РЕШЕНИЕ
№ 1239
Кюстендил, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА |
Членове: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА |
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА канд № 20247110600218 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Ивиком 2002“ ЕООД, гр. София, чрез адв. А. И., против решение № 50 от 19.02.2024 г., постановено по а. н. д. № 1209/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 727220-F25240 от 28.09.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Оспорва се редовността на връчване на акта за установяване на административното нарушение. Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Кюстендил, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП № 727220-F25240 от 28.09.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „Ивиком 2002“ ЕООД, гр. София е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 (петстотин) лева, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Към административнонаказателната преписка е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя И. П. Н., в качеството му на управител на дружеството, с което са предоставени права на М. С. П. да представлява „Ивиком 2002“ ЕООД.
За да постанови оспорения правен резултат, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Административен съд – Кюстендил, в настоящия си състав намира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно районният съд го е потвърдил. Не са спазени предвидените в ЗАНН процесуални правила относно реда за предявяване и връчване на акта за установяване на административното нарушение, което е ограничило възможността на санкционираното дружество да реализира правото си на защита. Безспорно е по делото, че актът е връчен на лицето М. С. П., в качеството й на упълномощено лице. В специалния закон няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица и еднолични търговци, включително на упълномощен представител, и не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от законния представител на търговското дружество или от едноличния търговец, т. е. съществува процесуална възможност за връчване на акта за установяване на административно нарушение на упълномощено лице. В случая, извън преценката на административнонаказващия орган и на въззивната инстанция е останал обемът на предоставената от управителя на дружеството „Ивиком 2002“ ЕООД, представителна власт на получателя на акта – М. П.. От представеното по делото пълномощно се установява, че същото не се явява годно доказателство за надлежно предявяване, подписване и връчване на акта на лице с изрично учредена представителна власт за посочените процесуални действия – липсва упълномощаване за подписване и получаване на актове за установяване на административни нарушения. Разпоредбите на чл. 43, ал. 1, 4 и 5 от ЗАНН задължават актосъставителят да предяви акта за установяване на административното нарушение на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, както и да му връчи препис от него срещу разписка. Това е гаранция за спазване правото на нарушителя за лично запознаване с обвинението за извършено нарушение и реализиране на правото за защита посредством вписване на възражения в акта или последващо подаване на такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с възможността по чл. 44, ал. 2 от ЗАНН за сочене на писмени или веществени доказателства, които следва да се съберат служебно за установяване на обективната истина по спора. Чрез предявяване на акта се реализира неговата обвинителна функция, която е предпоставка за осъществяване на следващата и последна негова функция по сезиране на административнонаказващия орган да се произнесе по него, прекратявайки преписката или издавайки НП. Липсата на надлежно връчен АУАН е съществен порок на процедурата по издаване на наказателното постановление, който не може да бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Нещо повече, нормата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН предвижда задължение на административнонаказващия орган да върне акта на актосъставителя, когато установи, че същият не е бил предявен на нарушителя.
С оглед на изложеното, оспореното съдебно решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Решавайки делото по същество, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, оспореното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. c чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, НАП следва да бъде осъдена да заплати на „Ивиком 2002“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.05.2024 г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 50 от 19.02.2024 г., постановено по а. н. д. № 1209/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 727220-F25240 от 28.09.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „Ивиком 2002“ ЕООД, гр. София е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 (петстотин) лева, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Ивиком 2002“ ЕООД, гр. София, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |