Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1882 26.11.2021г. град Бургас
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2549 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
Образувано е по жалба на ЕТ „ГМ – Тръмбешки - Г.Г.“ против заповед №РП-153-2020-001/11.11.2020г.
на главния архитект на Община Несебър, с която
е оттеглено разрешение за поставяне на пет броя павилиони, всеки с площ
от 15 кв.м., в имот с идентификатор 51500.505.42 от КККР на гр. Несебър,
представляващ УПИ ІІ в кв.8 по плана на к.к. Слънчев бряг-изток. В жалбата се
сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния
закон и издаден в нарушение на процесуалните правила. С оглед на това
жалбоподателят иска съда да отмени оспорената заповед, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В проведените съдебни заседания жалбоподателят чрез
пълномощника –адв.П. поддържа жалбата и
излага съображения в нейна подкрепа. Пледира заповедта да бъде отменена.
В съдебното заседание, проведено на 07.07.2021г.,
юрисконсулт Великова –пълномощник на ответника, представи удостоверение за
наследници, от което е видно, че Г.М.Г., представляващ ЕТ „ГМ – Тръмбешки - Г.Г.“, към датата на съдебното заседание
07.07.2021г., е починал. С протоколно определение от същата дата (л.91) съдът указа на наследниците на Г.Г. в 7-дневен срок
от уведомяването да заявят дали поддържат жалбата, кой е поел търговското
предприятие ЕТ „ГМ - Тръмбешки-Г.Г.“, както и да заявят изрично дали желаят да
бъдат конституирани като страни в настоящото производство.
С протоколно определение от 29.09.2021г. съдът е
конституирал Т.М.Г. и В.Г.Г. –наследници на починалия Г.Г. като жалбоподатели. В
тази връзка по делото е постъпила и нарочна молба от Т.М. (л.103), ведно с
пълномощно (л.105) и от В.Г. (л.107), ведно с пълномощно (л.109),
с искане да бъдат конституирани като страни по делото, като заявяват, че
поддържат депозираната жалба.
Ответникът по жалбата - главен архитект на община Несебър
чрез пълномощника си – юрисконсулт Великова, изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена. Заявява
претенция за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза.
Заинтересованата страна - Н.Т. оспорва жалбата.
Пледира същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Административен съд – Бургас, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на
страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, и след като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
от лице, адресат на оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване и е
насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от заповедта, предмет на оспорване,
жалбоподателят се легитимира като собственик на 990/1173 кв.м.ид.ч. от имот с
идентификатор 51500.505.42 по КККР на гр.Несебър, с административен адрес:
гр.Несебър, п.к.8230, целият с площ по КККР
1175 кв.м.
По силата на нотариален акт №12, том ІХ, рег.№ 10441,
дело №1543/2019г. (л.16-18), Н.Т. е
собственик на 990/1173 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
51500.505.42 по КККР на гр.Несебър, с административен адрес: гр.Несебър,
п.к.8230, искра, целият с площ по КККР
1175 кв.м. По делото не се спори, че съсобственик в поземления имот с
183 кв.м. ид.ч. е и ЕТ „ГМ –Тръмбешки-Г.Г.“.
Със заявление от 01.07.2020г. (л.24) жалбоподателят е
поискал издаване на разрешение за
поставяне на преместваем обект - пет павилиона за търговия. Към заявлението са
приложени пълномощно, нотариален акт за суперфиция (л.26), договор за
разпределение ползването на съсобствен недвижим имот (л.27), скица, обяснителна
записка (л.32-33), конструктивно становище (л.34).
По повод постъпилото заявление, главният архитект на Община
Несебър е издал разрешение за строеж № 153/13.08.2020г. (л.20), с което на ЕТ
„ГМ - Тръмбешки-Г.Г.“ е разрешено да
постави пет броя павилиони всеки с площ от 15 кв.м. в УПИ ІІ, кв.8 по плана на
к.к.“Слънчев бряг – изток.
