Решение по дело №1321/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			07.08.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30.07.		2019

 

на                                                                                                           Година

 

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1321		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Е.Р.К., ЕГН: **********, пост. жив. в ФР Германия, с пост. адрес в Р България: гр. София, ул. „Ал. фон Хумболт“ № 30, ет. 4,е предявил срещу О. Александровна Капитанска, ЕГН: **********, гражданка на Руската федерация, с постоянно пребиваване в Р България, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 1 от СК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е едноличен собственик на придобития по време на брака на страните ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 118, находят се в с. Кременик, община Дупница, област Кюстендил, в местността „ЗЯКОВКАТА“, с площ от 465 кв.м., при граници и съседи: ПИ с пл. № 117, № 119, № 121, № 128 и № 116, попадащ в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЩНА СГРАДА на два стажа, всеки по 50 кв.м.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът име бил сключен на 30.11.1999г. и прекратен с Решение на Градски съд, Клопенбург, ФРГ от 08.4.2015г., влязло в сила на 27 май 2015г. от брака си имат две малолетни деца - Радина, родена на ***г. и Дарина-родена на ***г., като ищецът упражнява родителските права и децата живеят с него на посочения по-горе адрес в Германия. Ответницата осъществява контакти с децата инцидентно и до момента не е осигурявала никаква издръжка за тях; само ищецът, с помощта на баща си, отглежда и се грижи за децата. В България семейството е живяло винаги в личен апартамент на ищеца в гр. София. Поради влошаване на семейните отношения, през 2011г. страните се разделили, като ответницата напуснала семейното жилище, а децата останали с ищеца. През 2012г. направили опит за заздравяване на семейството и заживели заедно в Германия. Опитът се оказал неуспешен и последвал развод.   Ответницата започнала работа за първи път през 2005г. и то за кратки епизодични периоди. Вземала заеми, които не обслужвала, била изцяло дезинтересирана от финансовите ангажименти за дома и за децата.

По време на брака си с ответницата ищецът придобил процесния недвижим имот, изцяло със средства, осигурени и подарени на ищеца от неговия баща - Ради Здравков К.. По съображения от семеен и наследствен характер, Ради К. пожелал да подари тези имоти на ищеца и за да се спестят двойни такси за прехвърляне, при покупката като купувач бил вписан направо ищецът. Цената и на двата имота е платена изцяло от бащата на ищеца, които средства са дарени само на ищеца, вписан като единствен купувач. Ответницата няма принос в придобиване на процесния имот и по отношение на него не е възникнала съпружеска имуществена общност.

В законоустановения едномесечен срок по делото не е постъпил писмен отговор  от ответницата. В открито съдебно заседание същата се представлява от адв. Г.П., който оспорва предявения иск. Твърди, че имотът е придобит по време на брака с общи усилия и средства на страните.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак от 30.11.1999г., издадено от Столична община, район „Оборище“, се установява, че Е.Р.К. и О.А. Корнилова (след брака-Капитанска), са сключили граждански брак на 30.11.1999г. в гр. София, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 3318/30.11.1999г.

Бракът е прекратен с Решение на Градски съд, гр. Клопенбург, провинция Долна Саксония, ФРГ от 08.4.2015г., влязло в сила на 27 май 2015г. (легализиран превод от което е приет като доказателство по делото).

От приетия като доказателство по делото нотариален акт № 60, т. ІІІ, дело № 425/23.06.2008г. се установява, че Е.Р.К. е закупил от Анка Якимова Трайкова, Зоя Георгиева Димитрова-Йорданова и Диана Георгиева Михайлова процесния недвижим имот, като в нотариалния акт е посочено, че продажната цена на имота е 1000.00 лв.

Видно от приетия като доказателство по делото Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.06.2008г., действително уговорената продажна цена на имота е 15 000.00 лв., като при сключването на предварителния договор, продавачът Зоя Георгиева Димитрова-Йорданова е получила в брой сумата от 2000.00 лв. като задатък (капаро).

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за СМР от 24.10.2008г., сключен между ЕТ „Г. Каримов“, като изпълнител и Ради Зравков К., като възложител, по силата на този договор изпълнителят се е задължил да извърши укрепване и дострояване на започнат строеж, намиращ се в с. Кременик, а възложителят се е задължил да плати възнаграждение в размер на 18000.00 лв., като сумата от 9000.00 лв. е платена от Ради К. авансово при сключване на договора, а остатъкът е платен на два пъти: на 20.11.2008г. и на 23.12.2008г.

Видно от приетата като доказателство по делото Служебна бележка с изх. № 570/21.02.2018г., издадена от Прокуратурата на Република България, Ради Здравков К. е освободен от длъжност „следовател“ със заповед № 241/11.02.2009г. на осн. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ (поради навършване на 65-годишна възраст), като са му изплатени следните обезщетения: 6 брутни месечни възнаграждения по чл. 225 от ЗСВ, в размер на 27 860.00 лв.; за неизползван ПГО по чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер на 9070.84 и ДМС за 2008г., в размер на 2525.00 лв. Размерът на БТВ до пенсионирането му е бил 4646.00 лв. месечно.

Видно от представеното от ищеца и прието като доказателство по делото извлечение от банкова сметка *** К. в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, на 10.06.2008г. същият е изтеглил от сметката си сума в размер на 2000.00 лв., а на 20.06.2008г. е изтеглил сума в размер на 13 000.00 лв.

Видно от представения от ответницата  приет като доказателство по делото Договор № 79 КР-АА-1266/16.01.2008г., по силата на същия „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е предоставила на О. Александровна Капитанска банков кредит (заем) в размер на 13 000.00 лв. за текущи битови нужди и погасяване на съществуващи задължения, с краен срок за погасяване: 08.01.2018г.

Видно от представените от ответницата  и приети като доказателства по делото копия от два броя трудови книжки на О. Александровна Капитанска, същата е работила в различни периоди от време и при различни работодатели в перода от 2000г. до 2013г.

            По делото са събрани гласни доказателствени средства, посредством разпита на свидетелите Кирил Цветанов Йорданов-вуйчо на ищеца и Любен Георгиев Босилков.

            Свидетелите дават показания, че имотът в с. Кременик е закупен изцяло с лични средства на бащата на ищеца-Ради К., като същият е имал намерение с този имот да надари ищеца, но с цел да се избегнат евентуални съдебни процеси между сина му и дъщеря му, която живее и работи в Испания, при изповядване на сделката като купувач в нотариалния акт бел вписан направо Е.К.. Средствата за закупуване на имота и за последвалия ремонт, били осигурени изцяло от Ради К. с теглен от него кредит, както и с обезщетението, което получил при пенсионирането си като следовател. И двамата свидетели са категорични, че О. Капитанска не е участвала по никакъв начин и не е осигурявала средства както за закупуването на имота, така и при последващото му ремонтиране. Тя е посещавала имота не повече от веднъж и то само като гост. По време на брака на страните, за децата се грижел основно ищецът, а след развода, по силата на съдебното решение, той упражнява родителските права върху тях и те живеят при него.

Не подлежат на обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание  чл.124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 23, ал. 1 СК (уточнено от ищеца с молба вх. № 8202/11.06.2019г.-на л. 115 и отразено в доклада по делото), който урежда правната възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло или отчасти правото на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които са придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е вложил лични, извън семейните средства, което обстоятелство изключва изцяло или отчасти приноса на другия съпруг. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 21, ал. 2 СК. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3 СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК. Съгласно  чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака с лично имущество по смисъла на чл. 22 СК (имущество, придобито преди или по време на брака по дарение, наследство или по реда на ГПК, като и ал. 2 и ал. 3 на чл. 22 СК, след изменението на чл. 23, ал. 1 СК с бр. 100 на ДВ от 2010 г.). Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 23, ал. 2 СК. Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска по  чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на конкретната вещ. 

В настоящия случай, съдът намира, че ищецът Е.К. доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесният недвижим имот, макар и придобит по време на брака му с ответницата, е бил придобит изцяло с негово лично имущество (дарени средства от баща му Ради К.), като успя посредством събраните в рамките на първоинстанционното производство гласни и писмени доказателствени средства да обори презумпция за съвместния принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал.3 СК.  

Продажната цена на процесния имот, съгласно нотариален акт № 60, т. ІІІ, дело № 425/23.06.2008г. е 1000.00 лева. Това обаче не е действително уговорената между страните по сделката цена. Тя е в размер на 15 000.00 лева, видно от приетия като доказателство Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.06.2008г., по който е уговорено да се плати капаро (задатък) в размер на 2000.00 лева, който задатък е платен в деня на подписване на предварителния договор, видно от разписката, обективирана върху последната страница на договора, а остатъкът от 13 000.00 лева – да се плати в деня на сключване на окончателния договор (оформянето на сделката в нотариален акт). От представеното от ищеца извлечение от банкова сметка *** К. в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, на 10.06.2008г. (два дни преди сключване на предварителния договор и плащането на уговорения с него задатък), същият е изтеглил от сметката си сума в размер на 2000.00 лв. (равна на уговорения и платен задатък), а на 20.06.2008г. (три дни преди оформянето на сделката в нотариален акт) е изтеглил сума в размер на 13 000.00 лв. (колкото е уговореният остатък от продажната цена, съгласно предварителния договор).

Тези писмени доказателства изцяло кореспондират с дадените от свидетелите показания (които съдът кредитира изцяло като обективни и непротиворечащи помежду си и на останалите събрани по делото доказателства), че Ради К. е искал да надари сина си, като закупи процесния имот в негова полза, но за да се избегнат евентуални съдебни процеси между сина му и дъщеря му, като купувач в нотариалния акт е вписан направо ищеца. От страна на ответницата не са направени възражения и не се установява от събраните доказателства бащата на ответника да е искал да дари цялото семейство, вкл. и ищцата, (напротив, от показанията на свидетелите се установява, че отношенията между бащата на ищеца и ответницата били силно влошени), при което съдът приема, че дарените от Ради К. средства за закупуване на процесния имот са били дарени лично на сина му Е.К., като в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че само той е вписан като купувач в нотариалния акт. В решение № 222/24.06.2011 г. по гр. д. № 982/2010 г. на Първо ГО на ВКС е прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. и аналогичния чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на семейното жилище. В същия смисъл е и становището, изразено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 81/15.03.2011 г. по гр. д. № 172/2010 г. на Второ ГО на ВКС, както и в решение № 279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на Първо ГО на ВКС.

Ирелевантни са възраженията, че ответницата е полагала грижи за семейството и е плащала задължения, свързани със собствеността и ползването на процесния имот, вкл. данъци и задължения към експлоатационните дружества. Приносът на ответницата в придобиването на имота е изключен поради закупуването му изцяло с лични средства на ответника, дарени от неговия баща.

Не се установява процесният имот да е закупен със семейни средства, вкл. заемни средства по заем, получен от ответницата по време на брака, каквито възражения е направил нейният процесуален представител. Посредством представения договор за кредит от 16.01.2008г. за сумата от 13 000.00 лева, сключен между ответницата и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, не се доказва, че сумата по кредита е вложена в закупуване на процесния поземлен имот и сграда в него, като се има предвид вписаното в него предназначение - за текущи битови нужди и погасяване на съществуващи задължения.

 С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 23, ал. 1 СК се явява основателен и следва да бъде уважен. Ищецът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

Така мотивиран, съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.А. Капитанска, ЕГН: **********, гражданка на Руската федерация, с постоянно пребиваване в Р България, с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“, № 84, ет. 2, офис 4, чрез адв. Г.П., че Е.Р.К., ЕГН: **********, пост. жив. в ФР Германия, с пост. адрес в Р България: гр. София, ул. „Ал. фон Хумболт“ № 30, ет. 4, е едноличен собственик на следния, придобит по време на брака на страните недвижим имот:  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 118, находят се в с. Кременик, община Дупница, област Кюстендил, в местността „ЗЯКОВКАТА“, с площ от 465 кв.м., при граници и съседи: ПИ с пл. № 117, № 119, № 121, № 128 и № 116, попадащ в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЩНА СГРАДА на два стажа, всеки по 50 кв.м., поради наличие на пълна трансформация на лични средства.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: