Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.08.2018г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
на 12юни 2018година
В публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР
ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 6726 по описа за 2017година,
Делото е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК с претенция на „Мобилтел”ЕАД - София против Л.Г.Ф.,
Делото е образувано по
искова молба от ищеца „Мобилтел” ЕАД в която твърдят, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда па
чл.410 от ГПК, срещу Л.Г.Ф. е ЕГН ********** било образувано ч.гр.д №
4771/2017г. по описа на PC - Стара Загора, 8 с-в. В рамките на предвидения от законодателя четиринадесетдневен
срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. В законно установения срок и на основание
чл.415 във вр. с чл.422, вр.чл.79 от ЗЗД предявявали настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство. Ищцовото дружество предявявало исковата си претенция
въз основа на договори за далекосъобщителни услуги №3690762 oт дата 08.07.2013г. сключени с
ответника Л.Г.Ф. Доколкото установителният иск бил естественото продължение на заповедното
производство, то обстоятелствената част на исковата молба била съобразена с
обстоятелствата посочени в заявлението. В т.9 б.”в” във връзка с т.12 от
заявлението на чл.410 ГПК, кредиторът-ищец
описал, че длъжникът му дължал сума представляваща, неплатена потребена
далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизълнение се претендирала и
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Между кредитора „Мобилтел" ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление - гр.София , ПК1309, район Илинден,
ул."Кукуш" №1 и длъжника Л.Г.Ф. с ЕГН********** е съществувал и валидно
е действал Договор с индивидуален потребителски номер №3690762
oт дата 08.07.2013г.,ID на клиента *********. Чрез
подписването на Анекса към договор №М3690762 на дата 07.10.2013г. Л.Ф. е удължила срока на така
сключения договор с 24 месеца, като същевременно се е възползвала oт преференциални условия на
Оператора и е избрала да ползва мобилен номер ********** по тарифен план Mtеl
Surf and Talk L c месечна
абонаментна такса 34.90лв. на същата дата е сключила ДОГОВОР за ЛИЗИНГ
№М3690762 за Апарат Huawei G600 White 11ромо 23м. за срок от 23 месеца. Молят да бъде
взето предвид, че номерът М3690762 е индивидуален клиентски номер, с който
абонатът фигурира в системата на Оператора и представляват уникална комбинация
от цифри, като услугите, които ползват клиентите са свързани към един или
няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните сметки/фактури.
Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се предоставя !
множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се завеждат всички
договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под
ID на клиента, който е другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се
въвеждал в системата на Оператора. ID или клиентски номер на клиента в
настоящия случай бил *********. В конкретният случай длъжникът бил въведен в
системата на Мобилтел бил индивидуален номер М3690762 и с „клиентски
номер" *********, по които били издавани фактурите на абоната за няколко
договора за услуги, oт които произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на
които била издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника. Съгласно чл.26 от
Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на
услугите се извършвала въз основа на месечна фактура, която се издавала на
името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомявал всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел предварително
уведомление до абоната. Неполучаването
на фактурата не освобождавала абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми. В срока на действието на договора за мобилни
услуги МЗ690762 от дата 08.07.2013г. Мобилтел бил издал на абоната-ответник
следните фактури: фактура № *********/26.08.2014г, с падеж на плащане
15.09.2014г., за отчетен период от
23.07.2014г. до 22.08.2014г., за ползване на далеко съобщителни услуги за
сумата от 43.13лв.; фактура № *********/26.09.2014г., с падеж на плащане
16.10.2014 г., за отчетен
период от 23.08.2014 г.до 22.09.2014г., за ползване на далеко съобщителни
услуги за сумата от 45.02лв.; фактура № *********/27.10.2014г. с
падеж на плащане 16.11 2014г., за отчетен период от 23.09.2014г. до 22.10.2014
г. за ползване на далеко съобщителни услуги за сумата от 7.63лева; фактура №
*********/27.11.2014г., с падеж на плащане 12.12.2011г., за отчетен период от 23.10.2014
г. до 22.11.2014г. за ползване на далеко съобщителни услуги за сумата от
7.63лв.: фактура №
*********/28.12.2014г., с падеж на плащане 12.01.2015г., за отчетен период от
23.11.2014г. до 22.12.2014г., за ползване на далеко съобщителни услуги за сумата
от 7.63лева; фактура №*********/26.01.2015г., с падеж на плащане 10.02.2015г.,
за отчетен период от 23.12.2014г.до 22.01.2015г., за ползване на далеко
съобщителни услуги за сумата от 7.63лева; фактура № *********/05.02.2015г., с
падеж на плащане 05.02.2015г., за отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г., в която
била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далеко
съобщителни услуги в размер на 232.64 лв.; фактура № *********/26.02.2015г., с
падеж на плащане 13.03.2015г., за отчетен период от 23.01.2015г.до 22.02.2015г.
за ползване далеко съобщителни услуги за сумата от 7.63лв.:фактура
№*********/26.03.2015г., с падеж на плащане 10.04.2015г. за отчетен период от
23.02.2015г. до 22.03.2015г., за ползване на далеко съобщителни услуги за
сумата от 46.79лв.: Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по посочените
договори, като не бил заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за
потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Л.Г.Ф. договори за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги. Ето защо и на основание чл. 80 от ЗЗД,
претендирали и мораторна лихва за забава начислена върху главницата в размер на
40.17лв. за период от 11.04.2015г. до 24.07.2017г. Претендираща
сума в размер на 445.90лв., представлява сбор от предоставени
на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за
далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била формирана като
сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за
далекосъобщителни услуги М3690762 oт дата 08.07.2013г. в размер на 173.09лв.
незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена
неустойка в размер на - 232.64лв. -
неустойка предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги
М3690762 от дата 08.07.2013г. и мораторната лихва в размер на
40.17лв. начислена върху фактура №
*********/26.03.2015г. Мобилтел имали право да получават в срок всички дължими
от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имали право да
получават в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи условия.
Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставени на абоната,
била отразена в представените фактури. Доколкото последните не са били погасени
от абоната-ответник. Мобилтел прекратил едностранно сключения с абоната договор
за мобилни услуги, поради което на последния е била начислена неустойка. В
случая, клаузата за неустойка била pегламентирана и уредена в договора
за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на
оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и имат
задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящия случай
не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямали.
Клаузата за неустойка фигурира в представените с исковата молба Приложения в
Раздел Отговорност и гласи „В
случай, че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от това Приложение, Договора или в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване.Основанието за прекратяване на договора следвал и от 27.02 и чл. 54 от
ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че Мобилтел имали право да
ограничат достъпа до част от услугите или да прекратли индивидуалния договор,
ако абонатът имал неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ/”.Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане”. За
самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност,
нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради
неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплатял сумите за потребените
услуги, съгласно издадените фактури било довело до прекратяването на
индивидуалните договори на ответника Л.Г.Ф. и начисляването на договорна
неустойка. Видно е от представените договори, че ответникът се бил съгласил и
бил приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения е потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.37.а от Общите Условия. (Доп. съгласувано
с Решение №639/13.04.2006г. на КРС) Мобилтел имали право да получавали в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги 37.6.
Мобилтел имали право да получавали в срок всички суми по т.З4.а-З4.в от
настоящите Общи условия. Съгласно чл.26.5. Мобилтел предоставяли на абоната
15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея
сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за
ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на
Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Л.Г.Ф.
„Мобилтел
имали право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали
клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалния договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 22.3.5 от Общите условия
"Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени
съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел”. Съгласно чл.23, 6)месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален
договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/ пакет. По
силата на чл.26.4 от Общите условия на „Мобилтел"ЕАД неполучаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума" 26.4. (Изм. в сила от 06.08.2010 Изм.- в сила от
30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура която се издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел
уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана
фактура Промяната на този период можел да бъде извършвана едностранно от
Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването па фактурата
не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми.Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 oт Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършвала в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят
дължал неустойка а забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Л.Г.Ф. била подписала договор за мобилни
услуги, ползвал бил предоставени мобилни услуги не бил изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение бил изпаднал в забава. Издадени са
му фактури, които, не били заплатени в срок. Изпълнен бил фактическият състав
на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвал да
понесе отговорността си. Цената на иска представлявала сума, за която била
издадена фактура от доставчика на мобилната услуга, начислена била мораторна
лихва за забава и бил посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/. Относно
претенцията за лихви върху просрочена главница: Началният период за начисляване
на мораторна лихва бил определен, съгласно Общите условия към договора за
предоставяне на мобилни услуги и разпоредбите на ЗЗД, а именно: денят следващ,
посочения като краен срок на плащане на последната издадена на абоната
-ответник фактура. На основание чл.86 във вр. с чл.79 от ЗЗД, върху главницата
по представените фактури била начислена мораторна лихва за забава.Представените
фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът ответник
бил сключил договор и бил ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за
което не си бил заплатил, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. С
оглед изложеното до момента и на основание чл. 415 във вр.с чл.422 от ГПК молят
да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника Л.Г.Ф. с ЕГН ********** Адрес ***, че към нея съществува изискуемо
вземане на ищеца „МОБИЛТЕЛ” ЕАД в размер на 445.90лв.
от които 405.73лв., главница - потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги и 40,17лева - мораторна лихва. Молят да бъде осъден
ответника да заплати разноските в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил
подробен писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни –
твърди, че не дължи търсените суми.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, като е получено писмено становище от адв.Г., в което поддържат
исковата молба.
Ответницата се явява лично в съдебно заседание и чрез
назначения й особен представител, осъществяващ правна помощ – адв.Г.М. оспорва
изцяло претенциите като неоснователни и недоказани.
Съдът като
обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по
делото и становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело №
4771/2017г. по описа на СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед
за изпълнение № 3173/ 28.08.2017г., по силата на която ответницата в настоящото
производство Л.Г.Ф. е осъдена да заплати на ищеца „МОБИЛТЕЛ” ЕАД сумата 173,09лв.
главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по фактури №№ 298080851 от 26.08.2014г.;
********* от 26.09.2014г.; ********** от 27.10.2014г.; ********** от
27.11.2014г.; ********* от 28.11.2014г.; ********* от 26.01.2015г.; *********
от 26.02.2015 г. и ********* от 26.03.2015 г. и 232,64лева неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга по договор №
М 3690762 от 08.07.2013г. по фактура № *********/05.02.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2017г. до изплащане на
вземането, както и лихва от 40,17лева по тези фактури за периода от 11.04.2015г.
до 24.07.2017г., както и 205лева разноски по делото.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано
писмено възражение от ответника за недължимост на вземането по издадената
заповед за изпълнение. В предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК едномесечен срок,
заявителят е предявил установителен иск против длъжника по отношение на търсените
суми, представляващи главница от 173,09лева, неустойка от 274,12лва и мораторна
лихва от 40,17лева.
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена, с оглед на конкретните твърдения на
страните.
Видно от
представените приложения към договор № ********* от 07.10.2013г. и договор за
лизинг № М3690762
от 07.10.2013г./подписании от
страните/ ответникът е абонат на обществената мобилна клетъчна
мрежа на „Мобилтел” ЕАД-гр.София по стандарт GSM. За търсената фактура задължението е оспорено от
ответника и е дадена възможност на ищеца да заяви дали ще се ползва от същата
като по делото ищецът заявява, че фактурата не съществува на хартиен носител, а
е подписана от ответника на таблет в офиса на ищцовото дружество.
В случая не се спори, че между страните е
възникнало облигационно отношение по сключения договор за предоставяне
на GSM услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
За да бъде основателен искът за реално
изпълнение, следва ищецът да докаже, освен сключването на договора, и
изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от него. В
тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, както и размера на
претенцията си. В настоящия случай, сключването
на договора с ответницата е доказано, като по делото не се спори относно
изпълнението на задължението на ищеца за предоставените на ответника
далекосъобщителни услуги – същите са били предоставени на ответницата, ползвани
са от нея и са останали незаплатени.
Ищецът
се позовава на неизпълнение от страна на ответника на задължението му по
договор № ********* от 07.10.2013г. по който „Мобилтел»ЕАД е издал фактура № №
*********/05.02.2015г., в която е
начислена неустойката за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 232,64лева. Ищецът се позовава на
разпоредбата на чл.54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между Мобилтел
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
«Мобилтел»ЕАД по стандарти GSM, UMTS, LTE…… „Договорът на абоната /потребите се счита за
едностранно прекратен от страна на „Мобилтел”ЕАД в случай, че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от
124дни.” В случая ищецът следва да установи по делото кога е настъпила
дължимостта на сумите – началният момент на забавата, от която тече срока,
предполагащ възможността за предсрочното прекратяване на договора и
изчислението на неустойката. Видно от
представените по делото писмени доказателства /включително подписаните от
ответницата договори/ се установи дължимостта на вземането по процесния
договор.
При това положение твърденията на ищеца за възникнали
вземания по отношение на ответника са доказани и предявеният установителен
иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, се явява основателен и доказан,
поради което следва да бъде изцяло уважен.
Следва да бъдат присъдени и
направените по заповедното производство разноски общо в размер на 205лева/двеста и пет лева/, както и направените разноски в
настоящото производство – 50лева държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 180лева/сто и осемдесет лева/.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Г.Ф., ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК ********* с ново име „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* с адрес гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.Кукуш
№1, законни представители Александър Василев Димитров и Младен Марковски,
съдебен адрес *** чрез адв.В.П.Г., сумата общо от 173,09лева/сто седемдесет
и три лева и 09стотинки/ - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
договор за далекосъобщителни услуги с номер М3690762 от дата 08.07.2013г.; сума в размер на 232,64лева/двеста и тридесет и
два лева и 64стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договор М3690762
от дата 08.07.2013г. и мораторната лихва в размер на 40.17лева/четиридесет лева
и 17стотинки/ начислена върху фактура №*********/26.03.2015г., за която сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 3173 от 28.08.2017г.
по ч.гр.дело № 4771/2017г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Л.Г.Ф., ЕГН ********** с адрес ***,
съдебен адрес чрез адв.Г.М. *** да заплати на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК ********* с ново име „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********
с адрес гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.Кукуш №1, законни представители
Александър Василев Димитров и Младен Марковски, съдебен адрес *** чрез адв.В.П.Г.,
направените разноски по настоящото дело в размер на 50/петдесет/лева държавна такса и дължимо адвокатско възнаграждение в
размер на 180/сто и осемдесет/лева, както и сумата от 205/двеста и пет/лева разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва от
страните в двуседмичен срок от връчване на решението пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: