Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Перник, 29.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия, в открито заседание на 15.10.2015г., VIII-ми състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Кристиан Петров
при секретаря К.С., като разгледа гр.дело № 04784 по
описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е молба по чл. 127, ал. 2 СК от Й.С. срещу М.И., с искане да й се предоставят родителските права по отношение родените от
съвместното съжителство с ответника малолетни деца – Женя Колева и Атанас К., а
на ответника да бъде определен конкретно посочен ограничен режим за лични
отношения с децата; да се определи местоживеенето на децата при ищцата на
посочен адрес в гр. Перник, тъй като между родителите не може да се постигне
съгласие относно тези въпроси. Поискано е
ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за всяко дете в размер
на по 120 лв., считано от 01.08.2014 г. - за една година назад от предявяване
на иска, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане.
Ответникът в законоустановения 1-месечен срок е
подал писмен отговор. Не се противопоставя
упражняването на родителските права по отношение децата да се предостави на
майката и да се определи местоживеенето на децата при нея на посочения адрес в
гр. Перник. Противопоставя се на поискания от ищцата ограничен режим на лични
отношения с бащата, като иска да има лични отношения с децата 10 дни през
лятото и пет дни по Коледа или Нова година или за Великден, както и по веднъж
месечно да ги чува по телефона в удобен за тях и майка им ден и час. Оспорва исковете за
издръжка, като завишени – с оглед реалните доходи и възможности и на двамата
родители; ответникът няма възможност за заплащане на исканата издръжка в пълен
размер, още повече, че същият за периода от 21.10.2014г. – 31.03.2015г. е
заплащал издръжка на децата, вкл. за месеците януари, февруари и март 2015г.,
във връзка с което представя 7 бр. телеграфни записи за изпратени парични
преводи, 1 бр. фискален бон за закупени стоки и 1 бр. квитанция от ЦДГ – гр.
Шабла за платена такса. Заявява, че може да дава издръжка в размер на по 60 лв.
за всяко дете, тъй като от март 2015г. е безработен, във връзка с което
представя служебна бележка изх. № 294/18.08.2015г. от Агенция по заетостта – Д
„БТ” – Шабла.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
От съвместното съжителство на
страните са родени малолетните деца Ж.М.К.
ЕГН ********** и А.М.К.
ЕГН ********** /удостоверения за раждане на л. 5 и 6 от делото/. Не се спори по
делото, че до лятото на 2014г. родителите и децата са живеели първоначално в
собственото на ответника жилище в гр. Шабла, а след това ищцата и децата се
преместили да живеят в жилище на майката на ищцата, находящо се в гр. Шабла, ул. Висла № 14, като от април 2015 г. ищцата и децата се
установили в гр. Перник, ул. 6-та № 13. Установява се от показанията на св. Гинка Мирчева, че отношенията
между родителите не протичали нормално, тъй като бащата бил незаинтересован и
не могъл да поема отговорности за децата си, което било основната причина за
раздялата на родителите. След раздялата, проблемите в отношенията между
родителите продължили, което ескалирало в инцидент на 12 юни 2014 г., когато
ответникът дошъл в жилището на майката на ищцата и в присъствието на двете деца
безпричинно предизвикал скандал – започнал да крещи, да посяга и удря майката и
дядото на ищцата, което било извършено в присъствието на двете деца, в резултат
на което децата били изплашени, започнали да викат, крещят и плачат; дори
детето Атанас паднало и наранило главата си, от която потекло кръв. По повод на
случилото се, по молба на майката за защита от домашно насилие спрямо нея и
двете деца, с определение № 409/17.07.2014г. /л. 19-20 от делото/, влязло в
законна сила на 25.07.2014 г. по гр.дело № 331/2014 г. по описа за Районен съд
- Каварна ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо ищцата и двете деца; забранено е на ответника да приближава ищцата и
децата, както и жилището, което обитават в гр. Шабла за срок от 6 месеца; определено
е временно местоживеене на децата при майката за срок от 6 месеца, както и е определен
режим на лични отношения с бащата.
Въз основа на изразеното в с.з. становище от социалния
работник при Д „СП” – Перник, изслушването на майката в с.з., съдът
приема за устаноевно, че майката има необходимите качества да се грижи и възпитава
децата си. Между майката и децата е изградена и съществува емоционална връзка. Децата
от момента, когато родителите окончателно се разделили, се отглеждат от майката,
подпомагана от св. Мартин Марков, с когото майката и децата живеят от април
2015 г. в подходящи битови условия; привързани са към майката и св. Мартин
Марков, като майката лично полага родителската грижа, проявила е настойчиви и
постоянни усилия за отглеждането и възпитанието им, така че децата - въпреки раздялата
на родителите - да се чувстват, спокойни и обгрижени. По делото напълно липсват
доказателства децата да са недобре гледани през времето, през което децата се
отглеждат изключително от майката. Установява се, че майката има добри условия
за отглеждане на децата в жилището на св.
Марков, находящо се в гр. Перник, ул.
6-та № 13,
където им е осигурена подходяща среда. Имайки предвид основния критерий за
опазване интересите на детето, съдът намира, че майката е по-пригодна от бащата
да осъществява отглеждането и възпитанието на децата. За да направи този свой
извод, съдът съобрази всички събрани по делото доказателства, в това число
възрастта на децата, обстоятелството, че вече повече от година децата се
отглеждат и възпитават изключително от майката, подпомагана и от лицето, с което
съжителства на семейни начела – св. Мартин Марков. Майката притежава
необходимите родителски и възпитателски качества, може да осигури домашен уют
на децата и да разчита на съдействие от страна на св. Мартин Марков при тяхното
отглеждане и възпитание, който и понастоящем й помага и в чийто дом живеят тя и
децата. Няма данни майката да е постоянно и безпричинно конфликтна и това да се
отразява на децата като това, че последната е подпомагана и от други лица в
грижите за децата, не следва да се преценява в нейна вреда. Към настоящият
момент децата са спокойни и привързани, което също доказва, че за тях се
полагат много добри родителски грижи (становището на социалния работник). Всички
събрани доказателства обуславят извода на съда, че майката е родителят, който е
по-пригоден да упражнява родителските права по отношение на децата към
настоящия момент. Още повече, че децата са на такава възраст, която изисква
полагане на специфични грижи преди всичко от майката. Периодът, през който бащата
е полагал грижи за децата, не е достатъчен да обоснове по-добри родителски
качества на този родител и да опровергае качествата на майката. Отделно от
това, както се посочи по-горе по делото има доказателства за осъществено
домашно насилие от ответника по отношение не само на майката, но и спрямо
децата, което отношение на бащата също така мотивира съда да приеме, че бащата
не е достатъчно годен към настоящия момент да упражнява родителските права по
отношение на децата. Всичко гореизложено, мотивира съда да предостави родителските
права по отношение на децата, на тяхната майка и при нея да бъде определено
местоживеенето им, което обуславя уважаването на иска по чл. 127, ал. 2 СК.
Съгласно закона и трайната практика
на съдилищата, обобщена и в Постановление № 1 от 1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на
Пленума на ВС на РБ, личните отношения между родителите и децата трябва да се
определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържането на тези
отношения, като при решаването на тези въпроси съдът се ръководи единствено от
интересите на детето - неговото нормално физическо, емоционално и психическо
развитие. При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за
осигуряване на изпълнение на решението като осъществяване на личните отношения
в присъствието на определено лице и осъществяване на личните отношения на
определено място (чл. 127, ал.4
във връзка с чл. 59, ал.8,
т.l и 2 от СК).
В тази насока от събраните по делото доказателства е определящо мнението на социалния
работник, дадено в с.з., както и на приложените по делото медицински документи
/л. 13-18 от делото/, удостоверяващи психичното здраве на детето Ж.М.К.
така и въз основа на резултатите от извършеното проучване на социалните
работници, от които се установява, че детето Женя
Колева
има психичен проблем – неустановени аутистични разстройства, като изговаря
много малко думи, както и определени думи които изговаря са неразбираеми,
налагащо ползване на социална услуга, което прави невъзможно осъществяването на
режима на личните контакти с бащата, по начина, който той иска. С оглед съвсем крехката
възраст на децата и това, че около година и половина страните са разделени и децата
са при майката, като оттогава личните контакти на ответника с децата на
практика са прекъснати; осъщественото от ответника домашно насилие и спрямо
децата, и не на последно място нуждата от специални грижи за състоянието на
детето Женя Колева, то съгласно закона –
чл. 127, ал. 4 вр. чл. 59, ал.8 СК, е необходим адаптационен режим за свикването на децата с баща им
и особено на Женя Колева. По конкретно интересите на
малолетните деца и тяхното емоционално и психическо състояние налагат да се
определи по-ограничен режим на лични контакти с бащата - срещите им да бъдат в
присъствието на професионалист-психолог, когото децата познават. С оглед
разпоредбите на чл. 21 от Закона за закрила на детето, регламентиращи функциите
на дирекция "Социално подпомагане" и тези, определящи териториалната
компетентност на тази дирекция, такъв специалист може и следва да се осигури от
Отдел "Закрила на детето" при Д"СП" - град Перник, тъй като
постоянният и настоящият адрес на децата е в община Перник. Следва да се
отбележи също, че експертите от Отдел "Закрила на детето" при
Д"СП" - град Перник са в течение на проблема с малолетните деца.
При така
установеното се налага изводът, че режимът на лични контакти на бащата с
малолетните деца, следва да бъде ограничен (в този смисъл е и становището на
социалния работник при Д “СП”-Перник). Съдът намира, че благоприятно би се
отразило на децата осъществяването на контактите с бащата в гр. Перник - в
познато обкръжение, в присъствието на неутрално лице- социален работник –
професионалист, което е без роднинска връзка с родителите и да действа като
посредник, който да улеснява срещите. Ето защо, следва да бъде постановено
срещите помежду им да се осъществяват както следва: от влизането в сила на
настоящото решение в частта му относно режима на личните отношения бащата има
право да вижда децата в гр. Перник два пъти месечно в рамките на работната
седмица в продължение на един час, извън дома на майката, без право на
преспиване на децата при бащата, в присъствието на специалист-психолог от Отдел
"Закрила на детето" при Д "СП" - град Перник, а след
изтичането на този срок – бащата има право да вижда децата в гр. Перник по един
път седмично в рамките на работната седмица в продължение на един час, извън
дома на майката, без право на преспиване на децата при бащата, в присъствието
на специалист-психолог от Отдел "Закрила на детето" при Д
"СП" - град Перник. Така ще се създаде възможност постепенно да се
нормализират отношенията, децата да възприемат фигурата на втория родител, да
го опознаят и да свикнат да контактуват с него без да бъдат откъсвани за дълго
от майката, към която са привързани. Макар и ограничен, този режим на лични
отношения дава възможност на бащата да опознае навиците на децата си, да ги
предразположи, за да се преодолее натрупания у децата страх от насилие в
семейството и да се възстанови нормалната емоционална връзка родител-дете,
което в още по-голяма степен се налага предвид и здравословното състояние на
детето Женя Колева. Съдът не възприема
довода на ответника, че такъв режим на лични отношения не кореспондира с условията
в дома на бащата – защото не битовите условия в дома на бащата са от значение в
случая, а съдът определя ограничен режим на лични контакти на бащата с
малолетните деца именно с оглед охраняване интересите на малолетните деца и
тяхното емоционално, здравословно и психическо състояние, още повече, че е
доказано по делото, че и двете деца са били свидетели на редица „неприятни
случаи” между родителите, предизвикани от бащата. Тази честота и начин на
контакти между бащата и децата съответства на настоящия етап от развитието на
техните взаимоотношения. След възстановяване на психоемоционална връзка между
тях, може да се разширява времетраенето и начина на срещите, което може да
стане и по взаимно съгласие между родителите, без намесата на съда. Следва да
се има в предвид и нормата на чл. 59, ал.9 от СК, съгласно която ако
обстоятелствата се изменят, страните разполагат с възможността да поискат
изменение на определения режим на лични контакти, с оглед интереса на детето и
възможностите на родителя и създадените нови взаимоотношения между тях.
С оглед искането на
ответника в отговора, съдът да постанови при осъществяване на контактите между
бащата и децата да има възможност “по
веднъж месечно да ги чува по телефона в удобен за тях и майка им ден и час”, следва само да се
отбележи, че определените честота и начин, по които бащата и децата ще
осъществяват преки лични контакти, по никакъв начин не са пречка за други индиректни
контакти между бащата и децата, поради което не е необходимо включване на текст
в този смисъл в диспозитива на решението.
Съгласно чл. 143, ал.
1 и чл. 142 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът на издръжката се определя според възможностите и материалното
състояние на родителя, дължащ издръжка и нуждите на детето, както и минималният
размер на същата да бъде равен на една четвърт от размера на минималната
работна заплата /към настоящия момент нормативно определения минимум е 95,00 лв. при минимална работна заплата
от 380 лв. - съобразно чл. 142, ал. 2 СК./. За майката се установява, че
е безработна, няма регистрация в Д “БТ” – гр. Перник. Бащата също е безработен
и има регистрация в Д “БТ” – гр. Шабла като търсещо работа лице, считано от
11.08.2015г (удостоверение изх. № 294/18.08.2015г. - л. 30 от делото).
За издръжката на децата, които са на 5,
съответно на 4 години, съдът счита, че са необходими по 170 лв. на месец, отчитайки от
една страна типичните нужди от средства за храна, облекло, образование,
развлекателни и културни прояви на децата от съответната възрастова група, а от
друга страна здравословното
състояние на детето Женя Колева и нуждата от специфични грижи за него, включително и по аргумент от чл. 49, ал.2 и
чл. 50, ал.2 ППЗЗДет., съобразно който законов критерий необходимите средства
за издръжка на дете до 7 години е 3-кратният размер на гарантирания минимален
доход (чл. 49, ал.2 ППЗЗДет.), който доход е 65,00 лв., определен с член
единствен, ал.1 на ПМС № 6/2009 г. Следователно съобразно посочения критерий
минимално необходимите средства за издръжка на децата са дори над 170 лв.
месечно, от
които майката следва да поеме сумата от по 50 лв., като се отчете, че тя полага
и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, а бащата
поеме остатъка от по 120 лв. за какъвто размер издръжка следва да бъде осъден.
Издръжката следва да се присъди от датата на исковата молба, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване.
Без значение за изхода на спора са доводите на
ответника, че е безработен, доколкото осигуряването на издръжката на Женя Колева и Атанас К. също
е толкова важно, колкото задоволяването на собствените си нужди. Това, че
ответникът живее без доходи по трудово правоотношение показва единствено
философията му на живот, но не показва невъзможността на същия да заплаща
издръжка за малолетните си деца, още повече, че наличието на данни за това, че
е регистриран като безработен, не означава автоматично, че същият не получава
каквито и да е доходи. Ответникът е в трудоспособна възраст, без данни да има
здравословни проблеми и за обстоятелства, които да препятстват възможността и
усилията от негова страна да полага труд и да получава възнаграждение, имайки
предвид, че като родител, освен задоволяването на собствените си нужди, приоритетно
има моралното и законово задължение да осигурява минимума за съществуване на
собствените си деца. Фактът, че ответникът е представил доказателства, че не получава
доходи по трудово правоотношение не означава, че децата, които той е длъжен да
издържа, трябва да бъдат лишени от това свое право да получават издръжка или,
че тя трябва да бъде оставена единствено на грижите на другия родител. Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК издръжка се дължи независимо дали родителите са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си.
Издръжка за минало
време се дължи от момента на раздялата, но не повече от една година преди
завеждане на исковата молба и при условие, че такава не е давана или ако е
давана е била в недостатъчен размер. Установява се по делото, че родителите са
разделени от лятото на 2014г., като децата живеят при ищцата. Налице са
доказателства - разписки за телеграфни записи (л. 27-28 от делото), чието
съдържание сочи, че след този момент ответникът е участвал в издръжката на децата
със следните суми преведени на ищцата: 50 лв. от 19.11.2014г.; 50 лв. от
18.12.2014г.;30 лв. от 26.01.2015г.; 90 лв. от 23.02.2015г.; 50 лв. от
05.03.2015г.; 50 лв. от 20.03.2015г. и 30 лв. от 31.03.2015г., които суми
възлизат общо на 350 лв., до предявяването на исковата молба на 29.07.2015 г. Представената
квитанция от ЦДГ – гр. Шабла за платена такса /л. 29 от делото/ съдържа данни
за заплатена такса за детска градина на децата, което обаче е с давност от 03.12.2013
г. (видно от документа първоначално изписаната година е 2013г., която впоследствие
е поправена на 2014г.), т.е. предхожда по време процесния период – 01.08.2014г.,
поради което е неотносим по делото. Представеният фискален бон от 21.10.2014г.
съдържа данни за закупени 6 бр. стоки, от които 4 бр. са детски на стойност 80
лв., но липсват доказателства същите да са закупени за децата, респ. да са им предоставени,
поради което съдът не кредитира и този документ. На основание чл. 149 от СК
и с оглед изричното искане на ищцата съдът счита, че издръжката следва да бъде
присъдена от 01.08.2014 г. в размерите определени за текущата издръжка в размер
на по 120 лева месечно за всяко дете или общо – по 1440 лв. за всяко дете, като
се отхвърли иска за разликата от дължимите общо 2530,00 лева до пълния предявен
размер от 2880,00 лева, поради доказаното частично плащане в размер на 350
лева.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за определените издръжки.
По
разноските:
Ищцата доказва разноски общо в
размер на 430,00 лв., от които 30 лв. -заплатена държавна такса и 400 лв. –
заплатено адв. възнаграждение /съгласно представените доказателства и списък по
чл. 80 ГПК/, които й се дължат от ответника.
С оглед изхода на спора, на
ответника не се дължат разноски.
На основание чл. 78, ал.6,
вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, ответникът дължи в полза на съда ДТ от
4% върху тригодишните платежи на определените ежемесечни издръжки от по 120лв.,
която такса е в размер на 345,60 лв. На основание чл. 78, ал.6,
вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, ответникът дължи в полза на съда ДТ от
4% върху уважените размери на издръжките за минало време /общо 2530,00 лв./,
която такса е в размер на 101,20лв.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца Ж.М.К. ЕГН ********** и А.М.К. ЕГН **********, на тяхната майка Й.А.С., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето
на малолетните деца Ж.М.К. ЕГН ********** и А.М.К. ЕГН **********,
при майката Й.А.С.,
ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между бащата М.К.И., ЕГН ********** ***, и децата Ж.М.К. ЕГН ********** и А.М.К. ЕГН **********, както следва: от
влизането в сила на настоящото решение в частта му относно режима на личните
отношения бащата има право да вижда децата в гр. Перник два пъти месечно в
рамките на работната седмица в продължение на един час, извън дома на майката,
без право на преспиване на децата при бащата, в присъствието на
специалист-психолог от Отдел "Закрила на детето" при Д "СП"
- град Перник, а след изтичането на този срок – бащата има право да вижда
децата в гр. Перник по един път седмично в рамките на работната седмица в
продължение на един час, извън дома на майката, без право на преспиване на
децата при бащата, в присъствието на специалист-психолог от Отдел "Закрила
на детето" при Д "СП" - град Перник.
След влизането в
сила на настоящото решение в частта му относно режима на личните отношения, да
се уведоми Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, че следва да
осигури присъствието на специалист-психолог при срещите на децата с бащата, с
оглед определения режим на лични отношения.
ОСЪЖДА М.К.И.,
ЕГН ********** ***, да
заплаща на осн. чл. 143, ал. 1 СК на децата си Ж.М.К.
ЕГН ********** и А.М.К.
ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Й.А.С., ЕГН **********, ежемесечни издръжки в размер на по 120,00 лв. за всяко дете, считано
от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2015 г., до настъпването на
законни причини за изменението или прекратяването им, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА М.К.И.,
ЕГН ********** ***, да
заплати на осн. чл. 149 СК на децата си Ж.М.К.
ЕГН ********** и А.М.К.
ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Й.А.С., ЕГН **********, сумата от по 1265,00 лв. за всяко дете, представляваща месечна издръжка в
размер на по 120,00 лв. за всяко дете за периода от 01.08.2014г. до 29.07.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 29.07.2015г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
дължимите общо 2530,00 лева до пълния предявен размер от 2880,00 лева.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
ОСЪЖДА М.К.И., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Пернишкия районен
съд държавна такса в размер общо на 446,60 лв.
ОСЪЖДА М.К.И.,
ЕГН ********** ***,
да заплати на Й.А.С., ЕГН ********** ***, сумата 430,00
лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГР. ДЕЛО № 4784/2015
РЕШЕНИЕ №
СЪД. ДЕЛОВОДИТЕЛ: