№ 3784
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110164090 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. А. Н., чрез адв. М. П., с която
срещу „***“ ЕООД, ЕИК *********, са предявени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че е погасено правото на принудително изпълнение за ½ част от следните
вземания: сума 3269,78 лева, представляваща главница по договор за кредит, сума
2127,28 лева – мораторна лихва за периода 26.07.2009 г. – 05.04.2012 г., законна лихва
върху главницата, както и сума 413,85 лева – разноски, за които суми срещу
наследодателя на ищеца е бил издаден изпълнителен лист от 08.05.2012 г. по гр.д. №
17333/2012 г. по описа на СРС, 45 с-в в полза на „***“ АД, въз основа на който е било
образувано изп. дело № 5617/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 в регистъра на
КЧСИ, с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Ищецът твърди, че срещу наследодателя му е бил издаден изпълнителен лист и
въз основа на същия е било образувано изпълнителното производство за събиране на
вземанията по листа, което към предявяване на исковете е било прекратено на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, но формално все още било висящо. . Поддържат, че давността за
вземанията е изтекла. Заявеното искане е съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че правото на принудително изпълнение за ½ част от
вземанията по процесния лист е погасено по давност. Претендира разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., надлежно упълномощена, е
подал писмен отговор, с който поддържа, че не е налице висящо изпълнително
производство, тъй като същото било прекратено по силата на закона. Признава, че
правото на принудително изпълнение е погасено по давност. Длъжникът обаче не се
бил позовал на изтеклата давност пред кредитора, с оглед което и за последния не било
налице основание да приложи този институт служебно. Сочи, че ищецът не установява
кредиторът да е предприемал действия за събиране на погасените по давност
вземания. . В обобщения заявява, че намира предявения иск за основателен, като
признава същия, но счита, че не е дал повод за предявяването му, с оглед което моли
да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В условията на евентуалност
заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и моли съда да задължи ищеца да посочи
1
банкова сметка, по която да бъдат преведени евентуално присъдените със съдебното
решение разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1
ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти,
от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и
наличие на правен интерес от провеждане на исковете.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
Ответникът не се позовава на настъпването на такива обстоятелства, като признава
изтичането на срока на погасителната давност.
Като безспорни между страните следва да се отделят обстоятелствата, че
образуваното въз основа на процесния лист изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Б.
е било прекратено по силата на закона, че взискателят (ответник) не е поискал връщане
на изпълнителния лист и не е предприел действия по образуване на ново
изпълнително дело, че процесното вземане е било прехвърлено на взискател /ответник/
по силата на договор за цесия, а на страната на длъжника е настъпило универсално
правоприемство, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето на вземанията по
листа.
Следва да се приеме като доказателство по делото представения с отговора
документ
Съдът следва да прикани страните към сключването на спогодба или към
извънсъдебно уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
2
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представения от ответника с
отговора документ.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
06.03.2025 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба,
подаден от ответника с приложението към същия.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3