Решение по дело №260/2024 на Административен съд - Габрово

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по жалба на “ГГ-01” ЕООД, гр. Габрово, представлявано от Управителя Х. Б. против Решение № 77 от 02.05.2024 година на Районен съд - гр. Габрово, постановено по АНД № 9 по описа за 2024 година на ГРС. С посоченото Решение РС Габрово е потвърдил Наказателно постановление № 07-2300163 от 12.12.2023 година на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово, с което за нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Твърди се в жалбата постановеното Решение на ГРС било да неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало извършване на нарушението. Липсвали по делото представени достоверни справки от информационната система на ГИТ за това дали е искано, респ. издавано разрешение за приемане на работа на Д. М. Г.. Търси отмяна на обжалваното Решение и съответно на горното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответната страна - Дирекция “Инспекция по труда” Габрово - редовно призовани, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание заема становище, че жалбата е неоснователна, поради което и моли Решението на РС Габрово да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура, гр. Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на Решението на районния съд, поради което последното следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представяни нови доказателства.

Касационната жалба е допустима като подадена в законния срок от надлежно упълномощен представител на процесуално легитимирано лице – Дружество, засегнато от оспореното НП.

Съдът, в настоящия му състав, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от въззивния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на оспореното Решение. Санкцията на Дружеството е наложена поради това че, при извършена проверка на 27.09.2023 г. на място и по документи е констатирано, че „ГГ-01“ООД гр. Габрово в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ в нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ е допуснал да осъществява трудова дейност непълнолетната Д. М. Г., [ЕГН] като „сервитьор“ в обекта на Дружеството ЗОХ “Глинени гърнета“, находящ се в гр. Габрово на [улица]от 19.05.2023 г., без разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Габрово. Посочено е, че нарушението е извършено на 19.05.2023 година и е установено на 27.09.2023 г., 03.10.2023 г., 25.10.2023 г., 30.10.2023 г., 03.11.2023 г. и 07.11.2023 г. Безспорно установено по делото е, че Д. М. Г., родена на [дата] била допусната на работа като „сервитьор“, без да е налице изискуемото се при подобни случаи Разрешение ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 302, ал. 2 от КТ лицата, ненавършили 16 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, а според ал. 1 от КТ и след обстоен медицински преглед и медицинско заключение, че са годни да извършват съответната работа и тя няма да увреди здравето и да попречи на правилното им физическо и умствено развитие

В случая, видно от представените писмени доказателства, Г. е била на възраст 15 година и близо 11 месеца към допускането на работа и на навършени 16 години към датата на проверката, т.е. към започване работа и към момента на проверката за да бъде приета на работа е било необходимо разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“. Законодателят е предвидил подобна мярка с оглед закрила на подобна категория лица с оглед възрастта, като обществената опасност на подобно деяние се изразява в нерегламентирано използване на труд на непълнолетни, което винаги съдържа елемент на експлоатация.

Не са налице основания да се приеме, че конкретния случай е маловажен, като преценката е, както досежно приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, уреждащ привилегирован състав на нарушение, така и по отношение на чл. 28 от ЗАНН, изключващ наказателната отговорност.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, в частност представения трудов договор между Дружеството, представлявано от управител и наетото лице, Г. е постъпила на работа на 19.05.2023 г., като договорът е сключен на същата дата. Нарушението се изразява в това, че лицето е допуснато да работи, което като факт е станало именно на тази дата и същата е приета от административния орган като дата на извършване на нарушението. Към тази дата по отношение на непълнолетната Г. не е имало издадено разрешение за приемане на работа от ИТ – приложената справка, въпреки императивната разпоредба на чл. 302, ал. 2 от КТ.

Несъстоятелни са твърденията, посочени в жалбата, че нарушението не е установено по категоричен начин. В случая Дружеството следва да представи данни и доказателства, че преди да започне работа непълнолетното лице, са изпълнени изискванията на КТ, включително да е налично посоченото в Кодекса разрешение от Инспекция по труда, а както се посочи налична е и справка, която установява противното, а именно лицето да е допуснато на работа без такова разрешение.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства, които да изменят установената от административния орган и от първоинстанционния съд фактическа обстановка и които да водят до нови крайни изводи от правна страна, различни от тези на ГРС.

В Решението си състава на РС Габрово е констатирал, че при постановяване на обжалваното НП не са установени нарушения на ЗАНН. Правилно състава на ГРС е кредитирал с доверие тези доказателства, установяващи факта, че Д. М. Г. е работила за “ГГ-01”ООД Габрово, без да е налице изискуемото съгласно КТ разрешение. Не са налице и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в, ал. 1 от КТ, касаеща маловажни случаи.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че Решението на ГРС е правилно и законосъобразно. Правилно е преценен размера на наложената санкция, като изводите на РС Габрово се споделят и в тази насока.

При проверка пред настоящата съдебна инстанция съдът не констатира пороци в Решението, които да водят до неговата отмяна, като съдебният акт съответства изцяло на материалния закон. Оспорваното Решение на ГРС е правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването и потвърждаване решението на РС Габрово основателно се явява искането на пр. представител на ответника за присъждане на разноски. Такива следва да бъдат понесени от Дружеството жалбоподателя, като същите, представляващи възнаграждение за юрисконсулт следва бъдат определени в размер на 80 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77 от 02.05.2024 година по АНД № 9 по описа на Районен съд – Габрово за 2024 година, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ГГ-01“ЕООД гр. Габрово да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.