№ 39
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Величка Цанова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Д. Анг. Д.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.34 ал.1 вр.чл.20 от Закон за
признаване,изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/,като е образувано по жалба на адв.Х. Х. от АК-Перник,с
посочен съдебен адрес,служебен защитник на заинтересованото лице Е. Б.
Л.,с установен адрес,ЕГН **********,срещу Решение №92/18.12.2023 година,
постановено по н.д. №641/2023 година по описа на Окръжен съд гр.Перник.
С цитираното решение,на основание чл.32 ал.1 във вр.чл.16 ал.7,т.1,чл.36
вр.чл.22 ал.1 , чл.38 ал.1,т.1,т.4 ЗПИИРКОРНФС,съдът е признал и допуснал
за изпълнение Решение №BHBL/X/012023014507,постановено на 11.07.2023
година от Bezirkshauptmannschaft Bludenz,несъдебен орган в Република
Австрия,влязло в сила на 10.08.2023 година,с което на българския гражданин
Е. Б. Л. от гр.***, ул.“***“ №**, ЕГН********** е наложена финансова
санкция в размер общо на 170 евро,равностойни общо на 332 лева по курса на
БНБ към датата на налагане на санкцията.
Съдът е постановил след влизане на решението в сила да се издаде
1
изпълнителен лист за посочената сума в лева,освен ако не се представят
доказателства за плащането и.
Съдът е постановил,на основание чл.38,ал.1,т.1,предл.първо и т.4
ЗПИИРКОРНФС,за признаването на решение №BHBL/Х/012023014507 да се
уведоми Bezirkshauptmannschaft Bludenz,Република Австрия,като копие от
уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на РБ.
Защитата и заинтересованото лице са останали недоволни от
постановения съдебен акт,като с подадена в срок жалба са го атакували пред
Апелативен съд София.Твърди се,че постановения съдебен акт е
незаконосъобразен и неправилен,като е постановен в нарушение на
материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
Сочи се,че решаващият съд не е обсъдил с необходима прецизност
събраните по делото писмени доказателства,които,според защитата сочат
липса на предпоставки по чл.4 ал.2 вр. ал.1 и чл.3 от Закон за
признаване,изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови
санкции/ЗПИИРКОРНФС/.Защитата намира,че представеното Удостоверение
по чл.4 от РР2005/2014/ПВР не е в оригинал и е с частичен превод,като по
делото не е приложено нито в оригинал,нито в заверено копие Решение
№BHBL/X/012023014507/11.07.2023 година на Bezirkshauptmannschaft
Bludenz, Несъдебен орган в Република Австрия.На тази основа твърди
невъзможност да се съпоставят актовете,включително решението,признато за
изпълнение от първия съд с отразеното в Удостоверението по чл.4 от
РР2005/2014/ПВР.
Сторено е оплакване,че в самото Удостоверение по чл.4 от
РР2005/2014/ПВР не е преведено наименованието на издаващия орган,имена
и лични данни на извършителя,къде е извършено нарушението,вида и
правната квалификация.
Сторено е възражение по начина на уведомяване на заинтересованото
лице от австрийските власти,касателно постановеното решение,срокове и
начин на обжалване.
Едновременно с това се сочи,че заинтересованото лице не е уведомявано
от българския съд лично за разглеждане на административно наказателния
2
спор,доколкото са налице данни да е задържан на територията на Република
Румъния и не може да осъществи лична защита.
Сочи,че решаващият съд не е положил усилие да провери налице ли е
плащане по претендираната санкция.
Намира да са налице условията на чл.35 от Закон за
признаване,изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции за постановяване на
отказ от изпълнение на посоченото решение на австрийските власти.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт.
Пред въззивния съд защитата поддържа сторените оплаквания и
искания,като акцентира,че заинтересованото лице не е надлежно призовано от
първия съд за разглеждане на делото.Сочи,че не може да се приеме надлежно
призоваване и пред настоящия съд,а самият защитник няма връзка със
заинтересованото лице.
Твърди,че не е ясно дали не е налице пълно или частично плащане на
задължението.
Поддържа искането си за отмяна на атакувания съдебен акт.
Представителят на държавното обвинение изразява становище,че с оглед
събраните пред него доказателствени източници,първият съд се е произнесъл
с обоснован съдебен акт.
Сочи,че представеното Удостоверение по чл.4 от РР2005/2014/ПВР е
пълно,издадено е по надлежен ред и е представено в съответен превод,а
възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
Намира,че не са налице условията на чл.35 от Закона,водещи до отказ от
признаване на несъдебното решение за налагане на финансова санкция.
Претендира потвърждаване на атакувания съдебен акт.
След като прецени изложените в жалбата доводи и съобрази наведените
оплаквания, Софийският апелативен съд намери за установено следното:
Въззивната жалба е допустима,депозирана е от процесуално
легитимирана страна в срок,а разгледана по същество е неоснователна.
По делото настоящия съдебен състав,възприема фактическа
обстановка,изразяваща се в следното:
3
Заинтересованото лице Е. Б. Л. е роден на ******** година в гр.***,с
установен адрес в Република България,ЕГН **********.С Решение №BHBL
/X/012023014507,постановено на 11.07.2023 година от Bezirkshauptmannschaft
Bludenz, Несъдебен орган в Република Австрия,влязло в сила на 10.08.2023
година,вж.т.2,б.“ж“,т.1 от Удостоверението на българския гражданин Е. Б. Л.
от гр.***, ул. “***“ №**,ЕГН********** е наложена финансова санкция в
размер общо на 170 евро,равностойни общо на 332 лева по курса на БНБ към
датата на налагане на санкцията за извършено нарушение “превишаване на
скоростта“ при управление на МПС с рег.№ ******** с 25 км./час над
допустимата скорост от 60 км./час на 01.02.2023 година в 15,19 часа в
установено населено място в Република Австрия.Финансовата санкция е
наложена заради нарушение на пар.52 и пар.99 от Правилник за движение по
пътищата на Република Австрия.
С Решение №92/18.12.2023 година,постановено по н.д. №641/2023
година по описа на Окръжен съд гр.Перник,на основание чл.32 ал.1 вр.чл.16
ал.7,т.1,чл.36 вр.чл.22 ал.1,чл.38 ал.1,т.1,т.4 ЗПИИРКОРНФС,съдът е признал
Решение №BHBL/X/012023014507,постановено на 11.07.2023 година от
Bezirkshauptmannschaft Bludenz,Несъдебен орган в Република Австрия,влязло
в сила на 10.08.2023 година за налагане на съответна финансова санкция.
Възраженията на защитата,свързани с нередовна процедура в
производството пред посочения несъдебен орган на Р.Австрия,както и във
връзка с твърденията,че производството пред първия съд,а и пред настоящия
съдебен състав се развива при нередовно призоваване и уведомяване на
заинтересованото лице,с което се накърняват правата му,настоящият съд
намира същите за неоснователни.
Проследявайки процесуалното развитие на производството,въззивният
съд на първо място не споделя оплакванията на защитата,че заинтересованото
лице не е надлежно уведомено за воденото производство в
Р.Австрия.Изрично в цитираното Удостоверение по чл.4 от
РР2005/2014/ПВР,вж.т.4,б.“з“т.т.2,3 е посочено,че производството е било
писмено и заинтересованото лице е уведомено за това обстоятелство по
начина и реда на законодателството на решаващата държава,включително за
правото си да обжалва административния акт,вж.л.10 от делото пред първия
съд.
4
Възраженията на защитата,че производството пред първия съд и пред
настоящия съдебен състав се развива при нередовно уведомяване на
заинтересованото лице,водещо до накърняване на правата му,са
неоснователни.Видно е,че Е. Л. е бил призован за датата и час на разглеждане
на делото пред първия съд чрез изпратена призовка на единствения известен
за него адрес в Р.България.Призовката е върната в цялост с отбелязване,че
лицето не е намерено ,въпреки няколкократните търсения,вж.л.18 от делото,а
впоследствие е призован чрез ОЗ“Охрана“.В представена по делото докладна
записка е отразено,че на адреса е установен баща на заинтересованото
лице,който е отказал получаване на съдебни книжа/призовка/ със
заявление,че синът му е задържан в Р.Румъния. Не са посочени никакви
данни,свързани с конкретика по твърдението.
Осигурен е служебен защитник на заинтересованото лице,с оглед
охраняване интересите му,като и опитите да се призове Л. за с.з. не са дали
резултат,вж.л.27 от делото.При тези обстоятелства законосъобразно първият
съд е намерил редовна процедура за разглеждане на делото и го е решил пред
себе си.
Пред въззивния съд заинтересованото лице е призовано с
призовка,връчена на/чрез съсед на Л.,вж.л.14 от настоящото дело,поел
задължение на го уведоми.Отново се подчертава,че Л. е търсен за връчване на
съдебни книжа на единствения известен адрес за него на територията на
Р.България.
Представляван е надлежно от защитник пред въззивния съд.
Неоснователно е твърдението на защитата,че атакувания съдебен акт е
постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила,доколкото не са обсъдени в съвкупност доказателствените източници
по делото,не е преценено,че Удостоверението е непълно и без надлежен
превод,а и самото решение на несъдебния орган не е представено по делото.
Видно е,че представеното Удостоверение по чл.4 от РР2005/2014/ПВР е в
надлежен превод,а това,че името на издаващия орган и посоченото
местонарушение не са преведени не води до нередовност на самото
Удостоверение.
Не е вярно твърдението на защитата,че не е приложено в оригинал и в
заверено копие Решение №BHBL/X/012023014507/11.07.2023 година на
5
Bezirkshauptmannschaft Bludenz, Несъдебен орган в Република
Австрия.Приложените по делото писмени доказателства, вж. л.11,вкл. гърба
сочат,че решението на несъдебния орган е приложено и в оригинал и с
надлежен превод,наред с указанията за реда и начина на плащане на
финансовата санкция.
На сетне,въззивният съд намира,че решаващият съд обосновано е
посочил,че деянието съставлява административно нарушение,уредено в
законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на
задължения, произтичащи от правни актове,приети по силата на Договора за
функциониране на Европейския съюз-чл.30 ЗПИИРКОРНФС,което е изрично
посочено в самото удостоверение по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР и не се изисква двойна наказуемост.Въз основа на отразеното
в Удостоверение по чл.4 от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови
санкции,съдът обосновано е приел за доказано,че засегнатото лице е
запознато с воденото срещу него административно производство и
постановеното Решение,и с правата си да го обжалва,като това обстоятелство
е установено чрез отметка в бланковото удостоверение /вкл.изпратена
призовка,получена от неговия баща/.
Решаващият съд обосновано е приел,че издаващата държава е изпълнила
редовно процедурата по уведомяване на лицето съгласно вътрешното си
законодателство. Настоящият съд,както е приел и решаващият съд намира,че
Удостоверението по чл.4 от Рамково решение №2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
приложено по делото е надлежно преведено на български език,пълно е и
съдържа всички необходими и задължителни реквизити и данни по образец,
приложение №2 ЗПИИРКОРНФС,включително данни за самоличността на
лицето,условията на време,място и обстановка на извършване на
административното нарушения,приложимите правни норми от материалния
закон.Предоставената информация е достатъчна за правилното решаване на
делото и не се налага събиране на допълнителна информация за засегнатото
лице.Няма спор,че с оглед разпоредбата на чл.14 ал.8 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции/ЗПИИРКОРНФС/ левовата равностойност
6
на наложената имуществена санкция следва да се определи на основа курса
на БНБ към деня на постановяване на решението за финансова санкция.Тя е
332 лева.
Пред първият съд нито заинтересованото лице,нито защитата са
представили доказателства за пълно или частично изпълнение.По повод
възражението на защитата в тази насока следва да се посочи,че възражение за
сторено плащане може да се направи пред надлежния данъчен орган по
събиране на вземането.
Неоснователно е възражението на защитата,че са налице основания по
чл.35 от Закон за признаване,изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/ за отказ от признаване и допускане изпълнението на
Решение №BHBL/X/012023014507,постановено на 11.07.2023 година от
Bezirkshauptmannschaft Bludenz,Несъдебен орган в Република Австрия,влязло
в сила на 10.08.2023 година.В мотивите към атакуваното решение,стр.2-ра,6-
ти,посл.абзац и стр.3 решаващият съд подробно е обсъдил всички
основания,разписани в чл.35 от Закона,свързани с възможността да се откаже
признаване и изпълнение на издаденото решение на чужда държава и
обосновано е намерил,че не са налице.Преповтаряне на описаните
обстоятелства и изводите на първия съд от настоящият съдебен състав не се
налага.Доводите на решаващият съд са изцяло споделени от настоящият съд,а
и защитата не е вложила конкретни твърдения за наличие на обстоятелства и
факти по чл.35 от цитирания закон.
Приетата от първия съд фактическа обстановка се разполага върху
доказателствена обоснованост и установителност на писмените доказателства
по делото към момента на постановяване на решението за признаване.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира,че е
постановен законосъобразен и обоснован съдебен акт,който следва де се
потвърди изцяло.
Водим от горното,на основание чл.20 ал.2 вр.ал.3
ЗПИИРКОРНФС,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №92/18.12.2023 година,постановено по н.д.
7
№641/2023 година по описа на Окръжен съд гр.Перник.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8