№ 1433
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Таня Г. И.а
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110203208 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на С. И. Р. ЕГН ********** от с. Изворско, против НП № 22-0445-
000193/16.03.2022год. на ВПД началника на група в ОДМВР Варна, РУ
Аксаково, с което са му били наложени адм. наказание глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1
от същия закон.
В жалбата си въззивника твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че НП било постановено при
допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на
материалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява и не се
представлява.По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен от
него защитник - адв. А. Д., в които същият изразява становище за
незаконосъобразност на НП, навежда доводи както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила, така и за нарушение на материалния закон и
моли НП да бъде отменено. Отправя и искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение като представя договор за правна защита и
съдействие както и списък на разноските.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л.-А., в които същата изразява становище за неоснователност
на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда
1
потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а
в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.01.2022год. срещу въззивника С. И. Р. бил съставен АУАН №
565803 за това, че бил нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДП,
тъй като на 30.01.2022год. в 08:58ч. в Община Аксаково на път Варна –
Аксаково-Добрич – Генерал Тошево – граница Румъния, по пътен възел
Летище Варна, в посока гр.Варна, управлявал л.а. „БМВ 330Д“ с рег №
В8461НР, собственост на Й. С. Р. с ЕГН **********, което МПС било със
служебно прекратена регистрация поради изтичане на застраховка гражданска
отговорност.
Актът бил предявен и връчен на въззивника.
С мотивирана резолюция № 22-0445-М000007/15.02.2022год. на ВПД
началник група в ОДМВР Варна административнонаказателното
производство образувано въз основа на цитирания по-горе АУАН съставен
срещу въззивника било прекратено на основание чл. 54, ал.1, т.9 от ЗАНН
(поради наличие на данни за извършено престъпление) и започната проверка
по преписка УРИ І445р-937/30.01.2022год. по чл. 345 от НК.
Материалите по преписката били изпратени на ВРП където била
образувана пр. пр. 2736/2022год. по описа на ВРП.
С постановление от 10.03.2022год. прокурор при ВРП отказал да
образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма
данни за извършено престъпление.
На 16.03.2022год. ВПД началник група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково
издал атакуваното НП като е посочил в него, че въззивникът е нарушил
разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като на 30.01.2022год., в 08:58часа, в
Община Аксаково, на път втори клас № 29, по пътен възел Летище Варна, в
посока гр.Варна, управлявал л.а. „БМВ 330Д“ с рег № В8461НР, собственост
на Й. С. Р. с ЕГН **********, като водача управлявал МПС което било със
служебно прекратена регистрация поради изтичане на застраховка гражданска
отговорност.
С постановлението АНО наложил на въззивника санкция на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от
правоуправление за срок от шест месеца.
Като писмени доказателства към АНП са приложени постановление на
прокурор при ВРП от 10.03.2022год. постановено по пр. пр. 2736/2022год. по
2
описа на ВРП; мотивирана резолюция № 22-0445-М000007/15.02.2022год. на
ВПД началник група в ОДМВР Варна; АУАН № 565803/30.01.2022год.
справка картон на водача С. И. Р.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на
министъра на вътрешните работи.
Допълнително в хода на съдебното следствие са представени от
въззиваемата страна и приети Удостоверение УРИ 365р-4919/24.08.2022год.;
писмо от началника на сектор ПП при ОД МВР Варна ведно с приложени към
него 2бр. справки от АИС КАТ.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан Д. Х. Д. –
лицето посочено като издател на АУАН № 565803/30.01.2022год. Същият
пред съда заявява, че работи като мл. автоконтрольор в РУ Аксаково, но няма
никакъв спомен за случая при който е съставил акта.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, както
тези приложени към АНП така и тези представени в хода на съдебното
следствие, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
От правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство констатира следното:
Наказателното постановление № 22-0445-000193/16.03.2022год. е
издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.
В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при
наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно
производството срещу въззивника за същото деяние.
В същото време обаче съдът констатира, че атакуваното НП е било
издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него липсва описание в
достатъчна степен на вмененото във вина на въззивника нарушение от
субективна страна, както и обстоятелствата при които то е било извършено.
Декларативно е посочено, че въззивникът управлявал МПС което било със
служебно прекратена регистрация поради изтичане на застраховка гражданска
отговорност. Липсват обаче факти досежно това кога (на коя дата е била
прекратена регистрацията) и наясно ли е бил въззивника с факта на
прекратяване на регистрацията.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води
до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на
3
материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
В случая по делото няма спор, че на дата посочена в НП въззивникът е
управлявал МПС-то описано в него.
В същото време обаче по делото липсват каквито и да било
доказателства за субективна съставомерност на нарушението.
От приложената към делото справка от АИС КАТ се установява, че към
часа посочен в НП управляваното от въззивника МПС е било с прекратена
регистрация – регистрацията е била прекратена служебно с отбелязване в
системата на 15/12.2021год. в 11:17ч. поради липса на застраховка
гражданска отговорност (т.е. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП) и е била
възстановена на 30.01.2022год. в 09:31ч.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо
място, че собственикът на МПС-то, който е лице различно от въззивника, а
именно Йордан С.ов Р. (така е прието и в НП), е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация от органите на МВР. Нещо повече видно от
приложеното по делото писмо началника на Сектор „ПП“ рег. № 819р-24110/
по УРИ 445р-8960/22.08.2022год., в него изрично е посочено, че собственика
на МПС-то не е бил уведомен по реда на чл. 18б, ал.2 от Наредба № І-
45/24.03.2000год. Липсват и доказателства, че същия изобщо е бил уведомен
от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. По-важно обаче
е друго. Дори и собственика на МПС-то да е бил уведомен от ГФ, то това не
дерогира задълженията на органите на МВР да уведомят собственика на МПС
за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова
уведомяване, както бе посочено по-горе по делото липсват.
На следващо място, доколкото по делото не е спорно, че управлявания
от въззивника автомобил не е негова собственост, то дори и уведомяване на
4
собственика на МПС-то, че регистрацията е била служебно прекратена, то
доказателства, че този факт (че МПС-то е с прекратена регистрация) е бил
известен на въззивника към момента на проверката, по делото не са налице.
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
известна на въззивника към 08:58ч. на 30.01.2022год., то няма и как да се
приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна
практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год.
на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на
АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС
Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС -
Варна по КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по
КНАХД № 2342/2021год. и мн. други.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да
обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото
прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от
уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива
5
не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане
на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено
уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са
факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не
може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната
наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят
собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация, за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен
срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика. Отделен е въпроса, че да се
приеме, че с факта на незаплащане на застраховката собственика на МПС-то
съзнава и служебното прекратяването на регистрацията на същото на
конкретна дата, каквото становище застъпват някой съдилища, при изрично
вменено задължение на администрацията (в случая службите на МВР) да
уведоми собственика на автомобила за прекратената служебно регистрация,
би означавало да се толерира явна злоупотреба с репресивни правомощия от
администрация, която сама е нарушила закона (не е изпълнила вменените й
задължения да уведоми собственика на МПС-то за прекратената служебно
регистрация) и е допринесла за извършване на деяние покриващо от
обективна страна признаци на нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна), направеното
своевременно искане от страна на процес. представител на въззивника искане
за присъждане на разноски се явява основателно. Такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК. И като
съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 300лв., която сума е равна на определения
минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа
определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съдът счете, че на въззивника следва да бъдат присъди разноски за
адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300лв.. Посочената по-горе сума
следва да му бъде заплатена от ОД МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН варненският
районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0445-000193 от
16.03.2022год. на ВПД началник група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което
на С. И. Р. ЕГН ********** с пост. адрес с. Изворско, ул. „Христо Ботев“ №
22, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм. наказание
глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на С. И. Р. ЕГН ********** с
пост. адрес с. Изворско, ул. „Христо Ботев“ № 22, сума в размер на 300лв.
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7