№ 258
гр. Шумен, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500283 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №303 от 18.04.2022г. по гр.д.№3280/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
отхвърлил предявения от А. И. Д. с ЕГН ********** срещу ЧСИ А.Е.А.З. с рег. № 769 и
район на действие Окръжен съд - Търговище, иск с правно основание чл.441 от ГПК, във вр.
с чл.74 ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия
на ЧСИ, за извършени действия по принудително изпълнение по изп. д. № 1297/2019г. ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
- 05.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, и мораторна лихва върху горната сума
в размер на 37,22 лева за периода от 31.08.2020г. до 05.11.2020г.. На ответника са присъдени
670 лв. деловодни разноски. Решението е постановено при участие на трети лица – помагачи
на страната на ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД.
От мотивите към атакуваното решение е видно, че съдът е отхвърли предявените искови
претенции доколкото ищцовата страна не е доказала наличието на причинената и вреда, и
непосредствената причинно - следствена връзка между тази вреда и незаконосъобразните
действия на ответника.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, поради което обжалва
решението, и моли да бъде постановено друго, с което да се отмени решението и
постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск.
1
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна и третото лице помагач ОББ АД не са
депозирали отговор, а третото лице помагач ЗК "ЛЕВ ИНС" АД е позирало отговор на
жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли
да бъде потвърдено. С молба от 18.10.2022г. въззиваемата страна е оспорила жалбата с
изложени мотиви по същество, и е поискала присъждане на деловодни разноски по чл.38,
ал.2 ЗА.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искови претенции от А. И. Д. срещу ЧСИ
А.Е.А.З. с рег. № 769, по чл.441 ГПК, вр. чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. От
изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и отправения
с нея петитум до съда е видно, че ищеца претендира обезщетение за причинени му от
ответника неимуществени вреди поради незаконосъобразните действия по принудително
събиране на несеквестируеми суми и отказ да бъдат върнати своевременно, с които действия
причинил на ищцата неимуществени вреди - "… изразяващи се в причинен нерви, безсъние,
срам, обида и влошаване на здравето.".
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Ищцата е длъжник по изпълнително дело №20197690401297 по описа на ЧСИ А.Е.А.З. с рег.
№ 769 с район на действие Окръжен съд – Търговище, с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********. Със запорно съобщение от 19.09.2019г. на ЧСИ по горното изпълнително
дело е бил наложен запор върху всички банкови сметки на ищцата в „ ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. На 27.08.2020г. по банковата сметка на ищцата в ОББ АД - .....
постъпила сумата от 7545.74 лева /3 869.61 евро/ от Парентиа Фландрия неправителствена
организация без стопанска цел, представляваща ‘‘детски надбавки“ отпуснати от Кралство
Белгия в полза на непълнолетните й деца. По наложения запор, от банковата сметка на
ищцата ..... ОББ АД на 31.08.2020г. превела по сметката на ЧСИ сума в размер на 3
925.95лв., от които било изплатено вземането на взискателя. С постановление от
01.09.2020г. ЧСИ прекратил производството по изпълнителното дело, на основание чл.433
ал.2 от ГПК. На 09.09.2020г. ищцата депозирала Възражение вх.№9804/09.09.2020г. до ЧСИ,
че постъпилата сума по банковата и сметка в ОББ АД, представлявала ‘‘детски надбавки“
отпуснати от Кралство Белгия в полза на непълнолетните й деца, и поискала спиране на
изпълнението и възстановяване на незаконосъобразно изтеглените суми, както и вдигане на
наложения запор. Приложила и доказателства, а именно уведомително писмо от Парентия
Фландрия в подкрепа на твърдението, че сумата по банковата сметка представлява детски
надбавки. Във връзка с така направеното възражение взискателят изразил становище, че
2
същото е неоснователно. На 19.10.2020г. ЧСИ изпратил съобщение до ищцата, с което я
уведомил, че изпълнително дело №20197690401297 е прекратено, на основание чл.433 ал.2
от ГПК. Същото е било получено от ищцата на 21.10.2020г. Въз основа на депозирана жалба
от ищцата срещу действията на ЧСИ А.Е.А.З. било образувано в.гр.д. №299/2020г. по описа
на Окръжен съд гр.Търговище. С Решение № 260037/07.12.2020г по в.гр.д. № 299/2020г.
влязло в законна сила на 07.12.2020г., бил отменен отказа от 19.10.2020г на ЧСИ А.З.
съдържащ се имплицитно в Съобщение за прекратяване на изпълнително производство изх.
№ 12819 от 19.10.2020г. по изп.дело № 1297/2019г. по опис на ЧСИ с рег.№ 769, да
възстанови на ищцата- длъжник по изп.дело № 1297/2019г. неправилно запорирани и
удържани суми в размер на 3925.95лв. и 20.00лв такси за запори на банкова сметка на
длъжника в „ОББ“ АД - София, поради тяхната несеквестируемост, на основание чл.446,
ал.2 ГПК. На 29.01.2021г. взискателят възстановил преведената му по изпълнителното дело
сума в размер на 3925.95лв. и същият ден, сумата била възстановена на ищцата от ЧСИ
А.Е.А.З. като била преведена по банковата и сметка в ОББ АД.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съдът е
длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е
поискан от ищеца. На първо место е необходимо да се отбележи, че съобразно чл.441 от
ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ отговорността на ЧСИ за вреди, причинени на граждани от
незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на
чл.45 от ЗЗД, което предпоставя кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или
бездействие на ЧСИ във връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение,
настъпили в резултат на него вреди и причинно следствена връзка между тях и
противоправното поведение на деликвента. Противоправността се състои в процесуалната
незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, а вината му се презюмира, на
основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. За надлежно провеждане на защитата си ищецът по иска
следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативно наличие на
три елемента: неправомерни действия на ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие
упражняване на дейността на съдебния изпълнител и причинна връзка между настъпилата
вреда и действията му. При доказването им, ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за всички негативни
последици върху имуществената сфера на увредения, вследствие директно въздействие
върху нея, който не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие на
ЧСИ. Съдът преценява законосъобразността на действията на ЧСИ независимо от това дали
те са били обжалвани и какво е решението по жалбата.
В настоящия случай, спорът се свежда до наличието на сочените от ищеца
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител и наличието на вреда от тези действия.
Ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи
сочения от нея правопораждащ фактически състав. Ищеца е следвало да създаде абсолютно
сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва
всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен
3
начин, наличието на твърдените незаконосъобразни действия на ЧСИ, настъпили в резултат
на тях вреди и причинно следствена връзка между тях и противоправното поведение на
деликвента. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна
достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но
и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана
сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го
задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им
последици за ненастъпили. Със задължителното тълкуване на закона дадено в т. 13 от ТР
№2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са изложени съображения, че
несеквестируемата част от наличността по сметка не може да бъде определена, без банката
да съобщи на съдебния изпълнител, какви суми постъпват в сметката и на какво основание,
както и техният размер. Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация
от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да
зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете
несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по
сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния
изпълнител възниква задължението да събере необходимата информация от банката /за
източника на постъпленията и техния размер/, от платеца на сумата и да върне на длъжника
несеквестируемата част от преведената му сума. Ако третото задължено лице погрешно
плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на
длъжника. Едва когато е бил сезиран от длъжника на 09.09.2020г., за ЧСИ е възникнало
задължението да събере незабавно необходимата информация от банката, от платеца или от
длъжника, за източника, вида и размера на постъпилите, респективно – преведени средства,
за да зачете евентуалната несеквестируемост, респективно – да върне цялата или част от
сумата на длъжника. От една страна ищцовата страна не е ангажирала абсолютно никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпени от нея неимуществени вреди от
сочените изпълнителни действия, а от друга не се установи и незаконосъобразно действие
или бездействие на ЧСИ, годно да причини сочените неимуществени вреди. На първо место
е необходимо да се отбележи, че съобразно чл.444, т.8 ГПК изпълнението не може да бъде
насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на
принудително изпълнение. Съгласно чл.446а, ал.1 ГПК /Нов- ДВ, бр.86/2017г./
несеквестируемостта на доходите по чл.446 ГПК, както и на помощи и обезщетения
съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-
рано от един месец преди налагане на запора. Съгласно ал.2 на същия текст запорното
съобщение не поражда действие по отношение по отношение на помощите и обезщетенията
по ал.1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен
за задължение за издръжка. От тълкуването на законовата разпоредба, във връзка с
разясненията, дадени в ТР № 2/2013 г. /т.13/ на ОСГТК на ВКС се установява, че забраната
за допускане на принудително изпълнение върху определени вземания и забраната за
насочване на изпълнението върху несеквестируеми имущества, се отнася само по
4
отношение на такива вземания, които са постъпили по банковата сметка на длъжника не
по[1]рано от един месец преди налагане на запора. Всички останали суми по сметката, макар
и поначало същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или върху тях да не се
допуска принудително изпълнение, придобиват характера на спестявания и върху тях
принудително изпълнение може да се насочва и то в пълен размер. Семейните помощи са
средства в пари или в натура, които подкрепят семейства с ниски доходи за отглеждането на
техните деца. Следва да се отбележи, че помощите по чл.7, ал.1 ЗСПД са целеви средства –
такива за покриване месечните нужди за детето, но по изложените по-горе съображения
несеквестируеми са само получените по сметката текущи /месечни/ помощи, но не и такива
от предишен период, които поради това, че не са били изтеглени са се трансформирали в
спестявания. Когато лицето задържа несеквестируеми или изключени от принудително
изпълнение суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, се
приема, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния
период, което има за последица отпадане на законовата защита. В случая средствата са били
преведени през м.08.2020г., но представляват "детски надбавки" за предходен период -
01.10.2018г. - 31.08.2019г., поради което и не биха могли да се ползват от защита на закона,
а от друга страна не е установено че попадат в хипотезата на чл.446а, ал.1 ГПК, доколкото
са помощи отпуснати от неправителствена организация, а не такива, които са
регламентирани в нормативен акт. Дори и да се допусне приложимостта на горната
хипотеза, както бе отбелязано по - горе не е надлежно установено наличието на вреда
причинена от соченото действие на ЧСИ. Ето защо, настоящата инстанция намира, че иска
следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди. На адвоката на
въззиваемата страна - К. Д. Х., на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 от ЗА вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 503,72 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №303 от 18.04.2022г. по гр.д.№3280/2021г. на Районен
съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА А. И. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К. Д. Х. с ЕГН
********** от Адвокатска колегия Русе, гр.Русе, ул. „....“ №15, в качеството и на
процесуален представител на ЧСИ А.Е.А.З. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 503,72 лева.
Решението е постановено при участие на трети лица – помагачи на страната на
ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:*********, гр.София и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, ЕИК: *********, гр.София.
5
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6