РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Бургас , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря ИЛИЯНА Д. ГАЛЬОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20202120104786 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със
седалище в град С и адрес на управление: район „ с ЕИК № *********, чрез адв. А.П.,
преупълномощена ,,от Адвокатско Дружество „П, А и партньори”,Съдебен адрес: гр. С.
СРЕЩУ Д. Я. Г., с ЕГН ********** , с адрес: гр. С, ул. „.
От съда се иска да постанови решение, възоснова на което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че Д. Я. Г., с ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество
следните суми: Сумата от 460,10 (четиристотин и шестдесет цяло и десет ст.) лева -
главница;Сумата от 139,95 (сто тридесет и девет цяло и деветдесет и пет ст.) лева -законна
лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 460,10 лева за периода от
24.01.2017 г. до 27.04.2020 г.;Сумата от 376,65 (триста седемдесет и шест цяло шестдесет и
пет ст.) лева -неустойка;4.Законна лихва от дата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК
- 28.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и всички разноски по
настоящото производство, в това число 76,10 лв. - заплатена при подаване на настоящата
държавна такса (включително комисионна за банков превод) и 360,00 лв. - адвокатско
възнаграждение, с начислен ДДС.
В исковата молба се твърди, че между А1 България и Д. Я. Г. е сключен договор с номер
********* от 10.11.2014 г.С Приложение № 1 от 10.11.2014 г. А1 България е предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********.
Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на
1
14,90 лв. с ДДС (12,42 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за
ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на
10.11.2016 г. С последващо приложение избраният от абоната тарифен план за услугата е
променен с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС)
С Приложение № 1 от 07.12.2016 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната
тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 33,99 лв. с ДДС (28,32
лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтича на 07.12.2018 г.
С Договор за продажба на изплащане от 07.12.2016 г. А1 България е продал на
ответника продукт - Апарат Sony Xperia М4 Aqua Black MAT 35. Устройството е
предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 07.12.2016 г. Същият е сключен за срок от 23 месеца,
като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 10,50 лв.
Д. Я. Г. се твърди, че има задължения по горепосочените договори в общ размер на
460,10 лв., представляваща главница, разпределена както следва:Незаплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от
03.01.2017 г. до 02.05.2017 г., в общ размер на 218,60 лв.Незаплатени суми за месечни
вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от
03.01.2017 г. до 01.06.2017 г., в общ размер на 241,50 лв
Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът Д. Я. Г. дължи на А1
България и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Това дава право на ищеца да иска обезщетение под формата на
законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на
всяка една от фактурите (описани в по- горе в текста на молбата) до датата на предявяване
на настоящата (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
28.04.2020 г. ). Лихвата за този период възлиза в общ размер на 139,95 лв.
Ищцовото дружество приело договора за едностранно прекратен, поради което и на
основание чл. 92 от ЗЗД начислил неустойка в общ размер на 376,65 лв от която 144,93 лв.,
разпределена както следва: 59,97 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение
на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********; 84,96 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********, и неустойка за възстановяване на стойността на
отстъпките от пазарните цени на крайните устройства (закупени изцяло или предоставени на
изплащане), която неустойка възлиза в размер на 231,72 лв., разпределена както следва:
231,72 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена накрайно устройство
Апарат Sony Xperia М4 Aqua Black MAT 35, предоставено c Договор за продажба на
изплащане от 07.12.2016 г., в пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер
2
**********, съгласно чл. 5.3.2 от Приложение № 1 от 07.12.2016 г., във връзка с чл. 3 от
договора за продажба на изплащане.
Размерът на отстъпката е предвиден изрично в чл. 5.3.2 лв. от Приложение № 1.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответната
страна .
В отговора се твърди, че липсва основание за заплащане на претендираните от ищцовото
дружество суми.Твърди се нищожност и на клаузите за неустойка.Възразява се за настъпила
частична погасителна давност. Излагат се подробни и изчерпателни съображения.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Приложен е договор № ********* от 10.11.2014 г.С Приложение № 1 от 10.11.2014 г.
А1 за SIM карта с телефонен номер ********** с месечна абонаментна такса в размер на
14,90 лв. с ДДС. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца.С последващо приложение
избраният от абоната тарифен план за услугата е променен с месечна абонаментна такса в
размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС)
С Приложение № 1 от 07.12.2016 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. с месечна абонаментна
такса в размер на 33,99 лв. с ДДС (28,32 лв. без ДДС), за 24 месеца, изтичащ на 07.12.2018 г.
С Договор за продажба на изплащане от 07.12.2016 г. А1 България е продал на
ответника Апарат Sony Xperia М4 Aqua Black MAT 35. Устройството е предоставено в пакет
с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** по
Приложение № 1 от 07.12.2016 г. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени
една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 10,50 лв.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане на
месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото договори за
мобилни услуги, подписани от страните, установяват наличието на облигационни
правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния предмет -
доставянето на услугите. В двата представени договора е посочен размерът на месечната
3
абонаментна такса и срокът на действие. Съдът намира, за установено наличието на валидно
сключени между „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и
ответника договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата
молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите,
представени по делото. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени
между страните в договорите месечни абонаментни такси. Ето защо Г. дължи уговорените
между страните в тях месечна такса и възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане
от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е
настъпил падежът за плащане, в размер на общо 460.10 лева от която 218.60 лева е
стойността на ползваните услуги и 241.50 –лева-стойността на лизинговите вноски за
устройството. Няма данни по делото Г. да е върнал апарата на лизингодателя. Следователно
и дължи плащане на лизинговите вноски, за които няма данни да са погасени, като същите
са отбелязани в приложените по делото фактури и са дължими за периода 23.01.2017 г. -
26.06.2017 г. съобразно погасителния план.
По повод възражението на процесуалния представител на ответника за погасяване на
задълженията по давност, съдът намира следното:Вземанията за периодични платежи,
каквото представлява и плащането на абонаментни месечни такси към мобилен оператор, се
погасяват с изтичането на 3- годишна погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, която започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно приложените по делото фактури крайният срок за плащането им е съответно
23.01.2017 г., 26.02.2017 г., 31.03.2017 г. 28.04.2017 г. и 27.05.2017г. Срокът на плащане на
фактурите в която е обективирано задължението за заплащане на 6 броя месечни лизингови
вноски са със същите падежи и още една с падеж на 26.06.2017г. От посочените дати
вземанията са станали изискуеми.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.04.2020 г.,.
Вземанията по фактурите от 28.04.2017 г. и 27.05.2017 г. са с падежи след тази дата, поради
което не са погасени по давност.Останалите обаче са погасени по давност. Същите възлизат
на сумите 210 лева лизингови вноски и 63.10 лева за месечни абонаментни такси.
Ето защо и исковете следва да бъдат частично уважени за посочените суми, а в другата
част - отхвърлени като погасени по давност.
По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на общо 376.65 лева съдът
намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая
ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в случай на
нарушаване на задълженията на абоната или по негово искане достъпът до мрежата бъде
спрян или при прекратяване на договора в рамките на определения в него срок, последният
4
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки)
до изтичане на определения срок на ползване.
Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните доказателства не може
да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да прекрати договорите
за мобилни услуги. По делото липсват доказателства ответника да е бил уведомен писмено
за упражнено от страна на оператора прекратяване на договорите, съответно не става ясно
как е уведомен ответника и от кой момент се прекратява действието на договорите. Следва
да се отбележи още, че клаузата за плащане на неустойка е нищожна на основание чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка.
По отношение на предявения иск за обезщетение за забава съдът намира същия за
частично основателен. Обезщетение за забава се дължи само върху главните задължения,
които не са погасени по давност. Според изчисленията, които съдът направи, дължимата
лихва за забава върху задълженията възлизат на сумата от общо 79.72 лева за периода от
падежа на всяка фактура до 27.04.2020 г. (с изключване на забавата за периода 13.03.2020 г.
до 08.04.2020 г. при съобразяване с разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците в редакцията на разпоредбата ДВ бр. 28/2020 г.,
действала до изменението й на 09.04.2020 г. с ДВ бр. 34/2020 г., според която в периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително, не се прилагат последиците от забава за плащане
и лихви за забава не се дължат от всички частноправни субекти). До този размер искът е
основателен, като за разликата до пълния претендиран размер от 164.11лева следва да се
отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в настоящото и
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 334.40
лева , от които 125.95 лева за заповедното и 208.45 лева за исковото производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Я. Г., с ЕГН ********** , с адрес: гр. С,
че дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от А. В. Д. и М.М. заедно, сумата от общо 352.82 лева
главница по договор № ********* от 10.11.2014 г.с Приложение № 1 от 10.11.2014 г. ;№ 1 от
07.12.2016 г. и Договор за продажба на изплащане от 07.12.2016 г., по които са издадени
фактури от 11.04.2017 г. и 12.05.2017 г., 27,01 лева лихва за забава за периода за периода
5
23.01.2017 г. -26.06.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението на 27.04.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2064/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над присъдените размери до пълните претендирани размери от 460,10
(четиристотин и шестдесет цяло и десет ст.) лева - главница;Сумата от 139,95 (сто тридесет
и девет цяло и деветдесет и пет ст.) лева -законна лихва за забава за периода от 24.01.2017 г.
до 27.04.2020 г.;както и за сумата 376,65 (триста седемдесет и шест цяло шестдесет и пет ст.)
лева –неустойка.
ОСЪЖДА Д. Я. Г., с ЕГН **********, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от
А. В. Д. и М. М, заедно, сума в размер на общ размер на 334.40 лева съдебно- деловодни
разноски от които 125.95 лева за заповедното и 208.45 лева за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия
при
Районен _/п/Евг.Узунов______________________
съд –
Бургас:
6