушения на изискванията за формиране на ГПР разхода за застраховка е
прибавен към размера на кредита, а не към размера на разходите по –този начин посоченото ГПР е
неправилно изчислено и очевидно е по-ниско от действителното.
В този смисъл следва да се съобрази, че с Решение на Съда на ЕС от 20.09.2018 г. по дело
C-448/17: е прието и следното:
66 Следва да се добави, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се
приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за
това изчисляване данни.
67 Всъщност в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването
му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на
задължението му.
В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/ като абсолютна процентна стойност – 7, 46 %, но от съдържанието му и от данните по делото
се установява, че при изчисляването не е включена уговорената застрахователна премия, тъй като
тя е отнесена към отпусната сума, а не към разходите. Това е от съществено значение за определяне
на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР.
5
В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л)
и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива
трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват
всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които
заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на
практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита
по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да
било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния
кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита
на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до
изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият
размер на кредита.
В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и приложенията към
него, прави впечатление, че гаранцията е включена към главницата, която се отпуска на заявителя,
а не към разходите, като видно и от твърденията в заявлението договорната възнаградителна лихва
се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично
ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия, което е и
противоречие на добрите нрави.
Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за
потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат
съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на
потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен
информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора
продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. На
същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно
условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин – в това число и вида на
отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това.
Описаните нарушения водят до извода, че е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, само на
това основание.
На следващо място следа да се съобрази дали правилно е посечен ГПР в договора, тъй като
при посочен по – нисък процент на годишните разходи от реалния също е налице нарушение на чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Целта на ГПР следва да се изведе от Съображения 19, 20, от Директива 2008/48, които
гласят следното:
„(19) За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно
знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те
могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна
прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да
включва по-специално годишния процент на разходите [(ГПР)], приложим за кредита и определян
по еднакъв начин навсякъде в [Европейския съюз]. […]
(20) Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. […]
Съгласно Чл.3 от Директивата, буква ж) „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение
към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия;
6
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/2019 г., в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по
договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които
кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Очевидно застрахователната премия е
известна на кредитора, тъй като е включена в погасителния план.
Следва да се съобрази Определение от 16.11.10г. по дело С – 76/10 – на СЕС, което
предвижда ,че Директива 87/102 за потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега
директива 2008/48/ЕО/ трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд служебно
да прилага разпоредбите, които транспонират във вътрешното право чл.4 от последната директива
и предвиждат, че непосочване на ГПР в договор за потребителски кредит, предоставеният кредит
се счита за освободен от лихви и разноски. ГПР е уреден свръх повелителни норми на закона –
чл.19, ал. 4 ГПК, поради което съдът следи служебно за нейното спазване.
В този смисъл изрично следва да се съобрази и Решение от 21 април 2016 г. по дело
C‑377/14, с което се прима, че Член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че изисква
националният съд, сезиран със спор относно вземания, възникнали в резултат на договор за кредит
по смисъла на тази директива, да проверява служебно дали е изпълнено предвиденото в посочената
разпоредба задължение за предоставяне на информация и да вземе мерките, предвидени в
националното право в случай на неизпълнение на това задължение, стига санкциите да отговарят
на изискванията по член 23 от посочената директива.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи,
които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил такса в
общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора,
касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни.
Следва да се има предвид, че е уговорено сключване и заплащане на застраховка, по която
бенефициер не е длъжника, а кредитодателя. В случая, налице застраховка в полза на кредитор,
сключена от длъжник по смисъла на чл. 383 КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за
обезпечение по чл. 382 КЗ. Описаната допълнителна услуга по финансиране на заплащането на
дължимата застрахователна премия от кредитодателя, сама по себе си представлява договор за
потребителски кредит, а с уговарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да
се разсрочи и да се включи в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на ЗПК
за единната формула за изчисление на ГПР.
Отделно в счетоводството на банката вземанията за застраховката, фигурират като главници
по Договора за кредит и върху тях неоснователно се начисляват възнаградителни лихви и
обезщетения за забава, независимо, че същите имат различни основания от главницата, за която
следва да се счита само отпуснатата сума по кредита. Също така стойностите на застрахователните
премии по тази застраховка, са неоправдано високи, съобразно отпуснатата сума и периода на
действие на договора.
С оглед изложеното, задължението по чл. 4, ал. 2 от договора не е свързано с
неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е
включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от потребителя
към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума, те не могат
да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му.
Дължимостта на разходите по договора за гаранция , са включена и в погасителния план,
като огромна част от вяска месечна вноска. Тоест е очевидно известно на кредитора, че този
разход, ще възникне. Освен това е ясно, че условията на кредита са такива само при отпускането му
при условията на приемане на гаранцията. Това е така защото общите условия и индивидуалната
бланка с условия на договора за изработени от кредтодателя и те са стандартни и се прилагат без
7
значение волята желанието на кредтополчател, в този смисъл са задължителни за него.
Целта е да се осигури по голяма доходност от предоставения креди, която е отвъд
законовите предели, като това се прикрие като обезщетение, като затова се използва забоикаляне на
закона и цели въвеждане потребителя в заблуждение за крайния размер на дължимата сума.
Нарушава се и конкурентния кредитен пазар, тъй като при сходни условия потребителя ще избере
този продукт заради по-ниския ГПР и ГЛП, но те се дължат нелихвените разходи, които не са
включени в ГПР и утежняват размера на дължимата сума без да фигурират в задължителните
ориентири за потребителя.
Когато не са включени всички разходи в ГПР кредитодателят е въвел в заблуждение
потребителя и е посочилпо-нисък ГПР от реалния. В този смисъл Решение от 15 март 2012 г. по
дело C-453/10 на СЕС, в което е посочено че: Търговска практика като разглежданата по делото в
главното производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители
на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО,
98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото
тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел.
Идентични случаи на недействителност , поради неправилно посочен ГПР, тъй като не е
включен размерът на застраховката в общия размер на разходите виж и в новата практика на ВКС.
– Решение № 50056 от 29.05.2023г.по т.д.№ 2024 / 2022г. ВКС, Съгласно приложимата разпоредба
на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени
императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.
Липсата на ясно посочване на конкретните компоненти, формиращи договорения ГПР,
както и гореизложените обстоятелства във връзка с невключването на дължимото в полза на
поръчителя възнаграждение пораждат съмнения дали на потребителя е била предоставена
възможността да прецени икономическите последици от сключването на договора. Доколкото така
установеният годишен процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит се
равнява на 305,55%, то е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България.
В този смисъл практиката по идентични дела Определение № 1075 от 17.11.2023 г. по т.д.
№ 2743 / 2022г. на I т.о. ВКС и Определение № 1020 от 13.11.2023 г. по т.дело № 203/2023 г. на I т.о.
ВКС, Определение № 1991 от 16.07.2024 г. по т.дело № 510/2024 г. на I т.о. ВКС. Определение №
1369 от 27.05.2024 г. по т.дело № 333/2024г. на II т.о. ВКС.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, ако определен
разход, който е пряко свързан с кредитното правоотношение, не е включен в годишния процент на
разходите, с цел да се избегне точното посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
следва да приемем, че е налице заобикаляне на закона.
На следващо място, уговореното в полза на поръчителя възнаграждение с общ размер
1538,24 лв. има за цел осигуряване на допълнителни приходи в полза на кредитодателя отвъд
законовите предели, прикрити под предоставеното обезпечение. От служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че ,,Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на
,,Ай Тръст” ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно
чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, ,,Кредисимо" ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
8
кредитодателя. Въпреки, че всеки един от представените договори – този за потребителски кредит
и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
правоотношения, те следва да се разглеждат като взаимно обвързани. Като индиция за наличието
на обвързаност може да служи и обстоятелството, че двата договора са сключени в един и същи
ден - 12.01.2017 г.
На следващо място, уговореното в полза на поръчителя възнаграждение с общ размер
1538,24 лв. има за цел осигуряване на допълнителни приходи в полза на кредитодателя отвъд
законовите предели, прикрити под предоставеното обезпечение. От служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че ,,Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на
,,Ай Тръст” ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно
чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, ,,Кредисимо" ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
кредитодателя. Въпреки, че всеки един от представените договори – този за потребителски кредит
и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
правоотношения, те следва да се разглеждат като взаимно обвързани. Като индиция за наличието
на обвързаност може да служи и обстоятелството, че двата договора са сключени в един и същи
ден - 12.01.2017 г.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че процесният заемен договор не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на съдържанието му, тъй като в него липсва
посочване на действителния годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на
сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК. Като съобрази разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съдът счита, че така сключеният на
12.01.2017 г. Договор за потребителски кредит № 805594 е недействителен.
В Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз е
прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. В тази връзка, предявеният установителен иск се явява частично
основателен, тъй като с оглед на предвиденото в чл. 23 ЗПК, когато договорът бъде обявен за
недействителен, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Доколкото по настоящото дело се установи плащане от страна
на ответника в общ размер на 905,00 лв., то сумата следва да бъде отнесена към получената чиста
стойност на кредита в размер на 1500 лв., от което следва, че длъжникът следва да заплати
остатъчната сума от 595 лв.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност следва да бъде
посочено, че периодът, за който ищецът претендира вземания за главница по процесния договор за
потребителски кредит, обхваща от 10.02.2017 г. до 10.05.2018 г., като крайният срок за погасяване
на потребителския кредит съгласно приложения погасителен план към договора настъпва на
10.05.2018 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.04.2023 г.
Следователно, за да може да даде отговор на въпроса дали е изтекла погасителната давност за
процесните вземания, настоящата съдебна инстанция следва да даде първо отговор на въпроса от
кой момент започва да тече погасителната давност за отделните вземания - дали от деня на
изискуемост на съответната вноска, или от крайния срок за погасяване на потребителския кредит.
Целта на института на погасителната давност е да санкционира бездействието на
кредитора, като го лиши от възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане.
Поради това чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че срокът на погасителната давност започва да тече от
деня на настъпване на изискуемостта на съответното задължение, тоест от деня, в който кредиторът
има право да насочи своята претенция към длъжника и ако длъжникът не удовлетвори претенцията
9
му, вземането да изпадне в състояние на нарушеност, което правната теория обозначава с термина
"притезание", при което обстоятелство кредиторът има възможност да потърси защита на своето
право по съдебен ред. Безспорно правната теория и съдебната практика приемат, че отделните
вземания за главница по договор за заем не представляват периодични плащания, тъй като те не се
ползват с относителна самостоятелност, както е посочено в мотивите към Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3 / 2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, а
представляват договорено от страните разсрочено изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума. Въпреки това обаче по волята на страните е уговорен различен падеж за всяка от
вноските, като с настъпване на падежа и изтичане на срока за плащане за кредитора са налице
възможности за защита, вкл. и по съдебен ред и прибягване към принудително изпълнение.
Следователно непредприемането на действия от страна на кредитора да потърси защита на правото
си представлява именно такова бездействие на кредитора, каквото институтът на погасителната
давност е предназначен да санкционира. Поради това следва да се приеме, че давността за
отделните вноски по договор за потребителски кредит започва да тече от деня на изискуемост на
съответните вноски (така: Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение, Решение № 50002 от 02.02.2023 г. по гр. д. № 701 / 2022 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, както и в мотивите на Тълкувателно
решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК).
С оглед прогласяването на процесния договор за потребителски кредит за недействителен
поради несъответствие с изискванията на ЗПК релевираното възражение за изтекла погасителна
давност следва да бъде преценено единствено по отношение на главницата. Вземанията за
главницата се погасяват с 5-годишна давност. С оглед на обстоятелството, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е с дата 24.04.2023 г., следва да се
приеме, че месечните погасителни вноски с падежи преди 24.04.2018 г. са погасени по давност. В
тази връзка съдът счита, че потребителят по процесния договор следва да дължи единствено
сумата, съставляваща главница по последната непогасена по давност месечна вноска с падеж
10.05.2018 г. в размер 119,25 лв.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. От ищеца е приложена вносна бележка за заплащане на сумата от 50,00 лв.
държавна такса по ч. гр. д. № 21095/2023 г., както и вносна бележка за сумата от 350 лв. държавна
такса и депозит за особен представител по г.д. 59566/2023 г, преведени по банков път по сметка на
СРС. С оглед изхода на правния спор, съдебните разноски следва да се присъдят в полза на ищеца с
общ размер 22 лв. за заповедното и исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че М. П. М.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, жк Овча Купел, блок 414, вход Д, ет. 3, ап. 9 дължи в полза на
,,АПС ББ Б-Я” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес гр. София, п.к.1404, район Триадица, бул.
,,България”, № 81 В, представлявано от управителите Христо Маринов и Петр Валента, сумата от
119,25 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 805594 от
12.01.2017 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявени иск за останалата им част.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк
Овча Купел, блок 414, вход Д, ет. 3, ап. 9 да заплати на ,,АПС ББ Б-Я” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес гр. София, п.к.1404, район Триадица, бул. ,,България”, № 81 В, представлявано от
управителите Христо Маринов и Петр Валента сумата от 22 лв., представляващи разноски по
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11