Решение по дело №96/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх. № 889/31.01.2023г. на П. Х. Т., чрез пълномощника адв. Л. срещу СДВР и ГДБОП, представлявани от директорите за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на СДВР и ГДБОП, ведно със законната лихва от 30.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в претърсване на къщата от служители на ГДБОП, която обитава в [населено място], ***, [улица], и прилежащите и помещения вкл.двор, автомобил и гараж, без представянето на разрешение, като изкъртили дъските на тавана, разместили мебелите, разнесли кал и разхвърляли; след фактическото му задържан бил подложен на личен обиск, като не му била осигурена адвокатска защита; на същата дата бил принудително откаран и задържан в СДВР, където бил заплашван от полицейски служители с побой и затвор, не му била дадена възможност да се свърже с адвокат, не му била осигурена храна и вода, бил прав с поставени белезници на дясната ръка високо над главата му, вследствие на което му била причинена синина.

В съдебно заседание ищецът и адв. Л. молят съда да уважи изцяло исковата претенция, като основателна и доказана. Претендират разноски, съгласно представен списък.

Ответниците ГДБОП и СДВР, представлявани от директорите – редовно призовани, не изпращат процесуален представител. В представени писмени отговори на исковата молба и допълнителни съображения по същество, се излагат доводи за недопустимост, алтернативно за недоказаност на претенцията по основание и размер, молят съдът да я отхвърли. Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради липсата на незаконност в действията на органите на МВР, моли съдът да отхвърли така предявената претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът притежава диплома *** от ВНВТУ „Тодор Каблешков“ по специалност „Технология и организация на транспорта“ и квалификация „машинен инженер“.

На 30.01.2018г. била съставена Заповед за задържане на лице в 07,30 часа в [населено място] от Ч. Г. – инспектор при ГДБОП, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и във връзка със съпричастност към извършено престъпление по чл.142 от НК по ДП № 25/2017г., по описа на СДВР ищецът била задържан за срок от 24 часа. Препис от Заповедта била връчена срещу подпис на задържаното лице. В същата е вписано, че П. Т. е освободен на същата дата в 17,50 часа. Ищецът попълнил декларация към заповедта за задържане, в която вписал, че е запознат, че има право на адвокатска защита и не желае да ползва такава; декларирал, че няма здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар и не желае член на семейството или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му, и се подписал.

На същата дата в 07,35 часа бил изготвен протокол за личен обиск на лице от Ч. Г. – инспектор при ГДБОП, на основание чл.80, ал.1 от ЗМВР на Пл. Т., в който било отразено, че при извършването му не са намерени вещи, препис от който срещу подпис бил връчен на ищеца, с вписването, че няма възражения.

На 30.01.2018г. за времето от 07,50 часа до 09,25 часа било проведено претърсване от Й. Т. - ст. разследващ полицай при Сектор БОП- Пловдив, в присъствието на поемни лица / едно от тях св. Н. /, ищецът, неговата съпруга и експерт ЕКД в НТЛ при РУ Септември по повод получени данни за извършено престъпление от общ характер по ДП № 513ЗМК253/2017г. по описа на СДВР, съдържаща се в справка № 1266р-2256/30.01.2018г. в къща и жилищни помещения, находящи се в [населено място], [улица], ползвана и обитавана от ищеца. В помещение, обособено като кухня на първия етаж, вляво в чекмедже под мивката се открили и иззели части за огнестрелно оръжие: затворен блок черен на цвят, без сериен номер; дръжка за пистолет черна на цвят – метална със сериен номер 54216 и един пълнител черен на цвят, без патрони в него и без сериен номер. За така извършеното процесуално-следствено действие бил съставен протокол, подписан без възражения от присъстващите лица, с вписване от страна на ищеца, че ще даде обяснения на по-късен етап. Препис от протокола бил връчен на последния срещу подпис. По искане на прокурор при СГП, с определение по НЧД № 500/2018г., по описа на СГС, НО, на основание чл. 161, ал.2 от НПК бил одобрен протокола за извършеното претърсване и изземване.

Със заповед рег. № 1266з-267/30.01.2018г. било наредено конвоирането на ищеца до сградата на СДВР.

Видно от справка от ПРБ-ОП-Пазарджик от 24.01.2023г. срещу ищецът няма обвинения по неприключили наказателни производства.

Досъдебно производство № 253/2017г., по описа на СДВР е образувано и се води за престъпление по чл.142, ал.1 и чл. 143, ал.1 от НК.

Съгласно приложената по делото характеристична справка, издадена от кметство на [населено място] на 10.10.2023г. ищецът произхожда от добро семейство ползва се с добро име сред жителите на селото – общителен, приветлив и отзивчив. Не се е замесвал в скандали и не е имал конфликтно поведение. Не се конфронтира със съселяните си. Участва активно в обществения живот на селото, включва се в местните мероприятия.

Съпругата на ищеца – Й. Т. е с 80% трайно намалена работоспособност и водеща диагноза параноидна шизофрения, в съответствие с вписаното в ЕР №0231 от 011/16.01.2019г., а съгласно посоченото в ЕР № 1983 от 107/09.06.2021г. с 95% трайно намалена работоспособност без чужда помощ.

На 30.01.2018г. св. Н. бил в домът на ищеца, където по уговорка със св. Хр. Т. правел ремонт. Рано сутринта чул шум от удряне по вратата на двора, тропот, съседските кучета се разлаяли. Погледнал през прозореца и видял 5-6 човека, цивилни, пред къщата. Излязъл на двора, видял ищецът да отваря портата на двора, като срещу него двама от хората понечили да влязат. Ищецът ги попитал какво става, на което цивилните го изблъскали, вследствие на което паднал на земята и му поставили белезници отпред. Св. Н. се притеснил, тъй като не знаел какво се случва. Лицата не се легитимирали, не показали документи, казали им да мълчат и ще правят обиск. Пл. Т. ги попитал дали имат документ за това, на което му било казано „Тихо, мълчи, влизаме вътре“. Ищецът поискал адвокат. Казали му да не говори, след което ги завели в кухнята. Казали, че ще правят обиск и поканили св. Н. за поемно лице. Полицейските служители приканили ищецът да извади и им представи вещи, на което същият отговорил, че не знае за какво става въпрос. Св. Н. бил заедно с полицейските служители при провеждане на претърсването, качили се на горните етажи, и до покрива. Последните обръщали всичко, местели мебелите, разбутали покъщината, изцапали с кал. Според св. Н. служителите на МВР се държали арогантно. След като приключили с претърсването, около обяд ищецът, който през цялото време бил с поставени белезници бил откаран на неизвестно за свидетеля място. Вследствие на случилото се свидетелят и съпругата на ищецът били стресирани, последната се разтреперила, целият ден не могла да се успокои. Обадили се на св. Хр. Т., който дошъл на място. Впоследствие около 18:00 - 19:00 часа ищецът се обадил на сина си да го вземе от София. Когато се прибрал, св. Н. видял, че ръката на ищеца е синя, бил силно притеснен, казал, че са го държали вързан с белезници, с високо вдигната ръка на метални конструкции, заплашвали го с електрошокови палки, за да казва неистини, не знаел за какво става въпрос и защо се случва това. В следващите дни ищецът бил стегнат, свит, седял със съпругата си, която приемала успокоителни. Свидетелят твърди, че не е запознат ищецът да е вършил нещо нередно дните преди претърсването.

Св. Х. Т. не присъствал по време на претърсването. Когато му се обадили и се прибрал заварил къщата разхвърляна, мебелите били разместени, било ровено навсякъде, имало изкъртени дъски. Там били св. Н. и майка му, която била силно притеснена, тежко изживяла случилото се. Баща му се обадил вечерта да отиде да го вземе от гр. София, където бил задържан в района на „Стамболийски“, свидетелят пристигнал около 18-19 часа. Св. Хр. Т. видял, че баща му е силно притеснен, тъжен, тъй като не бил уведомен поради какви причини е задържан, имал синина на ръката от белезниците. Разказал му, че са го карали да говори неверни неща, не му било приятно 20 човека да ходят с кални обувки из цялата къща и да отварят всички шкафове. След този случай в домът на ищеца идвала полиция още 3-4 пъти. Св. Хр. Т. живеел в ***, тъй като има малко дете, съпругата му се притеснявала от последващи посещения от органите на МВР.

В дадените пред съда обяснения ищецът посочва, че когато дошли органите на МВР изрично поискал и попита дали имат разрешение от съд, прокуратура за обиск, на което му казали, че няма право да говори. Поискал адвокат, което му отказали. Твърди и, че до момента не е уведомен за какво са го викали. Бил изумен, тъй като не е извършил нищо нередно. Когато го закарали от [населено място] в гр. София, бил с поставени белезници, без да се е съпротивлявал или възпрепятствал полицейските органи. Започнали да го уговарят да свидетелства срещу трето лице. След като го завели в сградата на СДВР, го вързали за метални каси, държейки електрошокови палки казали, че ще го изгорят, започнали да го тормозят, казали му, че трябва да изпълнява всички полицейски разпореждания и каквото кажат полицаите, това трябва да казва и той. Изготвили протокол с неговите показания, и когато го прочел установил, че го използват да свидетелства срещу някого, извършил някакви престъпления, за които нямал представа. Попитали го дали е бил във Варна или във вили наоколо, на което отговорил, че не е посещавал гр. Варна десетки години. Ищецът твърди, че въпросния протокол е изготвен под диктовката на полицай, чието име не знае, тъй като не се представил. Казал, че няма да го подпише, докато не каже името си. След като дал сведенията си и ги подписал, протоколът бил скъсан от полицаите. Сочи, че не е извършил нищо нередно или престъпление, и въпреки това са дошли в къщата му и са тормозили семейството ми. Твърди, че след случилото се съпругата му имала психични проблеми, постъпвала и в психиатрична клиника, като понастоящем е инвалид, с придружител. Според ищеца след процесния случай, още два пъти полиция идвала в домът му, отново без разрешение и повод. Отново обръщали всичко. Били с кучета, 15 души. Накарали съпругата му да отиде при кучетата и тъй като преди това била хапана от куче, изпаднала в стрес. Всеки път когато идвала полиция не му било обяснявано какво търсят, нямали разрешение, нищо не намирали, преди и след това не бил търсен от органите на МВР или прокуратурата. След като сигнализирал районния прокурор и съда, че е жертва на постоянно полицейско и прокурорско малтретиране, спрели да идват. Съпругата му всеки път когато чувала шум от тропване казвала, че идват полицаите. Настоява, че му е било забранено да се свърже с адвокат. Сочи и че понастоящем не е бил запознат с причините за претърсването в домът му и задържането.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, при упражняване на чиято административна дейност се твърди да са причинени вредите. Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на полицейски служители при СДВР и ГДБОП. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска. Ответникът е юридическо лице, като същият е и органа, издал незаконосъобразния акт.

Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В разпоредбата на чл.203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.

Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.

Ищецът в исковата си молба и уточняващата такава твърди, че не оспорва административен акт-заповед за задържане, а незаконни действия и бездействия на органите на реда- служители на СДВР и ГДБОП, вследствие претърпените от ищеца неудобства от задържането му на 30.01.2018 г., изразяващи се в стрес, липса на информация по какъв повод е задържан, липсата на възможност да се свърже с адвокат, които според настоящия съдебен състав не са налице. Видно от приложената преписка, действията по задържане и престоя на ищеца в служебни помещения на СДВР на процесната дата представляват изпълнение на индивидуален административен акт - заповед за задържане рег. № 1266зз-24/30.01.2018г., издадена от Ч. Г. – инспектор при ГДБОП. Видно от съдържащата се в заповедта разписка, Заповедта за задържане е връчена на ищеца в момента на издаването й, като по делото не се представиха доказателства същият да я е обжалвал по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, макар това право да е разяснено в текста на самата заповед, наред с останалите основни права по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. От анализа на разпоредбите на чл. 74 от ЗМВР се налага извод, че за да бъде назначен адвокат, ищецът следва да се е възползвал от правото си да поиска в декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР това да бъде сторено. От съдържанието на декларацията към заповедта за задържане, подписана от ищеца е видно, че същият не е поискал адвокатска защита по негов избор, адвокатска защита от служебен адвокат, не е декларирал здравословни проблеми, не е поискал медицински преглед от лекар, както и не е пожелал да бъдат уведомени членовете на семейството му или друго заинтересовано лице за задържането му.

Действията по осигуряване на адвокат при задържането на лицето не са по инициатива на полицейския инспектор и не са в производство различно от производствата по издаване на заповедта за задържане и по изпълнението й. За да бъде назначен адвокат, задържаното лице следва да се е възползвало от правото си да поиска в декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР да му бъде предоставена адвокатска помощ, каквато ищецът не е поискал.

При задържането по ЗМВР задържаният няма отделно и специално право да разбере за какво престъпление конкретно е задържан, и в този смисъл няма как да е нарушено подобно право на лицето, както претендира ищеца. Тези доводи касаят нарушаване на изискването за мотивиране на акта, последицата от което е неговата незаконосъобразност, като от това конкретно основание за незаконосъобразността на задържането никакви специфични и отделни вреди не са произтекли или поне не са доказани чрез събирането на релевантни доказателства. Освен това, правото на лицето, да разбере в какво престъпление е обвинено е регламентирано в чл. 55 от НПК и реда за претендиране на вреди от неизпълнението на това задължение на конкретен орган, следва да се реализира пред общите съдилища.

Искът е предявен в преклузивния петгодишен срок от датата на твърдяното увреждане – 30.01.2023г., видно от представената по делото разписка за депозиране на исковата молба чрез пощенски оператор. Не почива върху доказателствената маса и твърдението, че претърсването в жилището, обитавано от ищеца е протекло в разрез със законовите норми. Протокола от проведеното процесуално – следствено действие е одобрено от съда по реда на чл. 161, ал.2 от НПК, поради което не може да има съмнение в неговата законосъобразност, съответно причинените по време на извършването му размествания на мебели и разхвърлянето на вещи в домът на ищеца, каквито данни са налице в показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира отчасти, не обуславят причиняването на претендираните вреди, вкл. и тези за причиненото безпокойство на намиращите в претърсваните помещения лица. Не може да се сподели и виждането, че претърсването е продължително необосновано продължително, напротив, видно от изготвения за това протокол същото е било проведено за времето от 07,50 часа - след задържането и в присъствието на ищеца и приключило в 09,25 часа. По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че действията по претърсване и изземване са се отразили неблагоприятно върху здравословното състояние на съпругата на ищеца. Последната е с установено заболяване през 2019г., видно от приложените ЕР, потвърдено и през 2021г. Не може да се сподели и твърдението, че ищецът е бил отведен в сградата на СДВР без правно основание, видно от съставената по този повод заповед за задържане. В исковата молба ищецът твърди, че когато отворил вратата, видял 6-7 мъже в цивилно облекло, които му казали, че са от ГДБОП и търсят забранени вещества. Същевременно в обясненията си пред съда посочва, че същите не са се легитимирали, което сочи и св. Н. в своите показания. Тези взаимноизключващи се твърдения навеждат съда на необективност на изложените от св. Н. свидетелски показания, поради което не ги кредитира в тази им част. Твърденията на св. Н., че на ищецът е отказано да се свърже с адвокат противоречи на собственоръчно попълнената от последния декларация при задържането му, поради което съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в тази им част. Пред съда св. Т. посочва, че ищецът е имал синина на ръката, но по делото не са ангажирани обективни доказателства, като например съдебно-медицинско удостоверение, от които да е видно, че същата е причинена по начина и времето, описан от ищеца и св. Т.. За твърденията за използване на електрошокови палки, както и заплахи, с цел даване на неистински според ищеца сведения в сградата на СДВР не са налице никакви данни по отношение на лицето/лицата, които са ги отправяли, дали същите са от състава на ГДБОП и/или СДВР. В ангажираните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не са налице данни, от които да се направи извод, че по време на задържането на Пл. Т. не е била осигурена вода и храна. На следващо място съдът не констатира извършването на каквито и да било без/действия от страна на длъжностни лица при СДВР, тъй като всички документи, приложени по делото, удостоверяващи извършването на съответните процесуални действия са изготвени от служител на ГДБОП. Единствено наличните в тази връзка данни са, че образуваното досъдебно производство е по описа на СДВР, и чрез заповедта за конвоиране на лице е наредено Пл.Т. да бъде предаден на разследващ полицай, но не са налице каквито и да било доказателства служители на СДВР да са предприели каквито и да било без/действия, за да се обсъжда тяхната не/законосъобразност. Не са налице твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия на органите на реда, описани в исковата молба, същите нямат самостоятелно значение, а са в изпълнение на заповедта за задържане и проведеното претърсване и изземване.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК, сочена от ищеца като незаконосъобразни действия на служители на ГДБОП и СДВР. Не се доказа незаконно фактическо действие - незаконно претърсване в жилището на ищеца и задържането му по реда на ЗМВР. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна, с оглед чл. 82 ЗЗД, вр. §1 от ЗОДОВ и нейното прилагане следва да е при наличието на достатъчна сигурност, безспорно установена причинена вреда. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. § 1 от ЗОДОВ.

В този смисъл и по изложените съображения, не е доказано незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, което е предпоставка за основателност на предявения иск за обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК и чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците юрисконсултско възнаграждение. Поради това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, на ответниците следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, а именно по 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 203 от АПК Административен съд – гр.Пазарджик, ХIII-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П. Х. Т., чрез пълномощника адв. Л. срещу СДВР и ГДБОП, представлявани от директорите за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на СДВР и ГДБОП, ведно със законната лихва от 30.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в претърсване на къщата от служители на ГДБОП, която обитава в [населено място], ***, [улица], и прилежащите и помещения вкл.двор, автомобил и гараж, без представянето на разрешение, като изкъртили дъските на тавана, разместили мебелите, разнесли кал и разхвърляли; след фактическото му задържан бил подложен на личен обиск, като не му била осигурена адвокатска защита; на същата дата бил принудително откаран и задържан в СДВР, където бил заплашван от полицейски служители с побой и затвор, не му била дадена възможност да се свърже с адвокат, не му била осигурена храна и вода, бил прав с поставени белезници на дясната ръка високо над главата му, вследствие на което му била причинена синина.

ОСЪЖДА П. Х. Т., да заплати на СДВР и ГДБОП сумата от по 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.