С жалба от 06.11.2020г. (л.11 – 15) Н.Т. –
заинтересована страна в настоящото производство, е сезирал главния архитект на
Община Несебър с искане разрешение за поставяне
№153/13.08.2020г., издадено на ЕТ „ГМ –Тръмбешки – Г.Г.“, да бъде отменено. В жалбата са изложени
мотиви, че разрешението е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие
на въведената с чл.10, ал.3,т.3,б.а от ЗУЧК забрана, защото с поставянето и
изграждането на тези обекти се надвишават допустимите и установените в ПУП за
парцела устройствени показатели. Върху жалбата е поставена резолюция „за ново
разглеждане в комисия за временните обекти“.
Главният архитект на Община Несебър приел жалбата за
основателна и със заповед № РП-153-2020-001/11.11.2020г. (л.8-9) е оттеглил
разрешение за поставяне № 153/13.08.2020г., с което на основание чл.56 от ЗУТ,
на ЕТ „ГМ - Тръмбешки-Г.Г.“ е разрешено да постави пет броя павилиони, всеки с площ от
15 кв.м., в имот с идентификатор 51500.505.42 от ККР на гр. Несебър,
представляващ УПИ ІІ в кв.8 по плана на к.к. Слънчев бряг-изток.
С оглед изясняване фактическата страна на спора по
делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. С.И.. От заключението на вещото лице се установява, че разрешение
№153/13.08.2020г. на ЕТ „ГМ-Трамбешки - Г.Г.” за поставяне на пет броя павилиони,
всеки с площ от 15 кв.м., е за имот с
идентификатор 51500.505.42 от КККР на гр. Несебър, представляващ УПИ ІІ в кв.8
по плана на к.к. Слънчев бряг-изток. Вещото лице е констатирало, че с оглед
документи са изчислени градоустройствените показатели за УПИ II кв.8 по плана
на к.к. „Слънчев бряг - изток", както следва:
-Плътност на застрояване: ЗП/S, където
ЗП - застроена площ на сградите в парцела; S - площ на парцела;
Пресмятане:
-Основно застрояване - 444,16кв.м. + 75кв.м
(преместваем обект): 1173кв.м = 0,442, или 44,20% при разрешено 50%;
-Интензивност на застрояване: Кинт. = РЗП/ S
-Пресмятане:
-Основно застрояване - 3210кв.м + 75кв.м (преместваем
обект) ; 1173кв.м = 2,80 при разрешено Кинт. = 2,0;
При така изчислените градоустройствени показатели за
УПИ II, кв.8 по плана на к.к. „Слънчев бряг - изток", вещото лице е констатирало превишение на показателя Кинт. -Коефициент
интензивност на застрояване в парцела. Изчислен Кинт=2.8 при разрешени Кинт
=2.0.
С оглед така установената фактическа обстановка по
делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на
оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да
я разгледа съд.
След служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК
относно законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и оплакванията
в жалбата, съдът счита следното:
Анализът на установената фактическа обстановка
обуславя извод за издаване на оспорената заповед №РП-153-2020-001/11.11.2020г. от
главния архитект на Община Несебър в хипотезата на преразглеждане на издадения
акт на основание чл. 91, ал. 1
от АПК. Съгласно сочената норма в 7-дневен срок, а когато органът е
колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал
издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Т. е. чл. 91, ал. 1
от АПК дава възможност на административния орган, издател на акта,
да коригира решението си чрез собствен самоконтрол, а именно да упражни правото
си на отзив. Законът употребява термина "оспорения акт", което от
съдебната практика се приема, че е необходимо като достатъчно условие пред
административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат
своя деволутивен и суспензивен ефект. Упражняване правото на отзив следва да се
извърши от органа в определен от закона срок, който е преклузивен. Т. е.
законодателят, предоставяйки правото на отзив на административния орган, не е
направил разграничение, въпреки мястото на нормата, между сезирането с редовна
жалба на по – горестоящ орган или на съда. В случая при наличие на редовна
жалба срещу постановения административен акт, годна да предизвика
преразглеждането му, е налице едната предпоставка за това и съответно
материално правна компетентност на органа да се произнесе по чл. 91, ал. 1
от АПК.
В случая административният орган се е произнесъл и в
срока по закон, като е отменил издаденото от него разрешение. Мотивите му са
свързани с констатирано нарушение на разписаната в чл.10, ал.3, т.3, б.а от
ЗУЧК забрана за поставяне на преместваеми обекти за търговски, увеселителни и
други обслужващи дейности в урегулираните поземлени имоти, когато с това се
надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели – плътност
на застрояване, коефицент на интензивност на застрояване и не се намалява
определената минимална озеленена площ.
Съдът счита, че заповедта съответства и на материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.3,т.3,б.а от
ЗУЧК
(3) В зона
"А" извън територията на морските плажове се разрешават:
3. (изм. -
ДВ, бр. 27 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г.)
поставянето на:
а) преместваеми обекти за търговски, увеселителни и други
обслужващи дейности, като в
урегулираните поземлени имоти не могат да се надвишават установените в
подробния устройствен план устройствени показатели – плътност на застрояване,
коефициент на интензивност на застрояване и не се намалява определената
минимална озеленена площ;
Следователно, за да бъде издадено разрешение за
поставяне, следва да бъде спазена процедурата по чл.10, ал.3, т.3, б.а от ЗУЧК.
Видно от обяснителната записка (л.32-33) ще бъдат достигнати 46.9% от
допустимите 50% плътност на застрояване и 1,28 при 2 допустима интензивност. Кредитирайки
изготвената по делото експертиза, като обективна и съобразена с доказателствата
и закона, съдът счита, че се доказва безспорно, че за процесния УПИ II, кв.8 по
плана на к.к. „Слънчев бряг - изток" (Поземлен имот 51500.505.42, област
Бургас, община Несебър, гр. Несебър) п.к. 8230, кж. Слънчев бряг - изток,
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-46/18.08,2006 г. на изпълнителния директор
на АК) има действащ ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №708/08.12.2003г. на Кмета на
Община Несебър с определени показатели на застрояване - Плътност на застрояване
50%, Интензивност на застрояване: Кинт: = 2,0 и min. Озеленяване 5%. :
С Оглед на доказателствата по делото и изчислените
градоустройствени показатели за УПИ II, кв.8 по плана на к.к. „Слънчев бряг –
изток, направени от вещото лице, е установено надвишаване на показателя
коефицент интензивност на застрояване, както следва:
Установеният коефицент интензивност на
застрояване в парцела е 2.8 при разрешен
коефицент интензивност на застрояване в парцела 2.0, т. е. допуснато е
нарушение на чл.10, ал.3, т.3,б.а от ЗУЧК.
Отменяйки разрешението органът е извършил самоконтрол,
предоставен му като възможност от чл. 91, ал. 1
от АПК.
Предвид изложеното, обжалваната в настоящето
производство заповед РП-153-2020-001/11.11.2020г. на главния архитект на Община
Несебър е правилна и законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при съобразяване с административнопроизводствените
правила и при правилно прилагане на материално- правните разпоредби. Жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора ответната страна има право на
разноски. Искането е заявено своевременно и е основателно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в
размер на 500 лв., от които 100 лв.–юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл.
от АПК, Административен съд –Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ГМ – Тръмбешки-Г.Г.“, чрез Т.М.Г. и В.Г.Г., в качеството им на наследници на починалия Г.Г.,
против заповед №РП-153-2020-001/11.11.2020г. на главния архитект на Община
Несебър, с която е оттеглено разрешение
за поставяне на пет броя
павилиони, всеки с площ от 15 кв.м., в имот с идентификатор
51500.505.42 от КККР на гр. Несебър, представляващ УПИ ІІ в кв.8 по плана на
к.к. Слънчев бряг-изток.
ОСЪЖДА Т.М.Г., с ЕГН ********** и В.Г.Г., с ЕГН ********** ***
съдебни разноски в размер на 500 лв., от които 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение и 400 лв. – възнаграждение на вещото лице.
Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен
срок от получаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: