МОТИВИ
към присъда по НОХД № 977/2013
год. на ЛРС,
VІІІ наказателен с-в
Срещу подсъдимият А.А.Р., било
предявено обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 предл.
последно и т. 12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 29.07.2012г.
около 14.00 часа в с. Горско Сливово, Ловешка област, на стълбите пред сградата
на кметството и в близост до чешмата на центъра, причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето,
на повече от едно лице, а именно: на Г.Ф.М. 24-годишен от с.с. - чрез нанасяне
на удари с ръце в областта на главата/ шамари и юмруци/ и на Р.З.Т. 23-годишен
от с.с. - чрез нанасяне на ритник в областта на ребрата и удари с юмруци по главата,
като деянието е извършено по хулигански подбуди при липса на личен мотив, без
да е предизвикан от пострадалите, като израз на пренебрежение спрямо
установените правила и норми, уреждащи обществения ред, телесната
неприкосновеност и достойнство.
Пострадалият Г.Ф.М. е
конституиран като частен обвинител и
граждански ищец в процеса с адв. Н. от ЛАК. Съдът е
приел за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство предявения от
Г.М. против подс. Р. гр. иск за неимуществени вреди в
размер на 5000,00 лева ведно със законната лихва начиная
от 29.07.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото съдебно деловодни разноски. В с.з. адв. Н. е заявил,
че е ангажиран още в м. август 2012г. когато пострадалия го посетил в кантората
заедно със своя баща и му донесли медицинско удостоверение като го помолили да
информира прокуратурата за извършеното престъпление. Излага, че преписката е
заведена на 12.08.2012г. и е възложена предварителна проверка на полицейски
инспектор М. като са посочени свидетели
очевидци. Излага, че не са били ясни мотивите и подбудите на подсъдимия тъй
като е бил в пияно състояние, насочил се е изведнъж към Г.М., нанесъл му е удари след което е получил
главоболие и се е наложило да бъде заведен
в ЦСМП. Излага, че са приложени документи и във връзка с тях е изготвена
медицинската експертиза, която потвърждава телесните повреди, болки и
страдание. Излага, че това е лека телесна повреда по смисъла на чл.131, ал.1,
т.4, предл. последно
и т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Излага, че още
от полученото съобщение е започнала предварителна проверка, и че обвиняемия Р. е започнал да
въздействие и на двамата пострадали
и на свидетелите очевидци. Излага, че не случайно и св. Андрея Д. която
е присъствала на насения побой твърди в показанията си, че не си спомня нищо. Излага, че поискали да бъде разпитан
свидетелят полицай който е извършил проверката и срещу когото е било образувано
ДП прекратено по чл.9, ал.2 от НК като
прокуратурата е проявила благосклонност. Излага, че материалите по делото
безспорно сочат, че е извършено престъпление, а в с.з свид.
М. заявил, че нищо не си спомня. Излага, че от показанията на свидетелите се
установява, че Р.Т. е написал писмено обяснение за нанесения му побой, и че
този свидетел е бил запознат с извършеното престъпление от общ характер. Излага,
че от събраните по делото доказателства се правят опити да се заличат и
обезличат доказателства по делото, а
разпитаните като пострадали по делото лица разказвали подробно по какъв начин е
възникнал инцидента без повод и им е нанесен побой. Излага, че дори и да са имали съприкосновения
за някакви гуми това не дава право на подсъдимия по хулигански начин и средства
да нарушава грубо обществения ред, и че дори само едно уриниране на площада си
е едно хулиганско действие. Излага, че подсъдимия Р. е нанесъл побой без
какъвто и да е повод, и че с оглед действията, които е извършил които са
безспорно установени са на лице квалифициращите състави на чл.131, ал.1 т. 4,
пр. последно и т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, като
е нанесен побой на две лица по едно и също време, на едно и също място, при
едни и същи обстоятелства и мотиви по хулигански подбуди. Излага, че подсъдимия
ако е бил невинен нямало пречка да даде обяснения. Излага, че поддържа
становището на прокуратурата по отношение на исканото наказание като моли да се съобрази съдебното минало на
подсъдимия, както и че в момента
изтърпява наказание пробация, което е едно тежко наказание. Излага, че явно тази
мярка не може да му въздейства превъзпитателно. Излага, че са предявили гр. иск
за неимуществени вреди в размер на 5 хил. лв.
като са имали предвид, че освен болките и страданията са налице и
психически страдания тъй като имало постоянно отправени закани какви показания
ще дава по тава дело пострадалия М.. Моли пострадалия да бъде обезщетен според
практиката на съда. Моли да им бъдат присъдени и направените съдебно деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Пострадалият Р.З.Т. е
конституиран като граждански ищец в процеса. Съдът е приел за съвместно
разглеждане ведно с наказателното производство предявения от Р.З.Т. против подс. Р. гр. иск за неимуществени вреди в размер на 500,00
лева. В с.з. пострадалия моли да се уважи гр. иск.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание излага, че подс.
А. Р. *** е изправен на съд по обвинение
за извършено умишлено престъпление от
общ характер по чл. 131, ал.1, т.4 предл. последно и
т. 12 във вр с чл.130, ал. 2 от НК, а именно за
причиняване леки телесни повреди без разстройство на здравето по чл. 130,
ал.2 от НК на повече от едно лице като
деянието е извършено по хулигански подбуди. Излага, че от доказателствата които
били събрани в хода на ДП и на съдебното следствие предимно гласни
доказателства чиято достоверност е проверявана по реда на НПК чрез провеждане на очни ставки се установило по безспорен начин фактическата
обстановка каквато е описана подробно в
обвинителния акт. Излага, че било изяснено какви са отношенията между
подсъдимия Р. и пострадалите, между
пострадалите и свидетелите очевидци, между подсъдимия и свидетелите очевидци.
Излага, че от проведените в хода на съдебното следствие очни ставки се
изяснило, че на 29.07.2012г. в ранния следобед на центъра на с. Горско Сливово,
когато на това място не е имало присъстващи множество хора подвид ранния час подс. А.Р. след употреба на алкохол безпричинно и своеволно
нанесъл няколко удара по лицето първоначално на Г.М. и няколко минути по-късно
и на присъстващия в непосредствена близост Р.Т., като последния се оказал
неволен свидетел на ударите, които Р. е
нанесъл на Г.М. под влияние на алкохола
и вероятно за да бъде повлияно на неговите бъдещи показания и той отнесъл
няколко удара по лицето. Излага, че от повторните показания на пострадалия Р.Т.
се изяснило и естеството на тези удари. Излага, че първоначално Р. го е ритнал
в областта на ребрата след което с няколко юмрука по главата успял да го прогони от мястото на
произшествието. Излага, че се касае за телесни увреждания на двамата пострадали
от типа лека телесна повреда за което има съответната медицинска документация
по чл.130, ал.2 от НК причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето. Излага, че се касае за
причиняване на леки телесни повреди на повече от едно лице и то при хулигански
подбуди. Излага, че поведението на подс. Р. към
момента на извършване на престъплението, липсата на конкретен повод за нанасяне
на ударите и оскъдните реплики, които са си разменили по между си двамата
пострадали и подсъдимия навеждат на извод, че поведението на подс. Р. е било свързано с израз на явно неуважение към
обществото и установения ред. Счита, че обвинението е доказано по безспорен
начин за престъплението в което Р. е обвинен. Излага, че законът е
предвидил наказание лишаване от свобода
до една година или пробация. Излага, че Р.
добре е известен на органите на
реда и прокуратурата с няколкото осъждания за
умишлени престъпления от общ характер, изтърпявал е и изтърпява и в момента
наказание пробация в максимален размер. С оглед на тези обстоятелства, които съда следва да преценява като
отегчаващи вината, излага, че следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в рамките на няколко месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. Излага, че предявените
гр. искове от пострадалите Г.М. и Р.Т. във връзка с причинените болки и
унижение свързани пряко и непосредствено с извършеното престъпление се явяват
основателни и доказани, и че техния размер следва да бъде съобразен с
причинените телесни увреждания и последиците
от нанасянето на ударите. При тези съображения моли съда да постанови
присъда като признае подс. Р. за виновен и му наложи
наказание, което съответства на деянието, като се присъдят по справедливост
неимуществени вреди за всеки един от гр. ищци. Излага, че ДП и разследването не
е продължило повече от две години, а няколко месеца след инцидента, на
14.08.2013 г. е внесено в съда. Излага, че квалификациите ги дава прокуратурата
в ДП, и че случаят с гумите не е кражба а е самоуправство.
Излага, че всички са заявили, че лелята дължи пари на бащата на Г. от магазина, следователно вземането на тези гуми е като
гаранция и съставлява самоуправство. Излага, че този
случай за който е разпитан И.Т. е станал 4 месеца преди инцидента на
28.07.2012г. и не може да се окачестви като
конкретен повод за нанасянето на побой. Излага, че публичността не е
елемент от състава, не е задължително да присъства цялото село, достатъчно е
един човек да е присъствал на самото деяние и да е било възможно да стане
достояние на много хора и е станало достояние на цялото село.
Подс. Р. в с.з. редовно призован се е явил с адв. Б. от ЛАК. Подсъдимия е отказал да дава обяснения по
делото. Защитникът му адв. Р. Б. в с.з. моли съда да
признае подзащитния й за невинен и да го оправдае по
повдигнатото обвинение. Излага, че съдът
е взел всички мерки за обективно, всестранно и пълно разследване на всички
обстоятелства по делото с цел да осигури разкриване на обективната истина.
Счита, че въпреки, че повече от две годни са събирани доказателства в подкрепа
на обвинението само за такъв вид и по време на съдебното дирене обвинението си е
давало сметка, че те не сочат на наличие на престъпление от общ характер и е искало
непрекъснато нови доказателства. Излага, че от всички събрани доказателства
категорично не можело да бъде направен извод, че е извършено това престъпление.
Излага, че не е необходим всестранен и пълен анализ на пълните доказателства,
за да се стигне до този извод. Излага, че всеки знае, че само на показания на
пострадалите обвинение не се поддържа и не може да бъде уважено. Излага, че по
делото има само едно медицинско свидетелство, и че няма да излъже като каже
колко такива се издавали при всяко поискване. Излага, че не могат да го оспорят,
но показанията на двамата свидетели не може ли да послужат за основа на една
осъдителна присъда, тъй като самите показания на всеки пострадал съдържали в
себе си противоречия взаимно. Излага, че показанията на двамата свидетели си противоречат включително и тези които
обвинението наричало очевидци макар, че тя не чула кои лица са очевидци. Излага,
че частния обвинител говори за кражбата на някакви гуми. Излага, че наистина е
имало разправия на посочената дата между Г.М.
и нейния подзащитен, което се установявала и
от свидетелката М.М., но същата била по повод на гумите за което разказал и
бащата на Г.. Излага, че ако полицая, който е извършил проверката е направил
докладна записка и е била извършена необходимата проверка е нямало да се стигне до тук и да се правят
няколко преписки. Излага, че липсата на сигурни доказателства било причината да
бъдат събирани толкова време като било повдигнато по тежко обвинение без нито
едно доказателство, което да послужи за повдигане на това по-тежко обвинение. Излага,
че тази липса се е отразила и на обвинителния
акт. Излага, че на стр. 3 от обвинителния акт след като било посочено
какво престъпление е извършил нейния подзащитен нямало
нито ред и конкретен факт от къде се извлича наличието на груби действия,
нарушаващи обществения ред и още повече, че и днес в с. з. обвинението
продължавало да се позовава на показания
на очевидци, но не уточнило кои са те. Излага, че двамата пострадали си помагали
като Р.Т. зависил от Г.М. тъй като казал, че няма къде да си сготви. Излага, че
Г. като последица от това, че е извикана
полиция се комбинира с М.Б., който е
разпитан в ДП, включително и пред съдия. Излага, че изведнъж след като се
сближава с Г. е канен на гости с приспиване и променя изцяло показанията си. Излага,
че също така в очната ставка в ДП М. е казал „около нас на стълбите нямаше
никой, а на чешмата бяха Р., А. и деца”. Излага, че попитала няколко пъти да
кажат имената на децата, които са били там, но че те не си спомняли. Излага, че
на въпроса на полицая при очната ставка
видял ли е да се нанасят удари на Р. той отговорил „нанесе му един ,два и спря”. Излага, че в с.з. се стигнало да
говори за нанесени му ритници в ребрата и куп други неща, което не било отразено
и в обвинителния акт в какво се отразяват точно. Излага, че и на въпроса към Р.Т.
защо променя показанията си, пак били налице различия. Излага, че на същата
очна ставка М.Б. е заявил „не бях
достатъчно близо за да видя дали е нанесъл ударите след което Р. побягна”. Излага,
че това абсолютно съвпадало с показанията на свидетелката М. М., която казала „минах покрай тях, чух да си
разменят реплики на висок глас, но на близо не беше М.”. Излага, че при установяване на кражбата на
гумите свид. Ф.М.
казал, че е изпратил синът си да ги върне и в същото време той казал „аз не си
спомням”. Излага, че в показанията на Р.Т. единия път казал, че е бил на 100 м. от мястото, където е
бил Г., а после казал че бил на 70 м. и че „дойде и с ритник
ме удари в ребрата, а след това в главата”. Излага, че е различно от казаното
от Г. и казаното от Р. в хода на ДП. Излага, че другият ”очевидец” М.Б.
при разпита си пред съдия е заявил „при
нас дойде А. и започнаха да се разправят, очевидно да се карат, не съм видял да
се бият”, което пак съвпадало с показанията на свид. М.,
която също казала, че е чула Г. и подсъдимия
да се карат, а М. в това време не е бил там. Излага, че М. си променя
показанията в с.з. от гузна съвест по молба на Г. и гостоприемството да
преспива в тях. Счита, че дори съда да има съмнение и да приеме, че подсъдимия
е ударил Горюл, няма доказателства, че е ударил Р., излага,
че се касае за причиняване на лека телесна по ал.2 на чл.130 от НК, което е от частен характер. Излага, че Г.
не е заявил, че желае подсъдимия да бъде оправдан по обвинението за което е
внесен обвинителния акт и да бъде осъден за това престъпление. Излага, че в
обвинителния акт липсвали конкретни основания и доводи, че телесните повреди са
нанесени по хулигански подбуди, както и не бил посочен умисъла на дееца именно
като хулиганско действие, а не като хулиганска проява. Излага, че за да се
приеме, че леката телесна повреда е причинена по хулигански подбуди с
действията си подсъдимия е трябвало да е демонстрирал непристойно поведение с
което грубо нарушава обществения ред и изразява неуважение към обществото, че е
извършено без мотив, че е израз на воля за непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред. Излага, че дори и да се приеме, че подсъдимия е ударил Г. не
може да се приеме, че е налице умисъл и израз на дръзки непристойни действия. Излага,
че изискванията са не само за скарване, нанасяне на удари с ръце и други
непристойни действия, но и реално засягане на обществения ред и освен да е извършено публично трябва да
присъстват и други хора и действията на подсъдимия да изразяват умисъл за явно
неуважение към обществото. Излага, че това в какво се изразява този умисъл никой
не чул и не разбрал. Излага, че в случая действията на подсъдимия нито са
предшествали нито са съпроводени с други хулигански прояви, с които да
манифестира пренебрежение и незачитане на обществения ред и спокойствие. Излага,
че тълкувателно решение №2 от 1974 год. на ВКС говорило за различията между
УБДХ и хулиганство по чл.325 от НК. Излага, че в единия случай изпълнителното деяние по УБДХ е хулиганска
проява, а в другия е действие. Излага, че проявата в по-ниска степен засяга обществения ред, а
при хулиганството се говори за брутална демонстрация против установения ред и
много по - висока степен на неуважение към личността и че това изискване е да
се съзнава не само от дееца, а и от други лица, които са присъствали. Излага,
че наистина подсъдимия е осъждан и бил на ясно, че при наличието на тези
присъди и особено на последната трябва много да внимава тъй като има опасност
да влезе затвора. Излага, че при тези доказателства няма да си позволи да върши
други деяние. Настоява за оправдателна присъда и да се отхвърлят предявените
граждански искове като неоснователни и
недоказани.
От
събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени доказателства,
от показанията на разпитаните на свидетели: Г.Ф.М., Р.З.Т., М.А.Б., М.А.М., Ф.И.М.,
И.Г.Т., А.Г.Д., В.Д.М., от приобщените по реда на чл.281 от НПК свидетелски
показания на св. Г. М., св. Т., св. Б., св. Д., от проведените очни ставки
между Р.Т. и А.Г.Д. и между Г.М. и А.Д. и заключението на в.л. д-р Д. по
изготвената на досъдебното производство експертиза, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.А.Р. бил
безработен, неженен, осъждан, живеел в с. Горско Сливово, Ловешка област.
Пострадалият Г.Ф.М. живеел в
селото с родителите си. С подсъдимия се познавали. Първоначално били в
приятелски отношения, но от пролетта на 2012т. отношенията помежду им се
влошили. След като подписал предупредителен протокол по чл.56 от ЗМВР, свидетелят Г.М. „не предприемал нищо
спрямо А." / подсъдимия Р./, последният обаче ... не спрял да се
занимава" със свидетеля Г.М..
Пострадалият Р.З.Т. бил имам към
Главно мюфтийство - Плевен, като през 2012г. работел в село Горско Сливово,
Ловешка област. Живеел в общежитието към джамията и познавал свидетеля Г.М. и
подсъдимия А.Р..
На
29.07.2012г., около 14.00 часа св. Т. бил на централния площад пред кметството
на селото. Със св. А.Г.Д. пиели кафе, седейки в близост до каменната чешма в
градинката. По същото време св. Г.М. и свидетелят М.Б. били на стълбите,
намиращи се от лявата страна на сградата на кметството.
От
близко кафене излязъл подсъдимия А.Р., видимо почерпен и се насочил към
градинката до читалището. Неочаквано за пострадалия М., подс.
Р. се насочил към него и с думите „Ти на
тарикат ли се правиш?", започнал да му нанася удари по лицето и главата с
юмруци. Отправил закани по адрес на бащата на М. - св. Ф.И.М. с думите „Къде е
баща ти, да му изкарам джигерите?". След като свършил с Г.М., подсъдимия А.Р.
се отправил към чешмичката /на около 70 м от кметството/, където
стояли св. Д. и св. Р.Т.. Когато приближил до тях, св. А.Д. изразила
неодобрение от поведението му, като попитала подсъдимия защо го е направил,
имайки предвид нанесения побой на М.. Подс. Р. обаче
се нахвърлил към св. Р.Т. / „И ти ли си мъж и ти ли се правиш на
тарикат?"/, ритнал го в ребрата и започнал „да го налага по главата с юмруци".
Св. Т. се опитвал да се предпази, без да отвръща на ударите. Св. А.Д. се
намесила, като упрекнала подсъдимия Р. с думите „Недей, защо го удряш?" при
което пострадалият Т. успял да се отскубне, като побягнал към градинката. Подсъдимия
А.Р. се върнал в заведението, а св. Т. се прибрал в пансиона, където живеел.
След
инцидента св. Г.М. веднага уведомил баща си - св. Ф.И.М. за случилото се, а
именно, че подс. Р. безпричинно му е нанесъл побой и
последният се ядосал, но успял да запази самообладание и със сина си се
прибрали вкъщи. До вечерта пострадалият Г.М. почувствал болки в областта на
главата и „виене на свят" и баща му го откарал в Ловеч, в Центъра по
спешна медицинска помощ. Дежурният лекар д-р Б.С. прегледал пострадалия на
29.07.2012г., около 23.50 часа и след консулт с невролог, който предписал
домашно лечение, св. Г.М. бил освободен.
От събраната в хода на
досъдебното производство медицинска документация и от заключението по
изготвената на ДП съдебно - медицинска експертиза,
се установява, че вследствие нанесения побой, на Г.Ф.М. били причинени оток и кръвонасядане в лявата окосмена част на главата, причинили
болка и страдание, без разстройство на здравето.
Свидетелят
Р.Т. не потърсил лекарска помощ, за разлика от пострадалия М.. Причинените на
последния увреждания от нанесените му ритник в областта на ребрата и ударите по
главата, обуславят болка и страдание, без разстройство на здравето - увреждане
от типа лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият А.А.Р.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението
по чл.131 ал.1 т.4 предл. последно и т. 12 във връзка
с чл.130 ал.2 от НК, като на 29.07.2012г. около 14.00 часа в с. Горско Сливово,
Ловешка област, на стълбите пред сградата на кметството и в близост до чешмата
на центъра, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка
и страдание без разстройство на здравето, на повече от едно лице, а именно: на Г.Ф.М.
24-годишен от с.с. - чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата /шамари
и юмруци/ и на Р.З.Т. 23-годишен от с.с. - чрез нанасяне на ритник в областта
на ребрата и удари с юмруци по главата, като деянието е извършено по хулигански
подбуди при липса на личен мотив, без да е предизвикан от пострадалите, като
израз на пренебрежение спрямо установените правила и норми, уреждащи
обществения ред, телесната неприкосновеност и достойнство.
Съдът
приема, че подсъдимият Р. е автор на деянието за което е предаден на съд. От
обективна страна деянието е извършено от Р., чрез действие – нанесъл на Г.Ф.М. удари с ръце в областта на
главата /шамари и юмруци/, а на Р.З.Т. нанесъл ритник в областта на ребрата и
удари с юмруци по главата, с което им причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
Характера и вида на уврежданията се установява от заключението на изготвената
на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза с в.л. д-р Д. за
пострадалия М. и
свидетелските показания на Т., М. и Б. за пострадалия Т..
От субективна страна съставът на
престъплението е осъществен при условията на пряк умисъл, като обвиняемият е
съзнавал общественоопасния му характер, влизайки във
физическа саморазправа с пострадалите, предвиждал е общественоопасните
последици от нанесените удари и е искал настъпването на последвалите телесни
повреди.
Съдът
намира, че обвинението срещу Р. е доказано
по безспорен и несъмнен начин. От събраните писмени и гласни доказателства
може да се направи извод, че същия е
автор на престъплението по чл. 131, ал.1, т.4 предл. последно и т. 12 във
връзка с чл.130, ал.2 от НК. Съдът намира за защитна тезата на адв. Б., че подс. Р. не е
извършил престъплението за което е предаден на съд. Съдът стигна до този извод
съпоставяйки тезата на адв. Б. със събраните по
делото писмени доказателства, с показанията на свидетелите Г.М., Р. Т., М.Б.
и Ф.М., и заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно
медицинска експертиза с в.л. д-р Д.. Съдът дава вяра на показанията на
цитираните по горе свидетели дадени в хода на съдебното следствие, а не на тези
дадени от тях в хода на ДП и приобщени по реда на чл.281 от НПК предвид
събраните по делото доказателства в т.ч. и приобщеното Следствено дело
№23/2012г. водено срещу В. Маврадинов и А.Р., от
което е видно, че срещу последни две лица е водено досъдебно производство за
престъпление по чл.288, пр.2 от НК за Моврадинов и
чл.288, пр.2, във вр. с чл.20, ал.4 от НК за Р., във
връзка с дадените от цитираните по горе свидетели обяснения по извършената във
връзка с инцидента предмет на настоящето дело проверка. Съдът намира, че
приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св. Г.М. и св. Р.Т. кореспондират с показанията им дадени и в хода на
съдебното следствие. В хода на делото съдът уважи направеното от адв. Б.
искане за прочитане на показанията на тези двама свидетели от хода на ДП поради
констатирани противоречия и същите бяха прочетени при условията на чл.281 от НПК. При анализа на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че не
са налице съществени противоречия в показанията на тези двама свидетели, и
противоречието не касае главния факт на доказване. С оглед на гореизложеното
направените в тази връзка възражения от адв. Б. съдът
намира за неоснователни.
Съдът
дава вяра на показанията на св. Г.М. и св. Р.
Т. в частта касаеща причинените им увреждания, които са
непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на изготвената по
делото съдебно - медицинска експертиза, и показанията на посочените по - горе
свидетели. Съдът кредитира заключението на в.л. по реализираната в хода на
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза с в.л. – Д-р Д., като приема, че същото е научно
обосновано и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. В.л. приема,
че на пострадалия вследствие
нанесения побой, са били причинени оток и кръвонасядане
в лявата окосмена част на главата, причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето. От показанията на св. Г.М. се установява „…М.Б. седяхме пред
Кметството на с. Г. Сливово на центъра където има безжичен интернет и си
играхме с телефоните. ... През това време погледнах към чешмата, беше около
14.00 часа и видях А.Р. да отива
до Читалището и се изпика на една липа. След това той дойде към мен и
започна да ме удря с юмруци, шамари и каза „ти на тарикат ли се правиш, къде е баща ти да му
изкарам джигерите”. След като ме наби се упъти към чешмата, където беше Р.З. и
започна да го удря и него по гърдите и
главата с юмруци. Р. успя да избяга… Ударите, които ми нанесе подс. Р. бяха в областта на главата, удряше ме с юмруци..”.
От показанията на св. Р. Маринов се установява „седяхме с А.Д. на центъра в с. Г. Сливов, на чешмата… по едно време А. се
зададе от там и се отправи към Читалището…. След това се отправи към Съвета
където бяха Г. и М.. Те стоят постоянно
там тъй като има безжичен интернет, даже
и другите момчета стоят там. Ние естествено видяхме как А. започна да удря Г.
защото не е далеко на около 70 м. С А. изтръпнахме тъй като го налагаше. М. стоеше там и гледаше
дори не каза защо го бие…. След като А. остави Г. се отправи към хранителния
магазин и минавайки
към чешмата А. го попита защо наби момчето и
понеже той не можеше да каже нищо на нея и ме видя, че аз седя и пия
кафе, дойде при мен, но не съм сигурен
дали точно това ми каза „ти на мъж ли се правиш” или „на тарикат ли се
правиш”, не съм сигурен но беше едно от
двете неща. Аз не съм отговорил нищо той
дойде и с ритник ме удари в ребрата след това в главата А. каза „чакай недей”.
Успях да се отскубна от него и избягах…За инцидента на чешмата, бях седнал
когато А. дойде и ме ритна в ребрата след това започна да ми нанася удари по
главата с ръце. Аз се прикрих с ръце и той ме удари един два пъти с юмрук по
главата. А. му каза „стига” и тогава аз успях да избягам..”. От
изложеното по горе се установява, че показанията на свидетелите св. Г.М. и св. Р. Т. си кореспондират
по между си, кореспондират с изводите на вещото лице по съдебно - медицинската експертиза за механизма на
причиняване на уврежданията, както и с показанията на св. Ф.М. и св. М.Б.
дадени в хода на съдебното производство. Съдът кредитира показанията на св. М.Б.
дадени в хода на съдебното производство, а не тези дадени от последния в хода
на ДП и приобщени по реда на чл.281 от НПК, тъй като показанията на този
свидетел дадени в хода на съдебното следствие кореспондират с показанията на
св. Г.М., св. Р. Т. и св. Ф.М., заключението на в.л. изготвило
съдебно – медицинската експертиза и събраните по делото писмени доказателства.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че първоначално е
бил направен опит да се манипулират показанията на свидетелите очевидци на
инцидента предмет на настоящето дело. Действително разпитаният по делото
свидетел Ф.М. не е пряк очевидец на инцидента, тъй като не е присъствал на
самия инцидент, и от неговите показания не може да се установи, какво точно се
е случило по време на инцидента, като този свидетел пресъздават свои възприятия
придобити преди и след инцидента. Последния обаче е категоричен, че пострадалите
са му съобщили след инцидента, че именно подс. Р. им
е причинил уврежданията и показанията му
съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Съдът намира, че
показанията на св. М.М., в частта, в която последната заявява, „…Отивах да прибирам малките -
моите деца от баба им и дядо им и като минавах покрай центъра видях, че Г. беше
седнал на стъпалата на В. на приемната, която е до кметството. Когато минавах
те двамата с А. се караха, не съм видяла да се бият минах и заминах и това беше…”,
не оневиняват подс. Р., като направеното в тази
връзка от адв. Б. възражение се явява неоснователно.
Съдът с оглед останалите събрани по делото гласни доказателства, намира,
дадените от св. М. показания за опит да подпомогне подсъдимия в изграждане на
защитната му теза от една страна, а от друга страна събраните гласни
доказателства сочат, че тази свидетелка не е пряк очевидец на инцидента. От
показанията на тази свидетелка се установява, че когато е видяла св. Г.М. и подс. А.Р. да разговорят са били само двамата, като там не
е присъствал св. М.Б., а няма спор между страните относно присъствието на св. Б.
на инцидента, като в тази насока са както показанията на последния, така и
показанията на св. Г.М. и св. Р.Т.. Ето защо съдът намира, че от една страна
показанията на св. М. са за възприятия придобити преди инцидента и
същата не е пряк очевидец на последния. Съдът не кредитира показанията на св. А.Г.Д., в частта,
в която последната заявява, че не е присъствала на инцидента, и че не е възприела
нанасяне на удари от страна на подсъдимия по отношение на св. Г.М. и св. Р.Т..
Всички събрани по делото доказателства сочат, че тази свидетелка е присъствала
на инцидента и е възприела действията от страна на подсъдимия, като в тази
насока са показанията на св. Г.М., св. Р.Т. и св. М.Б..
Неоснователно
е изложеното от адв. Б., че от показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установявало, пострадалите да са получили
увреждането. На първо място доказателство, в тази насока, че уврежданията на
двамата пострадали - св. Г.М. и св. Р.Т., са получени от нанесените им удари от подс. Р., са показанията на двамата пострадали и св. Б., като в тази насока е и
заключението на в.л. по допуснатата съдебно - медицинска
експертиза. Показанията на тези свидетели не бяха оборени по какъвто й да е
начин от подсъдимия и неговия защитник, поради което съдът ги приема за
достоверни. От показанията на посочените по горе свидетели, безспорно се
установява механизма на ударите. Факта, че св. Т. в разпита му пред съдия в
хода на ДП не е съобщил за всички удари, които е получил от подс.
Р. не опорочава показанията на последния. Настоящата инстанция намира, че
фактическия състав на инкриминираното деяние по чл.131, ал.1, т.4 предл. последно и т.12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК от
НК е установен по несъмнен начин по отношение на авторството, време, място на
извършване и характер на телесните увреждания. В тази връзка тезата на адв. Б. за несъставомерност на деянието
е неиздържана, и представлява защита срещу обвинението.
Действително
по делото няма допуснатата и изготвена съдебно -
медицинска експертиза за уврежданията на св. Р.Т., въпреки това с оглед
показанията на свидетелите Г.М., Р.Т., М.Б. и Ф.М., съдът намира, че подс. Р. е причинил на св. Р.Т. увреждането описано в
обвинителния акт.
Съдът
намира, че в хода на ДП и съдебното производство по безспорен начин се установи
и обстоятелството, че подс. Р. е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето, на повече от едно лице, а именно: на Г.Ф.М.
24-годишен от с.с. - чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата/ шамари
и юмруци/ и на Р.З.Т. 23-годишен от с.с. - чрез нанасяне на ритник в областта
на ребрата и удари с юмруци по главата. С оглед на което съдът намира, че е
налице фактическия състав на инкриминираното деяние по чл. 131, ал.1, т.4 във връзка
с чл.130, ал.2 от НК.
От
заключението на в.л. за св. М. и свидетелските показания на Г.М., Р.Т., М.Б. и Ф.М.,
се установява и обстоятелството, че на пострадалите са причинени леки телесни
повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Съдът
намира, че в хода на ДП и съдебното производство по безспорен начин се установи
и обстоятелството, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Налице е
квалифицирания състав на 131, ал.1, т. 12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК.
Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила
смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” – едно деяние е такова, когато е
предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца
да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение
към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност.
Процесното деяние е извършено по мотиви
изразяващи явно неуважение към обществото както и към човешката личност. Такива
са налице, тъй като подсъдимия Р. съвсем безпричинно и сред множество хора е нападнал
свидетелите Г.М. и Р.Т.. В този аспект е налице ясно изразено поведение от
страна на подсъдимия, което представлява явно неуважение към
свидетелите Г.М. и Р.Т. и пренебрежително отношение към елементарни правила на
поведение и човешката личност. В случая подс. Р. е целял
чрез нападението над пострадалите да покаже явното си неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на установения правов ред и морал,
както и към човешката личност. Установено е, че подсъдимият и пострадалите, към
датата на инцидента не се имали лични отношения на вражда, неприязън и други
подобни, което изключва личния мотив за причиняване на телесната повреда.
Подсъдимият не е бил провокиран по какъвто и да било начин от двамата пострадали.
Именно проявената демонстративна, провокираща непристойност на действията на
подсъдимия характеризира мотивите му за извършването им като хулигански. Изпълнителното
деяние спрямо двамата пострадали е извършено от подсъдимия чрез действия, които
са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези действия са
довели до възмущението на присъстващите на инцидента свидетели. При всички тези
изложени по-горе съображения се налага извода, че действията на подсъдимия могат
да бъдат квалифицирани единствено като действия, осъществени по хулигански
подбуди с причиняване на леки телесни повреди. Неоснователно се явява
направеното от адв. Б. възражение за наличието на
личен мотив, който изключвал наличието в случая на хулигански подбуди. От
разпитаните по делото свидетели се установи, че лелята на подс.
Р. е дължала пари на бащата на св. Г.М., и че действително са взети от дома й
гуми като гаранция за дължаните от същата суми, но последните са й били върнати. Установява се, че този случай,
в която насока са показанията на св. И.Т. е станал 4 месеца преди инцидента предмет
на настоящето дело, че не е била депозирана жалба от лелята на подс. Р. или от друго лице, и че страните официално са били
предупредени, да не се саморазправят по между си. Тези обстоятелства водят до
извода, че действията на подс. Р., предмет на
настоящето дело не могат да се окачествят като конкретен повод за нанасянето на
побой.
Съдът намира, че действията, които подсъдимия
е осъществил с двамата пострадали, показва, че умисълът му значително надхвърля
представата за личен конфликт и съдържа желание за демонстрация на явно
неуважение към обществото. Начинът на извършване на побоя, обидите и заплахите,
представляват грубо нарушение на обществения ред, обхванато от съзнателните
представи на подсъдимия. В тази насока са мотивите на ППВС № 2 от 1974 г., т.3, според които
„при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други
подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и
като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и явно неуважение към обществото. Субективната страна на престъплението
не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на
неговия умисъл.”
Приетата
за установена фактическата
обстановка се изяснява от събраните по делото писмени доказателства, от
показанията на свидетелите, и проведените очни ставки, причиненото увреждане на
св. Г.М. се установява от заключението на съдебно - медицинската експертиза, а
на Р.Т. от свидетелските показания.
Причини за извършване на престъплението следва да се търсят в нежеланието
на обвиняемия да се съобразява с нормите за обществен ред и влиянието на
употребения алкохол.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимият
престъпление по чл.131, ал.1, т.4 предл. последно и
т. 12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, е предвидено наказание "до 1 година
лишаване от свобода или пробация". От свидетелството за съдимост на подс. Р. се установява, че е осъждан до момента 4 пъти за тежки умишлени
престъпления от общ характер и 1 път за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, за
което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание „Пробация” по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК в максимален
размер и това споразумение е влязло в сила на 18.11.2010г., както към датата на
извършване на деянието предмет на настоящето дело последния е търпял наказание Пробация.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Р., съдът взе в предвид обществената опасност на
дееца и деянието, съдебното минало на Р., който към момента на извършване на
деянието е бил осъждан 5 пъти за
умишлени престъпления от общ характер, 4 пъти от които за тежки умишлени
престъпления, процесуалното му поведение, както и начина на извършване. Съдът
намери, че предишните присъди не са изиграли необходимото възпитателно
въздействие спрямо Р. и деянието е извършено при явно несъобразяване със закона,
поради което съобразявайки и останалите обстоятелства, очертаващи спецификата
на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, съдът прецени
необходимост от прилагане на по-строга санкция с оглед постигане на
съответствие с извършеното, както и за успешното реализиране на целите на
наказанието, поради което наложи на подс. Р. за това
деяние наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което подсъдимия да
изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът прие, че с оглед постигане
целите на специалната и генерална превенция по чл.36 от НК, реалното
изтърпяване на наказанието ще окаже необходимото възпитателно и възпиращо
въздействие.
Съдът не намери многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК,
както и не наложи алтернативно предвиденото наказание „Пробация”.
Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. Р. посоченото по - горе наказание.
В
съответствие с разпоредбите на чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът уважи
предявеният граждански иск за неимуществени вреди от гр. ищец Г.М. против
подсъдимия Р. в размер на сумата от 400,00 лева представляваща претендирани
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 29.07.2012г. до окончателното изплащане, като
отхвърли като неоснователен и недоказан приетия гр. иск за неимуществени вреди
в частта над 400,00 лева до 5000,00 лева. Съдът прие, че подсъдимия Р.
с виновното си противоправно поведение е осъществил
фактическия състав на непозволеното увреждане, като е причинил на Г.М. лека
телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, като между виновното и противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат има пряка причинна връзка. По отношение на предявения
граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди, съдът взе предвид:
характера и степента на увреждането причинено на пострадалият, срока за
възстановяване, и обстоятелството, че увреждането не представлява опасност за
живота на пострадалия. С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция прие, че
иска е основателен, като по справедливост и съгласно практиката на съда при
присъждане на обезщетението за причинени неимуществени вреди, осъди подсъдимия Р.
да заплати на М. обезщетение в размер на 400,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 29.07.2012г. до окончателното й изплащане,
като отхвърли иска за неимуществени вреди до пълния претендиран
размер над 400,00 лв. до 5000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
В
съответствие с разпоредбите на чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът уважи
предявеният граждански иск за неимуществени вреди от гр. ищец Р.Т. против
подсъдимия Р. в размер на сумата от 400,00 лева представляваща претендирани
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 29.07.2012г. до окончателното изплащане, като
отхвърли като неоснователен и недоказан приетия гр. иск за неимуществени вреди
в частта над 400,00 лева до 500,00 лева. Съдът прие, че подсъдимия Р.
с виновното си противоправно поведение е осъществил
фактическия състав на непозволеното увреждане, като е причинил на Р.Т. лека
телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, като между виновното и противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат има пряка причинна връзка. По отношение на предявения
граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди, съдът взе предвид:
характера и степента на увреждането причинено на пострадалият, срока за
възстановяване, и обстоятелството, че увреждането не представлява опасност за
живота на пострадалия. С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция прие, че
иска е основателен, като по справедливост и съгласно практиката на съда при
присъждане на обезщетението за причинени неимуществени вреди, осъди подсъдимия Р.
да заплати на Р.Т. обезщетение в размер на 400,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 29.07.2012г. до окончателното й изплащане,
като отхвърли иска за неимуществени вреди до пълния претендиран
размер над 400,00 лв. до 500,00 лева, като неоснователен и недоказан.
При
този изход на процеса, съдът осъди подсъдимия Р. да заплати на гр. ищец Г.Ф.М. ***, сумата от
500,00 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
При
този изход на процеса, съдът осъди подсъдимия Р. *** сумата от
50,00 лв., представляваща разноски за съдебна медицинска експертиза и на
ЛРС сумата от 40.00 лв., представляваща разноски за в.л., сумата от 61.00 лв.,
представляваща разноски за свидетели и сумата от 100.00 лв., представляваща
д.т. върху уважения размер на гражданските искове.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в
този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: