РЕШЕНИЕ
№ 446/ 29.11.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Катя Станоева като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 605
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1236/26.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 652/2019г. по описа на Пернишкия районен съд, е осъдена
община Перник да заплати на И.Е.Х. сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от посочената неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени болки, страдания, уплаха, неспокойство и психическо разстройство в
резултат от падане поради подхлъзване заради непочистен сняг, върху заледен и
непочистен тротоар, на ***, на спирката пред Бизнес комплекс „Елена” гр.Перник,
в резултат на което претърпява счупване на дясна ръка, ведно със законна лихва
за забава от момента на увреждането ***до
окончателно изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен размер
от 18 000лв. искът е отхвърлен.
Със същото решение „ЛИЕЛ Констръкшън” ЕООД гр.Перник
и „ЗАУБА” АД, гр.София - двете дружества като участници в ДЗЗД „КОМУНАЛ”,
гр.Перник, са осъдени да заплатят солидарно на Община Перник на основание чл.
54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от И.Е.Х. неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания,
уплаха, неспокойство и психическо разстройство в резултат от падане поради
подхлъзване заради непочистен сняг, върху заледен и непочистен тротоар, на ***,
на спирката пред Бизнес комплекс Елена гр.Перник, в резултат на което
претърпява счупване на дясна ръка, ведно със законна лихва за забава от момента
на увреждането ***до окончателно изплащане на вземането, при условие, че Община
Перник заплати посоченото обезщетение на И.Е.Х.И.Е.Х. е обжалвала решението в
частта му, с която искът е отхвърлен за разликата от 4 000 лв. до
12 000 лв., като поддържа, че размерът на обезщетението е занижен.
Постъпила е въззивна жалба от „ЛИЕЛ Констръкшън” ЕООД
гр.Перник и „ЗАУБА” АД, гр.София против решението в частта му, с която е уважен
предявеният против тях обратен иск, като се поддържа, че не са били налице
основанията за ангажиране на отговорността им. Твърдят, че са изпълнили
възложената им от община Перник работа, като работата е приета без възражения.
В срок е постъпил отговор на въззивните жалби от
община Перник, в който се твърди, че същите са неоснователни.
Постъпила е частна жалба от община Перник против
определение на ПРС от 20.06.2019г., постановено в производство по чл. 248 ГПК,
като се поддържа, че разноските са определени неправилно.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск от И.Е.Х.
против Община Перник с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата от
18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на настъпило на *** на спирката пред Бизнес комплекс „Елена” в гр.Перник
увреждане, вследствие на падане поради подхлъзване върху непочистен сняг и
заледяване върху тротоара, поради неизпълнение на задължението на Община Перник
за снегопочистване на уличната мрежа, ведно със законна лихва за забава от датата
на увреждането.
Районният съд е приел, че исковата
претенция е доказана по основание и е присъдил обезщетение на ищцата в размер
на 4 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, като за разликата до
18 000 лв. искът е отхвърлен.
Решението е обжалвано от ищцата в
частта му, с която е отхвърлен искът за разликата от 4 000 лв. до
12 000 лв.
Жалбата е основателна.
Установено по делото е, че на *** ищцата
е чакала свидетелката Т.Т.С. на спирката пред Бизнес
комплекс „Елена” в гр.Перник. Двете тръгнали по тротоара и преди пешеходната
пътека ищцата се подхлъзнала и паднала на рамото на дясната ръка. Свидетелката
придружила ищцата до дома й, като ищцата плачела от болка. След инцидента
ищцата, която е по професия е учител, ходила на работа в продължение на една
седмица, защото било краят на учебния срок и трябвало да се оформят оценките на
учениците. В последствие излязла в продължителен отпуск по болест. Свидетелката
установява, че мястото, където е паднала ищцата, е било заледено, като и двете
са се подхлъзнали.
Свидетелят О.С.Х. /съпруг на ищцата/,
установява, че след падането ищцата е изпитвала силни болки. Вечерта е сложила
лед на увреденото място, като в продължение на една седмица е пиела болкоуспокояващи
лекарства, но е отказвала да отиде на лекар, защото е имала много работа. През
този период е изпитвала затруднения в битовото си обслужване, почти не е можела
да движи ръката си.
От заключението на вещото лице М. се
установява, че ищцата е получила счупване на големия туберкулум на дясна
раменна кост. В такива случаи лечението се осъществява с функционален комфорт
на рамото за 25 дни, чрез поставяне на раменна ортеза или с пристягащи бинтови
превръзки. В случая ищцата е носила гипсова лонгета в продължение на 45 дни, а
прекомерното обездвижване води до втърдяване на ставата и удължаване срока на
рехабилитация. Вещото лице е посочило, че ищцата е търпяла болки и страдания
непосредствено при получаване на фрактурата, като втори пик на тези болки е
имало при сваляне на имобилизацията и започване на рехабилитацията, когато
ставата е втвърдена, а околните тъкани са ригидни и неподатливи на раздвижване.
Неудобствата са в резултат на липсата на възможност за пълно използване на
десния горен крайник. За в бъдеще е възможно да развие посттравматичен
периартрит на ставата със задабеляване на ставната капсула и ограничаване на
движенията при образуване на калцификат в сухожилията.
Вещото лице е посочило, че фрактурата е с добра прогноза при приключване на
лечението, като при извършения преглед ищцата се е оплаква от умерени болки в
рамото и ограничена абдукация до 80 градуса.
В съдебно заседание вещото лице е
уточнило че при падането е отчупена малка част от раменната кост и е имало кървене
с болков синдром. Ищцата е бели временно нетрудоспособна за период от 5 месеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че определеният от ПРС размер на обезщетението за неимуществени
вреди е занижен. Въззивният съд, имайки предвид възрастта на ищцата, вида и
степента на увреждането, продължителния период на временна нетрудоспособност,
както и търпените от ищцата неудобства от невъзможността да използва дясната си
ръка и изхождайки от принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД,
намира, че сумата от общо 12 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за
претърпените от нея болки и страдания.
Във връзка с горното, съдът намира,
че решението в частта му, с която е отхвърлен искът за сумата от 8 000 лв.
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което
исковата претенция да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По въззивната жалба на „Лиел
Констракшън“, гр. София и „Зауба“ АД, гр. София :
По искане на ответника като трети лица
помагачи са конституирани „Лиел Констракшън“, гр. София и „Зауба“ АД, гр.
София, като е приет за съвместно разглеждане предявеният против тях обратен иск
с правно основание чл. 54 ЗЗД.
Ищецът по обратния иск е навел
доводи, че дейността по зимно почистване е възложена на двете дружества, които
не са изпълнили в уговорения обем възложената им работа.
Ответниците по обратния иск са го
оспорили с твърдения, че са изпълнили работата, която е приета от възложителя
без възражения.
С обжалваното решение съдът е приел,
че не е доказано по делото, че „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД, като
изпълнители по договора за изработка, са изпълнили възложените им по същия
договор работи в пълния уговорен между страните обем и е уважил предявения
обратен иск като ги е осъдил солидарно да заплатят на община Перник сумите,
които последната е осъдена да заплати на ищеца по делото.
Жалбата е основателна.
Установено по делото е, че на *** ищцата
И.Х. е получила уврежданията, описани в исковата молба, при падане на тротоар
при спирката пред Бизнес комплекс Елена гр.Перник, върху
който е имало заледяване.
Не се спори по делото, че Бизнес
комплекс „Елена” се намира на улица „Св. св. Кирил и Методий”.
Не се спори, че „Лиел Констракшън“
ЕООД и „Зауба“ АД в качеството си на са съдружници в ДЗЗД „Перник Комунал” са
сключили с община Перник договор № 173
от 28.10.2015 г., с който им е било възложено срещу заплащане да извършват
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число
снегопочистване.
Договор № 173 от 28.10.2015 г. по своята същност е
такъв за изработка и за да се ангажира отговорността на изпълнителя по такъв
договор, то следва да се установи какъв точно е видът и обемът на възложената
работа и съответно дали същата е изпълнена съгласно уговореното.
По силата на чл.13, ал.1 от договора
изпълнителят е длъжен да извършва дейностите по договора и приложенията към
него качествено и в срок, съобразно оперативния план и графиците за работа,
като изпълнява стриктно указанията на възложителя , които получава в хода на
изпълнението му.
По делото са приложени договорът,
анекс към него от 23.10.2015г., както и констативни протоколи за извършен обем
дейности. Описаните в чл. 13 приложения към договора, графици за работа и
оперативен план, не са представени.
За установяване факта на извършвани
дейности по почистване на тротоарите и в частност този на ул. „Св. св. Кирил и
Методий” в гр. Перник, са представени ежедневни констативни протоколи за
отчитане на извършени дейности по зимно поддържане от 20.01.2018г., ***/ 4 бр./,
2 бр. актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане работи за м.
01.2018г. и 2 бр. месечни констативни протоколи за установяване количествата на
извършените дейности по зимно почистване за м. 01.2018г. Приложен е и констативен
протоколи от 23.01.2018г. за извършен обем работа за дейност ръчно почистване
на тротоари с разпръскване на смеси и ръчно почистване на утъпкан сняг и лед. В
протокола е посочено, че на съответната дата няма валеж, а снежната покривка е
от ***
Всички описани по- горе протоколи са подписани
от представители на община Перник, без възражения. В протокола от 23.01.2018г. се
съдържат данни, за обема на площите, подлежащи на почистване, съгласно
оперативния план, като за ул. „Св. Св. Кирил и Методий” са вписани 12,3 дка.
Видно от същия протокол, на 23.01.2018г. на посочената улица е извършено ръчно
почистване на тротоари с разпръскване на смеси на площ от 12,3 дка. Т.е.
извършено е почистване на тротоари на площ, съответстваща на тази по оперативния
план.
При така установеното, въззивният съд
намира, че жалбата е основателна.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД,
поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Доколкото
договорът не съдържа конкретизация на местата и площите, които е следвало да се
почистят от изпълнителя, то въз основа на двустранно подписаните констативни
протоколи, съдът приема, че на ул.”Св. Св. Кирил и Методий” е следвало да се
почистят 12,3 дка, колкото са и почистени и работата е приета от възложителя
без възражения. След като липсват доказателства, че възложителят е направил
възражения за неправилно изпълнение на работата съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД, то
следва да намери приложение презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД, с оглед на
което и работата се счита приета. Фактът на подписване на протоколите, без
възражения от възложителя, сочи на извода, че същият е приел, че извършеното
почистване на тротоара е до степен, до която община Перник изисква това да бъде
сторено и то съответства по вид, количество и качество на възложеното с
договора и е достатъчно за освобождаване на изпълнителя от отговорност. В същия
смисъл е и решение № 123/11.06.2019г., постановено по гр. д. № 2769/2018г. по
описа на ВКС.
Предвид изложеното, въззивният съд не
споделя изводите на районния съд, че по делото не е установено изпълнението на
поетото с договора задължение. Преценката относно изпълнението винаги е
конкретна и следва да бъде направена въз основа на събраните в съответното
производство доказателства, относими към спорните дати и място, където е
трябвало да се извърши почистването. В случая районният съд е формирал изводите си, без
да обсъди представените по делото доказателства, а именно описаните по- горе констативни
протоколи.
По изложените съображения, съдът
намира, че решението в частта му, с което е уважен обратният иск следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което обратният иск против
жалбоподателя да бъде отхвърлен.
След като не са налице основанията за
ангажиране отговорността на двете дружество по обратния иск, то и въззивния
съд, предвид основателността на жалбата на ищцата относно размера на
присъденото й обезщетение, следва да отхвърли и предявения обратен иск относно
допълнително присъдената сума от 8 000 лв.
По частната жалба на община Перник:
По реда на чл. 248 ГПК районният съд
се е произнесъл като е присъдил в полза на община Перник разноски в размер на
500 лв., като се твърди, че този размер не е съобразен с отхвърлената част от
иска.
Съдът намира, че с оглед изхода на
делото следва да се преизчислят всички разноски, доколкото последните са
последица от разрешаване на спора, предвид на което и определението,
постановено в производството по чл. 248 ГПК следва да се отмени, както и да се
отмени решението на ПРС в частта му за разноските.
С оглед изхода на спора ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на община Перник разноски за първоинстанционното
производство в размер на 356,67 лв.
От своя страна община Перник следва
да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски за пред въззивната инстанция в
размер на 160 лв., а на адв. Б. - 890
лв. възнаграждение за първоинстанционното
производство и 730 лв. възнаграждение за въззивното производство.
Предвид неоснователността на
предявения обратен иск, то община Перник следва да заплати на „Лиел
Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД по 4 080 лв., представляващи направени пред
двете инстанции разноски по делото, като съдът съобразява факта, че тези разноски
са направени във връзка със защитата по обратния иск, което е видно от представените
пълномощни и договори.
Община Перник следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на ОС- Перник държавна такса в размер на 320 лв., ведно
със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в
сила до окончателното изплащане на сумата.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1236/26.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 652/2019г. по описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА
МУ, с която е отхвърлен предявеният от И.Е.Х. против община Перник иск за
заплащане на сумата от 8 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от падане поради подхлъзване заради непочистен сняг, върху
заледен и непочистен тротоар, на ***, на спирката пред Бизнес комплекс „Елена”
в гр.Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до
окончателното изплащане на сумата, КАТО
ВМЕСТО НЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА община Перник да заплати на И.Е.Х. с ЕГН **********
*** сумата от още 8 000 лв./ осем хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от падане поради подхлъзване заради непочистен
сняг, върху заледен и непочистен тротоар, на ***, на спирката пред Бизнес
комплекс „Елена” в гр.Перник, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от *** до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯВА решение № 1236/26.07.2019г., постановено по
гр.д. № 652/2019г. по описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА МУ, с която „ЛИЕЛ
Констръкшън” ЕООД гр.Перник и „ЗАУБА” АД, гр.София двете дружества- като участници в ДЗЗД „КОМУНАЛ”, гр.Перник, са осъдени да заплатят солидарно
на Община Перник на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата в размер 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от И.Е.Х. неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени болки, страдания, уплаха, неспокойство и психическо разстройство в
резултат от падане поради подхлъзване заради непочистен сняг, върху заледен и
непочистен тротоар, на ***, на спирката пред Бизнес комплекс „Елена” в
гр.Перник, в резултат на което претърпява счупване на дясна ръка, ведно със
законна лихва за забава от момента на увреждането - *** до окончателно
изплащане на вземането, при условие, че Община Перник заплати посоченото
обезщетение на И.Е.Х., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от община Перник против "Лиел
Констракшън" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Софийско шосе, № 31 и "Зауба" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. «Цариградско шосе» № 48 - 50
обратен иск с правна квалификация чл. 54,
вр. чл. 49 ЗЗД
за солидарно заплащане на сумата в размер на 4 000 лв., представляваща
присъденото обезщетение по главня иск, която сума община Перник е осъдена да
заплати на И.Е.Х., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от община Перник против "Лиел
Констракшън" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Софийско шосе, № 31 и "Зауба" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. «Цариградско шосе» № 48 - 50
обратен иск с правна квалификация чл. 54,
вр. чл. 49 ЗЗД
за солидарно заплащане на сумата в размер на 8 000 лв., представляваща
присъденото обезщетение по главня иск, която сума община Перник е осъдена да
заплати на И.Е.Х., като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯВА решение № 1236/26.07.2019г., постановено по
гр.д. № 652/2019г. по описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА МУ, с която Община
Перник е осъдена да заплати на И.Е.Х. разноски от 500 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и в частта му, с която "Лиел Констракшън" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Софийско
шосе, № 31 и "Зауба" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. «Цариградско шосе» № 48 – 50 са осъдени солидарно да
заплатят на община Перник разноски в общ размер на 660 лв., КАКТО И определение от 20.06.2019г., постановено в
производство по чл. 248 ГПК, КАТО ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА :
Осъжда И.Е.Х. да заплати на община Перник разноски за
първоинстанционното производство в размер на 356,67
лв.
Осъжда община Перник да заплати на И.Е.Х. разноски за
пред въззивната инстанция в размер на 160 лв.
Осъжда община
Перник да заплати на адв. Н.Б. *** на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата сумата от 890 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и сумата от 730 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Осъжда община Перник да заплати на „Лиел Констракшън“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Софийско шосе”, № 31 сумата от 4 080 лв., представляващи направени пред
двете инстанции разноски по делото за защита по обратния иск.
Осъжда община Перник да заплати на "Зауба"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
«Цариградско шосе» № 48 – 50 сумата от 4 080 лв., представляващи направени
пред двете инстанции разноски по делото за защита по обратния иск.
Осъжда община
Перник да заплати по сметка на Окръжен съд- Перник държавна такса в размер на
320 лв., ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане
на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: Членове: 1.
2.