Решение по дело №9607/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 13.05.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

        МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 9607 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 307134 от 20.12.2019 г. по гр.д. № 7361/2018 г. по описа на СРС, 51 с-в е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че М. М.М., ЕГН ********** дължи на Я.В.С., ЕГН ********** сумата 7668,82 лева– стойност на неизвършени и некачествено извършени строително-ремонтни дейности, подлежаща на връщане поради разваляне на договор за строително-монтажни дейности в имот, находящ се в гр.София, ул.********за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38067/ 2017 г., по описа на СРС, 51 състав, като е отхвърлен иска за горницата над 7668,82 лева до претендираните 12000.00 лева, както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2084,45 лева – обезщетение за забава за периода от 24.09.2015 г. до 08.06.2017 г.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен иска по чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ответника М. М.М. с излагане на доводи, че решението в обжалвана част е неправилно. Заявява, че неправилно съдът е приел, че в случая са налице неизвършени и некачествено извършени СМР по сключения договор и е приел за установено съществуване на парично задължение в тази връзка в полза на ищеца – възложител. Доколкото в договора за възлгане извършването на СМР не са посочени количества, стойности и размери за отделните СМР, то, чрез представените писмени доказателства /фактури за закупени стоки/ и констатации на приетата пред първата инстанция СТЕ е установено изпълнение на възложеното, поради което претенцията на ищеца е неоснователна и като такава е следвало да бъде отхвърлена. Излага, че показанията на свидетеляЕ.Т.не следва да бъдат взети предвид от съда, доколкото същите умишлено заблуждават съда, че същата е имала намерение да наеме къщата без да се представя в производството договор за наем. Заявява, че в случая не е налице основание за прекратяване на договора.

Моли за обезсилване на постановеното решение в посочената обжалвана част, тъй като не дължи посочената сума. Моли съда да обърне внимание, че ищецът е получил постановеното от СРС решение на 17.02.2020 г., при положение, че той го е получил на 11.02.2020 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Я.В.С., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение в частта на уважаване на иска по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Излага, че правилно районният съд приел, че исковата молба е произвела действие за разваляне на договора, поради което се дължи връщане на заплатената цена по него. Поддържа, че при постановяване на решението си СРС е обсъдил правилно и в съвкупност събраните доказателства и е формирал правилни и законосъобразни изводи на база правилна и вярно установена фактическа обстановка. Моли за потвърждаване на решението на СРС в посочената обжалвана част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК

, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД подлежат на извънсъдебно разваляне.

Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД и изисква от всяка от тях да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД - точно и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин. Виновното неизпълнение на произтичащите от договора задължения съставлява основание за носене на договорна отговорност, а развалянето е предвидено като крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение.

Договорът за изработка по чл. 258 ЗЗД е неформален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати възнаграждение. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска на основание чл. 265 ал.1 ЗЗД поправяне на работата в даден от него подходящ срок, заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението. Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение №157/08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. на ВКС, ІІ т.о. недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат право да иска намаляване на неговия размер, както и разваляне на договора когато недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за договореното или обикновеното й предназначение.

В конкретния случай, страните не спорят и от представените доказателства се установява, че са сключили договор за строително-монтажни работи в обект, представляващ къща, находяща се в гр.София, ул.********по силата на който Я.В.С. е възложил на М. М.М. да извърши строително-ремонтни дейности в имота в срок до 25.09.2015 г. срещу задължение за възложителя да му заплати възнаграждение в размер на 14 600 лева, което е изпълнено.

Доводите на въззивника, че е изпълнил задълженията си по договора в срок, обем и качество, съдът намира за неоснователни. От събраните пред първата инстанция гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Е.К.Т.и С.Е.С.се установява, че възложените на ответника СМР не са изпълнени нито в рамките на договорения от страните срок, нито по-късно, нито към настоящия момент с оглед даденото заключение от приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК.

Доводите на въззивника, че с договора не са били посочени СМР по единични количества, видове и стойности, съдът намира за неоснователни. Според изразеното становище в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 48 по т.д.№ 822/2010г. на ВКС, ІІ т.о., което настоящият състав споделя,  при тълкуване на договор за изработка, точното изпълнение в качествено отношение изисква строителните работи да отговарят на уговореното в договора, а ако липсва указание в тази насока, те следва да отговарят на съответните технически правила. Затова не е необходимо страните по договор за изработка в строителството, непременно да уговорят с какво качество да бъде изпълнението - изпълнителят дължи изработка с качество, отговарящо на специалните нормативни изисквания за съответните строителни работи.

В случая чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на СТЕ се установява, че възложените СМР не са завършени в пълния договорен обем и качество. Установено е лошо изпълнение на част от възложените дейности и изявление на възложителя по реда на чл.265 ал.2 ЗЗД за неточно, вкл. некачествено изпълнение на възложеното и оценъчно изявление за приравняването му на пълно неизпълнение, като основание за разваляне на договора.

С оглед на това съдебният състав намира, че за възложителя е възникнало право да развали договора. Тъй като последният е обективиран в писмена форма, съгласно посочената норма на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД изявлението за развалянето му е установено с подаване на исковата молба след предоставяне на достатъчен срок на изпълнителя да завърши договореното по обем и отстрани и поправи некачествено изпълнените СМР. Доколкото последното не е сторено дори и в рамките на настоящето производство оплакванията на жалбоподателя за точно изпълнение се явяват неоснователни и недоказани.

С оглед указаното с разпоредбите на чл.266 ал.1 вр. с чл.264 ал.1 ЗЗД, че възнаграждение се дължи само за приета, извършена съответно с договора работа правилно и законосъобразно СРС е приел, че искът следва да бъде уважен за сумата 7668,82 лева. Тези изводи се споделят и от настоящия състав.

Същевременно, самият ответник с оглед поведението му, подробно обсъдено по-горе, не доказва качеството си на изправна страна по процесното правоотношение.

С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че упражненото по реда на чл.265, ал.2 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД право на ищеца за разваляне на договора е породило желаните правни последици за прекъсване на облигационната връзка между страните.

С оглед изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна. Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на въззивника не следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство. Същевременно от страна на въззиваемата страна разноски не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 307134 от 20.12.2019 г. по гр.д. № 7361/2018 г. по описа на СРС, 51 с-в, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че М. М.М., ЕГН ********** дължи на Я.В.С., ЕГН ********** сумата 7668,82 лева– стойност на неизвършени и некачествено извършени строително-ремонтни дейности, подлежаща на връщане поради разваляне на договор от 03.09.2015 г. за строително-монтажни дейности в имот, находящ се в гр.София, ул.********за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38067/ 2017 г., по описа на СРС, 51 състав, както и в частта на разноските.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:    1.                     2.