№ 240
гр. Перник, 27.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201619 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4560186 на ОД на МВР
Перник, с който на ИВ. М. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят ИВ. М. П. моли ЕФ да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода
на съдебното производство, до приключването на което по делото е
депозирана молба от пълномощника му – адв. Я. С.а от ПАК, с която са
направени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения,
което е довело до незаконосъобразност на процесния фиш. Иска присъждане
на направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното
писмо е направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на
заплатеното възнаграждение в настоящето производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
1
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
От фактическа страна:
На 04.03.2021г. в района кръстовището на км 2+600 на път ІІ-63 с ул.
„Угърчин” в гр. Перник, на движещите се в посока от кв. Проучване към гр.
Брезник моторни превозни средства бил извършван контрол на скоростния
режим, който се осъществявал с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „TFR1-М”, с радар № 576, монтирана
в полицейски автомобил, в стационарен режим. В 14:37 часа през обсега на
автоматизираното средство преминал лек автомобил лек автомобил „Ауди А
4 Авант ” с рег. № ********* със скорост от 81 км/ч при общо разрешена
такава на движение в населено място от 50км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се моторни превозни средства на посочената дата и място,
полицейският служител Е.С. изготвил протокол съгласно чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на
09.03.2021г. с рег. № 1158р-2248.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на ИВ. М. П., ЕГН
**********. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на
толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка
при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на
78 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 28 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП
му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не се
възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и
ал.6 от НПК, тъй като не подал писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, нито предоставил данни последното да е обявено
за издирване или да е със специален режим на движението, като обжалвал
фиша с процесната жалба.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че лек автомобил „Ауди А 4 Авант ” с рег. № ********* е
2
собственост на ИВ. М. П., което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата
кореспондира с разпечатката от показанията на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-М”, с радар
№ 576 - кадри от клип № 4894 от 04.03.2021г., протокол с рег. № 1158р-2248
от 09.03.2021г. за използване на автоматизираното техническо средство
съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., протокол от
проверка № 46-ФМИ/22.02.2013г. на Български институт по метрология,
протокол № 1-29-21 от 05.02.2021г. за последваща проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-М”, заповед № 313з-310 от 14.02.2020г.,
писмо изх. № 11-00-396 от 04.11.2021г. на Областно пътно управление
Перник, удостоверяващо, че процесния участък попада в рамките на
населено място, като в района няма монтиран пътен знак В26, който да
променя общото ограничение от 50 км/ч.
От правна страна:
Съдът прие за безспорно доказано, че И.П. е субект на извършеното
нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на
нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което
нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и
възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок
от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът
прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия
факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Настоящият състав прие, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение,
установено със система от одобрен тип, тъй като мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR 1-M” е вписана
под № 4835 в публичния регистър на Българския институт по метрология на
одобрените за използване типове средства за измерване, като с оглед
цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол от
проверка № 46-ФМИ/22.02.2013г. на Български институт по метрология и
протокол № 1-29-21 от 05.02.2021г. за последваща проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-М” на Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при Главна дирекция
„Национална полиция” доказват, че тя е преминала периодична проверка на
05.02.2021г. и съответства на одобрения тип. При този доказателствен
материал съдебният състав прие за доказана по безспорен начин нейната
годност като средство за измерване да отчете релевантната скорост на
движение на процесния автомобил.
Съдът не споделя възражението на пълномощника на жалбоподателя за
това, че лабораторията при Главна дирекция „Национална полиция” не е
трета независима страна, по смисъла на § 1, т.30 от Допълнителните
3
разпоредби на Закона за измерванията, която следва да извършва последващи
проверки на процесното средство за измерване, тъй като правомощията на
тази лаборатория, респективно на служителите към нея да извършват такива
проверки следват от самия Закон за измерванията. Предпоставките,
необходими да се извърши преценка дали е трета независима страна за
проверките, за които кандидатства се отнасят до различни фактически
положения, които са посочени във визираната правна норма, като самото й
съдържание налага извод, че законодателят не е установил като условие, в
структурата на коя институция се намира съответната лаборатория. Само по
себе си обстоятелството, че лабораторията е включена в структурата на МВР,
не обуславя зависимост на същата от органите, ангажирани с използване на
конкретното средство за измерване, поради което попада в кръга на
оправомощените да извършват проверка на средства за измерване субекти по
смисъла на чл. 47, ал.1 от Закона за измерванията, вр. с § 1, т. 30 от
Допълнителните разпоредби на същия закон.
В приложеният по преписката протокол по чл. 10, ал,1 от Наредбата е
отбелязано, че документът се съпровожда със снимка на разположение на
уреда, каквато е и приложена по делото, макар и съдебният състав да намира,
че в конкретния случай това не е било необходимо, тъй като изискването
протоколът за АТСС да е съпроводен със снимка на разположение на уреда се
отнася единствено за АТСС временно разположени на участък от пътя
(съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбната), а не за мобилни АТСС позиционирани в
служебно МПС, какъвто е разглеждания случай. В този смисъл и съдът прие
за некоректни направените от пълномощника на жалбоподателя възражения
относно представената снимка на разположението на АТСС.
Съдът не споделя направеното възражение, че посочените географски
координати на мястото на нарушението, които са визирани в създаденото
изображение не са достатъчни за локализиране на мястото на нарушението,
тъй като самата система за контрол, съгласно техническите си
характеристики, разполага с GPS-приемник, с който с точност се определят
географските координати на констатираното нарушение и предоставя
възможност тези координати да се установи на коя част от пътя съответстват.
След като конкретната мобилна система „TFR1-М” е преминала последваща
проверка, което е видно от приложения по преписката протокол № 1-29-21 от
05.02.2021г., то некоректно е да се лансира съмнение в достоверността на тези
координати. В случая в ЕФ е посочено мястото съответстващо на
географските координати отразени от автоматизираната система за контрол
на скоростта на моторни превозни средства, което е напълно идентично с
посочено в изготвения протокол чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Именно в този официален документ е удостоверен
съответстващия адрес на контрол, който изрично е вписан, а именно: гр.
Перник, кръстовището на път ІІ-63 с ул. „Угърчин”, с което в най-пълна
степен се гарантира правото на защита на нарушителя, тъй като отразените в
протокола обстоятелства в своята съвкупност са достатъчни, за да се извърши
4
преценка за законосъобразност на издадения ЕФ относно мястото на контрол,
респективно на извършване на нарушението.
Видно е, че протоколът по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. е надлежно попълнен ръкописно, като под посоченото
съдържание, че автоматизираното техническо средство е разположено и
настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания изготвилият го полицейски служител е вписал на
определеното място, името и фамилията си – Е.С.. При това положение, съдът
приема, че неполагането на подпис се дължи на технически пропуск, който не
поставя под съмнение кой е автора на този документ, още повече, че именно
този полицейски служител собственоръчно отново е вписал имената си –
Е.С., като е и положил подписа си в частта за свалените изображения, която е
неразделна част от официалния документ, поради което и не е налице
съществено процесуално нарушение, което да мотивира неговото отхвърляне
като доказателствено средство. Не е спорно, че полицейският служител е
преминал обучение за работа със системата за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение „TFR1-М”, поради което и е включен в списъка на
служителите от ОД на МВР Перник, които са определени с приетата като
писмено доказателство по делото заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на
директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на
нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД”. С оглед на това обстоятелства не може да
бъде поставено под каквото и да е съмнение, че е бил осъществен контрол по
отношение на установеното нарушение съгласно нормативните предписания
и при посочените в протокола обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че посочените в протокола данни
могат да се ползват с доказателственото значение, тъй като се касае за
редовно съставен документ. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че в
изготвения протокол чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
попълнена и частта, отнасяща се до извършената проверка от съответното
структурно звено, в конкретния случай от инсп. В.Б., след което същият е
регистриран на 09.03.2021г с № 1158р-2248.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в клип № 4894
(който представлява веществено доказателствено средство от категорията на
визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 81 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 78 км/ч, като е конкретизирана и разликата между
установената и разрешената скорост- 28 км/ч. Следва да се отбележи, че във
фиша изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, поради което и не е налице
5
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост,
предвид на което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не
този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото
не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
В настоящият случай е доказана идентичността между мястото на
нарушението, посочено в приложения по административнонаказателната
преписка клип № 4894 и мястото, отразено в издадения ЕФ, предвид данни,
които се съдържат в съставения на същата дата протокол по чл. 10, ал.1 от
горепосочената Наредба. Последният удостоверява използването на
споменатата автоматизирана система на процесната дата и място и при
ограничение на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, валидно за населоно
място. Този документ е доказателство, че именно на това място, в посока на
движение към гр. Брезник са били контролирани моторни превозни средства
за посочения времеви интервал, като през същия е бил заснет процесния
видеозапис с № 4894. Така отразените обстоятелства са достатъчни, за да се
извърши преценка за законосъобразност на издадения ЕФ относно мястото за
контрол, респективно на извършване на нарушението.
Съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ напълно отговаря
на изискването на чл.189,ал.4 от ЗДвП и дава възможност на жалбоподателя
да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен
обем защитата си по него, защото по ясен и разбираем начин изрично е
вписано, че нарушението е в гр. Перник, при визираното ограничение на
скоростта от 50 км/ч, валидно за населено място, като именно срещу така
предявените с ЕФ факти П. се е защитавал.
Съдът отбелязва, че при извършената служебна проверка констатира, че
при правната квалификация на деянието не е следвало да бъде направена
привръзка на нарушената разпоредба на чл. 21, ал.1 от ЗДвП с тази на чл.21,
ал.2 от същия закон, тъй като стойността на скоростта, която не е трябвало да
се превишава, не е била сигнализирана с пътен знак и не е била различна от
посочената в ал.1 на чл. 21 от ЗДвП. Това нарушение, обаче, не е от
категорията на съществените, тъй като не е поставило жалбоподателят в
невъзможност да разбере какво деяние е извършил и ефективно да организира
защитата си, предвид изложените в обжалвания фиш достатъчно ясни и
убедителни обстоятелства, че се касае за нарушение на въведена забрана да
се превиши стойността от 50 км/ч, валидна за населено място. В случая спор
по отношение на тези факти няма, като същите са съставомерни по чл. 21,
ал.1 от ЗДвП и са били надлежно предявени на нарушителя чрез изчерпателно
им описание в ЕФ. Именно и срещу тези факти се е защитавал
жалбоподателя, а не срещу правната им квалификация, поради което и съдът
разполага с правомощие да подведе фактите под релевантната нарушена
законова норма. Това по никакъв начин не би довело до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя, тъй като на същия в нито един момент в хода на
административнонаказателното производство не му е предявено обвинение,
че при избиране на скоростта си на движение е превишил скорост, различна
6
от посочената в таблицата по чл.21, ал.1 от ЗДвП и която да е сигнализирана
със съответен пътен знак В26. В този ред на мисли следва да бъде отбелязано,
че субектът на нарушението на чл. 21, ал.1 и на ал.2 от ЗДвП е един и същ
(водач на пътно транспортно средство), чието поведение води до нарушаване
на едно и също негово задължение (да не превишава разрешената стойност на
скоростта за съответния участък). При това положение и предвид
направеното в процесния ЕФ ясно описание на мястото на извършване на
нарушението – в гр. Перник при ограничение от 50 км/ч валидно за населено
място, съдебният състав разполага с правомощието да преквалифицира
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя в такава по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, без да отменя
ЕФ, тъй като както не се касае за въвеждане на нови фактически положения,
така и приложение намира същата санкционна разпоредба, с която на П. е
наложено административното наказание глоба в размер на 100 лв.
Предвид изложеното и при установената законосъобразно протеклата
процедура по установяване на нарушението, съдът, отчитайки
задължителните указанията дадени с Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, измени
обжалвания ЕФ в частта досежно правната квалификация на извършеното
нарушение, като преквалифицира същото от чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от
ЗДвП на такова по чл. 21, ал.1 от същия закон
По разноските:
Предвид изхода на делото, при който се прие, че нарушението е
осъществено, претендираните от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя разноски за възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К, № 4560186 на ОД на МВР Перник,
с който на ИВ. М. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата, В ЧАСТТА относно
правната квалификация на извършеното нарушение, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА същото от чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата на такова по чл. 21, ал.1 от същия закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
7
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8