№ 16
гр. Русе , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000055 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
„П.“Е. гр.София, ЕИК *****, чрез пълномощник юрисконсулт
И.П. е обжалвало решението, постановено по гр.д.№1212/2020г. по описа на
РРС, с което предявеният от Е. В. П. против него иск за прогласяване
нищожност на сключения договор за потребителски кредит №********** от
17.08.2018г., е уважен. Излага оплаквания за неговата неправилност, поради
нарушение на материалния закон, подробно посочени в жалбата и иска
неговата отмяна и отхвърляне на претенцията. Претендира разноски за тази
инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Насрещната страна Е. В. П. не е подала отговор на въззивната
жалба.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата и след като
провери допустимостта и правилността на решението, с оглед оплакванията,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в законния
срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
1
разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с главен иск за
прогласяване нищожност на сключен между страните договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт №**********, както и
евентуален-за обявяване нищожност на клаузите, даващи право на кредитора
да получи заплащане на пакет от допълнителни услуги.
За да уважи иска за прогласяване нищожност на договора,
след обстоен анализ първоинстанционния съд е приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него не е посочен реалния
ГПР, което води до недействителност на договора.
За да бъде даден отговор на въпроса дали договорът е
нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид
разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е и чл. 22,
съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният
лихвен процент – 41,17 %, както и ГПР – 49,89 %, както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а
взетите предвид допускания са посочени в чл. 5 от Общите условия.
Решаващият извод на съда за уважаване на главния иск е правилен. За
обосноваването му районният съд е изложил изчерпателни и аналитични
мотиви, поради което настоящия състав препраща към тях, на основание
2
чл.272 ГПК. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, досежно
приетото от съда по отношение нарушението на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Следва
да се отбележи, че некоректно в ГПР по договора за кредит не е включена
сумата от 2179.68 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. Тази сума се дължи за заплащане на услуги, свързани с усвояването и
управлението на кредита, които са пряко свързани с договора за
потребителски кредит. Като не е сторено това /сумата не е взета предвид при
формиране на ГПР/, е налице некоректно посочване на ГПР по договора за
кредит, поради което и потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по самия договор, и
реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. По този начин кредиторът е целял, респ. постигнал заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от това и извън
горното, липсва детайлизация по вид и размер на компонентите на ГПР в
сключения процесен договор, което е нарушение на законовото изискване на
чл. 10, ал. 1 ЗПК за яснота на потребителските договори. В тази насока
настоящият състав счита също така и че с процесния договор не е
предоставена пълна, точна и ясна информация за разходите, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР, т. е., че същият не
е коректно посочен в договора, поради което и потребителят е затруднен да
направи информиран и икономически обоснован извод дали да сключи
договора за кредит или не. Развитите в жалбата доводи досежно характера на
допълнителните услуги настоящия състав намира за несъстоятелни.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е част от
договора, което е видно и от горната част на страниците и от номерацията им.
Уговорените услуги, както бе посочено, са изцяло свързани с основната
престация и договореното възнаграждение за пакет допълнителни услуги
касае действия свързани с усвояването и управлението на кредита, поради
което то несъмнено следва да бъде включено в ГПР.
По тези съображения въззивната инстанция намира за правилен
извода на районния съд, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.
10 ЗПК.
Предвид гореизложеното неоснователни се явяват оплакванията в
3
жалбата за неправилност на първоинстанционното решение, поради което
същото следва да се потвърди изцяло.
На въззиваемата Е.П. не се дължат разноски за тази инстанция, тъй
като такива не са направени и поискани.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260225/12.10.2020г., постановено
по гр.д.№1212/2020г. по описа на Районен съд-Русе, IX-ти граждански състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4