Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1
гр. Перник,
27.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря А.М. и прокурора МОНИКА
ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 206/2021 г.
по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.Х.С., ЕГН
**********, с адрес: *** против Решение № 39/05.10.2021 г., постановено по АНД
№ 20211730200126/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е изменено
наказателно постановление № 5/21.04.2021 г., издадено от директор на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Перник, с което на основание чл. 425,
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВмД/ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. за нарушение по чл. 169,
ал. 1 от ЗВмД, като е намален размерът на административното наказание на 300
лв.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът счита, че районният съд неправилно е приел, че АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Твърди, че нарушението, за което е
ангажирана отговорността не е описано съобразно цитираните разпоредби. Изложени
са съображения за маловажност на случая. Искането към касационния състав е да
отмени обжалването решение и наказателното постановление. Заявена е претенция
за присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Перник е
представила писмен отговор. Касационната жалба е оспорена като неоснователна.
Изложени са аргументи за правилност на обжалваното съдебно решение. Искането
към касационния състав е да го остави в сила. Заявена е претенция за присъждане
на направените разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател редовно
призован, не се е явил и не е изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез
пълномощника си – адвокат С., поддържа подадения писмен отговор. Оспорва
касационната жалба и моли касационния състав да остави в сила решението на
Районен съд – Радомир и да присъди направените разноски.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Перник,
представлявана от прокурор Моника Любомирова е дала заключение за
неоснователност на касационната жалба и е предложила обжалваното съдебно
решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните,
обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен
контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно и
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Радомир
е приел, че на 08.03.2021 г. Г.Х.С.,***, на главен път Е-79 превозвал 5 броя
дребни преживни животни в лек автомобил с рег. № КН **** ВТ, който не е
регистриран за превоз на животни. За констатираното нарушение по чл. 169, т. 1
от ЗВмД свидетелят Д.И.К., в качеството си на главен инспектор, ветеринарен
лекар при ОДБХ – гр. Перник, в присъствието на един свидетел и нарушителя е
съставил АУАН № 0000283/08.03.2021 г. АУАН е подписан от съставителя, свидетеля
и нарушителя и е предявен и връчен на последния. Нарушителят е посочил, че за
превоз на животните е било определено друго превозно средство, което се е
наложило да бъде заменено.
Въз основа на така съставения АУАН,
директорът на ОДБХ – гр. Перник е издал наказателно постановление №
5/21.04.2021 г., с което на основание чл. 425, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност/ЗВмД/ на Г.Х.С. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800 лв. за нарушение по чл. 169, ал. 1 от ЗВмД.
При така установеното от фактическа страна, решаващият
съд е достигнал до извода, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица и съответстват на изискванията съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Счел
е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства
по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към
същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че са налице
предпоставките на чл. 53 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление и с
него на нарушителя е наложено административното наказание, предвидено за
извършеното нарушение. Изложил е съображения, че при индивидуализация на
административното наказание не е съобразено, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства. Затова е
изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената глоба
от 800 лв. на 300 лв.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките
на правомощията му, след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и
допустимо. Същото е и правилно. Съображенията за това са следните:
Решаващият съд е събрал гласни и писмени доказателства,
относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са
формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен
правилно.
Съответстващ на установената фактическа обстановка и
обоснован е решаващият извод на Районен съд – Радомир. Неоснователни са
възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона.
Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при образуване на административно-наказателното производство и
налагане на административното наказание. Видно от приложения АУАН №
0000283/08.03.2021 г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно
чл. 472, ал. 1 от ЗВмД – главен инспектор, официален ветеринарен лекар при ОДБХ
– гр. Перник. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е
от съставителя, един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и
нарушителя, и е връчен на последния. Наказателното постановление, предмет на
съдебен контрол е издадено от компетентен орган съгласно чл. 472, ал. 2 от ЗВмД
– директор на ОДБХ – Перник. Обективирано е в изискуемата писмена форма,
отговаря на изискванията за съдържание и реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е
подписано от издателя му.
Неоснователни са оплакванията на
касатора, че в АУАН и НП нарушението не е описано. Настоящият касационен състав
счита, че в тях са посочени всички факти, представляващи елемент от състава на
административното нарушение по чл. 169, т. 1, пр. 1 от ЗВмД. Конкретизирано е
мястото на извършването му, превозното средство, с което е осъществено, вида на
животните и техния брой. Отразено е, че превозното средство не е регистрирано
за транспортиране на животни. В случая не е необходимо излагането на
обстоятелства, обосноваващи извод за извършване на превоз при условия,
причиняващи болка, страдание и наранявания на животните, тъй като нормата на чл.
169, т. 1 от ЗВмД формулира четири отделни забрани, нарушаването на всяка, от
които представлява отделен състав на административно нарушение.
Транспортирането на животни с нерегистрирано за това превозно средство е
самостоятелно нарушение и за осъществяване на състава му не е необходимо
допълнително да са нарушени една или повече от забраните за превоз при условия причиняващи
болка, страдание или наранявания. По тази причина и за ангажиране на
административнонаказателната отговорност по чл. 169, т. 1, пр. 1 от ЗВмД не е
необходимо установяване на обстоятелства в тази насока. В тази връзка правилен
е изводът на Районен съд – Радомир, че АУАН и НП съответстват изцяло на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В съответствие с установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, е и изводът на районният съд, че Г.Х.С. е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 169, т. 1, пр. 1 от
ЗВмД. Посочената законова норма забранява транспортирането на животни в
нерегистрирани превозни средства. По делото не е спорно и се установява от
всички събрани доказателства, че на 08.03.2021 г. в с. Дрен, обл. Перник, по
главен път Е-79, Г.С. превозвал 5 броя
дребни преживни животни в лек автомобил, с рег. № КН **** ВТ, който не е
регистриран за транспортиране на животни. Така извършеното деяние е нарушение
по чл. 169, т. 1, пр. 1 от ЗВмД. Административното наказание за извършеното
нарушение е предвидено в чл. 425, ал. 1 от ЗВмД и е глоба в размер от 300 лв.
до 800 лв. Правилно районният съд е приел, че нарушението е извършено при
наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства и е намалил размера на
глобата, наложена от административнонаказващия орган от 800 лв. на 300 лв.
Неоснователно
е твърдението на касатора, за наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН/ ДВ, бр. 105 от 1991
г./ за квалифициране на случая като маловажен. По силата на
чл. 11 от ЗАНН за преценка малозначителността на случая се прилага чл. 93, т. 9
от НК, съгласно която "маловажен случай" е този, при
който извършеното нарушение
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
От установеното по делото не може да се направи извод, че са налице такива
смекчаващи обстоятелства, които да определят деянието като по-малко обществено
опасно от останалите нарушения от този вид. Затова настоящият състав счита, че
не са лице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед всичко изложено настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство,
правилно е приложен материалния закон и наложеното административно наказание е
справедливо. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяната
му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и на основание
чл. 63д, ал. 1, във вр. с чл. 143, ал. 2 от АПК в полза на ответника по
касационната жалба следва да се присъдят направените от него разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/06.10.2021 г., постановено по АНД №
20211730200126/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА Г.Х.С., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
Перник, с адрес: гр. Перник, ул. Пейо Яворов № 23, представлявана от директора
сумата от 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/