Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4741 11.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, VIII състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА
КЪНЕВА,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6732 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно-пасивно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „ОТП Факторинг
България” ЕАД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответницата Е.М.К. ***, да му заплати
сумата 9 627, 89 лева – главница, заедно с изискуема възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 30.04.2016 г. до 30.10.2018 г. в размер на
1 915, 75 лева, заедно с наказателна лихва върху главницата за периода от
25.04.2016 г. до 25.04.2019 г. в размер на 2 006, 14 лева, както и да
осъди тази ответница, солидарно с ответника Г.М.К. ***, да му заплатят сумата
229, 50 лева – главница, заедно с непогасена възнаградителна
лихва върху главницата с падеж 30.10.2018 г. в размер на 2, 67 лева, заедно
наказателна лихва върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до 25.04.2019 г.
в размер на 11, 28 лева, заедно със законната лихва върху двете главници, които
суми са дължими от двамата ответници по сключени между
тях и „Банка ДСК“ ЕАД – гр. С. на **г. в гр. С.Договор за кредит за текущо
потребление и Договор за поръчителство, вземанията по които са били прехвърлени
от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца със сключен между тях на * г. в гр. С. Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия), по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски - включително и Ю. възнаграждение.
Ответниците Е. М.К. и Г.М.К.,***,
оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли като недопустими, неоснователни и
недоказани, по изложените в подадени отговори на исковата молба съображения.
Претендират разноски. Правят възражения за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, и – при условията на евентуалност – възражения за прихващане, като
молят съдът при уважаване на исковете да прихване от присъдените в полза на
ищеца суми за ответницата Е.К. – сумата 900 лева, представляваща присъдени в
нейна полза разноски с Определение № ** г., постановено по в. ч. гр. дело № **г.
по описа Окръжен съд – С., Определение № **г., постановено по в. ч. гр. дело № **г.
по описа Окръжен съд – С.и Определение № **г., постановено по в. ч. гр. дело № **г.
по описа Окръжен съд – С., а за ответника Г.К. – сумата 500 лева,
представляваща присъдени в негова полза разноски с Определение № ** г.,
постановено по в. ч. гр. дело № **г. по описа Окръжен съд – С.и Определение № **г.,
постановено по в. ч. гр. дело № **г. по описа Окръжен съд – С..
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото писмени доказателства и заключението от 19.06.2019 г. на в.л.по
ССЕ М.М. се установява, че на **г. в гр. С.между
двамата ответници „Банка ДСК“ ЕАД – гр. С., са били
сключени Договор за кредит за текущо потребление, с който Банката е отпуснала
на ответницата Е.К., в качеството й на Кредитополучател, кредит в размер на
15 000 лева със срок за издължаване 120 месеца и падежна дата за
издължаване на месечните вноски 30-то число на месеца, и инкорпориран в този
Договор Договор за поръчителство, с който ответникът Г.К.
се е задължил, в качеството му на Поръчител, да отговаря солидарно с
ответницата Е.К. за задълженията й по Договора за кредит за текущо потребление.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на РС – С.– Гражданско
отделение, е било разпоредено двамата ответници солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата
12 602, 70 лева – главница, заедно с лихва върху главницата за периода от
04.02.2012 г. до 02.08.2012 г. в размер на 1 591, 50 лева – дължими по
Договора за кредит за текущо потребление и поръчителство от 31.10.2008 г.,
заедно със законната лихва върху главницата от 02.08.2012 г. до окончателното й
изплащане, както и съдебни разноски по делото в размер на 283, 90 лева –
държавна такса и 533, 90 лева Ю. възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК от двамата ответници са били подадени Възражения
против Заповедта, до „Банка ДСК“ ЕАД са били изпратени указания по чл.415, от ГПК – като в срока по чл.415 от ГПК Кредиторът не е представил доказателства,
че е предявил против двамата ответници, в качеството
им на Длъжници в заповедното производство, иск по
чл.422 от ГПК за установяване на вземанията си, поради което и на основание
чл.415, ал.2 от ГПК (в действащата му към онзи момент редакция) с влязло в сила
на 20.06.2017 г. Разпореждане № * г., постановено по ч. гр. дело № **г. по
описа на РС – С., изцяло е била обезсилена издадената по това дело Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № **г.
Междувременно, след издаването на Заповедта за изпълнение, „Банка ДСК“ ЕАД е
сключила с ищеца по настоящето дело на 10.12.2012 г. в гр. С. Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия), с който и Приемо-предавателен
протокол от 18.12.2012 г. към този Договор Банката е прехвърлила на ищеца
вземанията си срещу ответниците по Договора за кредит
за текущо потребление и поръчителство, като на 12.12.2016
г. по молба от ищеца въз основа на Заповедта за изпълнение и издаденият въз
основа на нея срещу ответниците изп.
лист по посоченото частно гр. дело, е било образувано срещу двамата ответници изп. дело № ** по описа
на **и Район на действие Окръжен съд – гр. С.(по което не са били извършвани
изпълнителни действия), което е било прекратено по молба на ищеца от 22.01.2019
г. с постановление на * от * г. на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, влязло в
сила на 06.02.2019 г.
Тъй като от датата на сключване на
Договора за кредит за текущо потребление и поръчителство (31.10.2008 г.) до
датата на подаване от „Банка ДСК“ ЕАД на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (03.08.2012 г.) са изминали повече от три години, а месечните вноски
за погасяване на кредита имат периодичен характер и по отношение на тях (а
предвид разпоредбата на чл.119 от ЗЗД – и по отношение на лихвите върху тези
вноски) е приложим тригодишния давностен срок по
чл.111, б.В от ЗЗД, съдът намира, че вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД, съответно –
на ищеца като купувач на тези вземания, са били погасени по давност към момента
на подаване на Заявлението – поради което, предвид направеното възражение от ответниците в отговорите на исковата молба, исковете се
явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят. Дори да
се приеме, че в конкретния случай е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, както вече бе посочено,
Заповедта за изпълнение е била издадена на 03.08.2012 г. и тъй като повече от
пет години нито Кредиторът, нито купувачът на вземанията му, са извършвали
действия събиране на вземанията си по нея (като образуването на изпълнително
дело не спира давността) – поради което и предвид направеното с отговорите на
исковата молба възражение от ответниците, съдът
намира, че вземанията на ищеца срещу ответниците се
явяват погасени и поради изтичане на петгодишния давностен
срок по чл.110 от ЗЗД, а оттук – че исковете се явяват неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят и на това основание (още повече, че
вземанията срещу ответника Г.К. се явяват погасени и поради изтичане на
6-месечния срок по чл.147 от ЗЗД за предявяване на иск от Кредитора срещу
Кредитополучателя и направеното от този ответник възражение в подадения от него
отговор на исковата молба).
При така установената фактическа
обстановка, предвид погасяване по давност на претенциите на ищеца, съдът
намира, че исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва
да се отхвърлят изцяло.
Ответниците не са ангажирали
доказателства за направени разноски за производството по делото, поради което и
такива, независимо от изхода от спора, не следва да им се присъждат.
Тъй като ответницата Е.К. не е
заплатила дължимата ДТ за издадените й незаверени преписи от протоколите от
съдебните заседания по делото на 17.09.2019 г. и на 11.11.2019
г. и на основание чл.77 от ГПК тя следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда ДТ за издадените й преписи в размер на 50
стотинки.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, представлявано от И.д.И.Г.Д.-М.и П.Е.Д.К.,
със съдебен адрес:***, Ю. В.Д.,
против Е.М.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, а. Г.Д., И Г.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, а. И.В., обективно и субективно-пасивно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗД - за осъждане на ответницата Е.М.К., да заплати на ищеца сумата 9 627,
89 лева – главница, заедно с изискуема възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 30.04.2016 г. до 30.10.2018 г. в размер на
1 915, 75 лева, заедно с наказателна лихва върху главницата за периода от
25.04.2016 г. до 25.04.2019 г. в размер на 2 006, 14 лева, както и да
осъди тази ответница, солидарно с ответника Г.М.К., да му заплатят сумата 229,
50 лева – главница, заедно с непогасена възнаградителна
лихва върху главницата с падеж 30.10.2018 г. в размер на 2, 67 лева, заедно
наказателна лихва върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до 25.04.2019 г.
в размер на 11, 28 лева, заедно със законната лихва върху двете главници, които
суми са дължими от двамата ответници по сключени
между тях и „Банка ДСК“ ЕАД – гр. С. на **г. в гр. С.Договор за кредит за
текущо потребление и Договор за поръчителство, вземанията по които са били прехвърлени
от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца със сключен между тях на * г. в гр. С. Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия), като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Е.М.К., с посочените ЕГН и
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА
Районен съд – Пловдив ДТ в размер на 50 стотинки за издадени на тази ответница
незаверени преписи от протоколите от съдебните заседания по делото на
17.09.2019 г. и на 11.11.2019 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.