№ 3
гр. Шумен, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202306 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №1729А-11/03.11.2022 год. на Началника на
РУ Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР на Ж. Й.
Ж., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул******************** е наложена
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в
жалбата. В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител на Началника на РУ Шумен към ОД на МВР -
гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбоподателят Ж. Й. Ж. на 10.10.2022 год. около 10.30 часа се намирал пред
сградата на ОД на МВР – Шумен. Повод за посещението му бил съставеният му по-рано акт
за установяване на административно нарушение, срещу който желаел да подаде жалба. При
пристигането си пред сградата на ОД на МВР – Шумен Ж. се държал грубо, отказал да
представи документа си за самоличност, като направил опит да напусне мястото на
проверката. В същото време лъхал на алкохол и отправил неприлични изрази и жестове към
работещите на гишето служители. Свидетел на случилото се станал свидетеля Р. М. Р.,
който след като настигнал лицето и го върнал обратно в сградата на ОД на МВР – Шумен
извикал за съдействие екип на РУ-Шумен. На место се явили свидетелите М. Й. Й., Г. Й. Д.,
С. Д. С. и О. А. Р.. За констатираното нарушение на 10.10.2022 год. на жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №11, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР. Актът е бил
съставен в присъствие на нарушителя, като същият го е подписал, след като е изложил, че
няма възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление №1729А-11/03.11.2022 год. на Началника на РУ
Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР на Ж. Й. Ж.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул******************** е наложена глоба
в размер на 500 /петстотин/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
М. Й. Й. и на свидетелите Р. М. Р., Г. Й. Д., С. Д. С. и О. А. Р., както и от присъединените
на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
По отношение на събраните входа на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. Й.
Й., Р. М. Р., Г. Й. Д., С. Д. С. и О. А. Р., доколкото всеки един от тях е присъствал по време
на извършената проверка на жалбоподателя и лично е възприел поведението на Й. и
обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията на посочените
свидетели са еднопосочни, непредубедени и кореспондират напълно както помежду си, така
също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че при издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата
отмяна.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното административно
нарушение по следните правни съображения:
Съгласно законовата регламентация нарушението се изразява в противозаконно
пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. Преченето в конкретния случай се е
2
изразило в саморазправа, отправяне на обидни и неприлични жестове към полицейските
служители, отказ да представи документа си за самоличност, опит за напускане на местото
на извършване на проверката. Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗМВР полицейските
органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има данни и се предполага, че
ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. В настоящия случай
служителите са се легитимирали, съгласно устава и за жалбоподателя е станало ясно, че
нареждането се издава от компетентен орган. Нареждането от страна на полицейския орган
е било дадено недвусмислено и правомерно, като жалбоподателят не е имал основание да му
се противопостави и да не го изпълни.
Както бе посочено и по-горе съдът напълно кредитира показанията на свидетелите М.
Й. Й., Р. М. Р., Г. Й. Д., С. Д. С. и О. А. Р., доколкото същите са непротиворечиви,
кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа
обстановка. И петимата свидетели са възприели поведението на жалбоподателя, а част от
тях и конкретно извършените от негова страна действия, изразяващи се в отправяне на
обидни изрази и неприлични жестове към служителите, както и отказът му да представи
документите си за самоличност и да остане на посоченото му место.
От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват или
да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз
основа на нея правни изводи.
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен и
несъмнен начин, че жалбоподателят чрез действията си съзнателно е попречил на органа на
МВР да изпълни функциите си и с действията си е осъществил от обективната и субективна
страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение. Административно-наказателната разпоредба на чл.264, ал.1 от
ЗМВР, която е и материално-правна разпоредба, предвижда административно наказание
“глоба” в размер от 500 до 1000 лева за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР
да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно посочената санкционна норма, като е наложил наказание в размер
на законоустановения минимум, като е отчел тежестта на извършеното нарушение, степента
на обществената му опасност, както и обстоятелството, че същото не може да се
квалифицира като престъпление по смисъла на НК..
В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
3
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1729А-11/03.11.2022 год. на
Началника на РУ Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.264, ал.1 от
ЗМВР на Ж. Й. Ж., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул******************** е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ж. Й. Ж., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул******************** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4