Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 10.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тринадесети
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8771 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124,ал.1,
вр.чл.439 ГПК.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от С.М.С., ЕГН**********,*** против А.Р.И.,
ЕГН**********,***. В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е издаден
изпълнителен лист по гражданско дело №2232/2007г. по описа на Районен
съд-Плевен на 17.05.2010г. и на 28.12.2010г. е образувано изп.дело
№20104430410104 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Плевен.
Твърди, че поради неизвършването на изпълнителни действия в продължение на
повече от две години, на основание чл.433. ат 1, т.8 от ГПК изпълнителното дело
е прекратено на 29.05.2014г. Твърди, че видно от Постановление за прекратяване
на изп.дело№ 10104/2010г. по описа на ДСИ при
РС-Плевен последното извършено изпълнително действие е на 27.09.2011г. В
последствие със същия изпълнителен лисн е образувано
изпълнително дело №20179050400982 по описа на ЧСИ-П.П., рет.№905
на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Плевен, с взискател
А.Р.И. с ЕГН **********. Твърди, че ищцата е получила покана за доброволно
изпълнение за заплащане на сумата от общо 24 891,31лв./двадесет и четири хиляди
осемстотин деветдесет и един лева и 31 ст./, от които 9603,13лв. - главница, 11
206,60 лв. - законна лихва за периода от 06.07.2007г. до 20.11.2017г., 1
801,94лв. - присъдени разноски. 300,00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 1
979.64 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 20.11.2017г. Твърди, че от
датата на издаване на изпълнителния лист по гражданско дело №2232/2007г. по
описа на Районен съд-Плевен - 17.05.2010г., както и от датата на последното
извършено изпълнително действие по изпълнително дело №20104430410104 по описа
на ДСИ при РС-Плевен -27.09.2011 г. до 06.11.20171., когато е изходирана Поканата за доброволно изпълнение по изп,дело№20179050400982 по описа на ЧСИ- П.П. са изтекли повече от пет години, поради което и на
основание чл. 110 от ЗЗД, вземането по издадения изпълнителен лист е погасено
по давност и същото не е дължимо. Моли, на основание чл.439, ал.1 ог ГПК, да бъде признато за установено, че С.М.С. ***, ЕГН **********
не дължи на А.Р.И., ЕГН *********], с адрес: *** сумата от 9603,13лв.- главница,
11 206,60 лв -законна лихва за периода от
06.07.2007г. до 20.11.2017г., 1 801,94лв. - присъдени разноски, предмет на
принудително изпълнение по изп.дело№20179050400982/2017г.
по описа на ЧСИ-П.П., рег.№905 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-
Плевен, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело
№2232/2007г. по описа на Районен съд-Плевен, като погасено по давност, ведно
със законните последици от това. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника оспорва
иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от
Изпълнителен лист от 14.05.2010г., че същия е издаден въз основа на влязлото в
сила Решение № 441/02.02.2009г., постановено по
гр.д.№ 2232/2007г. по описа на РС-Плевен.
Видно от Молба вх.№ 458/28.12.2010г., същата е
подадена до ДСИ при РС-Плевен, с която е поискано въз основа на Изпълнителен
лист от 14.05.2010г. да бъде образувано изпълнително дело. По изпълнителното
дело е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника С.М.С. и е
изпратена покана за доброволно.
С молба от 28.01.2011г. взискателя
по изпълнителното дело А.И. е направила искане за насрочване на опис на движими
вещи на длъжника.
Видно от протокол за опис от 27.09.2011г. на ДСИ
при РС-Плевен, опис не извършен поради неявяване на взискателя
и неосигурен транспорт.
Установява се от Постановление за прекратяване на изп.д.№10104/2010г. по описа на ДСИ при РС-Плевен от
29.05.2014г., че държавният съдебен изпълнител е постановил същото, като е
прекратил изпълнителното производство по изп.д.№
10104/2014г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В мотивите на постановлението
е посочено, че делото е образувано на 28.10.2010г. и последното изпълнително
дело по него е извършено на на 27.09.2011г.
Видно от Покана за доброволно изпълнение №
10512/06.11.2017г. по изп.д.№ 20179050400982 по описа
на ЧСИ П.П. № 905 на КЧСИ, същата е отправена до С.С. в качеството ѝ на длъжник по изпълнителното дело,
което е образувано на основание на изпълнителен лист от 14.05.2010г. по съдебно
решение по гр.д.№ 2232/2007г. на РС-Плевен.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това.Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право, а ответника да докаже възраженията си.
Ищеца твърди, че след извършването
на последното изпълнително действие по изп.д.№
10104/2010г. по описа на ДСИ при РС-Плевен на дата 27.09.2011г., ответника по
делото е бездействал повече от 5 години, поради което вземането се е погасило с
изтичането на общата 5-годишна давност. Не е спорно между страните, че
вземането на ответника по делото за процесните суми е установено с влязло в
сила съдебно решение по гражданско дело № 2232/2007г. на РС-Плевен.
Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Давността съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането, установено със съдебен
акт става изискуемо от деня на влизане в сила на съдебния акт. Ответника по делото се позовава на прекъсване
на давността чрез извършване на принудителни изпълнителни действия по
изпълнение на вземането. В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се
прекъсва давността. Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия на принудително изпълнение. Не се спори между страните
и се установява от приложеното изпълнително дело № 10104/2010г. по описа на ДСИ
при РС-Плевен, че давността е прекъсната с предприемане на действия по
принудително изпълнение на вземането. Спорно е кога е извършено последното
такова действие. Установи се, че с протокол за опис от
27.09.2011г. на ДСИ при РС-Плевен, опис не е извършен поради неявяване на взискателя и неосигурен транспорт. Посоченото представлява
действие по принудително изпълнение и на посочената дата 27.09.2011г. е
прекъсната давността на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД. Действия по принудително изпълнение,
представляват такива действия, които
пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е
адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко
насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно
признатото право на взискателя. Съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК
на ВКС, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД от
прекъсването на давността почва да тече нова давност. Ответника се позовава в
съображенията си по съществото на делото на прекъсване на давността с
постановяване на прекратяване на производството по изпълнителното дело №
10104/2010г. на дата 29.05.2014г. Видно от горепосочената задължителна съдебна
практика прекратяването на изпълнителното производство не съставлява действие
по принудително изпълнение. Поради изложеното давността е прекъсната на
27.09.2011г. и след тази дата не е установява от представените по делото
доказателства давността да е прекъсвана. Не се ангажираха доказателства за
други действия по принудително изпълнение на вземането. Установява се от Покана
за доброволно изпълнение № 10512/06.11.2017г. по изп.д.№
20179050400982 по описа на ЧСИ П.П. № 905 на КЧСИ, че
същата е отправена до С.С. в качеството ѝ на
длъжник по изпълнителното дело, което е образувано на основание на изпълнителен
лист от 14.05.2010г. по съдебно решение по гр.д.№ 2232/2007г. на РС-Плевен.
Видно от номера на изпълнителното дело, същото е образувано през 2017г. и по
него няма данни за извършени действия по принудително събиране на вземането
преди датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение на дата
06.11.2017г., което действие, както е посочено по-горе не съставлява действие
по принудително изпълнение. Образуването на изпълнителното дело, също не е
такова, а и те са извършени след изтичане на 5 години от последното установено
действие по принудително изпълнение.
С оглед гореизложеното се установява, че 5-годишния
давностен срок, на основание чл.117, ал.2 е изтекъл
на 27.09.2016г., като липсват данни за прекъсването му до тази дата чрез
предприемане на действие за принудително изпълнение върху съдебно установеното
вземане, поради което вземането е погасено по давност. При тези изводи на съда,
предявения иск се явявя основателен и доказан и
следва да бъде уважен в предявения си размер.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер
на 2104,47 лв./1200 лв.+904,47 лв./ за адвокатско
възнаграждение и държавни такси. Възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.439 ГПК, вр.чл.124 ГПК, по отношение
на А.Р.И., ЕГН**********,***, че С.М.С.,
ЕГН**********,*** не дължи плащане на сумата 9603,13 лева /левова
равностойност на 4910,00 евро/ главница и законната лихва върху сумата считано
от 06.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1801,94 лв.
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2010г. по
гр.д.№ 2232/2007 на РС-Плевен, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА А.Р.И., ЕГН**********,*** да плати на С.М.С., ЕГН**********,*** направените
деловодни разноски в размер на 2104,47
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: