О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 07.02.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1438 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С разменените
по реда на чл.367 и сл. от ГПК книжа ответникът „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД е противопоставил следните възражения по иска:
1. ищцата Б.П.В. - наследник на починалия
работник П. Е. В., не е материалноправно легитимирана да получи сума по
застрахователния договор, тъй като по повод същото събитие вече е получила
обезщетение от работодателя „МТГ - Делфин” АД, а сумите, дължими от
работодателя на основание чл.200 от КТ и застрахователната сума по групова застраховка „Злополука”,
за която застрахователят се е задължил, не могат да
се кумулират (по аргумент от чл.200, ал.4 от КТ).
2. в условие на
евентуалност - настъпилото застрахователно събитие не съставлява трудова
злополука.
3. в условие на
евентуалност - налице са изключените
рискове, договорени в § III, т.7 от Общите условия, и по конкретно - т.7.15,
т.7.13, т.7.3, поради което застрахователят не дължи
плащане на обезщетение.
4. в условие на
евентуалност - към датата на
подаване на исковата молба исковите
претенции са погасени по давност.
Същите са
включени в доклада по делото, направен в хода на първото открито съдебно
заседание, проведено на 13.12.2018г., като е разпределена и доказателствената
тежест за установяване на релевантните факти. Изрично в т.34 на доклада съдът е
предупредил ответника, че не е навел твърдения за конкретни факти и
обстоятелства (действия и/или бездействия на пострадалия), които да обосновават
възражението му за наличието на хипотезите на т.7.15, т.7.13, т.7.3 от приложимите Общи условия по застраховка
„Злополука”, като твърдението му, че от страна на пострадалия е проявена груба небрежност, е твърде общо и
хипотетично, без да е посочено в какво всъщност се изразява.
С оглед обясненията на ответника, че формулирането на конкретни твърдения
съставлява за него особено затруднение, тъй като до получаването на препис от
исковата молба не е бил уведомен за злополуката, не е провеждал ликвидационно
производство, не е имал възможност да участва във воденото досъдебно
наказателно производство и да се запознава със събраните в него материали, и по
негово настояване съдът е изискал прокурорската преписка № 2422/2012г. на ВОП и съдържащото се в нея
ДП №2403/2012г. по описа на IV РУП при ОД на МВР Варна (преобразувано в следствено дело № 68/2018 г. на
ОСлС – Варна), дал е и възможност на страните да се
запознаят с постъпилото в това съдебно заседание от ТП на НОИ – Варна копие от административна преписка,
съдържаща се в досие № 176/2012 г. за установяване на трудова злополука.
На следващото
съдебно заседание (10.01.2019) отново по настояване на ответника съдът му е
предоставил възможност да се запознае с постъпилата по делото в късния следобед
преди съдебното заседание преписка по ДП № 68/2018 г., прокурорска преписка
№2422/2012г. на ОП-Варна и с оглед на това най-късно до следващото съдебно
заседание да формулира доказателствени искания, произтичащи от становището,
което ще се формира след запознаване с материалите по наказателното
производство.
В съдебното
заседание на 22.01.2019г. ответникът чрез процесуалния си представител е
заявил, че поддържа доказателствените искания, формулирани в подадена преди
съдебното заседание молба от 21.01.2019 г., за допускане на комплексна
съдебномедицинска и електротехническа експертиза, изготвена от вещо лице
съдебен лекар и вещо лице електроинженер, за установяване на механизма на злополуката от 17.07.2012 г., при която е загинал
работника П. В., евентуалната употреба на алкохол от страна на пострадалия и
възможността това да е повлияло за настъпването на смъртта, съответно за разпит
на свидетел за установяване, че загиналия работник е бил надлежно инструктиран
за правилата за безопасност при извършване на възложената му работа.
Като е
съобразил принципно допустимите правоизключващи
отговорността по иска възражения на ответника, съдът е уважил искането за
назначаване на комплексна експертиза като е дал възможност на всяка една от
страните в тридневен срок от заседанието с писмена молба да формулира
допълнително въпроси към допуснатата експертиза, определил е първоначален
депозит за възнаграждение на вещите лица и е отложил назначаването на конкретни
вещи лица за закрито заседание след представяне от страна на ответника на
доказателства за внесен депозит и съобразяване с поставените въпроси към
експертизата.
След внимателно
запознаване с материалите по приложеното следствено дело № 68/2018 г. по описа
на ОСлС – Варна и поставените от ответника въпроси
към експертизата, съобразявайки и предмета на спора, очертан с посочените
по-горе възражения на ответника по иска, и текста на разпоредбите на т.7.15, т.7.13, т.7.3 (в редакцията й
съобразно изменението, направено със самата застрахователна полица №03/036271Т
от 10.05.2012г.) от Общите условия, съдът намира, че за правилната
преценка на допустимостта и относимостта на тази
експертиза към спорния по настоящото
дело предмет, следва да изиска
от ответника да обоснове конкретните си твърдения за факти и обстоятелства
(конкретни действия и/или бездействия на пострадалия), които да обосновават
приложението на посочените разпоредби от застрахователния договор. Това се
налага, тъй като съдебната експертиза е способ за проверка на доказателства и
формиране на експертен извод въз основа на сочени и представени по делото
доказателства, но не може да бъде както средство за формиране на
твърдения на страните, така и доказателство за тяхното установяване.
В настоящия
случай, при липса на нарочни твърдения на ответника за конкретните действия
(бездействия), извършени от пострадалия работник преди злополуката, които
именно деяния, според ответника, в причинно-следствена обусловеност са довели
до настъпването на инцидента със заваръчното съоръжение, с което същият е
работил или са допринесли за вредите от него (по вид и обем), исканата
експертиза с формулирани общи задачи за „механизма на злополуката на 17.07.2012 г.”, възможността на самото
техническо средство да нанесе на
работещия с него такъв токов удар, който да доведе до летален изход, се преценява
по-скоро като средство за ориентиране на ответника при формулирането на такива
твърдения, което е недопустимо. От друга страна, цялостното изследване на
инцидента, причините, довели до него и (евентуално) виновните за това лица се
преценява като ненужно за настоящото исково производство предвид и очертания
по-горе спорен негов предмет.
До съдебното
заседание от 22.01.2019г. ответникът е имал достатъчно време и възможност да се
запознае с относимите към процесната
злополука фактически положения, установени в хода както на административното
производство по установяване на трудова злополука, така и на досъдебното наказателно производство, поради което сочените
по-рано от него затруднения при конкретизиране на правоизключващите
му възражения, основани на т.7.15,
т.7.13, т.7.3 от Общите условия към процесния застрахователен
договор, понастоящем не са налице.
Ето защо преди
да съдът да продължи с конституирането на състав на допуснатата експертиза и
възлагането на конкретни задачи, следва да даде указания на ответника относно
надлежното извършване на това процесуално действие.
По тези
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
УКАЗВА на ответника „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, по реда на чл.101 от ГПК, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за
другите страни, да изложи нарочни твърдения за:
1. конкретни
факти и обстоятелства, въз основа на които счита, че процесното
застрахователно събитие – смърт на работника П. Е. В., ЕГН **********,
настъпила на 17.07.2012г. на работното му място - кофердама
на МК „Агамемнон”, находящ се на плаващ док в района
на гр. Варна, вследствие на удар от електрически ток (електрокуцио),
съставлява изключен риск по смисъла на т.7.15,
т.7.13, т.7.3 от раздел ІІІ на Общите условия по застраховка
„Злополука”, сключена с работодателя „МТГ-ДЕЛФИН”
АД, ЕИК *********, по застрахователна полица №03/036271Т и Добавък №1 към нея, в т.ч.
2. конкретните
действия и/или бездействия, извършени от П. Е. В. преди или по време на
злополуката, които именно деяния, според застрахователя,
в причинно-следствена обусловеност са довели до настъпването на инцидента със
заваръчното съоръжение, с което пострадалия работник е работил или са допринесли
за вредите от него (по вид и обем).
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на това задължение действието по
оспорване на иска чрез противопоставяне на насрещни твърдения, че в случая са
налице изключените рискове, договорени в § III, т.7 от Общите условия, и по
конкретно - т.7.15, т.7.13, т.7.3, поради което застрахователят
не дължи плащане на обезщетение, ще се счита за неизвършено
– чл.101 от ГПК.
Препис от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на
ответника чрез пълномощник адвокат П.П.
– Д., ВАК, на адреса, посочен в пълномощното на л.266 от делото.
ОТЛАГА конституирането на състав на допуснатата комплексна експертиза и
възлагането на конкретни задачи, до изпълнение от страна на ответника на
дадените с настоящото определение указания или изтичането на срока за това.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: