№ 16400
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110113791 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба по реда на чл. 422 ГПК от „Първа
инвестиционна банка“ АД срещу В. В. А. след развило се заповедно производство по ч.
гр. дело № 61818/2023 г. по описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се
приложи към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва изчисления размер на дълга
от ищцовото дружество, като оспорванията му касаят погасяването на дълга поради
изтекъл давностен срок. Ето защо, изчисленият размер на дълга следва да се отдели
като безспорно между страните обстоятелство, а искането на ищеца за допускане
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза се отложи за първото по делото
заседание след евентуално ангажиране на допълнително становище от ответника.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч. гр. дело № 61818/2023 г. по описа на СРС
към настоящето дело.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба и отговора на
исковата молба въпроси след евентуално ангажиране на становище от ответника по
делото.
УКАЗВА на ищеца, че до откритото по делото заседание може да ангажира
становище по направеното от ответника възражение за неравноправност на клаузи в
общите условия към процесния договор.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.06.2024 г.
от 09:45 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено по отношение на ответника В. В. А., че дължи на
ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена на 20.11.2023 г. по ч. гр. д. 61818/2023 г. по описа
на СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 5000 евро, представляваща
главница по Договор за издаване на кредитна карта № ........./26.03.2007 г., ведно със
законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
2814,12 евро, представляваща договорна лихва за период от 09.11.2020 г. до 31.10.2023
г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14,57 евро, мораторна лихва
за периода от 01.11.2023 г. до 08.11.2023 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 30,68 евро, представляваща
такса разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че вземането - предмет на
делото, произтича от сключен между банката и ответника В. В. А. договор за издаване
на кредитна карта № ........./26.03.2007 г., съгласно който Банката предоставила на
кредитополучателя, като последният усвоил банков кредит овърдрафт в размер на 5000
евро, с краен срок за погасяване: 26.03.2009 г., като сочи, че същият се подновявал
автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия. Сочи се, че
договорът за кредит бил сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския
закон, като с подписването му кредитополучателят декларирал, че са му предоставени
Общите условия на Банката за кредити на физически лица, че е запознат с тях и
приема прилагането им при уреждане на отношенията между страните във връзка със
сключването и изпълнението на договора. Твърди се, че предоставеният кредит е
изцяло усвоен по банковата сметка, открита на името на кредитополучателя, като
усвояването е било извършено чрез множество транзакции. Твърди се, че последната
усвоена сума от ответника е от 19.02.2011 г. в размер на 2,75 евро. Между страните
било уговорено и заплащането на годишна лихва в размер на 1,25 % на месец, като при
изцяло усвоен кредитен лимит, годишната лихва се равнявала на 15 %.
Кредитополучателят извършвал погасяване на дължими суми по кредита, като
последното погасяване било на 04.01.2011 г. в размер на 145,48 евро. Сочи се, че
кредитът е в просрочие, считано от 19.02.2011 г. – общо 4646 дни към 08.11.2023 г.
включително. До ответника била изпратена покана за изпълнение, с която кредиторът
предоставил 7-дневен срок за изплънение. Поканата била получена от ответника на
06.10.2023 г., но последният не изпълнил задължението си. Ето защо банката сочи, че
обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 01.11.2023 г.
Моли съда да установи дължимостта на вземанията така, както са претендирани в
заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът, в законоустановения срок, подава отговор, с който оспорва
основателността на предявените искове. Не оспорва факта на възникнало между
страните облигационно правоотношение по процесния договор за издаване на
кредитна карта, но счита задължението за погасено поради изтекъл давностен срок,
като прави изрично възражение за това. Признава посочените от ищеца последни дати
на усвояване и плащане по кредита. Сочи, че между страните е уговорено падежът за
2
изпълнение да настъпва на всяко 5-то число от месеца, а ако същото е неработен ден –
на следващия работен ден. Сочи, че доколкото последната транзакция по усвояване на
кредита е от 19.02.2011 г., то изискуемостта на вземането по нея настъпва на
05.03.2011 г., от която дата е започнал да тече и 5-годишният срок на погасителна
давност. Сочи, че давността не е била спирана или прекъсвана, задължението не е било
новирано, като между страните не е подписвано допълнително споразумение. Поради
погасяването по давност на задължението за главница, счита, че за погасени следва да
се считат и акцесорните задължения. На следващо място излага съображения за
неравноправност на клаузата на чл. 36.1 от ОУ, касаеща автоматично подновяване на
договора. Счита, че с тази клауза на потребителя не е предоставена възможност да
прецени икономическите последици от клаузата към момента на сключване на
договора. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 10а ЗПК:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за издаване на кредитна карта № ........./26.03.2007 г., изпълнение
на задълженията на кредитодателя по него, по силата на който договор за
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане
на възнаградителна лихва и допълнително сторени такса разходи в претендираните
размери.
При доказване горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
дължимите суми са погасени.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че са страни по процесния договор за
кредит; че кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави сумата по
кредита; че размерът на непогасени задължения е претендираният от ищцовото
дружество; че последната усвоена от кредитополучателя сума по кредита е от
19.02.2011 г., а последното извършено погасяване по кредита е от 04.01.2011 г.; че
кредитът е в просрочие, считано от 19.02.2011 г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3