Р Е
Ш Е Н
И Е
№
478
гр.Г.О.,09.12.2015г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРС, трети състав, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при участието на секретаря С.Д. и в присъствието на
прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Цонева Гр.д. № 212 по описа
за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искова претенция по чл. 124 ГПК.
Депозирана е искова молба
от В.И.Г., чрез процесуален представител адв. Т.С. и Г.И.А. с процесуален
представител адв.К.С. против Д.С.С., Й.Г.С., Г.Х.С. и С.Х.С..
Ищците твърдят, че са съсобственици
на следния недвижим имот: поземлен имот, пл. № 1539 от кв.2, по плана на гр. Д.О.,
общ. Г.О., като собствеността върху имота са придобили по наследство от
родителите си Елена С.Г., б.ж. на гр. Д.О., починала на 08.06.1989 г. и от И.Г.А.,***,
починал на 18.07.2013 г. Ищците твърдят, че имотът е придобит чрез
покупко-продажба от техните наследодатели и е описан в НА № 21 от 27.09.1960
г., том ІІІ, дело № 783 от
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответната
страна:
В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор от ответника Д.С.С.. Оспорва исковата молба и счита
същата за недопустима. Ответникът посочва, че ищците претендират собственост на
част от кадастрална основа-планоснимачен номер, т.е. част от имот, но не
твърдят, че имота е урегулиран, че за него има действащ дворищно регулационен
план и за имотите е отреден общ парцел –ХІІІ 53 и 1359. Сочи, че наличието на
дворищно регулационен план трансформира собствеността върху имотите в
собственост върху дворищно регулационните парцели и следователно се иска право
на собственост върху общ парцел и в този смисъл искането е неоснователно
В законоустановения срок са
депозирани писмени отговори от ответниците Й.Г.С. и С.Х.С., чрез процесуален
представител адв. Е.К. и ответника Г.Х.С. чрез адв. Е.К.. Оспорват изцяло
исковата молба и считат исковете за неоснователни. Оспорват твърденията в ИМ,
че процесната реална част от поземлен имот е част от имота на ищците, придобит
с договор за покупко-продажба в НА №21 от 27.09.1960г., том III, дело 783/1960
г. Сочат, че въз основа на Акт за непълноти и грешки и Заповед №676/10.03.2005
г., процесният имот е част от недвижимия имот, собственост на ответниците и че
с това обстоятелство са се съгласили всички заинтересовани страни по административната
преписка, включително и ищците, като са положили подписите си под Акта за
непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план, без да направят каквито и да е
възражения. Ищците не са възразили и срещу издадената заповед. Оспорват
твърдението, че в следствие на издадената заповед, кадастралната граница между
двата имота е преместена, като сочат, че от съдържанията на заповедта и на
акта, граница между имотите изобщо не е била нанасяна, преди издаването на
Заповед № 676/10.03.2005г..Твърдят, че заедно с другите ответници са
собственици на процесния недвижим имот, като собствеността върху имота е
придобита от тях и от ответника Г.С. по наследство от Х.С.С., който заедно с
ответника Д.С.С. е придобил имота чрез договор за издръжка и гледане, сключен
във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том
IV, нот.дело № 1255/1975г., по описа на ГОРС, като същите са съсобственици на
недвижимия имот, който се твърди в ИМ, да е придобит от наследодателите на
ищците с Нотариален акт№ 21 от 27.09.1960 г., том ІІІ, дело № 783/1960г., като
правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито от
наследодателя им по силата на договор за доброволна делба, сключен на
06.10.2000г., по който договор страни са и ищците, като същото е констатирано и
с НА за собственост върху недвижим имот № 90, том I, рег.№ 706, дело № 74/2005
г. на Нотариус А.М., с район на действие ГОРС, съгласно които документи,
техният наследодател е собственик на недвижим имот: Др.селищна тер. от 0,551
дка, трета категория, местност ,,Над село”, представляваща имот № 000555 по
картата на землището на гр. Д.О., при граници: №202102- нива на земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ, № 000571- полски път на Община Г.О., № 202099 - нива на насл. на Х.Н.Х.,
№ 000268- жил.територия на гр. Д.О.. Описаният по-горе имот е идентичен с
придобития от наследодателите на ищците с Нотариален акт № 21 от 27.09.1960г.,
том III, дело № 783/1960г..Ответниците оспорват твърденията в ИМ, че ищците
владеят процесния недвижим имот.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
За доказване и установяване
на правото на собственост ищците представят Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 73 том IV, нот.дело№ 1255/1975г., по описа на ГОРС, съгласно
който общите наследодатели на ищците са придобили поземлен имот с пл.№ 100,
дворно място от 925 кв.м., намиращо се в северния край на гр. Д.О., а
ответниците представят Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №73, том четвърти, н.дело № 1255 от
04.03.1975г. наследодателят ответниците е придобил имот от 1360 кв.м.,
съставляващо парцел Х-101, в квартал 87 по плана на гр. Д.О..
Представен е Акт за
непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 02.03.2005г., видно, от който
общинската администрация е сезирана от Д. и Х.С., собственици на ПИ пл.№ 53 в
кв. 2 по плана на гр. Д.О. за констатиране непълноти и грешки на одобрен
кадастрален план на гр. Д.О., относно
липсата на кадастрална граница на имоти с пл. №№53 и 1539.Описано е, че
новообразувания имот с пл. № 53 следва да се запише на името на Д. и Х.С., а
новообразувания имот пл. № 1539 следва да се запише на И.Г.А., Г.И.А. и В.И.Г..Актът
е подписан без възражения от заинтересованите лица и заявителите. Издадена е
Заповед № 676/10.03.2005г. от кмета на гр. Г.О., с която е одобрено нанасянето на пропусната кадастрална
граница между имоти с пл. № 53 и имот с
пл. № 1539 в кв. 2 по плана на гр. Д.О..Срещу административният акт не е
подадена жалба от заинтересованите лица
По
делото са изготвени две съдебно технически експертизи. Изготвените експертизи
са еднопосочни в изложенията, че имота на ищците е идентичен с имота, ограничен
с кадастралната граница. Към датата на издаване на нотариалните актове,
удостоверяващи правото на собственост на страните, е действал кадастрален и регулационен
план от 1953г. Имота на ищците е представлявал планоснимачен № 100, съответно
на ответниците имот с пл. № 101. По действащия план от
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.С. и Х.Н.. Показанията на
свидетелите са еднопосочни, че къщата на ищците е ползвана само от тях и
техните наследодатели , претенции за двора на ищците не е имало.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Твърденията,
изложени в ИМ са, че поставената имотна граница е неправилно нанесена навътре
към имота на ищците, като ответниците предявяват претенции за собственост
спрямо реалната част от 430 кв.м., попадаща към техния имот.Формулираният в ИМ
петитум е да се приеме за установено, че ответниците не са собственици на
процесната реална част от 430 кв.м. Съдът е обвързан от петитума на исковата
молба,с който се определя видът и обемът на търсената от ищеца защита, а именно
предявен е отрицателен установителен иск. Когато спорният имот се намира в
територия с действащ регулационен план, за да може да се проведе успешно
установителен или осъдителен иск за собственост на част от парцел, която е
заснета погрешно в кадастралния план като част от друг съседен парцел, е необходимо
предварително да се проведе успешно специалния иск по чл. 53,ал.2 ЗКИР и да е
завършена административната процедура за поправка на кадастралната основа на
плана и съответно за изменение на дворищнорегулационния план, чрез привеждане
на вътрешните регулационни линии на двата парцела в съответствие с имотните
граници. В противен случай предявеният иск за собственост е недопустим,
както и постановеното по такъв иск решение. Според трайно установената съдебна
практика /Р № 126/14.06.2013г. по гр.д.№ 53/2013г. ІІ гр.о., Р №
49/01.02.2011г. по гр.д.№ 1389/2009г. І гр.о., Р № 495/30.07.2013г. по гр.д.№
494/2010г. І гр.о. на ВКС и др./, която се възприема и от настоящия състав,
искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР е иск за собственост
на част от имот, която е заснета в очертанията на имота на ответника, или за
цял имот, който не е заснет като самостоятелен. За тази част, респективно за
този имот съществува спор за правото на собственост, който е намерил отражение
и в графичното изображение на имотите.
Отразеното в кадастралния план следва да отразява имотите съобразно
правото на собственост, т.е. да отразява пространствените предели на правото на
собственост и тези данни да са актуални във всеки момент, тъй като всяко
новонастъпило обстоятелство, касаещо собствеността следва да се отрази и при
графичното изобразяване на имота в плана – чл. 2, ал. 1 ЗКИР. Затова ищецът по
този иск, следва да докаже правото си на собственост върху спорната площ, тъй като това е основанието той да бъде
заснет в плана с верните си имотни граници. Това може да стане само с
положителен установителен иск. Ищецът няма интерес от отрицателен установителен
иск, с който да отрече правата на ответниците върху спорната площ, тъй като с
този иск няма да се установи, че ищеца е неин собственик. Основанието за
заснемането на спорната площ към определен имот е правото на собственост, това
е и смисъла на поправката на грешката в кадастралния план. Тя е резултат от
неправилно отразяване на пространствените предели на правото на собственост.
Затова основният спор по такъв иск е правото на собственост на ищеца, а
последица от разрешаването на този спор е поправка на грешката в плана. В
диспозитива на решението по такъв иск, съдът отразява както правото на
собственост върху спорната площ, така и как следва да се поправи кадастралния
план. Решението е задължително за страните и за органа, който поддържа
съответния план. Въз основа на съдебното решение и скицата, неразделна част към
него се извършва поправката. Предмет на установяване по такъв иск е как е заснет
имота в предходните планове, като се свърже с документите за собственост на
страните. С диспозитива на решението при основателност на иска, съдът
установява правото на собственост върху спорната площ и съществуващата грешка.
Ищците нямат правен интерес от предявяването на иск по чл. 124 ГПК, защото той
не установява кой е собственик на спорната площ. Дори да се отрече правото на
собственост на ответниците върху спорната площ, това няма да е основание тя да
се заснеме към имота, в който съсобственици са
ищците. Обстоятелството, че двата имота са съседни не е достатъчно
основание за това./ решение № 48/16.03.2015г. по гр. дело № 6047/2014г. по
описа на ВКС, първо гр.отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/ Следователно
необходимо е първо да се проведе успешно специалния иск по чл.53, ал.2 ЗКИР и да е завършена административната
процедура за поправка на кадастралната основа на плана и съответно за изменение
на дворищнорегулационния план, чрез привеждане на вътрешните регулационни линии
на парцелите в съответствие с имотните граници. В противен случай предявения
иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК е недопустим, както и постановеното по
такъв иск решение.
Спорно остава налице ли е спор и правен интерес от предявяване на иска по чл.
53 , ал.2 ЗКИР, доколкото спор е налице тогава, когато не е подписан протокол
за уточняване на точната граница между двата имота без оглед на причините за
това, а в настоящия случай е подписан актът за непълноти и грешки от ищците без
никакви възражения. Разрешаването на този спор означава установяване дали
ищците са собственици на площта, която твърдят, че е неправилно нанесена в
кадастралния план и в какво се изразява
грешката
Всеки разполага с процесуалната възможност
да сезира съда с искане за защита на своите лични или имуществени права, но
заявяването на тези права чрез иск за тяхното установяване е допустимо само при
наличие на правен интерес спрямо конкретния ответник, който с извънсъдебното си
поведение оспорва или смущава именно правото, чието установяване се иска.
С
оглед горното, предявеният иск по чл. 124 ГПК
е недопустим, поради липсата на правен интерес.
Съобразно
изхода от делото, отправеното искане, представените доказателства и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
в полза на ответниците се дължат разноски. Разноски се претендират от
ответниците Й.Г.С. и С.Х.С., като се представят доказателства за реално сторени
такива-900 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.За ответника Г.Х.С. не се
представят доказателства за сторени разноски. Ответникът Д.С.С. не претендира
разноски.
С
оглед изхода по делото разноски на ищците не се следват.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с правно основание чл. 124 от ГПК,
предявена от В.И.Г., чрез процесуален представител адв. Т.С. и Г.И.А. с
процесуален представител адв.К.С. против Д.С.С., Й.Г.С., Г.Х.С. и С.Х.С.,
за признаване за установено по отношение
на ответниците, че същите не са собственици на реална част от поземлен имот пл.
№ 1539 от кв.2, по плана на гр. Д.О., общ. Г.О., с площ на реалната част 430
кв.м., очертана на приложена към ИМ скица с червен цвят, при граници на тази
реална част: от изток поземлен имот № 58, от запад ПИ № 55, от север останалата
част от ПИ № 1539, от юг ПИ № 53и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 212/2015 г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА В.И.Г. ЕГН ********** с
адрес *** и Г.И.А. с ЕГН ********** с адрес *** общо ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.Г.С. с ЕГН ********** с адрес *** и С.Х.С. с ЕГН ********** с адрес
*** разноски в размер на 900 лева/заплатен адвокатски хонорар/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТОС
в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :