Мотиви на присъда № 239/16.09.2020 г. по НОХД №639/2020г. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
Производството по делото е
образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с
който срещу подсъдимия В.А.Г., ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това, че
на 20.09.2018 г. в офиса на „УниКредит Булбанк“ АД, филиал гр. Царево, в
качеството си на „търговец“, за да се предоговори кредит, отпуснат през 2014 г.
от „УниКредит Булбанк“ АД, е представил неверни сведения, а именно представил
„удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК“ с изх. № 020201800251766 от 05.09.2018 г., в което е вписано, че „В.А.Г.
ЕГН ********** няма задължения“, а в действителност е имало такива –
престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия Г., така както е
повдигнато в обвинителния акт, като излага съображения какви фактически
обстоятелства счита за установени и прави анализ на събраните по делото
доказателствени материали. Предвид изложените в пледоарията
фактически обстоятелства и доказателствен анализ, прокурорът счита, че обвинението,
повдигнато с обвинителния акт, е доказано по несъмнен начин, поради което прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 248а, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, като наказанието му да бъде определено
при превес на смекчаващите вината обстоятелства. В тази връзка представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен
срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 2500 лева.
Защитникът на подсъдимия В.Г., адвокат
Георги Костадинов от АК - Бургас, по време на съдебните прения, пледира за
постановяване на оправдателна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. На
първо място застъпва становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин,
тъй като по делото няма доказателства, от които да се установява участието на
подсъдимия в изпращането на инкриминираното удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК по електронен път на банката-кредитор и след това приобщаването му на
хартиен носител като незаверено копие. Алтернативно, защитникът
излага доводи, че деянието на подсъдимия следва да бъде оценено като такова с
явно незначителна обществена опасност, което изключва престъпния му характер
съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, по силата на която моли да бъде
оправдан. Като последна алтернатива, защитникът моли за преквалифициране
на деянието по ал. 1 на чл. 248а НК, тъй като счита, че подсъдимият е нямал
качеството на търговец по смисъла на Търговския закон, и на основание чл. 78а
от НК същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер, определен от съда.
Подсъдимият В.А.Г., в хода на проведеното съдебно следствие, дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В
личната си защита заявява, че се присъединява изцяло към казаното от защитника
му. В последната си дума подсъдимият Г. моли да бъде оправдан.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.А.Г. е роден на ***
***. Той е ***, и е с ЕГН **********. За подсъдимия по делото се събраха добри
характеристични данни (л. 31 от НОХД № 639/2020 г. на БОС).
Считано от 18.01.2013 г. подсъдимият В.А.Г., като физическо лице, бил
регистриран като земеделски стопанин с място на дейност: село ***, община **,
област ** и осъществявал селскостопанска дейност по отглеждане на животни (л. 29
– 37, том 3 от ДП).
На 16.05.2014 г., на подсъдимия В.А.Г., в качеството
му на земеделски стопанин, е бил отпуснат револвиращ кредит в размер на
10 000 (десет хиляди) лева от „УниКредит Булбанк“ АД филиал Царево. На 05.10.2016
г. кредитът е бил предоговорен за нов период, а на 21.09.2017 г. е бил сключен
анекс към договора, съгласно който разполагаемата сума по кредита е била
намалена на 7 000 (седем хиляди) лева (л. 111, том 2 от ДП), като
през годините подсъдимият редовно погасявал вноските по кредита.
На
28.06.2018 г. всички отглеждани от подс. Г., като земеделски стопанин, животни
- 201 овце и 35 кози (общо 236) са били унищожени/убити от комисия от Областна
дирекция по безопасност на храните – Бургас, поради заболяване - чума по дребните
преживни животни (ЧДПЖ) в района на Странджа планина. Тези обстоятелства са били
отразени в съставен на същата дата протокол за унищожаване/убиване на
животни № 2/28.06.2018 г. (л. 33 – 39 от НОХД № 639/20202 г. на БОС).
Унищожаването
на посочените животни довело до прекратяване дейността на подсъдимия като земеделски
стопанин (животновъд), а същият разчитал на продажбата на животните, за да
погаси кредита си към „УниКредит
Булбанк“ АД. Тъй като срокът по договора за кредит изтичал на
21.09.2018 г. и предвид липсата на средства, с които да го погаси до датата на
падежа, в началото на месец септември
2018 г. подс. Г. посетил „УниКредит Булбанк“ АД филиал Царево, където
разговарял със свидетелката М.П., обслужваща кредита му, относно възможността
за предоговаряне на същия чрез удължаване на срока за още една
година. Свидетелката П. обяснила на подс.
Г. какви документи следва да представи преди изготвянето и подписването на
искането му за предоговаряне на отпуснатия му кредит, част от които било и удостоверение за наличие или
липса на задължения на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Към този момент подсъдимият знаел, че има задължения за задължителни осигурителни
вноски като самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин) и за данък върху
доходите на физическите лица по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Подсъдимият Г. заявил
на св. П., че ще говори със счетоводителката си за представянето на
необходимите документи, като й казал също, че част от документите счетоводителката
му ще ги изпрати на нейния имейл. След разговора си със св. П., подсъдимият
посетил счетоводителката си – св. Г. Н., на която обяснил, че желае да
предоговори кредита си към „УниКредит Булбанк“, за което от банката изискват
той да представи необходимите за целта документи.
Свидетелката Г.Н. извършвала
счетоводни услуги чрез фирмата си „**“ **, като дейността си осъществявала в ***,
на който адрес се намирал и домът й. Същата притежавала два имейла адреса,
личен - **, и служебен - **. Свидетелката Н. и подс. Г. се
познавали от деца, били израснали заедно в с. **. Считано от 2016 г. св. Н.
обслужвала счетоводно дейността на подсъдимия като земеделски стопанин, като извършвала
това безплатно и без сключен договор за счетоводни услуги. Свидетелката Н. също
била наясно, че към началото на месец септември 2018 г., В.Г. има задължения към
бюджета.
На 12.09.2018 г. св. П. получила на служебния си имейл
адрес ** писмо, изпратено от имейл адрес **, с прикачени към него два файла в
PDF формат - Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на В.А.Г. за 2017 г.
и Удостоверение за наличието или
липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх.№ 020201800251766/05.09.2018
г., издадено на името на В.А.Г.. В посоченото Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК било отразено,
че В.Г. няма задължения. От съдържанието на въпросното удостоверение ставало
ясно, че то е издадено от Т.П. - служител в *** и е подписано с нейния
електронен подпис. В действителност коментираното удостоверение било неистинско, като му е бил
придаден вид, че произхожда от ТД на НАП - Бургас. След като св. П. получила
цитираното удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на служебния си имейл адрес,
по телефона й се обадил подс. Г. и я попитал дали е получила удостоверението, и
дали всичко е наред.
На 17.09.2018 г. подсъдимият посетил „УниКредит Булбанк“ АД филиал Царево и
уведомил св. П., че не може да набави до датата на падежа – 21.09.2018 г. всички документи,
необходими за предоговаряне на кредита. От банката му предложили да удължат
датата на падеж с един месец, с което предложение подсъдимият се съгласил. На
същата дата бил сключен анекс към договора за кредит за техническо удължаване с
един месец датата на падеж, до 21.10.2018 г., за да може подсъдимият да набави
необходимите документи.
На 20.09.2018 г. подсъдимият Г. се явил лично в „УниКредит Булбанк“ АД филиал Царево
и представил на св. П. останалите необходими документи, сред които в оригинал Удостоверение
за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № МДТ
003068 от 19.09.2018 г., издадено от ТД НАП – Бургас, удостоверяващо, че А. К. Г.,
ЕГН ********** (майка на подсъдимия Г.), няма задължения. Това удостоверение било
необходимо, тъй като майката на подсъдимия била солидарен длъжник по договора
му за кредит. На същата дата, в офиса на „УниКредит Булбанк“ АД, филиал Царево, подсъдимият Г. подписал искане за промяна на
параметри по кредита с вх. № 0421-58-046936/20.09.2018 г., като исканата промяна
се състояла в удължаване срока на договора с 12 месеца, без да се променя
размера на сумата от 7000 лева по отпуснатия вече кредит овърдрафт (л. 112 –
114, том 2 от ДП). Към искането били приложени представените от подсъдимия документи
(л. 115 – 147, том 2 от ДП), като полученото на 12.09.2018 г. на служебния
имейл адрес на св. П. Удостоверение за наличието или липсата на задължения по
чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх.№ 020201800251766/05.09.2018 г. на името на В.А.Г.,
било разпечатано от нея на хартиен носител и присъединено към останалите документи
(л. 116, том 2 от ДП).
След подписването на искането за промяна на параметри по кредита с вх. №
0421-58-046936/20.09.2018 г., на подсъдимия било изплатено обезщетение
за умъртвените му през месец юни 2018 г. животни. Подсъдимият решил с така
получените средства да погаси кредита си към „УниКредит Булбанк“ АД, поради което се обадил по
телефона на св. П. и я уведомил, че не желае да удължава с още една година
срока на договора за кредит, тъй като ще има собствени средства, с които ще
погаси кредита. На 12.10.2018 г. подсъдимият внесъл цялата дължима сума по
сметката, по която се обслужвал кредита му в „УниКредит Булбанк“ АД, като с
настъпването на падежа на 21.10.2018 г. кредитът се погасил автоматично.
Междувременно, тъй като подписаното
от подсъдимия Г. искане за промяна на параметри
по кредита с вх. № 0421-58-046936/20.09.2018 г. било въведено и в електронен
вид в системата на „УниКредит
Булбанк“ АД, по същото вече била започнала процедура по проверка, извършвана от служител в централата на
банката. В тази връзка в ТД на НАП – Бургас било получено писмо с вх. №
17-00-315/27.09.2018 г. от „УниКредит Булбанк“ АД – София, с искане за извършване на проверка по
истинността на представено удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличие
или липса на задължения с изх. № 020201800251766/05.09.2018 г., издадено на В.А.Г.,
ЕГН **********. При извършената проверка в ТД на НАП – Бургас се установило,
че В.А.Г. има задължения към бюджета, както и, че няма подадено
искане от лицето в този период и издадено удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за него от служител на НАП. С оглед на тази констатация, с писмо изх. №
17-00-315#2/08.10.2018
г. от ТД НАП - Бургас изпратили уведомление до Окръжна прокуратура – Бургас (л.
30 – 32, том 1 от ДП), по повод на което първоначално било възложено
извършването на проверка (л. 6, том 1 от ДП), а в последствие с постановление
от 20.12.2018 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас било образувано и
досъдебно производство по случая (л. 1 – 2, том 2 от ДП).
В хода на разследването се
установило, че в ТД на НАП – Бургас няма издадено удостоверение на 05.09.2018 г. с
изх. № 020201800251766. Със същият изходящ номер е било издадено удостоверение
на „**“ * на дата 31.08.2018 г., което е било подписано с квалифициран
електронен подпис от св. Т.П. – служител на ТД на НАП – Бургас, и същото е било
изпратено от св. П. за връчване по електронна поща на имейл адрес *** (служебният имейл адрес на св. Г.Н.), на който е регистриран квалифициран
електронен подпис, с притежател св. Г.Н.,
упълномощена от „**“ * да ги представлява пред НАП. Дружеството „**“ * е
представител на „*“ в *** и се обслужвало счетоводно от св. Г.Н., която била
подала от служебния си имейл адрес искане, подписано с електронен подпис, за издаване
на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на „**“ *. Било установено също така,
че от 01.01.2018 г. до 05.09.2018 г. в ТД на НАП – Бургас няма подадено искане за издаване на
удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за В.А.Г., ЕГН **********, както и, че
към 05.09.2018 г. същият е имал задължения за данък върху доходите на
физическите лица по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и задължения за задължителни
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за фонд ДОО, фонд ЗО и фонд
УПФ/ДЗПО (л. 79 – 88, том 2 от ДП).
От заключението на изготвената на
досъдебното производство техническа експертиза (л. 9 – 11, том 3 от ДП), от приобщеното
по делото писмо изх. № 5500/03.04.2019 г. от „**“ * с две приложения
към него (л. 64 – 66, том 2 от ДП), и от представената в съдебното производство
от директора на „УниКредит Булбанк“ – филиал Царево разпечатка на хартиен
носител на имейл от 12.09.2018 г. с два прикачени към него файла (л. 56 – 63 от
НОХД № 639/2020 г. на БОС) се установява, че на 12.09.2018 г. от имейл адрес **, до който е осъществен достъп от IP
адрес 94.156.41.146, е изпратено писмо на имейл адрес **,
с прикачени към него два файла в PDF формат - Годишна данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ на В.А.Г. за 2017 г. и Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх.№ 020201800251766/05.09.2018 г., издадено на името на В.А.Г..
От представените
в досъдебната фаза писмо изх. № 116/19.04.2019г. от „**“ * (л. 78, том 2 от ДП)
и писмо изх. № 140/14.06.2019 г. от управителя на „**“ ** гр. Бургас (л. 90,
том 2 от ДП) се установява, че IP адрес 94.156.41.146 е регистриран на името на
Г.П.Н., ЕГН ********** с адрес на доставка на услугата (интернет достъп по
кабел): гр. **, ул. „**“ № *, ет. *, на който адрес се намират офисът и домът
на св. Г.Н..
В хода на съдебното следствие, след като съдът предяви на св. Г.Н.
инкриминираното удостоверение изх. № 020201800251766/05.09.2018 г., същата
заяви, че тя лично не е изпращала това удостоверение и не може да даде
обяснение как този документ е изпратен от нейния имейл адрес. Същевременно св. Н.
посочва, че през лятото на 2018 г. е работила сама в офиса си, няма служители,
които да работят при нея, като в случаите, в които други лица (клиенти, познати
или лица от семейния й кръг) са ползвали компютъра й, което не се е случвало
често, тя е била винаги до тях, и ако някой влезе в имейла й, тя ще види това.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност:
- Гласни доказателствени средства: показанията на св. Т.П.в съдебно заседание и тези,
дадени пред орган на досъдебното производство, съдържащи се в протокол за
разпит на свидетел от 15.01.2019 г., л. 5-6, том 2 от ДП, в следната част:
„Същото е подписано с моя електронен служебен сертификат и е било изпратено от
мен за връчване по електронна поща на имейл: **. От проверката в информационната
ни система установих, че посоченият имейл е квалифициран електронен подпис,
упълномощен от фирма „**“ * да бъдат представлявани пред НАП“, приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от
НПК; показанията на св. М.П.в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на
досъдебното производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от
19.07.2019 г. (л. 103-104, том 2 от ДП), в частта им на абзац последен от
разпита – „Искам да заявя още, че след като по служебния ми имейл получих
удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, по телефона ми се обади лично г-н Г.
и ме попита дали съм получила удостоверението и дали всичко е наред. Не си
спомням на коя дата ми се обади г-н Г. и от какъв телефон. Г.Н. не ми се е
обаждала, за да ме пита дали съм получила въпросното удостоверение.“, приобщени
чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК;
показанията на св. Г.Н.в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на
досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от
04.02.2019 г. (л. 7-9, том 2 от ДП) в частта на абзац последен на л. 8, том 2
от ДП до края на абзаца в началото на л. 9, том 2 от ДП – „Спомням си, че в
края на месец август 2018 г. дадох на В.Г. копие от неговата годишна данъчна
декларация за 2017 г., за да може да я представи в офиса на „УниКредит Булбанк“
в ***. След това изпратих по служебния си имейл до банката данни за входящия
номер на декларацията. Декларацията беше необходима на В., за да я представи
пред банката във връзка с рефинансиране на стар кредит“, приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията
на св. С.К.в съдебно заседание; и отчасти от обясненията на подсъдимия В.Г.в
съдебно заседание;
- Писмени доказателства, прочетени и приети по реда на
чл. 283 от НПК: писмо изх. № 0421-16-003999/29.10.2018 г. от „УниКредит
Булбанк“ – филиал Царево (л. 14, том 1 от ДП), писмо изх. №
17-00-315#4/02.11.2018 г. от ТД на НАП – Бургас (л. 24, том 1 от ДП), данни от
регистър Булстат за В.А.Г. (л. 29, том 1 от ДП), писмо изх. №
17-00-315#2/08.10.2018 г. от ТД на НАП – Бургас с приложени към него
Уведомление № 17-00-315/04.10.2018 г. и удостоверение за наличие или липса на задължения на
основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № 020201800251766/05.09.2018 г. (л. 30 –
32, том 1 от ДП), писмо изх. № 5445/01.03.2019 г. от „НЕТ ИНФО“ АД (л. 31,
том 2 от ДП), писмо изх. № 0421-16-000544/08.02.2019 г. от „УниКредит Булбанк“
– филиал Царево (л. 34, том 2 от ДП), писмо изх. № 5470/18.03.2019 г. от „НЕТ
ИНФО“ АД (л. 60, том 2 от ДП), писмо изх. № 5500/03.04.2019 г. от „НЕТ ИНФО“ АД
с Приложение № 2 и Приложение № 3 (л. 64 – 66, том 2 от ДП), писмо изх. №
116/19.04.2019 г. от „НЕТЕРА“ ЕООД (л. 78, том 2 от ДП), писмо изх. № 92-04-167
от ТД на НАП – Бургас с Приложение 1, Приложение 2, Приложение 3, Приложение 4
(л. 79 – 88, том 2 от ДП), писмо изх. № 140/14.06.2019 г. от управителя на
„СКАТ ТВ“ ООД гр. Бургас (л. 90, том 2 от ДП), писмо изх. №
0421-08-006610/27.08.2019 г. от „УниКредит Булбанк“ – филиал Царево с приложени
към него документи (л. 111 – 148, том 2 от ДП), справка за съдимост на
подсъдимия Г. (л. 16, том 3 от ДП), писмо от МЗХГ – Областна дирекция
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ Бургас изх. № РД-12-04-560-2/17.12.2019г. с приложени към него
справки (л. 29 – 37, том 3 от ДП), както и представените в съдебното
производство по делото: препоръка от кметски наместник на с. **, заверено копие от трудов договор с
„ВиК“ ЕАД-Бургас от 09.08.2018 г., копие на протокол от 28.06.2018 г. за
унищожаване/убиване на животни, удостоверение от ТД на НАП-Бургас за липса на
публични задължения от 05.04.2019 г. на В.Г., разпечатка на хартиен
носител на имейл от 12.09.2018 г. с два прикачени към него файла: годишна
данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица и удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от 05.09.2018г.,
които също са разпечатани на хартиен носител, както и имейл от 14.09.2020 г. от
**, епикриза на Т. В. Г. и
епикриза на родилка Г. Т. Г.;
- Изготвено на
досъдебното производство и прието в съдебно заседание експертно заключение
на съдебно-техническа експертиза (л. 9 - 11, том 3 от ДП).
