Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Русе, 11.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, 7 състав, в публично заседание на единадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдията Агуш административно
дело № 438 по описа за 2023 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния
кодекс, във вр. с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано
е по жалба на „Астра биоплант“ ЕООД, със седалище гр. Сливо поле, обл. Русе, против
Решение рег. № 32-456384 от 29.06.2023 г. към митническа декларация (МД) с MRN 22BG002002083901R8/27.10.2022 г., на Директора на
Териториална дирекция (ТД) „Митница Варна“, с което се коригира митническата декларация, като е разпоредено
Е.Д. 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“ и Е.Д. 6/15 „Код
на стоката код по ТАРИК“ да се чете **********; данните в поле „Задължения“ за
стока № 1 от всяка митническа декларация да се четат съобразно отразеното в съответните
таблици в решението и са установени публични задължения за досъбиране мито в
общ размер на 19353.98 лв. и ДДС в общ размер на 3870.79лв., ведно с лихва за
забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл.
114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл.
59, ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че решението е издадено
без да е налице фактическо и правно основание за коригиране на митническите
декларации и за начисляване и досъбиране на допълнителни публични задължения за
мито и ДДС. Изложените твърдения сочат на доводи за допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и противоречие с
материалния закон. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът в производството – Директорът на
ТД Митница Варна при Агенция „Митници“, оспорва жалбата. Твърди, че с
оспорваното решение стоката е класирана правилно, както и че не са извършени
нарушения на процесуалните правила. В представено писмено становище излага
подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение.
Моли обжалването да бъде отхвърлено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение на прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от лице – адресат на
административния акт, при наличие на правен интерес, тъй като с него се засяга
неблагоприятно правната му сфера и в рамките на 14-дневния срок от съобщаването
му. Следователно, подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и
извърши преценка на събраните по делото доказателства, включително
представените с административната преписка, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 27.10.2022г. „АСТРА БИОПЛАНТ" ЕООД
декларира на режим „допускане за свободно обръщение" стока „употребявано
кухненско олио", 5 колета, 114390,00 кг бруто тегло, държава на износ ОАЕ,
деклариран произход ОАЕ, деклариран код по ТАРИК **********, условие на
доставка CIF
Варна, с обща фактурна стойност 171973,90 USD, при курс за митнически цели 1.97439
лв. за 1 USD.
Декларираната митническа стойност е в размер на 339543.55 лв.
Към митническата декларация за допускане за
свободно обращение са приложени: фактура № 24/2022/21.09.2022г., коносамент №
1КТ690395/07102022, сертификати за качество, информационни документи -
приложение VII към Регламент (ЕС) №1013/2006, анализен сертификат.
Във
връзка с митническото оформяне на стоката и на основание чл. 148 и чл. 244
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от
Регламент (ЕС) № 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) и чл. 59,
ал. 1 от Закона за ДДС, за даване на разрешение за вдигане на стоките по
смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 89 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, дружеството е учредило обезпечение в размер на 23224.78
лв., регистрирано с GRN №
22BG002000X253469.
На 01.11.2022г. от стоката „употребявано
кухненско олио" по митническа декларация с MRN 22BG002002083901R8/27.10.2022г. е взета проба за анализ
за целите на коректното тарифно класиране на стоката, с протокол за вземане на
проба № 153/01.11.2022г. Пробите са изпратени до Централна митническа
лаборатория - ЦМУ, гр. София, с писмо per. № 32- 374891/02.11.2022г.
С писмо per. № 32-80447/28.02.2023г. е получено
становище от дирекция „Митническа дейност и методология" на ЦМУ, с
приложена МЛЕ № 04 10.11.2022/ 23.02.2023г. за анализ на стока с описание
„употребявано кухненско олио", изготвена от ЦМЛ, по протокол за вземане на
проба, per.
№153/01.11.2022г. относно тарифното класиране на стоката.
Съгласно експертизата, анализираната проба с
лаб. код № **********
представлява тъмнокафява, нееднородна, маслорбразна маса, състояща се от две
фази - течна и полутечна с фина утайка и със силен, неприятен мирис, характерен
за употребявана мазнина. Съгласно допълнително проведена с ЦМЛ консултация, не
се съдържат моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли. На
база резултатите от MЛE стоката се характеризира като негодна
за консумация смес от растителни мазнини (употребявано кухненско олио), без
наличие на животински мазнини и масла, или техните фракции.
На основание правила 1 и 6 от Общите правила
за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН), стоката е класирана в позиция
1518 „Животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции,
обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани,
полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин
химически променени, с изключение на тези от № 1516; негодни за консумация
смеси или препарати от животински, растителни или микробни мазнини или масла
или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати,
нито включени другаде", код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания.
Прието е, че предвид състава на стоката, приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на мито по отношение на
трети страни – 7.7%.
Стоката не се класира в декларирания код
1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или
препарати от животински мазнини и масла или от животински, растителни или
микробни мазнини и масла и техните фракции, а анализираната стока представлява
негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла.
Прието е, че на основание чл. 101 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, за декларираната стока №1
описана като: „употребявано кухненско олио" по гореоцитираната митническа
декларация възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, в
размер на 19353.98 лв. мито и 3870.79 лв. ДДС, общо: 23224.77 лв.
С писма per. № 32-119571/28.03.2023г. и per. № 32-143243/13.04.2023г. „АСТРА
БИОПЛАНТ" ЕООД, ЕИК ********* е уведомено за мотивите, на които ще се
основава решението на митническия орган в съответствие с нормата на чл. 22 пар.
6 от Регламент (ЕС) №952/2013, като му е предоставена възможност за отговор.
Писмо с per. №
32-119571/ 28.03.2023 г. е получено на ръка на 29.03.2023 г. от Лилия Димитрова
- управител на „Лоджистик Груп" ООД, чието дружество е упълномощено от
„Астра Биоплант" ЕООД. Писмо с per. № 32-143243/13.04.2023 г. е получено на 19.04.2023г.,
видно от известие за доставяне на „Български пощи" ЕАД № ИД PS 9028 004JTT 9.
В определения 30-дневен срок, дружеството не
е изразило своето становище.
На база резултатите от МЛЕ и данните от
придружаващите стоката, документи, анализираната проба се охарактеризира като
негодни за консумация смеси или препарати от растителни мазнини и техните
фракции.
Органът е приел, че на основание правила 1 и
6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към
Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на
стоки за позиция 1518, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно
данните от приложените документи, попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН,
различен от декларирания.
Предвид състава на стоката приложимият ТАРИК
код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни – 7.7%.
Административният орган е направил извод, че
стоката не се класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща
негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от
животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираната
стока представлява негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини
и масла.
За установяване на релевантни факти, като
свидетели са разпитани А.А. – служител, изготвил протокола за вземане на проба,
приложен на л.10 от преписката, както и К.К.
– служител на фирма „Лоджистик груп“ ООД, присъствал при вземане на проба във връзка с внос на
стока на „Астрабиоплант“ през месец ноември 2022г.
Свидетелят Красимиров установява, че
проверката е извършена на пристанище Варна – Запад. Стоката била разположена в
20 футов контейнер, който вътре е оборудван с флекси танк. Размерите на 20
футовия контейнер били приблизително 2.50 ширина на 6.00 метра дължина и около
2.5 метра височина. Флекси танкът заемал по-голямата част от този контейнер.
Стоката, която била във флекси танка също заемала по-голямата част от него. На
мястото, където били взети пробите нямало подгрев на стоката. Пробите били
взети от сървейс организация. Сървейската организация носели бутилки за
пробовземането. Пробовземането се извършва от крана на флекси танка, който се
намира в най-ниската му точка. Кранът е с диаметър около 8-10 см. За да се
вземе проба от флекси танка, първо се разпломбира крана, след което кранът се
отваря и от там се взема пробата. В зависимост каква е температурата на
околната среда, стоката или тече, или е в твърдо състояние. В случая било месец
ноември и предвид температурата, стоката не била в течно състояние, не е текла
през крана.
Свидетелят Ахмед установява, че пробата е
взета на пристанище Варна запад. Контейнерите били на площадката на
пристанището, на открито. Контейнерите били отворени един по един. Пробата по
принцип се вземала от дъното на контейнера, където имало един кран и от този
кран се вземала пробата. Друг вариант за вземане на проба нямало. Отварял се
крана, веществото тече и се пълнят бутилки. Направил е композит, като 4 бутилки
са за митницата и две бутилки са за клиента.
От всеки контейнер се вземала проба. Стоката
в контейнерите изглеждала почти еднакво, но пак зависило как е пълнен
контейнерът. Някои проби били по-течни, други по-гъсти. На пристанището, където
е взел пробата, не можело да се загряват контейнерите и не можело да се
хомогенизира стоката в контейнера. Мястото било една площадка.
Пробите ги вземали единствено като отваряли
крана на контейнерите и каквото изтече от там пълнели бутилки с фуния. От всеки
контейнер пълнели по една бутилка и след това бутилките изсипвали в един голям
съд, след което всичко го разбърквали и смесвали, така правели композита и
тогава пълнели официалните проби.
Свидетелят Ахмед е разпитан в присъствието
на в.л. доц.С.М., която след изслушване на разпита на свидетеля дава следните
обяснения в съдебно заседание. Вещото лице посочва, че пробата не е взета по
правилата на стандарта и пробата не е хомогенизирана. По принцип проба по
стандарт се взема когато материала се прехвърля от този контейнер в друг
резервоар, като тези резервоари се свързват с тръба, от която периодично се
взема проба. В случая пробата не е хомогенизирана, а също пробата е взета
еднократно от един контейнер.
По искане на жалбоподателя е допусната и
изготвена съдебно-техническа експертиза (л. 228-232 от делото).
От заключението на вещото лице се установяват следните
релевантни факти:
Контролната
проба от стоката представлява смес от масла/мазнини, с основен компонент
триацилглицероли (триглицериди, над 80%), малки количества (под 5%) ди- и
моно-ацилглицероли, свободни мастни киселини, стероли, полярни липидни
компоненти, влага и други вещества с неустановен състав. Според резултатите от
проведения елементен анализ, пробата съдържа 91.20% въглерод (С), 1.80% водород
(Н), 0.35% азот (N), 6.65%
кислород (О)
(ПРИЛОЖЕНИЕ 1) и минимални количества (0.0014%) сяра (S) (Анализно свидетелство на ЛУКСАМ
ТРЕЙДИНГ ДМКК, л. 92горе).
Пробата представлява нееднородна маслообразна маса с наличие на фина утайка, с
неприятна миризма на употребявано за готвене олио. Такъв тип отпадни мазнини се
използват основно за производство на биодизел. Според приложени към делото
документи, стоката е отпадък, предназначен за оползотворяване, обозначен е като
„Използвано готварско олио (UCO)"
(л. 73горе),
и е внесен от фирма „Астра Биоплант" ЕООД, която има Комплексно
разрешително от МОСВ - ИАОС за експлоатация на химическа инсталация за
производство на биодизел (метилови естери на мастни киселини) и глицерин (л.
147горе). Най-вероятно стоката е предназначена за преработка в
производството на биодизел.
На база изпитани б показателя — 1)
органолептично описание, 2) мастно-киселинен състав, 3) качествена химична
идентификация, 4) триглицериден състав, 5) йодно число, 6) свободни мастни
киселини:
Пробата представлява нееднородна
маслообразна кафеникава маса от течна и полутечна фази, с наличие на фина утайка,
със силна неприятна миризма на употребявано олио (ПРИЛОЖЕНИЕ 2). В този вид
стоката е негодна за консумация като масло/мазнина от хора и животни.
Мастно-киселинният състав включва следните
мастни киселини: 18:1 (45%), 16:0 (25.5%), 18:2 (20.7%), 18:0 (4.1%), 18:3
(2.3%), 14:0 (0.64%) и под 0.5% 16:1, 20:0, 20:1, 22:0, 12:0 и няколко други в
следови количества (Митническа лабораторна експертиза №
04_10.11.2022/23.02.2023, л. 6долу). Допълнителен анализ показва и високо
съдържание на транс-изомери (ПРИЛОЖЕНИЕ
3). Според получените данни за мастно-киселинния състав, пробата
не може да бъде съотнесена към индивидуално масло/мазнина според наличните
литературни данни за мастно-киселинен състав на отделни растителни и животински
организми. Пробата представлява смес много вероятно от палмово масло и
масло/масла със степен на ненаситеност като на соево, рапично, в по-малка
степен на царевично, слънчогледово, сусамово. Транс-изомери се получават при
продължително високо-температурно третиране на маслото.
Относно химичната идентификация,
пробата представлява масло/мазнина, съдържаща като основен компонент (над 70%)
триацилглицероли (триглицериди) и малки количества свободни мастни киселини,
стероли, диацилглицероли, моноацилглицероли, полярни вещества и други компоненти
с неустановен състав. В сравнение със състава на чисто палмово масло
(рафинирано избелено дезодорирано), пробата от процесната стока съдържа
значително по-голямо количество полярни компоненти (ПРИЛОЖЕНИЕ 2), най-
вероятно като резултат от термично третиране.
Триглицеридният профил на процесното
олио се различава значително от този на палмово масло и свинска мас по
отношение по-голямото количество триглицериди от класове с по-висока степен на
ненаситеност (съдържащи диенови и триенови мастно- киселинни остатъци) (ПРИЛОЖЕНИЕ 2). Този
резултат потвърждава заключението от мастно-киселинния състав, че пробата
представлява смес от масла/мазнини, най-вероятно палмово и други с по-висока
степен на ненаситеност.
Йодното число (ЙЧ) е със стойност 85.lg I2/100g (ПРИЛОЖЕНИЕ 2), съпоставима
с декларираното в Анализното свидетелство на ЛУКСАМ ТРЕЙДИНГ ДМКК ЙЧ = 80.95g b/lOOg (л. 92горе), и показва проба (смес от масла)
със степен на ненаситеност подобна на зехтин.
Свободните мастни киселини са 2.7 %
като олеинова киселина (л.бдолу от материалите по делото) и не са в необичайно
количество за отработено готварско олио.
В заключение от резултатите на 6те
показателя, описани по-горе — пробата представлява негодна за консумация смес
от глицеридни масла/мазнини със сравнително ниска степен на ненаситеност (но
по-висока от тази на палмово масло), и съответства на „използвано готварско
олио (UCO)".
От
заключението на вещото лице се установява, че проба от процесната стока е
анализирана за съдържанието на холестерол. Това е показателят, който се
използва за ясно разграничаване на маслата/мазнините от растителен и животински
произход. Тъй като в животинските организми (и продукти от тях) холестеролът е
основният стерол (за разлика от растителните, където е под 7%), негови количества
над 8% в проби позволяват идентифициране на мазнини от животински произход в
смес с растителни масла. Наличните в случая резултати от три анализа в три
лаборатории (л. 6 долу - Митническа лабораторна експертиза № 04
10.11.2022/23.02.2023, ПРИЛОЖЕНИЕ
4 и ПРИЛОЖЕНИЕ
5) не
позволяват да се направи категорично
заключение за присъствие на животински масла/мазнини или техни
фракции в пробата, която представлява нееднородна смес след термично третиране
при неизвестни условия.
Според в.л. М. в изследваната проба не може
да се констатират със 100% сигурност негодни за консумация смеси или препарати
от животински мазнини или от животински и растителни мазнини и масла и техните
фракции.
При
пържене в растителна мазнина се наблюдава смесване с мазнини от животински
произход от храната, която се обработва при висока температура. Степента на
смесване зависи от вида на кулинарния обект и условията, вкл. времето, на
обработката му.
В процеса на пържене става обмен на
мазнините между средата (пържилното олио) и продукта, който се пържи
(независимо дали е от растителен или от животински произход). Степента на
преминаване зависи както от обекта (неговия вид, липиден състав, допълнителна
обработка на повърхността му като глазура, панировка и т.н.), така и от условията
на пържене - температура и времетраене. При пържене значително се засилват
процесите на хидролиза и окисление на липидите, водещи до разграждане,
изомеризиране, циклизиране, полимеризиране и др. промени в молекулните
структури, като се засягат всички видове мазнини — и растителните, и
животинските, но в различна степен в зависимост от вида им.
Промените, които настъпват в процеса на
пържене, повлияват химичния състав на всички масла и мазнини, но в различна
степен, в зависимост главно от мастно-киселинния им състав и наличието на
антиоксиданти. Тези промени се отразяват по различен начин на възможностите за
идентификация на мазнините (растителни и животински) - в някои случаи е лесно и
безспорно, в други, като настоящия, не може да се стигне до категорично
заключение поради вида и състава на пробата.
При
така установената фактическа обстановка и предвид чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия съгласно чл. 101, § 1 и
чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15,
ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл.5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и
приложените заповеди, противно на твърденията на жалбоподателя. Не се споделя
тезата, че оспореното решение следва да бъде издадено от лицето поставило под
отчет процесната стока, в каквато насока е твърдението за нищожност.
Оспореното решение изхожда от директора на Териториална
дирекция „Митница Варна“, който притежава качеството „митнически орган“ по
смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
и е компетентен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ
да издава решения от вида на процесното. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ решенията
по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция
„Митници“ или от директорите на териториални дирекции.
Съгласно чл. 19, ал. 7 от ЗМ за
целите на прилагането на чл. 29 от Регламент ЕС № 952/2013 решения взети без
предварително заявление се издават от директора на териториалната дирекция (ТД
Митница Варна), където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи
вземането на решение. Нещо повече чл. 5, т. 1 от посочения регламент за целите
на кодекса въвежда определението за митнически органи - митническата
администрация на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото
законодателство, както и всички други органи, оправомощени от националното
законодателство, които в случая са изчерпателно уредени и в чл. 16 от ЗМ.
Следователно, и с оглед фактите по делото, с
горепосочената разпоредба директорът на ТД „Митница Варна“, е оправомощен да
издаде решение по прилагане на митническото законодателство.
Съгласно
чл. 101, §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, размерът на дължимите вносни
или износни мита се определя от
митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че
възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези
органи разполагат с необходимата информация. По силата на последната посочена
разпоредба (чл. 87) и тази на чл. 77 от същия регламент, митническото
задължение при режим „допускане до свободно обръщение“ възниква на мястото,
където се подава митническата декларация за внос.
С
оглед дефиницията на чл. 5, т. 1 от посочения регламент и чл. 104, пар. 1 от
МКС и чл. 56 от ЗДДС компетентните митнически органи „вземат под отчет“
определения с решението размер на дължимите държавни вземания. Твърдението на
жалбоподателя, че „митническия служител, който е взел под отчет съответните
държавни публични вземания е следвало да издаде процесното решение“ е в
противоречие с посочените приложими правни норми.
Оспореното решение е в писмена
форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и се
съдържа изложение на фактически обстоятелства, които, според административния
орган, обосновават разпоредения краен резултат, т.е. съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правните
основания за издаването му.
Съдът констатира обаче, че в хода на
административното производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила във връзка с реда и начина на вземане
на проба от процесната стока.
Тези нарушения са обусловили и неправилното
приложение на материалния закон от гледна точка на извършеното тарифно
класиране на стоката.
Разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от
Регламент (ЕС) № 952/2013, към която се препраща и в чл. 29 от същия по
отношение на решенията, взети без предварително заявление, урежда процесуалното
задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било
неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава
решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в
определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил.
Нормата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
императивна, а в случая не са налице някои от изключенията от регламентираното
в нея право на изслушване, предвидени в същата разпоредба, втора алинея, б. “а“
– б. “е“, респ. в чл. 10 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446. В чл. 8, § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на
съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013. В него
следва да е посочено: а) документите и информацията, които митническите органи
възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който
съответното лице трябва да изрази своето становище, считано от датата, на която
е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на
правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в
буква а), съгласно приложимите разпоредби.
В случая до жалбоподателя са изпратени писма
per. №
32-119571/28.03.2023г. и per. №
32-143243/13.04.2023г., с които „АСТРА БИОПЛАНТ" ЕООД, е уведомено за
мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган в съответствие
с нормата на чл. 22 пар. 6 от Регламент (ЕС) №952/2013, като му е предоставена
възможност за отговор. Писмо с per. №
32-119571/ 28.03.2023 г. е получено на ръка на 29.03.2023 г. от Лилия Димитрова
- управител на „Лоджистик Груп" ООД, чието дружество е упълномощено от
„Астра Биоплант" ЕООД. Писмо с per. № 32-143243/13.04.2023 г. е получено на 19.04.2023г.,
видно от известие за доставяне на „Български пощи" ЕАД № ИД PS 9028 004JTT 9. Посочените писма отговарят на формалните
изисквания на чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 .
Както беше посочено, процесуални нарушения са
допуснати при вземането на проби от процесната стока.
Вземането на проби от стоките е регламентирано в
чл. 189 и чл. 190 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл. 238 – чл. 242 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от съответните задължителни
международни стандарти за вземане на проби от различни продукти, а за
неуредените в регламентите и стандартите въпроси – от Ръководството за вземане
на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки,
утвърдено с т. 2 от Заповед № ЗАМ-1397/30.08.2019 г. Българският стандарт БДС EN ISO 5555
„Животински и растителни мазнини и масла. Вземане на проба“ е одобрен от
председателя на БИС на 03.10.2003 г. и е идентичен на стандарт EN ISO
5555:2001. Същият е изменен с Изменение 1 „Гъвкави контейнери за транспортиране
на течни продукти“ (т.нар.“флекситанкове“, flexitanks). В превода на български език, т.6.6.5, на този
стандарт е посочено изрично следното: „Не е възможно да се вземе проба от
гъвкав резервоар, след като е бил напълнен, а вземането на проби трябва да се
извършва по време на процеса на пълнене или разтоварване. Следователно трябва
да се използва методът, описан в 6.6. Когато съоръженията за пренос на масло не
предоставят подходяща точка за вземане на представителни проби, се предлага да
бъде произведена тръба с дължина от около 0,3 м., с подходящи връзки във всеки
край, снабдена с подходящ пробовземен кран. Тази тръба трябва да бъде свързана
между клапана на flextank и
нагнетателната линия преди започване на товарене/разтоварване, за да се вземат
последователни проби по време на целия процес на товарене/разтоварване.
Съответно, последователните проби трябва да бъдат внимателно смесени, за да се
получат представителни проби от целия товар, които след това могат да бъдат
разделени, за да се осигурят нужното количество проби. Минималният размер на
наливната проба от гъвкав резервоар трябва да бъде 5 l,
независимо от обема на маслото в резервоара“.
Видно от
Протокол за вземане на проба № 153 от 01.11.2022 г., взетото количество от
стоката в 4 бр. единични опаковки (стъклени буркани), е приблизително по 0.700
л, т.е. много по-малко от минимално изискуемия обем на пробата от гъвкав
резервоар от 5 л., съгласно стандарт БДС EN ISO 5555.
На следващо място, както става ясно от показанията
на свидетелите Красимиров и Ахмед, че пробите са вземани през крана за
разтоварване на гъвкавия контейнер, който се намирал в най-долната му част,
чрез средство, приличащо на тел с дължина около метър, като при вземане на
пробата от отвора е изтекла различна течност като цветове.
По делото се установява, че приложеният способ за
вземане на проби изцяло не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с
приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за
транспортиране на течни продукти (т.нар. флекситанкове). Това обстоятелство
изцяло компрометира представителността на пробата, предвид, както сочи и вещото
лице, че няма как при температурата, при която е взета пробата, тя (стоката) да
е била хомогенизирана и да съдържа всички необходими съставки за изпитване. Още
повече следва да бъде съобразено и обстоятелството, че вземането на пробата е
само от дъното на флекситанка, където се фрагментират основно утайките и водата
и именно те постъпват предимно във взетата проба.
Обстоятелството, че пробите са били взети от служители
на специализирана сървейска фирма – C.S.S. Bulgaria, не освобождава митническите органи от
отговорността за правилното пробовземане, съгласно приложимия стандарт, посочен
и в съответната карта (процедура) за вземане на проби, а именно SAM-102 „Храни,
течни, висок вискозитет“ в Ръководството по вземане на проби за митническата и
данъчната администрация (SAMANCTA), приложима и за стоки с код 1518 от раздел III, глава 15 от КН, между които са примерно изброени и следните:
животински мазнини и високо вискозни растителни масла, сланина, маргарин,
какаово масло, фъстъчено масло, растителна мазнина и подобни продукти.
Съгласно чл. 240, § 3 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, вземането на проби
се извършва от самите митнически органи. Те обаче имат право да изискат
вземането на проби да се извърши под техен надзор от
декларатора или от ангажиран за целта експерт. Ако в законодателството на Съюза
няма разпоредби в това отношение, експертът се определя съгласно
законодателството на съответната държава членка. В т. 3 „Отговорности“ от
утвърденото със Заповед № ЗАМ 1397/30.08.2019 г. Ръководство за вземане на
проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните
стоки, е записано следното: “Отговорности за прилагане на настоящото ръководство
при вземане на проби от стоките за целите на митническия контрол носят
ръководителите на митническите учреждения …. Когато пробите се вземат от
декларатора или от определено от него лице, митническият служител е длъжен
неотлъчно да присъства при вземането на пробите. Той контролира процеса на
пробовземането и е отговорен за спазването на всички процедури от настоящото
ръководство. Взема решения и носи отговорност за предприемане на действия при
отстраняване на отклоненията по време на изпълняваните процедури. За всички
предприети действия, свързани с вземането на пробите и тяхната представителност
по отношение на проверяваната стока, митническият служител носи отговорност
съгласно действащите разпоредби“. В т. 4.3 „Стандарти“ от ръководството има изрично
препращане към списъка на приложимите стандарти, публикувани на интернет
страницата на ЕК в Ръководството по вземане на проби за митническата и
данъчната администрация (SAMANCTA), т.е. и към посочения там стандарт БДС EN
ISO 5555.
В обобщение следва да се посочи, че при вземане на
пробата са допуснати множество нарушения, които изцяло дискредитират нейната
представителност по отношение на изследваната стока. Това е самостоятелно
основание за отмяната на оспорения административен акт.
Допуснатите при вземането на пробите от стоката
нарушения са съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото обективно
препятстват възможността за формиране на законосъобразен извод относно нейните
обективни характеристики, и по-конкретно относно нейното съдържание с оглед
наличието или отсъствието на животински мазнини в нея, които нарушения са
рефлектирали и върху тарифното й класиране.
В обобщение следва да се посочи, че
административният орган не е доказал, в съответствие с доказателствената му тежест съгласно чл.170,
ал. 3, вр. ал. 1 от АПК, че процесната стока е смес само от растителни мазнини
и масла, както е прието в административния акт, поради което и стоката е била
неправилно тарифно класирана в код по КН ********** „Други“, за който приложимата
ставка на митото по отношение на трети страни е 7,7%, съответно неправилно са
били установени и задължения за досъбиране.
По изложените съображения оспореното решение се
явява незаконосъобразно – издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради което следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите и направени деловодни разноски. От данните по делото съдът установи,
че същите са в общ размер от 3644.80 лева – заплатена държавна такса (50 лв.) и
депозити за възнаграждение на вещото лице (1094.80лв.) и адвокатско
възнаграждение 2500лв.. Деловодните разноски, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК,
следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото
лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган
– издател на оспорения акт. Съдът намира, че на жалбоподателя следва да се
присъди и адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., като по делото са
представени доказателства за извършено плащане по банков път.
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-456384 от 29.06.2023
г. към митническа декларация с MRN
22BG002002083901R8/27.10.2022
г., на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Митница Варна“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Астра биолант“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливо поле, община Сливо
поле, област Русе, ул. „България“ № 23, представлявано от управителя Д.Ф.М., сумата от 3644.80 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: