РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Елин Пелин, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Д.а Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20251820200028 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Л. Д. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр.С.,
ж.к. Е., вх.1, ет.5, ап.14 чрез адв. Н. П. – САК срещу наказателно
постановление № ********** на Началника на отдел "Контрол на
републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол", Агенция "Пътна инфраструктура", с което е наложено
административно наказание глоба от 3500 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а",
предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на
водач на МПС. Сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като съгласно чл. 36 от Наредбата, контролът се осъществява от органите на
Агенция "Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответната служба на
Министерство на вътрешните работи (МВР), а в настоящия случай, видно от
издадения АУАН по време на проверката не е присъствал друг контролен
орган, освен инспекторът на Агенция „Пътна инфраструктура“. Счита, че
нарушението, за което са издадени АУАН и наказателно постановление, е
останало недоказано. На самостоятелно основание сочи, че издаденото
наказателно постановление подлежи на отмяна и поради факта, че
1
извършеното нарушение разкрива хипотеза на маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
а в условията на евентуалност моли съда да измени същото, като намали
размера на наложената глоба до нормативно установения от чл. 53, ал. 1 от ЗП
минимум от 1 000 лв. Претендира разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
В съдебното заседание наказващият орган не се представлява. В
писмено становище се излагат подробни доводи за законосъобразност на
наказателното постановление с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в",
чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като нарушението
правилно е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от
Закона за пътищата (ЗП), поради което е наложена санкция на основание чл.
53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата /ЗП/.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 02.08.2023 г. в 13.10 часа, на път III-6002, км. 6+200, в посока гр. С. -
гр. Е.П. свидетелите Б. К. П. и Е. Л. С., служители на Агенция "Пътна
инфраструктура", спрели пътно превозно средство МПС с четири оси марка
"..............." с рег. № *************, което превозвало фракция. Срещу
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № **********. от Б. К. П., инспектор дирекция Анализ на
риска и оперативен контрол (АРОК) към Агенция "Пътна инфраструктура", за
това, че на 02.08.2023 г. в 13.10 часа, на път III-6002, км. 6+200, в посока гр. С.
- гр. Е.П., Л. Д. Ц. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с
четири оси марка ............... с per. № *************, като в процеса на
извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция,
без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
/Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от разрешително се доказва от направеното измерване с
техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел *** сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 30 т при максимално допустимо натоварване на оста
19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „В“ от Наредбата, като превишаването е с
11 т. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко, с което е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. "а", предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", и чл. 37,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. На 02.08.2023 г. актът бил подписан от
актосъставителя Б. П., свидетеля при установяване на нарушението Е. С.,
както и от жалбоподателя Л. Ц., като последният получил препис от него и
посочил, че няма писмени възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са
направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно
2
постановление №*********** на Началника на отдел "Контрол на
републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол", Агенция "Пътна инфраструктура", с което е наложено
административно наказание глоба от 3500 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а",
предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС за това, че на 02.08.2023 г. в 13.10 часа,
на път III-6002, км. 6+200, в посока гр. С. - гр. Е.П., Л. Д. Ц. е управлявал и
извършвал превоз на товари с МПС с четири оси марка ............... с peг. №
*************, като в процеса на извършената проверка е установено, че
водачът извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките
на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от разрешително се
доказва от направеното измерване с техническо средство електронна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел **** №
************ и ролетка № 1307/18/ (5 м), при което е констатирано
следното:При измерено разстояние между осите 1.36м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30 т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
буква „В“ от Наредбата, като превишаването е с 11 т.Съгласно чл. 3, т. 2 от
Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7,
ППС е тежко. Не е установено осъществяване на превоз в рамките на
специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или
когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
на общественото ползване на пътищата. Не е установено наличие на "неделим
товар" по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г" който
не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй
като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от
нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде
превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено
ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. Представени са
заповеди № РД-11-246/31.03.2022 и № РД-11-247/31.03.2022 г. на
председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за компетентността
на актосъставителя и наказващия орган.
Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от приобщените писмените доказателствата: трудов договор от
21.01.2019 г.; Свидетелство за регистрация на МПС; длъжностна
характеристика, код по НКИД: 83322008; допълнително споразумение от
01.01.2024 г. към трудов договор от 21.01.2019 г.; НП №************** г. в
оригинал; АУАН №***********., ведно с придружаващите го документи в
оригинал; Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. на председателя на УС на
АПИ; Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. с изменение Заповед № РД-11-
1145/31.10.2022 г., Заповед № РД-11-720/01.06.2023 г. и Заповед № РД-11-
657/20.06.2024 г. на председателя на УС на АПИ, както показанията на
свидетелите Б. К. П. и Е. Л. С., като съдът кредитира изцяло показанията им,
възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с
3
останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима,
тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно
постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 21.01.2025г. и е обжалвано на 04.02.2025 г.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е
съставен от оправомощено лице в присъствие на един свидетел и са спазени
изискванията на чл. 42 ЗАНН. В акта е вписан един свидетел - по съставяне на
акта, който е разпитан устно и непосредствено пред съда и чийто показания
съответстват на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН. Налице е припокриване на установените
фактически обстоятелства между АУАН и НП, описани са нарушенията и
обстоятелствата, при които са извършени, датата и мястото на извършването
им.
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП съдът намира за безспорно установена въз основа на
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели.
Доказателствената сила на АУАН не само, че не е оборена, но е безспорно
установена в съдебно заседание. Установява се от гласните доказателства, че
жалбоподателят е управлявал тежко пътно превозно средство. Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата
на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят
акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че габаритните размери, общата маса или
натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал.
1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 (чл. 37,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС).
Според чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства. Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл.
41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя (чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП).
Отговорността, която се следва на основание на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
ЗП за лицето, което управлява процесното ППС без изискуемото
4
разрешително, не игнорира изискването на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в
Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното Областно Пътно
Управление или Община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец.
Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба спрямо
задължените лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно
основание. Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС не освобождава водачите на съответното ППС от
задължение да спазват правилото на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП и съответно
при неизпълнение на същото да носят отговорност. Нормата на чл. 177, ал. 3
ЗДвП има за предмет нарушение, пряко свързано с управляването на пътно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, докато вмененото в случая нарушение касае нарушаване
на забраната без съответно разрешение движението на извънгабаритни пътни
превозни средства. Водачът няма задължение да се снабди с разрешение за
движението на извънгабаритното или тежко ППС, обаче няма право да
извършва движение на ППС, което е извънгабаритно и тежко без
предварително издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя,
какъвто е конкретният случай. Водачът е бил длъжен да знае дали
управляваното от него ППС попада в хипотезата на извънгабаритно ППС,
съответно да не допуска движението му в обхвата на пътя. В този смисъл
процесното административно нарушение се явява напълно и безспорно
доказано от обективна и субективна страна.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП въвежда разрешителен
режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно
определението за специално ползване на пътищата по § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в
отклонение от общата забрана по чл. 139 ЗДвП. Както беше посочено,
съгласно § 1, т. 8, пр. първо от ДР на ЗП "Специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В
този смисъл по изричната разпоредба на закона движението на
извънгабаритно ППС представлява специално ползване на пътя и за това е
необходимо издаването на разрешение. Разрешението за движение на тежко
и/или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 ЗП –
управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на
съответните общини – за общинските пътища, т. е. разрешението има
характеристиките на индивидуален административен акт. Следователно,
когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото
разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал.
3 ЗП, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" ЗП и се осъществява
съставът на чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Една от предпоставките по чл. 14, ал. 3 от Наредбата е натоварването на
ос да не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания
на ос по раздел ІІ. Установеното претоварване – сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС – 30 тона, при максимално допустимо
5
натоварване на оста 19 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата, като
превишението е с 11 т., което е над 30 % от допустимото максимално
натоварване и в този смисъл е неприложимо изключението по чл. 8, ал. 5 от
Наредбата – "На извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в
случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
II", във връзка с чл. 14, ал. 3 от цитираната Наредба "Извънгабаритните и/или
тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина -
до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22 м. ".
Управляваното от жалбоподателя тежко ППС е трябвало да се движи
само с разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, каквото в случая
не е представено, поради което правилно е прието, че е нарушена забраната по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП, за което нарушение разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т.
2 ЗП предвижда налагането на глоба от 1000 до 5000 лева.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че проверката е
извършена единствено от екип на АПИ в разрез с разпоредбата на чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътно превозни средства. Действително посочената норма гласи, че
съответните служители за контрол при МВР и АПИ спират и съставят АУАН
на водача на извънгабаритното и/или тежко ППС, когато движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса. Разпоредбата на
чл.37 от Наредбата, обаче не следва да се тълкува изолирано, а в контекста на
чл.36 от същата /Наредбата/ във връзка с чл.46 от Закон за нормативните
актове /ЗНА/. Последният гласи, че контролът на извънгабаритните ППС по
пътищата се осъществява от Агенция ’’Пътна инфраструктура” със
съдействието на съответната служба за контрол при МВР. Следователно извън
всякакво съмнение е, че този специфичен контрол във връзка с
извънгабаритните превозни средства е изцяло в прерогативите на Агенция
"Пътна инфраструктура”, като службите за контрол при МВР имат
второстепенно и незадължително участие в проверките, което има единствено
спомагателен характер и то в случай на необходимост.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Извършеното от водачът на ППС,
административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на
административно нарушение от съответния вид. В разглеждания случай
извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на
защита, с достатъчна интензивност, предвид на което и не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът обаче счита, че наказващият орган е допуснал нарушение на
правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието по чл. 27,
ал. 1 - 3 от ЗАНН. Видно е, че наложената на жалбоподателя глоба от 3500 лв.
6
е над средния размер, предвиден в санкционната норма на ЗП. Доколкото
обаче по делото не се установява, жалбоподателят да е санкциониран и за
други нарушения по Закона за пътищата и не се констатират вредни
последици, настоящият състав счита, че следва да се измени обжалваното
наказателно постановление в частта му относно размера на наложеното
наказание.
В случая се касае за нарушение, което е извършено за първи път от този
нарушител, като същото не се отличава с по-висока степен на обществена
опасност спрямо други нарушения от същия вид.
С оглед изложеното и за постигане целите на административното
наказание, които са посочени в чл. 12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде
наложено наказание в минималния размер, предвиден в закона за този вид
нарушение, а именно - глоба в размер на 1000. 00 лева.
При този изход на делото доколкото наказателното постановление е
изменено, а не отменено право на присъждане на разноски има въззиваемата
страна. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и че от проведените три съдебни заседания не се е явил процесуален
представител на АНО, а е представил писмена защита, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати
на АНО за процесуално представителство, следва да се определи в
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8316/28.08.2023 г. на
Началника на отдел "Контрол на републиканската пътна мрежа", Дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура", с
което на Л. Д. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к. Е., вх.*, ет.*, ап.* е
наложено административно наказание глоба от 3500 лева на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а", предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС., като НАМАЛЯВА размера
на наложената глоба на 1 000 лева /хиляда лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН Л. Д. Ц., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ж.к. Е., вх.1, ет.*, ап.* да заплати на Агенция
"Пътна инфраструктура" юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________
8