Съдът формира фактическите си
изводи относно отпуснатия през 2014 г. на
подсъдимия В.А.Г., в качеството му на земеделски стопанин, револвиращ кредит в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева от „УниКредит Булбанк“ АД филиал
Царево, както и за последващите предоговаряния на същия и окончателното му
погасяване, от съвкупния
анализ на показанията на свидетелите М.П. и С.К., дадени в съдебно заседание,
както и от информацията, съдържаща се в писмо изх. №
0421-08-006610/27.08.2019 г. от „УниКредит Булбанк“ – филиал Царево (л. 111,
том 2 от ДП).
Свидетелката М.П. (** ** в „***) пресъздава с подробности възприятията си от значение за изясняване на
истината по разглежданото дело. В показанията си в
съдебно заседание посочва,
че познава подсъдимия като дългогодишен клиент на банката, лоялен през годините,
като съобщава кога първоначално му е бил отпуснат кредит като земеделски
стопанин и какви анекси са били сключвани през годините по същия. Свидетелката П.
дава информация, че в началото на
месец септември 2018 г. подсъдимият Г. посетил „УниКредит Булбанк“ АД филиал
Царево и провел разговор с нея за възможността да предоговори кредита си чрез
удължаване на срока за още една година, като тя му обяснила какви документи следва да представи, сред
които и удостоверение
по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за липса на задължения. Наред с това св. П. съобщава, че подсъдимият й заявил, че ще говори със счетоводителката си
за представянето на необходимите документи, като й казал също, че част от
документите счетоводителката му ще ги изпрати на нейния имейл. В корелация с
тези показания на св. П. са и показанията на св. Г.Н. (обслужвала счетоводно
дейността на подсъдимия като земеделски стопанин), дадени в съдебно заседание,
в частта, в която посочва, че в началото на месец септември 2018 г. подсъдимият
отишъл при нея и поискал да му даде годишна данъчна декларация за доходите, за
да я предостави в банката, като й обяснил, че иска да си рефинансира кредита
към „УниКредит Булбанк“. По - нататък в показанията си, дадени в съдебно
заседание, св. П. дава информация, че на 12.09.2018г. получила на служебния си имейл адрес писмо, изпратено от имейл
адрес на счетоводителката на подсъдимия - **, с прикачени към него два файла в
PDF формат - Годишна данъчна декларация на В.А.Г. и Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за В.А.Г..
Това обстоятелство
се потвърждава както от заключението на изготвената на досъдебното производство
техническа експертиза (л. 9 – 11, том 3 от ДП), така и от приобщеното по делото
писмо изх. № 5500/03.04.2019 г. от „НЕТ ИНФО“ АД с две приложения към него
(л. 64 – 66, том 2 от ДП), и от представената разпечатка на хартиен носител на
имейл от 12.09.2018 г. с два прикачени към него файла (л. 56 – 63 от НОХД №
639/2020 г. на БОС). На следващо място св. П. съобщава, че на 17.09.2018 г. е бил сключен анекс
№ 03 за техническо удължаване с един месец, за да може подс. Г. да набави
необходимите документи, като срокът на договора за кредит се удължил до
21.10.2018 г. Посочва също, че на 20.09.2018 г. подс. Г. входирал в банката
искане за удължаване срока на договора му за кредит с още една година, а
по-късно й се обадил по телефона и й казал да не работят кредита, и че през
месец октомври ще си погаси със собствени средства задълженията. Св. П. дава
информация, че на 12.10.2018 г. подсъдимият е внесъл собствени средства по
сметката си като земеделски стопанин, след което на 21.10.2018 г. кредитът се
погасил автоматично. Преценявайки горепосочените показания на св. П., дадени в
хода на съдебното следствие, в контекста на собствената им логичност и
последователност, както и в корелацията им с други доказателствени източници,
съдът им дава вяра. В приобщените чрез прочитането им показания от досъдебното
производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от 19.07.2019 г. (л.
103-104, том 2 от ДП), св. П. съобщава, че след като по служебния й имейл
получила удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, по телефона й се обадил
лично подс. Г. и я попитал дали е получила удостоверението, и дали всичко е
наред, като уточнява, че не си спомня на коя дата й се обадил подс. Г. и от
какъв телефон. В хода на съдебното следствие, св. П. заявява, че в периода
между 17-ти и 20.09.2018 г. разговаряла по телефона с В.Г. и той я попитал дали
е получила всички документи за кредита от счетоводителката, като не си спомня
дали я е попитал конкретно за удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. В съдебно заседание, след прочитане на показанията й, дадени на досъдебното
производство, в
частта им на абзац последен от разпита, св. П. заявява, че това й бил първият или вторият
разпит, и била доста притеснена, което може да е довело до объркване в датите,
в смисъл кога й се е обадил, като вярното е, че мисли, че на 20.09.2018 г.
преди да се яви в банката да подпише документите, клиентът й се обадил дали
всичко е наред с документите, и дали може да дойде да подпише. Настоящият съдебен състав счете, че следва да даде вяра на показанията на св. П.,
дадени на досъдебното производство, в приобщената чрез прочитането им част, тъй
като при провеждане на разпита на досъдебното производство възприятията на св. П.
са били по-близо до инкриминираните събития и показанията й са по информативни.
Очертаните от св. М.П. фактически
положения, изведени от посочените по-горе нейни свидетелски показания, на които
съдът гласува доверие, кореспондират с данните, съдържащи се в показанията на
св. С.К. (** на „**). В показанията си в съдебно заседание св. К. също дава информация, че в
конкретния случай искането на подсъдимия, входирано на 20.09.2018 г. в банката,
за предоговаряне на кредита му е касаело единствено срока на договора, а сумата
е била същата и тя е била усвоена от предходната година. Св. К. съобщава, че кредита
е бил погасен от подсъдимия чрез внасяне на собствени средства и той се е
отказал от искането си за предоговарянето му, за което тя е била уведомена от
св. П.. Съдът счита,
че липсват основания за игнориране на показанията на св. К., доколкото се
налага преценка за последователност и кореспонденция на показанията й с тези на св. П. и с други доказателствени източници по делото, и не се констатира вътрешна
противоречивост, поради
което им дава вяра.
На следващо място съдът изцяло
гласува доверие на свидетелските показания на служителя на ** – ** - Т.П.,
която хронологически последователно и в детайли описва възприятията си от значение
за делото. Свидетелката П.в показанията си в съдебно заседание съобщава, че за В.Г.
*** не е било издавано удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК и няма входирано
искане от негово име за периода 01.01.2018 г. до 09.11.2018 г. Посочва също, че
на В.Г. не е издадено удостоверение с изх. № 020201800251766/05.09.2018 г.,
като при проверка в базата данни е било констатирано, че със същия изходящ
номер има издадено удостоверение на друго лице – „**“ ** от дата 31.08.2018 г.,
което е подписано от нея със служебния й електронен подпис. Същевременно в приобщените чрез прочитането им показания на св. П., дадени пред орган на досъдебното
производство, обективирани в протокол за разпит от 15.01.2019 г. (л. 5-6, том 2 от
ДП) се съдържа информация, че след като е подписала с електронния си служебен
сертификат удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № 020201800251766,
издадено на „**“ * на дата 31.08.2018 г., същото е било изпратено от нея за
връчване по електронна поща на имейл: **, на който е регистриран
квалифициран електронен подпис, упълномощен от „**“ * да ги представлява пред
НАП. Показанията на св. Т.П. освен, че са последователни и логични, намират подкрепа и в писмени доказателства по делото – писмо изх. № 17-00-315#2/08.10.2018 г. от ТД НАП - Бургас (л. 30 – 32, том 1
от ДП) и писмо изх. № 17-00-315#4/02.11.2018 г. от ТД на НАП –
Бургас (л. 24, том 1 от ДП), поради което съдът ги оценява като достоверни и в
цялост им дава вяра.
Данните за знанието на подсъдимия, че към началото на месец септември 2018 г.
е имал задължения за
задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице (земеделски
стопанин) и за данък върху доходите на физическите лица по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, съдът изведе от показанията на св. Г.Н., дадени в съдебно заседание, в
частта им, в която същата дава информация, че още когато подсъдимият я потърсил
през 2016 г. да обслужва счетоводно дейността му като земеделски стопанин, той вече
е имал изискуеми задължения и забавяне в осигурителните вноски, за наличието на
които той сам й казал, като тези задължения не били заплатени докато тя му водила
счетоводството, а били погасени едва през 2019 г. В тази им част показанията на
св. Н. кореспондират с данните, отразени в писмо
изх. № 17-00-315#4/02.11.2018 г. от ТД на НАП – Бургас (л. 24, том 1 от ДП) и в
писмо изх. №
92-04-167 от ТД на НАП – Бургас (л. 79 – 88, том 2 от ДП), поради което съдът ги оценява като достоверни и им дава вяра. На следващо
място съдът гласува доверие на показанията на св. Н., дадени в съдебно заседание, в частта им,
в която съобщава, че в началото на септември 2018 г. подсъдимият отишъл при нея
и поискал да му даде годишната данъчна декларация за доходите, за да я
предостави в „УниКредит Булбанк“, като й обяснил, че иска да си рефинансира
кредита към тази банка; както и в частта им, в която потвърждава, че през месец
август 2018 г. тя е подала от служебния си имейл адрес (**) искане до ТД на НАП - Бургас, подписано с електронен
подпис, за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на „**“ *, което дружество
е представител на ** в *** и което обслужвала счетоводно, а в края на месец
август 2018г. получила имейл от НАП, съдържащ удостоверението по чл. 87, ал. 6
от ДОПК на „**“ *, който препратила на Еконт. В тези им части показанията на
св. Н. кореспондират с показанията на св. П., както и с информацията,
предоставена от ТД на НАП – Бургас, приобщена като писмени доказателства по
делото, и съдът им дава вяра.
При установяване на фактическите положения по делото, съдът цени и обясненията на подсъдимия В.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие, в частта им, в която посочва, че от 2013
г. е земеделски стопанин, като през 2014 г. е сключил договор за кредит с „УниКредит Булбанк“; че през месец юни 2018 г. са били избити
животните, които е отглеждал, поради заболяване - чума по дребни преживни
животни, в резултат на което преустановил всякаква дейност като животновъд, останал
без работа и нямало как да върне парите на банката, и решил да предоговори
кредита си; че в началото на месец септември 2018 г. разговарял с М.П., която
обслужвала кредита му, за предоговаряне на същия и тя му обяснила, че трябва да
предостави документи, за да се случи това, във връзка с което той ходил при
счетоводителката си Г.Н.; че след като на 20.09.2018 г. подал документите за
предоговаряне на кредита в банката, получил обезщетение за избитите му животни,
след което уведомил М.П., че не иска да предоговаря кредита, а иска да го погаси,
като в началото на месец октомври 2018 г. внесъл дължимата сума по сметката и в
крайна сметка не се стигнало до предоговаряне на кредита от банката, а всичко
приключило с погасяването и подаването само на искането. В описаните по-горе
части обясненията на подсъдимия Г. намират подкрепа в
други доказателствени източници –показанията на свидетелите М.П., С.К. и Г.Н., в кредитираните от съда части, писмо изх. №
0421-08-006610/27.08.2019 г. от „УниКредит Булбанк“ – филиал Царево (л. 111,
том 2 от ДП) и копие
на протокол от 28.06.2018 г. за унищожаване/убиване на животни, поради което съдът им дава вяра.
Що се отнася до обясненията на
подсъдимия Г., в частта им, в която посочва, че към момента, в който решил да
предоговори кредита си към „УниКредит Булбанк“ не знаел, че има задължения към
НАП, и ако знаел, че има такива щял да ги заплати, както и, че не знае как удостоверението,
което е издадено с посоченото негово име, е попаднало в банката, съдът приема
същите за недостоверни и ги оценява единствено като негова защитна
позиция, тъй като се опровергават от други доказателствени източници, които
настоящата съдебна инстанция кредитира като достоверни и отговарящи на обективната истина. Твърдяната
от подсъдимия липса на знание, че към
началото на месец септември 2018 г. е имал задължения към бюджета се опровергава от обсъдените
по-горе показания на св. Н., кореспондиращи с данните, отразени в
писмо изх. № 17-00-315#4/02.11.2018 г. и писмо изх. № 92-04-167, двете на ТД
на НАП – Бургас (л. 24, том 1 от ДП и л. 79 – 88, том 2 от ДП). Относно поддържаната от подсъдимия теза, че не знае как удостоверението по
чл. 87, ал. 6 от ДОПК, което е издадено с посоченото негово име, е попаднало в
банката, съдът приема, че същата се опровергава от показанията на св. П., дадени в съдебно заседание, в които съобщава, че
подсъдимият й
заявил, че ще говори със счетоводителката си за представянето на необходимите
документи, като й казал, че част от документите счетоводителката му ще ги
изпрати на нейния имейл, както и от приобщените чрез прочитането им показания на
св. П. от досъдебното производство, в които посочва, че след като по служебния
й имейл получила удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, по телефона й се
обадил лично подс. Г. и я попитал дали е получила удостоверението, и дали всичко
е наред.
Приобщените по делото
писмени доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са
посочени и обсъдени по-горе в изложението относно приетите за установени от
съда фактически положения, поради което не се налага допълнителното им обсъждане.
Съдът цени като обективно и обосновано заключението по извършената по делото техническа
експертиза (л. 9 – 11, том 3 от ДП).
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предвид изложеното от фактическа страна, обосновано въз основа на анализа
на събраните по делото доказателства, от правна страна съдът приема, че с поведението си подсъдимият В.Г.
формално е осъществил всички обективни и субективни признаци на състава на
престъпление по чл. 248а, ал. 1 от НК.
Чрез разпоредбата на чл. 248а,
ал. 1 от НК се защитават обществените отношения, свързани с нормалната дейност
по кредитиране на отделните правни субекти и в частност охраняване правото на
съответната кредитна институция или структура да е запозната с действителния
финансов статут на лицето, желаещо да се ползва от кредит. В конкретния случай
е несъмнено установено, че към началото
на месец септември 2018 г. (когато е започнал да подготвя необходимите документи за
предоговаряне на кредита му), подсъдимият е знаел, че има задължения за
задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице (земеделски
стопанин) и за данък върху доходите на физическите лица по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Независимо от това, на 12.09.2018 г. на банковата служителка, обслужваща
текущия му кредит – св. М.П., било изпратено по електронен път от имейл адрес на счетоводителката на подсъдимия Удостоверение
за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх.№
020201800251766/05.09.2018 г., издадено на името на В.А.Г.,
в което било отразено, че В.Г. няма
задължения по данни
на ТД на НАП – Бургас към 05.09.2018 г. Така представената информация, писмено
материализирана в инкриминираното удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, е
била обективно невярна, тъй като не е съответствала на действителността - към
05.09.2018 г. подсъдимият е имал задължения за данък върху доходите на
физическите лица по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и задължения за задължителни
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за фонд ДОО, фонд ЗО и фонд
УПФ/ДЗПО. Същевременно тази невярна информация е била представена във връзка с
искане за промяна на параметри по текущ
кредит, с подписването на което искане от подсъдимия на 20.09.2018 г. в офиса
на „УниКредит Булбанк“ АД филиал Царево, със знанието, че към този момент удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, материализиращо обективно невярна информация за липса на негови
задължения към бюджета, вече е било изпратено по електронен път от имейл адрес на неговата счетоводителка – св. Г.Н. на имейл адреса на банковата служителка – св. М.П., същият формално е осъществил всички
обективни и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 248а, ал. 1
от НК. Съдът приема, че в случая няма значение кой
фактически е изпратил по електронен път инкриминираното удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, тъй като за извършване на престъплението по чл. 248а, ал. 1 от НК от обективна страна е от значение това кой е
подписал искането, към което са представени „неверните сведения“, а не кой ги е
предал (изпратил) на съответния служител на банката, в която е кандидатствано във връзка с искането за кредит.
В конкретния случай съдът приема, че не е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 248а, ал. 3 от НК, тъй като
счита, че подсъдимият не е осъществил инкриминираното деяние в качеството си на
„търговец“. По делото е установено, че считано от 18.01.2013 г. подсъдимият Г., като физическо лице, е бил регистриран
като земеделски стопанин и е осъществявал селскостопанска дейност. На
16.05.2014 г., именно в това си качество, подсъдимият сключил с „УниКредит Булбанк“ АД договор за револвиращ банков кредит, по който
текущ кредит, на 20.09.2018 г. е подписал искане за промяна на параметри по същия.
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, т. 1 от Търговския закон, не се смятат за търговци физическите лица,
занимаващи се със селскостопанска дейност. С оглед на това съдът приема, че подсъдимият
няма качеството на търговец.
Настоящият съдебен състав намира,
че макар в случая формално да са осъществени от обективна и субективна страна
всички признаци от състава на чл. 248а, ал. 1 от НК по делото са налице
обстоятелства, съвкупната преценка на които, обуславя извод за явно
незначителна степен на обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал.
2, пр. 2 от НК. Този извод следва от обстоятелството, че обществените отношения,
предмет на защита от нормата на чл. 248а, ал. 1 от НК, са били засегнати в
минимална степен в конкретния случай. Подписаното на 20.09.2018 г. от подсъдимия искане за промяна на параметри
по кредита се е отнасяло само до удължаване срока на договора с 12 месеца, без
да се променя размера на сумата по вече отпуснат кредит, като представянето на неверните
сведения към това искане не е довело до настъпване на вреди за банката, защото отпуснатия
през 2014 г. кредит е бил изцяло погасен от подсъдимия през месец октомври 2018
г. чрез внасяне на цялата дължима сума по сметката, по която се обслужвал
кредита му в „УниКредит Булбанк“ АД, а в предходните години кредита е бил обслужван
редовно. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност с данните за личността на
подсъдимия – чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни,
включително и данните, касаещи неговото коректно поведение като
кредитополучател по сключения през 2014 г. договор за банков кредит позволяват
да се приеме, че в случая се касае само за формално осъществен от обективна и
субективна страна на престъпния състав на чл. 248а, ал. 1 от НК, като
конкретното деяние се явява малозначително, поради явно незначителната му
обществена опасност. Затова в случая са налице основанията на чл. 9, ал. 2, пр.
2 от НК за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по
предявеното му обвинение.
По тези съображения и на основание чл. 304, пр. 4 от НПК, вр. с чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 248а, ал.
3, вр. ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.
190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски остават за сметка на
държавата.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: