Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 153 03.12.2019
год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателна
колегия
На четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
КРАСЕН В.
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Иван Иванов
като разгледа докладваното от съдия Марков
ВНОХ дело № 775 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда
№ 183 от 21.11.2018г., постановена по НОХД № 3346/2017г., Бургаският районен
съд признал подсъдимия П.Й.М., ЕГН ********** за виновен в това, че на
26.11.2015г., около 03.00 часа, в гр.Б., ж.к.„Л.”, бл.**, вх.**, при
условията на повторност в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот - разбиване на заключващия механизъм на
входната врата и чрез използване на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с ДК № А 4818 КС, отнел чужди движими
вещи, всички на обща стойност 1219,00 лева, от владението на собственика С. Л. Д., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1, във вр. чл.54 от НК
го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, което
наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
БРС е
приспаднал на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият М. е бил задържан по реда
на ЗМВР и НПК, както и времето, през което по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Със
същата присъда е приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК
наказанието определеното по НЧД № 4126/2011г. по описа на БРС общо наказание от три години лишаване
от свобода и определен първоначален общ режим на изтърпяването му.
С
присъдата БРС е осъдил подсъдимия и се е разпоредил със веществените
доказателства.
С постановена на 22.03.2019г. присъда №43 по ВНОХД№111/19г.,
БОС е отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която е признал подс.М. за невинен и оправдал
по повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.28, ал.1 от НК.
Делото за
втори път се разглежда от Окръжен съд, гр.Бургас, след като с решение №110/18.06.2019г.,
постановено по н. д. № 472/19г., ВКС на Република България - трето наказателно отделение, е отменена
въззивната присъда и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на БОС, като по реда на чл.
355, ал. 1, т. 3 от НПК в мотивната му част са дадени ясни и категорични указания за прилагане на материалния и
процесуален закон.
Производството по ВНОХД №111/19г. по описа на
БОС е бил образувано по бланкетна жалба на защитника на подс. М. с искане за
отмяна на обжалваната присъда, признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по повдигнатото обвинение. В
допълнението към въззивната жалба подробно се излагат съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост на фактическите
констатации и неправилното приложение на закона в обжалваната присъда. В
писмено изложение подсъдимият е посочил аргументите си, според които деянието,
в което се обвинява не е доказано по несъмнен начин.
Поддържаните
от защитата и подсъдимия доводи при
настоящото разглеждане на делото, са идентични с развитите във въззивното
производство по ВНОХД№111/19г. по описа на БОС. Подробно се възразява и срещу
направената оценка на доказателствата, като посочва, че са игнорирани противоречията
в показанията на свид.А. в съдебното и досъдебното производство, излагат
се доводи за опороченост на проведеното със същата свидетелка разпознаване на
подсъдимия, използване на недопустими доказателствени източници – приобщени свидетелски
показания и докладни записки на полицейски служители, излагат се твърдения за
изборно кредитиране на обвинителни доказателства и необосновано пренебрегване
показания на свидетели и на обясненията на подсъдимия, които нарушения в крайна
сметка са довели до неизяснен механизъм на извършване на престъплението и необоснованост на извода за
авторството му.
Представителят
на Бургаската окръжна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна, а
атакуваната присъда за законосъобразна, обоснована и правилна, подари което предлага
тя да бъде потвърдена. Счита, че
фактическите констатации на съда напълно съответстват на доказателствата по
делото, които са били анализирани
подробно и от тях безспорно се установявало авторството на деянието. Съдът не
бил допуснал нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност
на постановения акт, а наказанието било справедливо и адекватно на обществената
опасност на дееца и престъплението.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, приема
следното:
Присъдата
на БРС е постановена при обективно и пълно изясняване на фактическата
обстановка по делото. Първостепенният съд е събрал и обсъдил относимите
доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказването, очертан с
внесения в съда обвинителен акт. Във въззивното съдебно следствие, служебно от
съда, са събрани допълнително доказателства, от които не се установяват обстоятелства, налагащи
промяна на възприетите в обжалваната
присъда фактически изводи. Въз основа анализа на събраните по делото
доказателства БРС правилно и обосновано е установил фактическата обстановка,
която и настоящата инстанция споделя,
приемайки следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимият П.Й.М. е роден на ***г***. Той е ***
образование, управител и съдружник в строителна фирма **** и „С.”ООД с
ЕГН **********. Постоянният му адрес ***, но към 26.11.2015г. живеел в
апартамент, намиращ се гр.Б., ж.к.“Л.“, бл.**, вх.**, ет.**, ап. **. На
последния адрес е била изпълнявана и наложената му като пробационната мярка забрана
да напуска жилището си от 00:00ч до
07:00ч. С майката на двете му деца – свид. Н.И., с която
по-рано бил във фактическо съжителство, живеели разделено, но той се грижел за децата си и осъществявал лични
контакти. Свидетелката Н.И. и двете деца – В. на ** години и
Н. на ** години,
живеели в апартамента на родителите на Н.И. -
свидетелите Г. И. и Т. И., намиращ се в гр.Бургас, ж.к.“М. Р.“, бл.***, вх.**, ет.***, ап.**.
Подсъдимият П.М. ползвал закупен от него товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, червен цвят с ДК№ А 4818 КС, който бил
регистриран по талон на свид. Г. И..
Пострадалият
– свид. С. Д. от 2008г. живеел в апартамент в гр.Бургас, в ж.к.„Л.“, бл.**, вх.**., а
избеното помещение от 32 кв.м. оборудвал с фитнес уреди и го ползвал за
тренировки предимно в летния сезон. Последната си тренировка в същото помещение
провел на 24.11.2015г., на 27.11.2015г. отпътувал
от гр.Бургас, а по-късно пътувал в чужбина
и се върнал в страната на 12.12.2015г.
На 26.11.2015г. около 02:30ч.-03:00Ч. свид.
В. А., която
живеела на същия адрес в гр.Бургас, ж.к.„Л.“, бл.**, вх.*, ** етаж,
чула шум от стар автомобил откъм улицата пред входа. Когато излязла на терасата
видяла паркиран червен товарен микробус пред входа и успоредно на блока, след
което се прибрала обратно. Малко по-късно свидетелката А. чула
шум, наподобяващ товарно-разтоварни дейности, което било необичайно за това
време от денонощието и тя отново излязла на терасата на апартамента. Пред добре
осветения от уличното осветление вход, свидетелката видяла подс.М. да стой до
микробуса да подканя двама мъже от *** произход – единият по-пълен, а другият
по-слаб, и да им помага да изнасят от
входа и да товарят в през страничната
врата на микробуса някакви предмети, които тя оприличила на метални тежести и
плочи.
През това време от към улицата минал лек автомобил и подсъдимият се скрил
зад микробуса. Виждайки това,
свидетелката А. се усъмнила, че се извършва кражба. Подсвирнала към тях с уста.
Двамата мъже от *** произход избягали и се скрили от погледа й. Подсъдимият погледнал
нагоре към свидетелката, задържал погледа си около 3 секунди, през което
време тя видяла добре лицето му, осветено от лампата
на козирката на входа.След това той се качил в микробуса, запалил двигателя и потеглил в неизвестна посока. При
отдалечаването на същия микробус, свидетелката
А., видяла номера му и предполагайки, че
е станала очевидец на кражба, си записала на лист датата и номера на микробуса
- А4818АС.
Същият
ден А. се обадила по телефона на домоуправителя на блока -свидетеля Г. Я. и го информирала за видяното, както
и че е записала номера на микробуса и изразила готовност да съдейства.
На 07.12.2015г. свидетелят В. Д. отишъл да нагледа апартамента на брат си свид.С. Д. и като
видял, че вратата на избеното помещение е разбита, а фитнес уредите липсват, се
обадил на брат си, подал сигнал в полицията и разговарял с домоуправителя на
блока.
В
доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съд, основно значение са обсъдените гласните доказателствени средства: показанията
на свидетелите В. А., С. Д., Г. Я. и И. П. дадени,
както в хода на съдебното следствие, така и във фазата на досъдебното
производство, приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на свидетеля Г. И.,
прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, показанията на
свидетелите Н. Н. и А. В., събрани в хода на съдебното следствие, приетите
по делото заключения на
съдебно-технически и съдебно-оценителна експертиза, писмените
доказателства - протокола за оглед на местопроизшествие от 07.12.2015г.,
протокола за разпознаване на лица от 09.12.2015г., протокола за обиск на лице
от 09.12.2015г., справката за съдимост на подсъдимия и останалите, приложени по
делото писмени доказателства.
Въз
основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие пред районния съд
и в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, настоящият състав се
съгласява с фактическата обстановка, приета в мотивите на първоинстанционния
съд, като възприетите от БОС изводи не налагат съществени различия по отношение
на значимите за делото факти. Преценката на мотивите на първоинстанционната
присъда, сочи, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК,
като е извършил оценка на доказателствения материал и въз основа на това е формирал
изводите си по фактите. Оспорването направено от подсъдимия от неговия защитник
на доказателствената дейност на първоинстанционния съд и свързаното с него
оплакване за необоснованост, се основава
на избирателно и фрагментарно интерпретиране на доказателствата, извън тяхната
взаимовръзка, поради което не може да бъде възприето като основателно от
въззивната инстанция.
На първо
място, въззивният съдебен състав се съгласява с оценката на показанията на свид.
В.А., направена
от първоинстанционния съд, като посоченото гласно доказателство правилно и аргументирано е
кредитирани с доверие и положено в основата на фактическите изводи на присъдата.
Не може
да бъде възприета тезата на защитника и подсъдимия, че първостепенният съд се е
предоверил на показанията на същата свидетелка
поради неизпълнение на задължението си да изясни твърдяните противоречия
в тях. Тук е следва да се отбележи, че аргументи в подкрепа на това си
възражение защитата и подсъдимият черпят от съпоставяне на дадените в съдебно
следствие показания на тази свидетелка с показанията й от досъдебното
производство. Последните са били приобщени по реда на чл.281, ал.4,вр.ал.1 от НПК по настояване на подсъдимия и защитника му ( първият е твърдял, че пред
съда свидетелката премълчавала ограничението на възприятията й от козирката на
блока, а вторият – заявеното пред съда,че е видяла паркиран микробус, докато в
досъдебното производство е съобщила за паркиращ микробус).
Настоящата
инстанция, при извършване на собствена преценка на доказателствените източници
и предвид възраженията на защитата, счита, че първоинстанционният съд
неправилно и незаконосъобразно е допуснал включване в доказателствената маса на
доказателствено средство, чието използване е било недопустимо. На първо място,
сочените от подсъдимият и защитника му противоречия са несъществени и не са
изисквали приложението на чл.281 от НПК. На следващо място, разпита от
досъдебното производство е проведен от
полицейски орган при Пето РПУ на
ОДМВР-Бургас, след първото действие по разследването по смисъла на чл.212 от НПК и без доказателства на разпитващия да му е било възлагано извършването на
действия по разследването. Обстоятелството, че подсъдимият и защитникът му са
направили искания за прочитането на протокола
за разпит от 07.12.2015г. на свид. А., в никакъв случай не освобождава съда от
основното му задължение - да провежда съдебното следствие в пълно съответствие
със закона и да изгражда вътрешното си убеждение единствено на доказателства,
събрани по установения в НПК ред. В случая БРС е допуснал процесуално нарушение
при събиране на доказателствата, макар и впоследствие да не се е позовавал на
него, което се отстранява чрез изключване от доказателствените материали по делото на
показанията, дадените в досъдебното производство на 07.12.2015г. от свид. А.
пред некомпетентен полицейски орган. В тази част, възражението на подсъдимия (л.17
от ВНОХД№111/19г. на БОС) за ползване на негодени доказателства – посочените
показания и докладни записки, е основателно. Отстраняване на посоченото
процесуално нарушение има и тази процесуална последица, че прави ненужно
обсъждането на твърдяните от подсъдимия и защитника му вътрешни противоречия в
показанията на тази свидетелка, още повече, че съществени различия отсъстват,
както бе посочено по-горе. Твърдението за ползване на докладни записки от БРС е
неверно. При излагане на мотивите си първоинстанционният съд не е ползвал съдържанието
на приложени по дело полицейски докладни записки относно установяване на факти,
касаещи предмета на делото, в отличие от направения опит на защитата и подсъдимия
да обосноват търсени от тях противоречия и неточности (вкл. и за объркани
номера на възприетия от свид. А. микробус), именно чрез съпоставка на годни доказателствени източници с данни от докладни записки, изготвяни още при
започване на разследването.
БРС е обсъдил
подробно показанията на единствения очевидец - свид.А., които са от важно значение, защото съдържат преки
доказателствени факти относно изясняваните обстоятелствата от значение за делото. Тази
свидетелка е направила подробно описание на възприетите от нея три лица,
наблюдавайки ги от балкона на жилището си.
Въпреки наличието на козирка е видяла изнасянето на вещи от входа,
които по вида и шума от при
товаренето им е оприличила на черни плочи
и тежести; натоварването им през
страничната врата в микробуса и поведението на трите лице след като им свирнала
от балкона. Тя не е могла да определи марката на микробуса, но й е направило
впечатление издавания от него шум на стара кола и е запомнила регистрационния
му номер, който е записала и съобщила на разследващите. и записала, като
съмнение е имала единствено за последните две букви. Единствената неточност по
съществените факти в показанията й е първоначалното ѝ твърдението пред
БРС за бял на цвят товарен микробус, което е обяснимо с времевата
отдалеченост на дадените в съдебното
производство показания със събитието, за което разказва. Видно от показанията
на свид. Г.Я. – домоуправител на блока и първият, на когото тя е съобщила видяното, същата
свидетелка му е разказвала за товарене
на вещи в „ червен на цвят бус“. Впрочем
именно поради съмнения, че би могла да забрави отделни детайли, свид. А.
е записала номера на микробуса, видян от нея при отдалечаването му.
Всички
обстоятелства, съобщавани от свид.В.А. в съдебната фаза, са намерили
потвърждение при направената проверка от БРС с други доказателствени източници - показанията на С. Д. и Г.Я.. Тези свидетели потвърждават макар и косвено фактите, за които
е свидетелствала В. А. е споделила непосредствено при срещите си с тях.
Показанията на посочените свидетели са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, и
допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Производният
характер на тези доказателства, не препятства процесуалната възможност да се
използват за проверка на показанията на свид. А. като първичен доказателствен източник, което е
довело и до правилния извод за обективност на заявеното от същата свидетелка пред
съда.
Свид.Г.Я. потвърждава разказа на свидетелката за трима
души изнасящи от входа и товарещи „някакви плочи“ в „ червен на цвят бус“, че
имала записан номера на МПС и че е запомнила едно от трите лица, което може да
разпознае и е готова да съдейства Този свидетел, живеещ на следващия по-горен
етаж, потвърждава и възможността да се наблюдава случващото се пред входа, както и факта на
добра видимост пред входа – осветено е от лампа, а съществуващата по
продължение на цялата дължина на блока козирка е с ширина около метър и не
пречи на възможността да се вижда какво се случва пред входа. В този аспект е
необходимо да се отбележи, че
потвърждаваната от него възможност за възприятия от балкона на свид.А.,
въпреки наличието на козирка пред входа, прави напълно ненужно използването на
експертно мнение за изследване на този факт, поради което и правилно БРС е
отказал да назначи исканата експертиза.
В отличие
от коментираната част, в останалата част от показанията ѝ, в които същата
свидетелка разказва за подозренията на свид.С. Д., че доведения му син е
извършителят на кражбата или че подсъдимият е съпричастен към палежа на вратата
на апартамента й, разказа й представлява предположения, както и самата тя ясно заявява и посочва как ги са се появили
тези предположения. В тази част от разказа й не се съобщават лично възприето от
нея обстоятелства по главния факт, поради което правилно не са били коментирани
в обжалваната присъда.
Укора за недобросъвестност
на свидетелката, поради нейната предубеденост към подсъдимия като съпричастен
към подпалването на вратата на апартамента ѝ, е неоснователен. Съобщените
от нея данни, послужили на полицейските органи за установяване на превозното
средство и самоличността на подсъдимия, са останали непроменени и на съдебно
следствие. Липсват каквито и да са индиции за някаква лична причина, поради
която тя да насочва разследването конкретно към непознатия ѝ подсъдим,
освен желанието й за сътрудничество и обективност.
Преценени
сами по себе си, показанията на свид.В. А. следва да бъдат възприети като
логични и последователни, отчитайки специфичните възможности на свидетелката за възприемане и съответно за пресъздаване на
възприетото. БРС е анализирал тези свидетелски показания освен като логическо
съдържание, също така и във връзка с други доказателствени източници, и е
установил тяхното потвърждаване
Опита
да се компрометира проведеното разпознаване, е получил съдебна оценка за
процесуалното си и доказателствено значение от касационната инстанция (л.53-л.54 от н. д. № 472/19г. по описа на ВКС ),
която настоящия състав изцяло споделя и не намира за нужно да
преобсъжда. Единствено с оглед неоснователността на възраженията на подсъдимия,
отразени в протокола за разпознаване и с поддържаните оплакванията за
непредоставени записи от камерите пред сградата на РПУ, където сутринта бил „показан“ на свидетелката, съдът намира за
необходимо да обърне внимание, че в 10:00ч. на 09.12.2015г. обвиняемия вече е
бил обискиран, а в 12:05ч. и прегледан при задържането му. Няма причина за съмнение, че отвеждането му за разпознаване е
извършено, така, както разказва свид.Н. – по вътрешен коридор в сградата на
полицейското управление, където не присъстват външни лица. Разпита на
свидетелката преди разпознаването е
започнал същия ден в 15:00ч, а самото разпознаване – в 15:30ч. и липсват
каквито и да са доказателства, че още сутринта
свид. А. е следвало да чака пред сградата на същото РУП за да ѝ
бъде „показан“ подсъдимия.
При извършен
на 19.01.2016г. оглед на червен на цвят
товарен микробус „Форд“, модел „Транзит“, паркиран на паркинг между бл.** и бл.***
в кв.“Меден рудник“, е установен номера
на рамата WF0LXXGBVLVM57743, който според справка от КАТ (л.90, т.1 от
досъд.п.) е собственост на свид.Г.И. и е с peг. № А 4818КС. От оскъдното
описание на констатациите при огледа се установява, че товарното МПС е без
поставени регистрационни номера, заварено със затворени предни лява и дясна
врати и странична дясна и задна врати
към товарната част, от които само предната лява врата е била отключена и е
могла да се отвори. Цвета на превозното средство, регистрационния му номер,
наличието на странична и задна врата за товарене, са обстоятелства напълно
съответни на съобщеното от свид. В.А.. Състоянието, в което е бил намерен
автомобила по време на огледа по никакъв начин не опровергава възприятията на
същата свидетелка за използването му при извършената кражба.
Извода на
БРС че подсъдимият е ползвал микробус „Форд“, модел „Транзит“, червен цвят с
ДК№ А4818КС е правилен и доказателствено обоснован от изследване на показанията
на свидетелите В.А., Г.И., И.П. , А.В. и З.И.. Освен изложеното от БРС е
необходимо да се допълни, че проследявайки показанията на свид. И.П. и от трите
му разпита, в частта им, касаещи твърденията,
че ключа за микробуса му е оставен да го продаде и да се удовлетвори от сумата на продажбата му,
съдът намира за недостоверени. Това е така, защото този свидетел не знае дали това
МПС има други(резервни) ключове, освен предоставените; не знае каква точно е повредата му, освен казаното му
от подсъдимия, че „прекъсва и не работи
както трябва“; не е „обръщал внимание
дали микробуса е местен“ и дори дали има номера, но предполага, че е имал; въпреки,
че го е виждал три пъти – веднъж, уж при предоставянето на ключа, още два пъти
с евентуални купувачи и му „хвърлял по един поглед“ на път за работа.Твърдението,
че същото МПС е било с пукнати гуми и без акумулатор не отговарят установеното
при огледа му, на който и той е присъствал и когато е констатирано, че е налице
акумулатор и само предната дясна гума е „отпаднала“, а след поставяне на ключа
в „боша“ „същия се завърта и дава на контакт“. Единственото, което категорично
твърди този свидетел е, че от около средата на ноември 2015г. микробусът не е
напускал местопаркирането си, където е проведен и огледа му. От показанията му пред съда прави впечатление,
че нито когато от свид.Н. И. е научил, че трябвало да
се срещне с подсъдимия в ареста, заради
„проблеми с микробуса“, нито след посещението и разговора с последния в ареста, а едва след полицейския
оглед, този свидетел се е дезинтерисирал от продажбата му и е решил да върне на свид.Н.И. му ключа за процесния
микробус. Не е ясно изобщо как се е готвил уж
да продаде МПС, когато по документи същото е регистрирано на името на
свид. Г.И..
Със същото недоверие настоящия състав се
отнася и към показанията на свид.А.В., който свидетелсатва, че два пъти е
шофирал същия микробус, поради отнетите водителски права на подсъдимия, като последния път микробуса гаснел и се развалил. Тогава с подсъдимия
с бутане го паркирали на паркинг до
детска градина и парти-центъра на свид.Н.И. и там, когато подсъдимият вдигнал
капака на микробуса, свидетелят си тръгнал, защото не разбирал от повреди.
Според
твърдяното в показанията на свидетелите П.
и В. , и двамата приятели и имащи с общи бизнес интереси с подсъдимия, тези
действия са се осъществили в началото и
средата на м.октомври 2015г., за да се
обоснове, че след това микробуса не е ползван от подсъдимия. Тези твърдения обаче са неверни, защото до началото на ноември същата
година ключът и документите за микробуса са се намирали в свид.Г.И., а самия
микробус е бил паркиран пред блока му, където живеел. Резервни ключове за
микробуса е нямало, а самото превозно средство е било изправно и ползвано
няколко пъти от свид.И.. След това той ги е предал на подсъдимия и не е виждал
повече микробуса, а следователно и свид.В. не би могъл да го шофира два пъти,
потегляйки от паркинга пред бл.*** на кв.М. р.“, гр.Бургас. Очевидно е също, че
един ден след извършения оглед на МПС, не свид.Г.И. е констатирал откраднати 2 бр.регистрационни табели на товарния
автомобил(въпреки че като регистриран собственик той е подал заявление за
кражбата), дори защото той не е знаел неговото местонахождение - че той е бил
оставен на паркинг пред бл.** в кв.“М. р.“.
Показанията
на свид.З.И., съпроцесник на подсъдимия по други производства, не допринасят с нищо за изясняване на
предмета по делото, освен с факта, че е виждал подсъдимия да управлява същия
товарен микробус.
Правилно
показанията на свид. Г.И., дадени в досъдебното производство на 09.12.2015г.,
са били възприети с доверие от БРС. Правилно също така първоинстанционният съд
не се е доверил на последващите му и вече променени показания , отнасящи се
основно за отношенията между дъщеря му, внучките му и подсъдимия и в частност –
че по време на извършване на престъплението свид. Н.И. и двете й дъщери, заедно
с подсъдимия са били в жилището му в гр. Бургас, , ж.к.“Л.“, бл.**, вх.**, ет.**,
в кйкъвто смисъл, макар и не така укончливо, са свидетелствали и Т. И., А. Х. и
Н.И..
За да не
се довери на посочените показания БРС е
съпоставил твърдяната в тях информация с наличните данни, съдържащи се в заключението на съдебно-техническа експертиза и в приложени
справки от мобилния оператор “Теленор България“ЕАД изх.№ 20957/12.10.2018г. и
изх.№ 195572/ 01.10.2018г. БРС е констатирал, че за времето от 23:00 часа на
25.11.2015г. до 05:30 часа на 26.11.2015г. мобилния номер ползван от
свидетелката Н.И. ********* се е намирал в сайт № 5009 на мобилния оператор в
ж.к.“М. р.“, включващ административния адрес на свидетеля Г.И. - бл.**, в зона **(където
по това време е живеела свидетелката Н.И., заедно с децата си) е използвал
услугата мобилен интернет. Твърдението на същата свидетелка , че си била оставила телефона у родителите си, за
да си спести изблиците на ревност от подсъдимия са направени при повторния
ѝ разпит пред съда, след получаване на справките от телефонния оператор
по делото. При първоначалния й разпит, нито тя, нито сестра й – свид.А.Х. или
родителите й са споменавали този факт, а и така посочената причина е крайно
неправдоподобна, предвид факта, че предния ден – на 25.11.2015г. до 10:28ч.
телефона на свид.Н.И.а се е намирал в обхвата на клетка в ж.к.“Л.“, бл.**, в която по същото време и до 10:53ч се е намирал и е обменял трафични данни и
ползвания от подсъдимия телефон с № ********.
В подкрепа
на констатацията на БРС са и данните, съдържащи се в приложеното и предявено
чрез възпроизвеждането му във въззивното производство вещественото доказателство – един брой оптичен
CD-диск, Видно от приложените разпечатки за периода от 19:16ч на 25.11.2015г.
до 08:33ч на 26.11.2015г. са само от една операторска клетка на бл.**, кв.“М. р.“,
гр.Бургас. Още сутринта на същия ден - 26.11.2015г.
свид.Н.И.а в 08:07ч и в 08:33ч е била
потърсена от свид. З.И..
От същата
операторска клетка са и първите трафични данни за 26.11.2015г., започнали от
07:39ч. от телефона, ползван от дъщерята
В.. Последният разговор проведен от рожденичката В. на 25.11.2015г от този
телефон е в 16:27ч и се е намирал в клетка в кв.“Меден рудник“, гр.Бургас, бл.**.
От тази клетка са последните разговори от
телефона на майка ѝ – свид. Н.И.а до 19:16ч на 25.11.2015г. , след който
час трафичните данни са от другата посочена по-горе операторска клетка на бл.**,
кв.“Меден рудник“, гр.Бургас.
Последните трафични данни от СИМ карта с тел №
*********, ползвана от подсъдимия на дата 25.11.2015г. са от 15:25ч, като до
тогава е със свид. З.И.. На 26.11.2015г. отчитането на трафични данни от
телефонния номер на подсъдимия започва от 09:42ч., когато се е намирал също в
района на клетка в кв.“Меден рудник“, гр.Бургас, бл.*** и е бил търсен от
другия свидетел по делото – А. В.. Следователно наличните обективни данни
сочат, че вечерта на 25.11.2015г. и сутринта на следващия ден телефоните на
свид. Н.И.а и дъщеря ѝ В. не са се намирали в жилището на подсъдимия на
адрес в гр.Бургас, ж.к.“Л.“, бл.**, вх.**, ет.**.
Видно от
представената пред въззивното производство справка и докладна записка, на 24.11.2015г. е била извършена проверка на
подсъдимия от пробационни служители и установен
в 0:20ч в дома си. Останалите документи от пробационната служба,
приложени към НОХД№3346/17г. на БРС се отнасят за направени през 2016г.
проверки.
При тези
обстоятелства, въззивната инстанция намира, че показанията от съдебно следствие на свидетелите Т. И., А. Х.,
Н.И. и на Г.И. в частта, в която същите са твърдяли, че свид.Н.И.а и децата й
са пренощували вечерта на 25.11.2015г
срещу 26.11.2015г. в дома на подсъдимия, правилно и логически издържано са били
преценени от първостепенния съд във връзка с първоначално дадените от свид. Г.И.
показания и с други обективни факти по
делото и напълно обосновано не са били
кредитирани с доверие, а оценяни като целящи да осигурят алиби на подсъдимия за
инкриминирания времеви период. Преценката на първоинстанционния съд, че
родствената връзка на посочените свидетели с децата на подсъдимия ги прави до голяма степен заинтересовани от
изхода на делото е правилна.
Като
правилна следва да бъде споделена и направената от първоинстанционния съд
преценка на обясненията на подс.П.М. , който не ги е кредитирал и ги е възприел
като защитна версия. БРС е изследвал това доказателствено средство и след
съпоставянето му с останалите източници на доказателства, е изложил съображения
защо не го кредитират изцяло, каквато е оценката на въззивната инстанция.
Упрекът,
че първоинстанционният съд се е доверил на едни доказателсвени източници за
сметка на други , без да ги обсъди поотделно и в тяхната цялост, се обосновава
чрез изваждане от общото съдържание на различни гласни доказателствени източници
на отделни израз или думи и тяхното
противопоставяне, посредством превратно тълкуване до степен на изопачаване на
смисъла при депозирането им. В мотивите на атакувания акт макар и лаконично, но
ясно са обсъдени доказателствата, съдът е обосновал съображения защо кредитира
с доверие една част, а други доказателствени източници приема за недостоверни.
Доказателственият анализ е направен от БРС в съответствие с изискването на чл. 305, ал. 2 от НПК, въз основа на изследване на съдържащи
се в отделните доказателствени средства данни , за разкриване на логическата
връзка между тях и след критична преценка на цялата доказателствена съвкупност,
поради което и с направените уточнения,
се споделя и от настоящата инстанция.
При тези
изводи от фактическа страна, настоящият състав споделя като правилни и законосъобразни
правните изводи на БРС, който е приел, че въз основа на обективно, всестранно
изследване на обстоятелствата по делото несъмнено се установява, че на
26.11.2015г. подс. П.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 от НК.
Изпълнителното
деяние на кражбата се изразява в прякото отнемане на вещта и включва два
момента: а) прекъсване на старото владение върху вещта от действителния
собственик и б) установяване на ново владение от дееца. Предмета на
престъплението, като вид и количество, е бил установен от БРС въз основа на единствено
възможните за това доказателствени източници - показанията на собственика и ползвателите
на фитнес залата С. Д., В. Д. и Г. М., а
стойността му - от заключението на вещото
лице изготвило съдебно-оценителната експертиза. Отнетото оборудване е
било ситуирано в мазето на владелеца му, което е било заключено. За да се
осъществи отнемането, необходима предпоставка е било преодоляването на
заключващия механизъм на вратата, който е бил разбит , видно от показанията на свид.В. Д. и протокола за оглед (л-9-л.13,т.1 от досъд.п.).
Част от уредите , неподвижно закрепени чрез болтове и гайки към дясната стена на
мазето са били отделени от нея, отново със същата цел – за да бъде възможно
прекъсване на владението на собственика им. Самият факт на прекъсване на
владението на свид. С. Д. не е достатъчен за довършване на изпълнителното
деяние. Необходимо е деецът да установи свое владение и да има реална
възможност да се разпорежда с имуществото като със свое. Това в конкретния
случай не може да стане, преди откраднатият спортен инвентар да се отнесе от мазето,
където е било разположено. Поради вида, обема и теглото на предмета на
престъплението това не е могло да стане без използването на товарния автомобил
на подсъдимия П.М. и именно затова той е паркирал микробуса пред входа на пострадалия - гр.Бургас,
ж.к.„Л.”, бл.**, вх.**. Придвижването на подсъдимия до местопрестъплението,
пренасянето на откраднатото имущество до мястото, където е бил паркиран
товарния микробус, натоварването на откраднатото в микробуса и превозването на същото са отделни моменти от
цялостната дейност по осъществяване на кражбата, защото без извършването на
един от тях, тя не би се осъществила, т.е деянието би било останало
недовършено. Очевидно е, че товарния автомобил „Форд Транзит” с ДК № А 4818 КС е бил необходимо средство за осъществяване на
изпълнителното деяние и окончателното отнемане на спортния инвентар,
озвучителната техника и гумиранитие подови плочи- предмет на кражбата, и
прекъсване на предишното владение върху него. Именно предвид безсъмненото
участие на подс.П.М. в довършването на престъплението - като лично товарещ и
организиращ натоварването от двете неустанови лица на отнетите вещи , а така
също и като управляващ използваното МПС за превозването им и отдалечаване от
местопрестъплението, е без значение дали и как е проникнато във входа и в
общото помещение на мазетата, колко време е необходимо за разглобяване на
отделни спортни уреди и за отделянето им от конкретното помещение след
24.11.2015г., за да бъдат натоварени в процесния автомобил в около 03ч. на
26.11.2015г. Продължителността на подготвителната дейност за отнемането на
спортните вещи би имала значение при обвинение и за други квалифициращи
деянието признаци, свързани с евентуална съучастническа дейност и/ или
използване на техническо средство(и респ. отегчаващи личната отговорност на
подсъдимия), каквито държавното обвинение не е предявило. В този смисъл оплакванията
на подсъдимия и защитника му за неизяснен начин на извършване на престъплението
са напълно неоснователни.
От субективна страна, правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено от подс. П.М. при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неизбежното настъпването на общественоопасните последици от деянието – лишаването
на собственика на процесните вещи от фактическа власт върху тях и
установяването на своя такава и е искал настъпването на тези последици. Вида,
обема и теглото на предмета на престъплението, месторазположението му до натоварването
му в микробуса и действията на подс.М.
за установяване на фактическа власт върху него, сочат, че извършвайки тази
престъпна дейност, неговия умисъл е обхващал
всички елементи на престъпния състав по чл. 195, ал. 1,т.3, т. 4 от НК.
Налице е
и съставомерния признак по чл.195, ал.1,т.7 от НК, защото настоящото деяние е
извършено от подсъдимия в петгодишния срок по чл.30 от НК, след като влязло в
сила от 18.01.2011г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 81/2011г. на Районен съд-Бургас е бил
осъден за друго такова престъпление, като нито едно от двете деяния не се явява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
За
престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години. С обжалваната присъда БРС, при приложението на
чл. 54 от НК, е наложил на подс. М. наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Определянето
на наказанието по правилата на чл. 54 от НК е закономерна последица от
установените по делото факти, защото по делото не са налице нито са
многобройни, нито изключителни по своя характер смегчаващи вината обстоятелства,
за бъде правена преценка за приложение на чл.55 от НК. Отмереното от БРС
наказание е значително под средния и близо до минималния предвиден размер, при
отсъствието на каквито и да са съображения за проявената снизходителност. По
мнението на настоящия състав така определеното наказание се явява несправедливо
и несъответно нито на високата степен на
обществена опасност на деянието(силно завишена дори поради наличието на три квалифициращи признака , при достатъчен
един), нито на високата личната степен
на общества опасност на дееца ( предвид осъжданията му, извън относимото за
приетата квалификация по чл.195, ал.1,т.7 от НК, както и че настоящото деяние
е изпълнено докато подсъдимият търпи наказание за друго
престъпление), но при липсата на протест обжалваната присъда не може да бъде
коригирана в тази ѝ част.
Привеждането в изпълнение на отложеното за петгодишен
изпитателен срок общо наказание по НЧД №
4126/2011г. по описа на Районен съд-Бургас е в пълно съответствие с
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК.
При
извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда настоящата
инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нито нарушения на материалния закон, обосноваващи наличие на основания за нейната
отмяна или изменение, поради което въззивната жалба следва да бъде оставен без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 183 от 21.11.2018г.,
постановена по НОХД № 3346/2017г. от Районен съд, гр.Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.