Р Е Ш Е Н И Е № 758
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение –
девети състав, на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 983 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното
производство Ц.А.Г., чрез адв. Л.К., с която се моли да бъде отменено решението
от 04.05.2020 г., постановено по гр.
дело № 2793/2019 г. по описа на Асеновградски Районен съд, постановено по обективно съединени искове, по
реда на чл. 144 от СК и чл. 149 от СК, с което се осъжда ответницата Ц.А.Г.,***
да заплаща на ищцата Й.Й.В.,***,
издръжка в размер на 140 лева, месечно и периодично, начиная от датата на
подаване на исковата молба - 12.12.2019 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, както и сумата от 140 лева издръжка за
минал период от време – от 18.07.2019 г. до 12.12.2019 г..Решението се обжалва
само в уважената част на предявените искове. В частта, в която се отхвърлят исковете до пълния им
размер от 220 лв. решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Счита се, че Районен съд Асеновград уважава претенцията за
присъждане на издръжка за пълнолетно дете, на основание чл. 144 от СК без да са
налице предпоставки за уважаване на този иск и въпреки, че са събрани
неопровержими доказателства искът да не бъде уважаван. Като в тази насока се
заявява, че единствените писмени доказателства са: справка от ТД на НАП
Пловдив, с изх. № 11-00-159/28.01.2020 г., от която се установява, че ищцата е
работила на трудов договор и е получавала трудово възнаграждение, както и
удостоверение от „БАНКА ДСК” ЕАД, с изх. № 15038-20-00088/ 29.01.2020г. за
наличие на значителни парични средства по банковата сметка на ищцата. Сочи се,
че по делото безспорно било установено, че ищцата имала възможност да се
издържа от доходите и имуществото си. От друга страна се счита, че по делото са
събрани доказателства, писмени и гласни, от които се установявало, че
ответницата няма доходи и имущество и не можела без затруднение да заплаща
претендираната от пълнолетното дете издръжка. Сочи се, че ответницата няма
регистрирани трудови доходи и не е работила.
Счита, че
единственият мотив на съда да уважи предявения иск по чл.144 СК, е, че
ответницата била здрава, в трудоспособна възраст и можела да си намери работа и
да реализира доходи, като в тази връзка се сочи, че това съображение не е
относимо към чл.144 СК, където и законодателят и твърдата съдебна практика
безусловно изискват, към момента на постановяване на съденото решение
ответникът по иска по чл. 144 СК ”без затруднение” да може да заплаща
претендираната издръжка на пълнолетното дете, което да не може да се издържа от
доходите и имуществото си. Сочи се, че жалбоподателката в настоящия случай е
безработна, от 01.01.2018 г., до момента не е реализирала трудови доходи, видно
от Справка от ТД на НАП Пловдив, с изх. № 11-00-159/28.01.2020 г; че няма
спестявания и имущество; че е осъдена е
по гр.дело № 18/2020 г. по описа на АРС да заплаща издръжка, в размер на 170
лв., за друго непълнолетно дете, т.е.
има неотменима месечна финансова тежест. Сочи се, че в тази връзка се прилага към жалбата и влязлото в сила определение на
съда, по гр.дело № 18/2020 г. по описа
на АРС, получено след обвяване на устните състезания пред първата инстанция по
настоящото производство.
Сочи се, че
жалбоподателката, с помощта на баба си и майка си изплаща кредит към „Сити банк
Европа” АД като месечната вноска е 159,30 лв. Заявява се, с оглед изложеното,
че жалбоподателката не е в състояние да заплаща издръжка и на навършилото
пълнолетие дете, тъй като няма средства, безработна е и е силно затруднена с
изплащането на месечната издръжка на непълнолетното си дете И.. Сочи се трайна
съдебна практика. Правят се разсъждения във връзка с разяснения, дадени в
Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в което е посочено
принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна
и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. С
оглед изложеното се моли да бъде постановено
решение, с което да се отмени
изцяло обжалваното решение, като вместо него се постанови
друго, с което да се отхвърли
предявеният иск. Претендират се разноски, пред настоящата инстанция.
В с.з. пред въззивния съд от страна на адв. К., пълномощник
на жалбоподателя, се поддържа въззивната жалба. Заявява се, че действително
страните по делото не спорят по обстоятелството, че И.В. е сестра на ищцата Й.В. и ответницата Ц. е осъдена да заплаща
издръжка на непълнолетното си дете И. от 170 лв. Не ангажира нови допустими по
въззивното производство доказателства.
В с.з. пред въззивния съд от страна на адв. П., пълномощник
на въззиваемата, се счита за неоснователна въззивната жалба, както и че решението е съобразено със съдебната практика
и с нуждите на детето. Заявява, че не е спорно обстоятелството, че И. В. е
сестра на Й.В. и ответницата е осъдена да заплаща от 170 лв., считано от
6.1.2020 г. на непълнолетното си
дете, по гр. дело 18 от 2020 г. на
Районен съд Асеновград; но и към настоящия момент тя не заплащала такава
издръжка. Адв. П. заявява и че има едно ново обстоятелство - през месец май
2020 г. ищцата Й. завършила успешно
средното си образование и към днешна дата е приета да учи висше, редовна форма
на обучение във ВИХВП.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната
жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал.
1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния
съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява частично основателна,
поради следното:
За да постанови решението в обжалваната му част, с която
осъжда ответницата да заплаща на ищцата издръжка в размер на 140 лева,
районният съд приема, че необходимите средства за издръжка на ищцата Й., родена
на ***г., са около 400 лева, месечно, вкл. и за периода от 18.07.2019г., датата
следваща деня, когато е навършила 18 години, до 12.12.2019г., когато е предявен
искът за издръжка, както и че ответницата Ц., майка на ищцата, може да й
осигурява 140 лева от тази издръжка, предвид доходите, които получавала
ответницата.
Страните във въззивното производство не спорят относно
обстоятелствата, установени с допустими доказателствени средства, в
първоинстанционното производство:
Ищцата е дъщеря на ответницата, като е навършила пълнолетие
преди предявяване на обективно съединени искове с правно основание чл. 144 от СК и чл. 149 от СК, с иск.молба постъпила в РС-Асеновград на 12.12.2019г. В
т.н., удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 334 от
19.07.2001г., с баща на ищцата Й. И. В.. Тя е ученичка в ХІІ клас през учебната
2019/2020 г., за установяване на което е представено удостоверение от ПГ по ХТТ
гр. Пловдив. Ищцата живее при баща си в село Болярци, учи в град Пловдив, което налага ежедневно да
пътува.
Видно от удостоверение на ДСК, клон Асеновград, ищцата Й.Й.В.
е притежавала към 30.07.2019г. спестовна сметка със сумата 4 938.37 лева,
която към 31.12.2019 г. е на нула лева. Същата притежава разплащателна сметка,
която към 31.12.2019 г. е с наличност 642.81 лева.
Видно е от писмо на „БНП Париба-лични финанси“ се установява,
че при сключване на договор за потребителски кредит, ответницата е декларирала
че работи на свободна практика; както и че е кредитополучател с месечно
задължение в размер на 159.30лв, погасителна вноска по кредита, за периода от
05.10.2018г. до 05.09.2022г.
Видно е от писмо на МВР сектор „ПП“ Пловдив, че няма данни за
регистрирани МПС-та на името на ищцата Й.Й.В..
Видно е от писмо на НАП Пловдив, че за периода от м.10 до
м.12.2019г. ищцата е имала регистриран трудов договор към ЕТ „Д.С***“ и е
получила следния доход: м.10 – 158.26 лева, м.11 – 280 лева и м.12 – 147.37
лева, за четиричасов работен ден.
От Регистрационна карта, издадена на 30.12.2019г. от
АЗ-Д“Бюро по труда“-Първомай,филиал Садово, е видно, че ответницата Ц.Г. е
регистрирана като безработна. Ответницата е завършила 5-и клас, в ОУ“Георги
Сава Раковски“ село Болярци, общ.Садово, обл. Пловдив, за което е приложено и
съответно удостоверение, /лист 24 от делото/.
Допуснати, съответно, са разпитани от съда по един свидетел на всяка от страните, както относно
обстоятелството дали ищцата има нужда от по-висока издръжка, какви са месечните
й разходи, от кой се поемат те, така и относно доходите на ответницата, къде
живее тя и дали се грижи за баба си.
В тази насока, от
показанията на свидетеля И.Й. В. – дядо на ищцата по бащина линия, е видно, че Й.
е ученичка в 12-и клас в „Техникум по хранителни технология“ град Пловдив; тя била
пълна отличничка, искала да продължи образованието си. Ходела на училище само
първа смяна, тръгвала сутрин и се прибирала около 15 ч. след обяд; като до
Пловдив пътувала с обществен транспорт или с колата на нейна съученичка, като
за транспорт на ден са й били необходими по 10 лв. Й. ходела на уроци по математика, за които
плащал баща й. Тя нямала имущество, има сестра И. – която е 10-и клас в
Селскостопанската гимназия град Садово. Заявява, че месечно за издръжката на Й.
са необходими около 500 лева. Майката на И. и Й. не се интересувала от тях;
когато Й. е навършила 18г., ответницата е престанала да плаща издръжката й, а
за И. плащала издръжка. Заявява, че е виждал един- два пъти Ц. да зарежда коли
и да работи на бензиностанцията в село Болярци, преди Нова година я е виждал да
зарежда коли; а бащата на момичетата работел като шофьор и получавал месечно
около 800 лв. заплата.
Видно е от
показанията на свидетелката Н. И. М. – майка на ответницата, че Ц. живее в дома
на баба си в село Болярци, грижи се за нея, тъй като тя е болна. През миналата
година Ц. и майка й са работили на частно – „кърска работа“, два-три дни в
седмицата, 25-30 лева е надницата за кърска работа; на бензиностанция тя не е
работила. Регистрирана била в БТ, но нямало работа, защото няма образование.
По въззивното производство, не е спорно, вече и
обстоятелството, че ответницата е
осъдена по гр.дело № 18/2020г. по описа
на АРС да заплаща издръжка, в размер на 170 лв., за друго непълнолетно
дете, с вл. в сила на 28.02.2020г.
съдебен акт, при което месечната издръжка за непълнолетното й дете И. Й.В., се
увеличава от 100лева на по 170 лева, месечно, считано от 06.01.2020г. до
настъпване на законна причина за прекратяването или за изменението на
издръжката.
Въззивният съд намира, че последно посоченото обстоятелство,
а именно, за увеличаване на издръжката на друго лице – непълнолетно дете И., от
100 лв, месечно, на 170 лева, месечно, която е издръжка с безусловен характер,/арг.чл.143ал.2от СК/, следва да се има предвид при определяне на размера на издръжката, /арг.чл.
235 ал.3 от ГПК/, за пълнолетната ищца, чиято издръжка от ответницата, нейна
майка, не е безусловна, /арг.чл. 144 от СК/. Предвид което и дори да се приеме
необходимостта от издръжка на пълнолетната ищца, в размер на 400 лева, месечно,
/която е на 19 години и е завършила средно образование след подаване на
исковата молба, и поради приетите нужди за обучение/, то за присъждане на
издръжка от ответницата следва да се посочат доходите й, както и имуществото й,
така, че да може да дава издръжката без особено затруднение. Безспорно е, че
няма данни за трудови правоотношения, по които ответницата да престира трудова
сила. Но, същевременно, по данни, заявени от самата ответница пред кредитната
институция, е видно, че същата работи на свободна практика, т.е. без наличие на
писмени данни за това; независимо, дали работи на бензиностанцията в селото, в
което живее, или пък периодично – на кърска работа. В т.см., самата тя е
заявила, че ще бъде надлежен кредитополучател, съответно, платец, по
потребителски заем, поради което и следва да се приеме, че ответницата
разполага с парични средства за живеене, /независимо, че пред съда е заявено,
че изплаща кредита с помощта на майка си и на баба си/. В т.н. и въззивният съд
намира, че ответницата, с оглед и на обстоятелството, че е в трудоспособна
възраст/34г./, както и без данни за недобро здравословно състояние, без
задължения за издръжка на други низходящи, има възможност да си осигурява
месечно трудово възнаграждение в минималния размер за страната. Поради което, и
с оглед безусловното й задължение за издръжка към друго-непълнолетно лице, в
размер на 170 лева, /а не- от 100 лева, в каквато насока са изложените пред
районния съд обстоятелства/, въззивният съд намира, че за ответницата следва да
бъде определен дължимият размер на издръжка за пълнолетната ищца, който да
заплаща без особено затруднение, в размер на 100 лева, месечно, както за минал
период от време – 18.07.2019г. до 12.12.2019г., /за който безспорно се
установява, че ответницата не е плащала издръжка за ищцата/, така и считано от
датата на подаване на исковата молба 12.12.2019г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване. В т.н., за издръжка за
пълнолетно лице не се прилага ограничението на разпоредбата на чл. 142ал. 2 от СК.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението на
районния съд следва частично да се отмени в обжалваната част, за разликата над
100 лева до 140 лева, като за същата разлика искът по чл. 144 от СК, както и
искът по чл. 149 от СК се отхвърли като неоснователен.
Поради което и в частта на разноските, като законна последица
от изхода на спора, с оглед уважения размер на иска, дължимите разноски за
платено адв. възнаграждение, които следва да се заплатят от ответницата, в
полза на ищцата, съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК, възлизат на сумата от 181.80
лева, /вместо сумата 255 лева/; ответницата следва да заплати по сметка на
РС-Асеновград държавна такса в размер на 144 лева, /вместо сумата 201.60 лева/,
съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Поради частична основателност на въззивната жалба, и по арг.
от чл. 78 ал. 3 от ГПК, жалбоподателят има право на съдебни разноски, за
платена ДТ по въззивната жалба, в размер на сумата от 28.80 лева, платими от
въззиваемата страна. По въззивното дело няма данни за направени разноски от
въззиваемата страна, поради което и за такива не се произнася съдът с
настоящето решение.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното на 04.05.2020г. Решение №
191 на Асеновградски районен съд, втори граждански състав, по гражданско дело №
2793 по описа за 2019г., В ЧАСТТА, с
която ОСЪЖДА Ц.А.Г., ЕГН **********,***,
да заплаща на Й.Й.В., ЕГН ********** ***, издръжка ЗА РАЗЛИКАТА НАД 100 лева /сто
лева/ до присъдения размер 140 лева /сто
и четиридесет/ лева месечно и периодично, начиная от датата на подаване на
исковата молба 12.12.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, както и издръжка ЗА РАЗЛИКАТА НАД 100 лева /сто
лева/ до присъдения размер 140 лева /сто
и четиридесет/ издръжка за минал период от време – от 18.07.2019 г. до
12.12.2019 г., както и В ЧАСТТА, с
която ОСЪЖДА Ц.А.Г., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград, държавна такса за разликата над дължимия размер от 144 /сто четиридесет и четири лева/ до
присъдения размер 201.60 лева /двеста и един лева и шестдесет стотинки/; и В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Ц.А.Г., ЕГН **********
***, да заплати Й.Й.В., ЕГН ********** ***, разликата
над дължимия размер 181.80 лева
/сто осемдесет и един лева и осемдесет стотинки/ до присъдения размер 255 лева /двеста
петдесет и пет/ направени разноски в производството; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Й.В., ЕГН ********** ***,
срещу Ц.А.Г., ЕГН **********,***, иск за издръжка, за разликата над дължимия
размер 100 лева /сто лева/ до присъдения размер 140 лева /сто и четиридесет/
лева, месечно и периодично, начиная от датата на подаване на исковата молба
12.12.2019г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, както и иск за издръжка за разликата над дължимия размер 100 лева
/сто лева/ до присъдения размер 140 лева
/сто и четиридесет/, за минал период от време – от 18.07.2019 г. до 12.12.2019г.,
като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд в останалата
обжалвана част.
В частта, с
която исковете са отхвърлени, решението на районния съд не е обжалвано, при
което е влязло в сила.
ОСЪЖДА Й.Й.В., ЕГН ********** ***, да заплати на
Ц.А.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 28.80 лева /двадесет и осем лева и
осемдесет стотинки/, направени по въззивното дело съдебни разноски за внесена
държавна такса, съразмерно на отхвърления иск.
РЕШЕНИЕТО на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/