Р Е Ш Е Н И Е
№ 307 07. 11. 2013г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 08. 10. 2013г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : Мария Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия
Методи Величков гражданско дело № 340 по
описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл. 258, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл. 257, ал.2 от КЗ, вр. с чл. 226, ал.1 от КЗ,
вр. с чл.45 и чл. 86 от ЗЗД.
По
съображения изложени в исковата молба, ищцата В.М.Г., моли да бъде осъдено З. д. “Е.” АД гр. С., да
й заплати сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП, станало на ***г. в гр. П., ***, с лек автомобил Ауди А4, с
рег. № ***, управляван от А.А.П., собственост на същия, застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” по
застрахователна полица № ***г., заедно със законната лихва за забава, считано от
датата на увреждането – ***г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат
М.Х., за оказана безплатна помощ, в размер съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал.1 от Наредба № 4/2004г., съобразно уважената част от исковете.
Ответното З. д. “Е.” АД, оспорва иска изцяло по основание и размер. Моли същият
да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените разноски и юк.
възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 237, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното :
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна,
имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за
предявяването й и не са налице данни за отрицателни процесуални предпоставки. Касае
е се за спор, между процесуално правоспособни и
дееспособни правни субекти, който е подведомствен на
Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен
да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
По делото не се спори, че лек автомобил Ауди А4, с рег. № ***,
собственост на А.А.П. е бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица № ***г., включително
и към датата ***г. /л.58 и гърба на същия/.
На ***г. А.П. управлявал
автомобила. Около 17.00ч., когато вече се стъмвало, спрял в гр. П., ***, за да
слезе приятелката му. Спирането извършил в близост до “Т” образно кръстовище,
от страната на улицата, по която имало следи от сняг /ул.”Л.”/, като
автомобилът бил насочен с предната си част към жилищния блок. След като изпратил приятелката си, преди да потегли
на заден ход, включил двигателя и светлините и се огледал. Като не видял нищо,
потеглил много бавно на заден ход, с навит наляво волан, за да излезе на заден
ход на съседната улица от кръстовището, по която нямало сняг и след това по нея
да продължи напред /ул. “Ю. Г.”/. В този момент ищцата, която носела торбички с празни шишета и други
боклуци, идвала от почистената от сняг улица /“Ю. Г.”/ и тръгнала по улицата,
по която имало сняг /ул. “Л.”/, срещу
движещия се на заден ход автомобил. Същата продължила движението си, въпреки
движещия се към нея на заден ход автомобил, а когато я доближил протегнала ръка
напред и се подпряла на задната му част. Движейки се назад и правейки заден
десен завой, автомобилът съборил В.Г., като първо преминал през нея със задната
си дясна гума, а след това и с предната си дясна гума. Носените от нея торбички
се разпилели. В този момент, в близост до автомобила, само че от другата страна
на заснежената улица - срещу блок № *, се намирали свидетелят Т. Т. Д. и
неговия брат Г.Т.Д., които разговаряли с намиращия се на терасата на първия
етаж П. А. С.. Последният отгоре имал поглед върху случващото се и пръв се
развикал, а след него се развикали и двамата братя. Свидетелят Т.Д. се затичал
към автомобила, който през това време преминал с предната си дясна гума през
тялото на Г.. Водачът привлечен от виковете и ръкомаханията спрял. Една след
слизането си от автомобила установил, че е преминал през тялото на ищцата и
силно се притеснил. Обадил се на тел.112 и първо дошла полиция, а след това и линейка, която откарала пострадалата в
болницата.
Горната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на Т. Т. Д., А.А.П.,
частично от тези на Л. Б. Р., както и от събраните доказателства по досъдебно
производство № 631 по описа на *** РПУ гр. П., приобщено към настоящето дело –
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, свидетелски показания и
останалите материали.
Съдът не възприема,
твърденията на ищцата в исковата молба, че се е движела по пътното платно на
улицата /”Л.”/, тъй като е имало спрели на тротоара автомобили, които са й
пречели да се движи по него. В тази насока съдът следва да отбележи, че с
писмената защита на ищцата е недопустимо да се навежда нова фактическа
обстановка – “Ищцата минавала покрай паркираните автомобили, тъй като нямало
тротоар”. От свидетелските показания на П. А. С., дадени по дознанието, се
установява, че ищцата е дошла от ул. “Ю.Г.”, където също се е движела по
улицата и е тръгнала по ул. “Л.” в
посока - движещия се към нея на заден ход автомобил. Видно от приложения
фотоалбум към дознанието /ФК № 1/ на ул. “Л.” няма тротоар, а има градинка с
бор, който е приет за отправна точка в протокола за оглед. Доколкото има
тротоар, то той е бил на ул. “Ю. Г.” /разчистената от сняг улица/, като само в близост
до кръстовището, част него е заета от паркиран сив автомобил /ФК № 2 и № 1/, но
има свободна част за преминаване на пешеходци. Този тротоар обаче би бил от
значение, ако ищцата е пресичала ул. “Л.” на кръстовището с ул. Ю. Г.”, но не е
от значение за движението й по уличното платно на ул. “Л.”. Съдът не възприема
и дадените от ищцата свидетелски показания по дознанието, че се била
подхлъзнала и паднала на пътното платно, тъй като не кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Ищцата не е доказала, че не е имало друг начин
да стигне до магазина за хляб, освен чрез движението й по пътното платно на ул.
“Л.”, което има друго предназначение по ЗДвП.
По основателността на иска.
Тъй като произшествието е станало при движението на автомобила на заден ход, то
водачът А.А.П. е допуснал нарушаване на чл.
40, ал.2 от Закона за движение по пътищата - по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности. От събраните по делото доказателства /свидетелските показания на Т.Д., епикризата и заключението на вещото лице д-р М.,
както и устните му обяснения/ се установи, че ищцата е много ниска на ръст и е
имала гръдна кифоза /гърбица/ деформация на гръбния стълб,
поради което е ходела приведена напред. При наличието на цитираната императивна
норма от ЗДвП, тези обстоятелства не водят до
освобождаване от вина на водача на процесния автомобил. След като е налице валидна задължителна застраховка на автомобилистите “Гражданска
отговорност” при ответното дружество, действаща и към 04. 12. 2012г., то на основание чл. 258, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.
257, ал.2 от КЗ, вр. с чл. 226, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 и чл. 86 от ЗЗД,
дружеството застраховател дължи обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди от това ПТП.
От
заключението на вещото лице д-р Д.А., както и от устните й обяснения, се
установява, че ищцата не се води на учет в психиатрично отделение – гр. П., не
е установено да страда от никаква форма на шизофрения, нито пък да има някакво
друго психиатрично заболяване. Установява се, че към момента на ПТП, същата е
била способна да възприема правилно заобикалящата я среда, но с оглед възрастта
й нейните реакции са забавени, психомоторните й възможности са ограничени и е
налице отслабване на механичната и словесна памет. Движението на ищцата по
пътното платно на ул. “Л.” /в населено място, а не извън него/, представлява
нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП - пешеходците са длъжни да се движат по тротоара
или банкета на пътното платно, като същата не е доказала, че е налице
хипотезата на чл. 180, ал.2, т.1 от ЗДвП. По делото се установи, че автомобилът
е бил с включени светлини и с дизелов двигател /който е по – шумен от
бензиновите такива, особено при работа на студено време/. Въпреки, че същата е
възприела движещия се на заден ход автомобил, не е реагирала въобще, а едва при
неговото достигане е протегнала ръка, по думите на свидетеля С., дадени по
дознанието “Явно мислейки си, че така ще успее да спре лекия автомобил и да
премине.” Извършеното от Г. нарушение на чл. 180, ал.1 от ЗДвП и нейното поведение,
изразяващо в пасивност, съдът приема като действия, довели до съпричиняване на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 50, ал.2 от ЗЗД, поради което
обезщетението, което следва да се определи, ще следва да бъде намалено
наполовина /с 1/2/.
По отношение размера на иска. Видно от приложената
епикриза от хирургично отделение към “МБАЛ” Р. А.”***, както и от заключението
на вещото лице д-р М.М., което съдът възприема, както и от устните обяснения,
дадени в съдебно заседание на 08. 10. 2013г., се установява, че ищцата е
постъпила на лечение на ***г. и е била изписана на ***г. При постъпването същата
е имала спомен за инцидента. Имала е контузии в областта на гръдния кош, корема
и гръбната страна на лявата ръка и счупване телата на няколко прешлени - 10-ти,
11-ти, 12-ти гръдни и 1-ви поясен, като счупванията са били в телата на
прешлените без разместване на костните фрагменти и без към гръбначния стълб –
стабилни фрактури. Поради съмнение са свободна течност в коремната кухина, с
нейно съгласие е проведена ревизия на коремните органи – “лапаротомия експлоратива”,
която не е установила наличие на свободна течност. Същата е била поставена на
легло без да става, поради което е търпяла неудобства и страдания. Получените
травми са предизвикали силни болки и страдания на пострадалата, както при
самата злополука, така и в последващите дни. Изписана е на ***г. в добро общо
състояние, с остатъчен болков дозарзалгичен синдром, като са й били дадени
указания да носи лумбостат /специален колан – пояс/ за обездвижване на поясния
отдел на на гтръбначния стълб за срок около 6 месеца. За около месец е трябвало
да се лекува на легло без да става. През това време децата й – дъщеря й и съна
й са се грижели за нея. На около 15 ден същата е ходила в съседния блок,
където живеее приятелката на А.П., за да
го търси /свид. показания на А. П./. Същата е можела да се обслужва сама –
санитарно, хигиенно и битово, но със затруднения. Търпяла е по – силни болки за
около месец, като постепенно те са намалели. Носенето на лумбостата е
ограничавало навеждането й напред. Наличието на кифоза е предизвиквало
допълнителни болки и страдания в областта на прешлените. Счупванията на
прешлените са причинили трайно затруднение на движението на снагата за период
около 6 месеца. Към настоящия момент походката е самостоятелна, а счупванията
са зарастнали. не може да се установи наличните болки дали се дължат на
травмата или на кифозата.
От заключението на вещото лице д-р А., както и от
устните обяснения, се установява, че в резултат на ПТП, при Г. се забелязва преходно
психично разстройство – остър психоорганичен
синдром с леки количествени промени на съзнанието и когнитивни промени,
обща емоционална лабилност с преобладаващи прояви на потиснатост, тревожност, астенни синдроми. В тази насока са и
свидетелските показания на Л. Б Р, която свидетелства за намалена жизненост на
ищцата.
Изхождайки от изискванията на чл. 52 ЗЗД и тези на
раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., възрастта на пострадалата – на 71г., към датата на инцидента, от характера на
вредите, начина на причиняването им, характера и продължителността на лечението
и последиците – травматични и психически, подробно описани по – горе, както и
от размера на минималната работна заплата за страната към датата на ПТП –
290лв., съдът намира, че сумата от 30 000лв. би обезщетила ищеца за
претърпените от нея неимуществени вреди.
Тъй като е налице
хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, съдът намира, че така определената сума,
следва да бъде намалена наполовина, както е отбелязал по – горе и дружеството
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата 15 000лв. Сумата следва да
бъде присъдена ведно със законните лихви за забава, считано от датата на
увреждането – ***г. до окончателното изплащане. За горницата до пълния претендиран размер от
60 000лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата не е
направила разноски по делото.
На основание чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат М.М.Х.
750лв., за оказана безплатна адвокатска помощ.
На основание чл. 78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пернишкия
окръжен съд сумата 600лв. – държавна
такса 4 % върху уважения размер на иска, както и сумата 200лв., представляваща
направените по делото разноски /два хонорара по 100лв. за двете вещи лица,
изплатени от бюджетните средства на съда /, ведно със законните лихви за забава
на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
С оглед
отхвърлителната част от иска и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата 1350лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. д. “Е.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати В.М.Г., с
ЕГН **********, от ***, сумата 15 000лв.,
/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП, станало на ***г., в гр. П., ***, с лек автомобил Ауди А4, с
рег. № ***, управляван от А.А.П., собственост на същия, застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” по
застрахователна полица № ***г., заедно със законната лихва за забава, считано
от датата на увреждането – ***г. до окончателното изплащане, като за горницата
над 15 000лв. до пълния претендиран размер от 60 000лв. отхвърля иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА З. д. “Е.”
АД да заплати на основание чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат М.М.Х. 750лв., за оказана
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА З. д. “Е.”
АД да заплати в полза на Пернишкия окръжен съд сумата 600лв. /шестотин лева/ – държавна такса 4 % върху уважения иск, както
и сумата 200лв. /двеста лева/, представляваща изплатените от бюджетните
средства на съда, суми за двете вещи лица, ведно със законните лихви за забава
на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.М.Г., с
ЕГН **********, от ***, да заплати на “Е.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата 1350лв. /хиляда триста и петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия
: