Решение по дело №1874/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        21.05.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	23.04.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Деа Маркова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1874		2018

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов чрез пълномощник Иван Николаев Недков – юрисконсулт, съдебен адрес:***, офис сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис № 4 срещу Р.С. Денев, ЕГН **********,***.

           Ищецът твърди, че на 10.01.2017 г. между „Вива кредит” ООД като заемодател и Р.С.Д. като заемател се сключил договор за паричен заем № 5328361, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит на основание предложение за сключване на договор, направено от заемателя, Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, както и че страните приемат да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем VivaPlanPlus14, сключвани от „Вива кредит” ООД, които са в сила към датата на сключване на договора, като заемнатa сума е в размер на 700, 00 лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 107, 48 лв., на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 44, 86 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 24.01.2017 г., а падежа на последната погасителна вноска е 19.09.2017 г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията - 807, 48 лв. Излага доводи за претенциите си относно: такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175, 00 лева, за такса разходи за дейност на служител в размер на 70, 00 лева, за неустойка за неизпълнение в размер на 288, 54 лева, за такса за допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи 288, 54 лева, за лихва за забава в размер на 26, 52 лева. Сочи, че ответникът е платил до момента на предявяване на исковата молба сума в размер на 472, 00 лева. Твърди, че ответникът не е платил  по процесния договор сума в общ размер на 1 184, 08 лв., от която - главница: 487, 83 лв., договорна лихва: 50, 49 лв., неустойка: 191, 88 лв., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: 192, 36 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания: 165, 00 лв., такса разходи за дейност на служител: 70, 00 лв., както и лихва за забава 26, 52 лв. Сочи, че за сумите – предмет на настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1092/2018г. по описа на  РС – Дупница. Обосновава активната си процесуална легитимация предвид сключване на  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът, по силата на което вземането на „Вива кредит” ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5328361/10.01.2017 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и подписване на 02.11.2017 г. Приложение 1 към Договора за цесия. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да  признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 487, 83 лв. представляващи главница по Договор за паричен заем; 50, 49 лв., представляващи договорна лихва от 18.04.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 19.09.2017 г. (падеж на последната вноска); 192, 36 лв., представляващи такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: за периода от 18.04.2017 г. до 19.09.2017 г. /падеж на последна вноска/; 165, 00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70, 00 лв., представляващи такса разходи за дейност на служител; 191, 88 лв., представляващи неустойка за периода от 18.04.2017 г. до 19.09.2017 г. /падеж на последна вноска/; 26, 52 лв. (двадесет и шест лева и 52 стотинки), представляващи лихва за забава: за периода от 19.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

           Не е спорно по делото, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 10.01.2017 г. между „Вива кредит” ООД като заемодател и Р.С.Д. като заемател е сключен договор за паричен заем № 5328361, като заемнатa сума, предоставена от „Вива кредит” ООД  е в размер на 700, 00 лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 107, 48 лв., на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 44, 86 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 24.01.2017 г., а падежа на последната погасителна вноска е 19.09.2017 г. На основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит” ООД относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на 10, 00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на 15, 00 лв., като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75, 00 лв. за заемни суми в размер на 300, 00 лв., 125, 00 лв. за заемни суми в размер на 400, 00 лв. и 175, 00 лв. за заемни суми от 500, 00 лв. до 1 500, 00 лв. Предвид клаузите на договора и предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на эаемодателя едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 288, 54 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 16, 03 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. За експресното разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 288, 54 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 16, 03 лева, включени са в размера на всяка погасителната вноска и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. Предвид описаното, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателя е в размер на 76, 92 лева, която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

           С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът вземането на „Вива кредит” ООД, произтичащо от процесния договор за паричен заем № 5328361/10.01.2017 г. към ответника в настоящото производство е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения, като е прието по делото и приложение към посочения рамков договор за цесия, от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което фигурира под № 99 и е индивидуализирано с номер и дата на договора, име на длъжника, както и размера на вземането.

           С пълномощно ( л. 23 от делото) цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 22.01.2013г., за извършеното прехвърляне на техните задължения. 

           По делото е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с което следвало да се уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор, но същото  не е връчено на длъжника – ответник в производството - видно от приложеното известие за доставяне, пратката не е потърсена от получателя. В самата искова молба е материализирано уведомление по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, с което процесуалния представител на ищеца по делото уведомява кредитополучателя за извършената цесия. 

           От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно – счетоводна  експертиза, изготвено от в.л. Г.В., се установява, че остатъчното задължение към 15.04.2019г. (деня на последната справка предоставена от ищеца) и изчислената законова лихва до датата на подаване на заявлението в съда - 30.05.2018г., е както следва: главница – 487, 83 лв.; договорна лихва – 50, 49 лв.; неустойка - за периода от 18.04.2017 г. до 19.09.2017г.- 192, 36; такси от 18.04.2017г. до 19.09.2017 - експресно разглеждане – 191, 88 лв.; разходи за събиране – 165, 00 лв.; лихва за забава от 19.04.2017г. до 30.05.2018г. (датата на депозиране на заявлението в съда) – 61, 01лв.; разходи за служител по събиране на вземането -           70, 00  лв.; общо дължима сума: - 1 218, 57 лв.

           При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

           От събраните по делото доказателства категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника. Ищецът признава, че до момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е заплатил сумата от 472, 00 лева.

           От ответника, освен вземанията за главница, се претендират и вземания за  договорна лихва и обезщетение за забава, неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 4, ал. 1 от договора, такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител. По отношение на вземането за договорна лихва, както и вземанията за неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 4, ал. 1 от договора, такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител, съдът намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността, поради което следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о.,ВКС и др.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на  чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая уговорката била на основание сключения договор за заем и Тарифа на „Вива кредит” ООД относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят да дължи на кредитора заплащането на 10, 00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на 15, 00 лв., като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75, 00 лв. за заемни суми в размер на 300, 00 лв., 125, 00 лв. за заемни суми в размер на 400, 00 лв. и 175, 00 лв. за заемни суми от 500, 00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начисляват за да покрият направените разходи за дейност на служител за извънсъдебно събиране на задълженията в предварително фиксиран размер от 70, 00 лв.

           Съдът намира, че така въведената в договора за кредит отговорност за разноски и за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не са плащане за покриване на разходи по събиране на вземането респ. за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на  чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Освен това задължение за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

           По тези съображения и съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.  Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато същият е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за договорна лихва по чл. 4 от договора и за такси разходи за служител, експресно разглеждане на искането и за събиране на просрочени вземания. Дори и да се приемат за валидни клаузите, с който се въвежда отговорността за разходи, по делото не се доказва по никакъв начин извършването на същите. Изцяло във волята на кредитора е да стори такива разходи, но уговорения отнапред техен размер не го освобождава от задължението да докаже действителното им извършване, а доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. Следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 8/02.04.019г., постановено по тълкувателно дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

           С оглед гореизложеното, касаещо нищожността на посочените клаузи от сключения между страните договор и Тарифата на „Вива кредит” ООД, относима към договори за паричен заем, признанието на ищеца на плащане от страна на ответника на сумата в размер на 472, 00 лева, както и на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД, предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от 107, 48 лв. договорна лихва и 335, 50 лева главница по предоставения на ответника кредит. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 184, 08 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

           По разноските:

           Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 75, 00 лв. (25, 00 лева за ДИ т 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение),  а в настоящото производството - в общ размер от 625, 00 лв. (държавна такса съгласно представения списък на разноски – 25, 00 лв., 300, 00 лв.-внесен депозит за особен представител, 150, 00 лв. - внесен депозит за вещо лице и 100, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 223, 37 лв. - разноски в исковото производство и сумата в размер на 29, 14 лв. - разноски в заповедното производство.

           Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С. Денев, ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сума в размер на 355, 50 лв. (триста петдесет и пет лева и 50 ст.), представляваща главница, дължима по сключен между „Вива кредит“ ООД и ответника договор за паричен заем № 5328361/10.01.2017г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 31.05.2018г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 107, 48 лева (сто и седем лева и 48 ст.), представляваща договорна лихва по сключен между „Вива кредит“ ООД и ответника договор за паричен заем № 5328361/10.01.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 1092/2018г. по описа на РС-Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на следните вземания: 50,  49 лв. - договорна лихва за 18.04.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 19.09.2017 г. (падеж на последната вноска); 192, 36 лв., представляващи такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: за периода от 18.04.2017 г. до 19.09.2017 г. /падеж на последна вноска/; 165, 00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70, 00 лв., представляващи такса разходи за дейност на служител; 191, 88 лв., представляващи неустойка за периода от 18.04.2017 г. до 19.09.2017 г. /падеж на последна вноска/; 26, 52 лв. (двадесет и шест лева и 52 стотинки), представляващи лихва за забава за периода от 19.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователни.

           ОСЪЖДА Р.С. Денев, ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, разноски по настоящото дело  в общ размер на 223, 37 лв. (двеста двадесет и три лева и 37 ст.), съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1092/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 29, 14 лв. (двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.

 

           Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: