Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………… Година 2021 Град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На осми февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 45 по описа за 2021 г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „С.И Р.0.“ ЕООД против НП №
540784-f567836 от 09.10.20г. на Директора на дирекция “Обслужване” при ТД на
НАП-Варна, с което за нарушение на чл.92 ал.1 вр. ал.2 от ЗКПО вр. § 25 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, на основание
чл.261 ал.1 от ЗКПО, на „С.И Р.0.“ ЕООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е от надлежна страна при наличие на представителна власт и в
предвидения от закона срок, поради което е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно
и незаконосъобразно. Дружеството не извършвало дейност по смисъла на ЗСч,
поради което не следвало да подава
декларация по чл. 92 ал.2 от ЗКПО. Реализирания оборот бил в резултат от
постъпването на суми от друго дружество, които то заплатило като действителен
ползвател на ел. енергия по партида, на която е титуляр на „С.И Р.0.“
ЕООД. Алтернативно се прави искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивната
страна , редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В писмена
молба изразява становище, аналогично с изложеното в жалбата. Към молбата
прилага доказателства – разпечатки от търговски регистър, декларации по чл. 38
ал.9 т.2 от ЗСч, три бр. фактури, издадени от на „С.И Р.0.“ ЕООД и три
броя фактури, издадени от „ЕНЕРГО – ПРО Енергийни услуги“ ЕООД. Същите не са
приобщени към доказателствата по делото, тъй като са постъпили в деловодството
на съда на 08.02.2021г. в 11.10ч. – след приключване на съдебното заседание.
Представителят на въззиваемата страна оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В хода на съдебното следствие съдът прие
за установено следното: При проверка на 03.08.2020г било
установено, че на „С.И Р.0.“ ЕООД
за 2020 г. е реализирало оборот в размер на 2 327.47 лв., отчетен от
регистрираното фискално устройство. В срок до 30.06.30 г. /определен съгласно §
25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/, не
била подадена декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО. Такава декларация дружеството
подало на 28.08.20г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства.
Като събрани по реда на НПК, съдът
изцяло кредитира материалите от АНП, вкл.АУАН, заповед за компетентност,
разпечатки на НАП и Търговски регистър.
Съдът не кредитира приложените към молба от 08.02.21г. фактури и
декларации. Същите не са приобщени по съответния ред към доказателствата по
делото, поради депозирането им в деловодството на съда след приключване на
съдебното заседание.
Като непротиворечиви и логични, съдът
кредитира изцяло и показанията на св. С..
Съдът, предвид становищата на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в
предвидения от закона срок, но в тях не са описани обстоятелствата, относими
към съставомерните признаци на нарушението. Съгласно чл.92 ал.2 от ЗКПО „Годишна
данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените
лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не
е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството,
възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите“. В АУАН и в НП не е описано нито от
фактическа, нито от правна страна, че дружеството е извършвало дейност по
смисъла на ЗСч, или че за него е възникнало задължение за корпоративен данък,
или данък върху разходите. Посочено е, че е „реализиран оборот“, но това не е
достатъчно да се направи извод, че е налице дейност по смисъла на ЗСч. Според
§30 от същия закон, „Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период"
са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: през отчетния
период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от
Търговския закон; през отчетния период не са възникнали условия да
бъде признат приход съгласно Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; не са
осъществявали дейност, свързана с инвестиции,
производство и/или продажба; не са осъществявали покупка на стоки и услуги с
цел получаване на доходи и печалби. В АУАН и НП не са описани нито тези правни признаци, нито
такива факти, а това е пряко относимо към извода дали е налице задължение за
подаване на декларация по чл. 92 ал.1 ЗКПО, съответно – дали е извършено
нарушението.
Липсата
на фактическо и правно описание са основания за отмяна на НП. Защитата се гради
срещу фактите, поради което непосочването на онези от тях, които са относими
към съставомерните признаци на нарушението е съществено процесуално нарушение и
е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Материалният закон е приложен
неправилно.
Неподаването в срок на данъчната
декларация по чл.92 от ЗКПО е наказуемо
по чл. 261 ал.1 когато субекта е юридическо лице. В случая, обаче, съдът
приема, че АНО е наказал на „С.И Р.0.“ ЕООД при липса на доказателства за
извършване на дейност, или за наличие на някои от обстоятелствата по чл. 92 ал.
2 от ЗКПО, задължаващи подаването на декларация. Както е описано по- горе, §30 от ЗСч дава
легална дефиниция за „Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
Предвид презумпцията за невиновност, дружеството няма задължение да доказва, че
не е извършило нарушението. Изцяло в тежест на АНО е да докаже, че „С.И Р.0.“ЕООД
не попада в категорията на предприятията,
които не са осъществявали дейност, още повече, че в хода на АНП е било
направено такова възражение. АНО не ангажира доказателства в полза на
това, че „С.И Р.0.“ЕООД през 2019 г. е осъществявало дейност по
смисъла на §30 от ЗСч. Налагането на наказание за нарушение,
извършването на което не е безспорно доказано, е неправилно приложение на
материалния закон и също е основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Не на последно място, нарушението,
изразяващо се в неподаване на декларация в срок до 30.06.20 г., е извършено в
първия ден на забавата – 01.07.20г. Дали, обаче, дружеството е наказано за
нарушение, извършено на 30.06.20 г., която дата единствено е посочена в НП, или
за нарушение, извършено в първия ден след 30.06.20 г., а именно на 01.07.20г.,
не става ясно от фактическото и правно описание в АУАН и НП. Това е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Предвид основанията за отмяна на НП,
искането на ТД на НАП-Варна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение. Въззиваемата страна не е
направила искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП № 540784-f567836 от 09.10.20г. на
Директора на дирекция “Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на
чл.92 ал.1 вр. ал.2 от ЗКПО вр. § 25 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО, на „С.И Р.0.“
ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
500 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ТД на НАП-Варна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: